Мнение: България скрито асимилира турците, като ограничава обучението на майчин език
България прикрито асимилира турското си малцинство като лимитира правото на децата от него да се учат на майчиния си език.
Такива обвинявания насочиха от изселническата организация Конфедерация на балканските румелийски турци.
Джихадът влезе в новите образователни стратегии в Турция
Турски политик: България продължава политиката на асимилация
„ В България турското малцинство наброява близо 1 милион души, само че единствено няколко хиляди от децата учат майчиния си език. Това е мъчително, мощно обезпокоително и обезпокоително положение, то е проява на това, че българската страна и държавното управление й не престават с политиката на скрита асимилация на малцинствата. Новата образователна година няма да бъде добър интервал за турското малцинство в България “, уточни ръководителят на организацията Зюфретин Хаджиоглу.
Той акцентира обстоятелството, че образованието по турски е свободно избираем предмет, който на процедура е отвън образователните стратегии и в смесените региони.
През предходната образователна година турски са учили 7 565 деца.
„ Искам намерено да подчертая, че с тази политика в областта на образованието България единствено ще губи и няма да има никаква изгода в бъдеще. Защото когато едно дете не знае майчиния си език, то не може да овладее и формалния, и няма по какъв начин да бъде успяващо.
В регионите, обитаеми с турско малцинство, децата не знаят добре нито майчиния си език, нито формалния .
Тази обстановка се признава от способените преподаватели и възпитатели “, добави още Хаджиоглу, който упреква за обстановката както централните управляващи, по този начин също шефовете на учебните заведения и локалните администрации.
BBC: България се топи, само че не желае имигранти
България е пагубно обезлюдена
Конфедерацията се ангажира да продължава да следи за казуса и приканва българските турци „ да продължат да упорстват за образованието на майчин език”.
Активната позиция по тематиката идва единствено дни откакто турската социална медия TRT излъчи репортаж за нея.
В него се акцентира, че от 1990 до 2016 броят на децата, учещи турски в българско учебно заведение, е понижен от 100 000 на 7565. В района на Кърджали, където малцинството е най-многобройно, тези възпитаници са единствено 2500.
Припомнят се и напъните на Лютви Места, тогава водач на Движение за права и свободи, който през 2015г. внесе в Народното събрание предложение езикът да стане наложително избираем предмет, само че то бе отхвърлено.
Телевизията сподели и други проблеми в просветителната ни система, във връзка с образованието по турски –
недостиг на преподаватели, остарели учебници и скрития бойкот на учебните шефове.
Дали ще има деца, изявили предпочитание да учат турския в учебно заведение, ще стане ясно към края на месеца, когато съответните документи дадат изясненост за натовареността на образователните стратегии, съобщи за БГНЕС началникът на районното ръководство на образованието в Кърджали Гроздан Колев.
Турското неодобрение идва в миг, в който самата България се бори за правата на образование на майчин език за малцинството ни в Украйна.
Нов закон, признат от Народното събрание в Киев при започване на този месец, лимитира такова образование до началното обучение.
До този миг в районите, където съответното прието малцинство съставлява над 10% от популацията, хората от него имаха право да провеждат свои образователни институции до равнище гимназия.
Украинското решение срещна недоволството на Русия, България, Унгария, Полша и други страни с приети малцинства там. Официалното гледище е президентът Петро Порошенко да наложи несъгласие на измененията, въпреки той към този момент да е изказвал утвърждението си за тях.
Такива обвинявания насочиха от изселническата организация Конфедерация на балканските румелийски турци.
Джихадът влезе в новите образователни стратегии в Турция
Турски политик: България продължава политиката на асимилация
„ В България турското малцинство наброява близо 1 милион души, само че единствено няколко хиляди от децата учат майчиния си език. Това е мъчително, мощно обезпокоително и обезпокоително положение, то е проява на това, че българската страна и държавното управление й не престават с политиката на скрита асимилация на малцинствата. Новата образователна година няма да бъде добър интервал за турското малцинство в България “, уточни ръководителят на организацията Зюфретин Хаджиоглу.
Той акцентира обстоятелството, че образованието по турски е свободно избираем предмет, който на процедура е отвън образователните стратегии и в смесените региони.
През предходната образователна година турски са учили 7 565 деца.
„ Искам намерено да подчертая, че с тази политика в областта на образованието България единствено ще губи и няма да има никаква изгода в бъдеще. Защото когато едно дете не знае майчиния си език, то не може да овладее и формалния, и няма по какъв начин да бъде успяващо.
В регионите, обитаеми с турско малцинство, децата не знаят добре нито майчиния си език, нито формалния .
Тази обстановка се признава от способените преподаватели и възпитатели “, добави още Хаджиоглу, който упреква за обстановката както централните управляващи, по този начин също шефовете на учебните заведения и локалните администрации.
BBC: България се топи, само че не желае имигранти
България е пагубно обезлюдена
Конфедерацията се ангажира да продължава да следи за казуса и приканва българските турци „ да продължат да упорстват за образованието на майчин език”.
Активната позиция по тематиката идва единствено дни откакто турската социална медия TRT излъчи репортаж за нея.
В него се акцентира, че от 1990 до 2016 броят на децата, учещи турски в българско учебно заведение, е понижен от 100 000 на 7565. В района на Кърджали, където малцинството е най-многобройно, тези възпитаници са единствено 2500.
Припомнят се и напъните на Лютви Места, тогава водач на Движение за права и свободи, който през 2015г. внесе в Народното събрание предложение езикът да стане наложително избираем предмет, само че то бе отхвърлено.
Телевизията сподели и други проблеми в просветителната ни система, във връзка с образованието по турски –
недостиг на преподаватели, остарели учебници и скрития бойкот на учебните шефове.
Дали ще има деца, изявили предпочитание да учат турския в учебно заведение, ще стане ясно към края на месеца, когато съответните документи дадат изясненост за натовареността на образователните стратегии, съобщи за БГНЕС началникът на районното ръководство на образованието в Кърджали Гроздан Колев.
Турското неодобрение идва в миг, в който самата България се бори за правата на образование на майчин език за малцинството ни в Украйна.
Нов закон, признат от Народното събрание в Киев при започване на този месец, лимитира такова образование до началното обучение.
До този миг в районите, където съответното прието малцинство съставлява над 10% от популацията, хората от него имаха право да провеждат свои образователни институции до равнище гимназия.
Украинското решение срещна недоволството на Русия, България, Унгария, Полша и други страни с приети малцинства там. Официалното гледище е президентът Петро Порошенко да наложи несъгласие на измененията, въпреки той към този момент да е изказвал утвърждението си за тях.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ