Доц. Красен Станчев: Бъдещият парламент трябва да стабилизира публичните финанси
България ще бъде повлияна от спада на стопанската активност на нашите сътрудници, най-много в Европейския съюз, само че това надали ще докара до спад у нас, а по-скоро до невисок напредък.
Инфлацията най-вероятно ще намалее през тази година, само че това не значи, че цените ще се върнат на изходна позиция.
През 2024 година е малко евентуално да се присъединим към еврозоната.
Това съобщи икономистът и мъдрец доцент Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система.
С него беседваме за рисковете и провокациите, пред които ще бъде изправена България през новата 2023 година На първо място, когато приказваме за тях не можем да подминем политическата неустойчивост, която не е нов феномен. Според доцент Станчев тук не може да се чака някаква радикална смяна и това ще докара до няколко резултата.
„ Първият резултат е, че ще бъде изработен сериозен опит за сформиране на държавно управление с третия мандат, който най-вероятно ще бъде даден на „ Български напредък “. Вторият резултат е, че гласоподавателите ще осъзнаят, че нито една партия няма да има задоволително болшинство за съставянето на кабинет в идващите парламенти. Това ще докара до нормализиране на политическия развой, само че това ще бъде една нова нормалност. Т.е. доста избори, само че без ясни болшинства при релативно ниска изборна интензивност. Дори смяната на Избирателния кодекс няма да докара до забележителна победа на който и да било “, съобщи икономистът и мъдрец.
Той предвижда, че един предстоящ парламент ще направи опит за стабилизиране на обществените финанси и съкращаването на разноските. Това редуциране, съгласно него, ще зависи от другите опасности.
„ Ако вземем поради икономическите опасности, те не престават да бъдат най-вече външни. Във вътрешен проект политическият риск е обвързван с неустойчивостта на обществените финанси и невъзможността националните избраници и държавните управления, без значение дали са постоянни или служебни, да осъзнаят, че хората и компаниите се държат обикновено в тази обстановка “, сподели доцент Станчев.
Той не чака чисто стопански опасности, които произтичат от държанието на хората или компаниите. „ Всички данни досега приказват за релативно рационално държание и на едната, и на другата група. Това, което се случва е, че хората не престават да имат вяра на банките, не престават да икономисват и да понижават потреблението си, а компаниите се държат по този начин, както би трябвало да се държат в изискванията на висока инфлация. Данните за последните 15 месеца демонстрират, че компаниите, очаквайки високи цени, са заредили материали и съоръжение за идващ интервал, т.е. ще продължат да създават “, съобщи доцент Станчев.
По отношение на кредитната система, той означи, че спестяванията на компаниите леко понижават, а на семействата се резервират на релативно високо равнище при понижено ползване.
Според него външните опасности са по-важни и значително те не са единствено резултат политиката на ЕЦБ и последвалата криза. „ Рецесията е разследване освен на войната, само че и на политиката на ЦБ от последните десетина години. България евентуално ще бъде повлияна от спад на стопанската активност при главните сътрудници, най-много в Европейски Съюз. Това не е наложително да докара до спад. Нисък напредък – да, спад – не е доста несъмнено “, счита икономистът.
Той вижда прилики сред 2023 и 2009 година, когато има външни въздействия и е регистриран спад на стопанската система.
„ За разлика от 2009 година, през днешния ден имаме висока претовареност, с 50-60% по-високи приходи в действително изражение. Хората биха понесли и криза релативно по-лесно, в сравнение с през 2009 година и няма да има такава безработица. Тогава тя стигна до 13%. Другото значимо нещо е, че наподобява необикновено да има огромни банкрути на компании, както беше тогава с „ Кремиковци “, които имаха 5% от стопанската система. В момента, в който металургичният комбинат банкрутира, банкрутираха или бяха пред банкрут към 400 предприятия. Фалира Бургас като пристанище, две пристанища на Дунава бяха пред банкрут. БДЖ загуби 25% от приходите си, а НЕК – към 18%, „ Булгаргаз “ – към 30%. Това сега няма да се случи “, изясни доцент Станчев.
Единственият риск в тази обстановка остава войната на Русия в Украйна и по-специално политиката на Кремъл за налагане на ембарго и редуциране на доставки, както това се случи с природния газ предходната година.
„ Нищо чудно сходно нещо да се случи в този момент с петрола. Това може да значи възникването на съществени проблеми, които могат да доведат до затварянето на „ Лукойл Нефтохим “. А това е огромен цех, който има най-важен принос към обществените финанси, отвън налог облага, само че всичко останало – Данък добавена стойност, акцизи, обществени осигуровки и подоходен налог са значителен доход, който възлиза приблизително годишно над 1 милиарда за последните 10 години. Това е единственият по-сериозен геополитически риск “, не изключи доцент Станчев. Той е безапелационен, че никога не би трябвало да се позволява победа на Русия в Украйна, тъй като това ще значи нови войни.
По отношение на инфлацията, която най-вече безпокои българските жители, икономистът предвижда нейния спад. Една от аргументите за нейното понижаване е успокояването на цените на горивата. Ниските цени на природния газ сега са отражение на това, което се чака до края на зимата. „ Каква ще бъде обстановката по-нататък е мъчно да се планува. Най-вероятно няма да има такива скокове, каквито имаше предходната година заради простата причина, че съветският импорт беше заместен с различен импорт “, съобщи икономистът.
Доц. Станчев счита, че имаме дребен късмет да се присъединим към еврозоната през идната година.
„ Това ще зависи на първо място от това по какъв начин изпълняваме двата фундаментални критерия. Третият, който е характерен и е единствено за България, може да не му се обърне внимание. Става дума за неповторимото условие към България да се оправи с корупцията и проведената престъпност, което фигурираше в официалното съобщение на ЕЦБ от 10 юли 2020 година “, сподели той.
Фундаменталните критерии, които са проблематични, са свързани с високите бюджетни дефицити и неустойчивостта на обществените финанси. Според доцент Станчев е допустимо усмиряване на бюджетния недостиг, в случай че се спрат всевъзможни помощи и най-много енергийните.
„ Това не виждам по какъв начин ще се случи. Може би служебно държавно управление по-лесно ще вземе такова решение, само че дали то ще бъде доказано от Народното събрание никой не знае. Тук отговорът е по-скоро не “, сподели доцент Станчев.
Другият фундаментален аршин е обвързван с инфлацията.
„ Той зависи от това каква е междинната инфлация в еврозоната и Европейски Съюз. Правилото е, че България ще бъде сравнявана с 4 страни, не е ясно кои ще са те. Но отново ми се вижда неосъществим и този критерии. За 2024 година извънредно необикновено е да се присъединим към еврозоната “, сподели доцент Красен Станчев. /БГНЕС
Инфлацията най-вероятно ще намалее през тази година, само че това не значи, че цените ще се върнат на изходна позиция.
През 2024 година е малко евентуално да се присъединим към еврозоната.
Това съобщи икономистът и мъдрец доцент Красен Станчев, създател на Института за пазарна стопанска система.
С него беседваме за рисковете и провокациите, пред които ще бъде изправена България през новата 2023 година На първо място, когато приказваме за тях не можем да подминем политическата неустойчивост, която не е нов феномен. Според доцент Станчев тук не може да се чака някаква радикална смяна и това ще докара до няколко резултата.
„ Първият резултат е, че ще бъде изработен сериозен опит за сформиране на държавно управление с третия мандат, който най-вероятно ще бъде даден на „ Български напредък “. Вторият резултат е, че гласоподавателите ще осъзнаят, че нито една партия няма да има задоволително болшинство за съставянето на кабинет в идващите парламенти. Това ще докара до нормализиране на политическия развой, само че това ще бъде една нова нормалност. Т.е. доста избори, само че без ясни болшинства при релативно ниска изборна интензивност. Дори смяната на Избирателния кодекс няма да докара до забележителна победа на който и да било “, съобщи икономистът и мъдрец.
Той предвижда, че един предстоящ парламент ще направи опит за стабилизиране на обществените финанси и съкращаването на разноските. Това редуциране, съгласно него, ще зависи от другите опасности.
„ Ако вземем поради икономическите опасности, те не престават да бъдат най-вече външни. Във вътрешен проект политическият риск е обвързван с неустойчивостта на обществените финанси и невъзможността националните избраници и държавните управления, без значение дали са постоянни или служебни, да осъзнаят, че хората и компаниите се държат обикновено в тази обстановка “, сподели доцент Станчев.
Той не чака чисто стопански опасности, които произтичат от държанието на хората или компаниите. „ Всички данни досега приказват за релативно рационално държание и на едната, и на другата група. Това, което се случва е, че хората не престават да имат вяра на банките, не престават да икономисват и да понижават потреблението си, а компаниите се държат по този начин, както би трябвало да се държат в изискванията на висока инфлация. Данните за последните 15 месеца демонстрират, че компаниите, очаквайки високи цени, са заредили материали и съоръжение за идващ интервал, т.е. ще продължат да създават “, съобщи доцент Станчев.
По отношение на кредитната система, той означи, че спестяванията на компаниите леко понижават, а на семействата се резервират на релативно високо равнище при понижено ползване.
Според него външните опасности са по-важни и значително те не са единствено резултат политиката на ЕЦБ и последвалата криза. „ Рецесията е разследване освен на войната, само че и на политиката на ЦБ от последните десетина години. България евентуално ще бъде повлияна от спад на стопанската активност при главните сътрудници, най-много в Европейски Съюз. Това не е наложително да докара до спад. Нисък напредък – да, спад – не е доста несъмнено “, счита икономистът.
Той вижда прилики сред 2023 и 2009 година, когато има външни въздействия и е регистриран спад на стопанската система.
„ За разлика от 2009 година, през днешния ден имаме висока претовареност, с 50-60% по-високи приходи в действително изражение. Хората биха понесли и криза релативно по-лесно, в сравнение с през 2009 година и няма да има такава безработица. Тогава тя стигна до 13%. Другото значимо нещо е, че наподобява необикновено да има огромни банкрути на компании, както беше тогава с „ Кремиковци “, които имаха 5% от стопанската система. В момента, в който металургичният комбинат банкрутира, банкрутираха или бяха пред банкрут към 400 предприятия. Фалира Бургас като пристанище, две пристанища на Дунава бяха пред банкрут. БДЖ загуби 25% от приходите си, а НЕК – към 18%, „ Булгаргаз “ – към 30%. Това сега няма да се случи “, изясни доцент Станчев.
Единственият риск в тази обстановка остава войната на Русия в Украйна и по-специално политиката на Кремъл за налагане на ембарго и редуциране на доставки, както това се случи с природния газ предходната година.
„ Нищо чудно сходно нещо да се случи в този момент с петрола. Това може да значи възникването на съществени проблеми, които могат да доведат до затварянето на „ Лукойл Нефтохим “. А това е огромен цех, който има най-важен принос към обществените финанси, отвън налог облага, само че всичко останало – Данък добавена стойност, акцизи, обществени осигуровки и подоходен налог са значителен доход, който възлиза приблизително годишно над 1 милиарда за последните 10 години. Това е единственият по-сериозен геополитически риск “, не изключи доцент Станчев. Той е безапелационен, че никога не би трябвало да се позволява победа на Русия в Украйна, тъй като това ще значи нови войни.
По отношение на инфлацията, която най-вече безпокои българските жители, икономистът предвижда нейния спад. Една от аргументите за нейното понижаване е успокояването на цените на горивата. Ниските цени на природния газ сега са отражение на това, което се чака до края на зимата. „ Каква ще бъде обстановката по-нататък е мъчно да се планува. Най-вероятно няма да има такива скокове, каквито имаше предходната година заради простата причина, че съветският импорт беше заместен с различен импорт “, съобщи икономистът.
Доц. Станчев счита, че имаме дребен късмет да се присъединим към еврозоната през идната година.
„ Това ще зависи на първо място от това по какъв начин изпълняваме двата фундаментални критерия. Третият, който е характерен и е единствено за България, може да не му се обърне внимание. Става дума за неповторимото условие към България да се оправи с корупцията и проведената престъпност, което фигурираше в официалното съобщение на ЕЦБ от 10 юли 2020 година “, сподели той.
Фундаменталните критерии, които са проблематични, са свързани с високите бюджетни дефицити и неустойчивостта на обществените финанси. Според доцент Станчев е допустимо усмиряване на бюджетния недостиг, в случай че се спрат всевъзможни помощи и най-много енергийните.
„ Това не виждам по какъв начин ще се случи. Може би служебно държавно управление по-лесно ще вземе такова решение, само че дали то ще бъде доказано от Народното събрание никой не знае. Тук отговорът е по-скоро не “, сподели доцент Станчев.
Другият фундаментален аршин е обвързван с инфлацията.
„ Той зависи от това каква е междинната инфлация в еврозоната и Европейски Съюз. Правилото е, че България ще бъде сравнявана с 4 страни, не е ясно кои ще са те. Но отново ми се вижда неосъществим и този критерии. За 2024 година извънредно необикновено е да се присъединим към еврозоната “, сподели доцент Красен Станчев. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ