Изпреварихме 21 страни по свобода на словото и сме на 91-а позицияя
България се изкачва с 21 места в и към този момент заема 91 място, в съпоставяне със 112 предходната година. Индексът, който всяка година прави оценка свободата на словото в 180 страни и територии, демонстрира двойно повишаване на поляризацията, съчетано с информативен безпорядък в света. Тази медийна поляризация води до увеличение на разделянето вътре в страните, само че и сред страните, отбелязва организацията.
Инвазията на Русия (155 място) в Украйна (106 място) онагледява тази наклонност, защото физическата война бе предшествана от пропагандна експанзия. Китай (175 място) остава един от най-репресивните автократични режими, който употребява законодателен боеприпас, с цел да лимитира народа си и да го откъсва от останалия свят, като прави същото и с Хонконг (148 място в класацията). В Съединените щати медийната поляризация подхранва общественото разделяне и страната е класирана на 42 място.
Северното трио – Норвегия, Дания и Швеция, заема първите три места в класацията. Молдова (40 място) и България (91 място) означават забележителен прогрес с помощта на промяната на държавните управления и вярата, която тази промяна носи за усъвършенстване на обстановката. Макар доста медии в тези страни да не престават да бъдат благосъстоятелност или следени от олигарси, отбелязва " Репортери без граници”. Заради убийството на престъпния кореспондент Йоргос Караивас през април 2021 година, Гърция пада от 70 до 108 място и измества България като последна в Европейски Съюз в класацията.
За финален път страната ни е била под 100-тно място през 2013 година.
3 май е международният ден на свободата на печата и по този мотив Асоциацията на европейските публицисти – България насочва покана към всички български публицисти и медийни специалисти да вземат участие в. АЕЖ-България организира проучването от 2011 година насам. Съгласни ли сте с изводите на " Репортери без граници”? Какви са Вашите персонални наблюдения? Попълнете.
изследва формите на напън, автоцензурата и настоящите проблеми в медийната среда. Тази година ще бъдат следени и резултатите, които оставят върху публицистите: пандемията, военният спор в Украйна, дезинформацията. Специален фокус в анкетата са правосъдните каузи против публицисти, така наречен стратегически правосъдни каузи против обществено присъединяване (SLAPP).
По традиция проучването стартира на 3 май, когато професионалната журналистическа общественост по целия свят отбелязва Световния ден на свободата на печата. Анкетата ще бъде отворена за попълване в продължение на един месец – до 5 юни 2022 година
АЕЖ-България подсигурява анонимността на мненията и оценките в проучването, чиито резултати ще бъдат огласени в отчет през есента. Събраната информация ще се употребява единствено в систематизиран тип, а попълването на въпросника лишава 20 минути (към анкетата). Събирането и обработката на данните се прави взаимно с организацията за обществени изследвания Алфа Рисърч.
В последното изследване през 2020 година се включиха 204 публицисти и медийни специалисти от България. Тогава бе регистрирана притеснителна наклонност държавни институции да отхвърлят да дават информация, да показват друго, надменно или надменно отношение към сериозни медии. Над 80% от интервюираните преди две години публицисти обявиха, че са били обект на сходно отношение,,често " или,,понякога ". Бяха регистрирани и високи равнища на външен напън от политически лица върху медиите. Автоцензурата и самоограниченията, които си постановат публицистите в ежедневната си работа бяха избрани като тревожна, неписана норма. Почти всеки втори български публицист през 2020 година даде оценки за свободата на словото в България " неприятна " и " доста неприятна, а " отлична " – едвам 3%.
Каним всички настоящи публицисти да се включват в попълването на въпросника, с цел да имаме допустимо най-представителните резултати за свободата на изложение и положението на журналистическата специалност в България.
За " Световния ден на свободата на печата "
През 1993 година общото заседание на Организация на обединените нации прогласява 3 май за Световен ден на свободата на печата след рекомендация, призната от Генералната конференция на ЮНЕСКО през 1991 година Действията на ЮНЕСКО са в отговор на апел на африкански публицисти, които през същата година одобряват декларацията от Виндхук, настояваща за самостоятелен щемпел и плурализъм.
Анкетата се осъществя с финансовата поддръжка на Посолството на Кралство Нидерландия в България. Цялата отговорност за наличието на анкетата, обработването и представянето на резултатите е на АЕЖ-България и по никакъв метод не може да се приема, че отразява гледната точка на финансиращата организация.
Инвазията на Русия (155 място) в Украйна (106 място) онагледява тази наклонност, защото физическата война бе предшествана от пропагандна експанзия. Китай (175 място) остава един от най-репресивните автократични режими, който употребява законодателен боеприпас, с цел да лимитира народа си и да го откъсва от останалия свят, като прави същото и с Хонконг (148 място в класацията). В Съединените щати медийната поляризация подхранва общественото разделяне и страната е класирана на 42 място.
Северното трио – Норвегия, Дания и Швеция, заема първите три места в класацията. Молдова (40 място) и България (91 място) означават забележителен прогрес с помощта на промяната на държавните управления и вярата, която тази промяна носи за усъвършенстване на обстановката. Макар доста медии в тези страни да не престават да бъдат благосъстоятелност или следени от олигарси, отбелязва " Репортери без граници”. Заради убийството на престъпния кореспондент Йоргос Караивас през април 2021 година, Гърция пада от 70 до 108 място и измества България като последна в Европейски Съюз в класацията.
За финален път страната ни е била под 100-тно място през 2013 година.
3 май е международният ден на свободата на печата и по този мотив Асоциацията на европейските публицисти – България насочва покана към всички български публицисти и медийни специалисти да вземат участие в. АЕЖ-България организира проучването от 2011 година насам. Съгласни ли сте с изводите на " Репортери без граници”? Какви са Вашите персонални наблюдения? Попълнете.
изследва формите на напън, автоцензурата и настоящите проблеми в медийната среда. Тази година ще бъдат следени и резултатите, които оставят върху публицистите: пандемията, военният спор в Украйна, дезинформацията. Специален фокус в анкетата са правосъдните каузи против публицисти, така наречен стратегически правосъдни каузи против обществено присъединяване (SLAPP).
По традиция проучването стартира на 3 май, когато професионалната журналистическа общественост по целия свят отбелязва Световния ден на свободата на печата. Анкетата ще бъде отворена за попълване в продължение на един месец – до 5 юни 2022 година
АЕЖ-България подсигурява анонимността на мненията и оценките в проучването, чиито резултати ще бъдат огласени в отчет през есента. Събраната информация ще се употребява единствено в систематизиран тип, а попълването на въпросника лишава 20 минути (към анкетата). Събирането и обработката на данните се прави взаимно с организацията за обществени изследвания Алфа Рисърч.
В последното изследване през 2020 година се включиха 204 публицисти и медийни специалисти от България. Тогава бе регистрирана притеснителна наклонност държавни институции да отхвърлят да дават информация, да показват друго, надменно или надменно отношение към сериозни медии. Над 80% от интервюираните преди две години публицисти обявиха, че са били обект на сходно отношение,,често " или,,понякога ". Бяха регистрирани и високи равнища на външен напън от политически лица върху медиите. Автоцензурата и самоограниченията, които си постановат публицистите в ежедневната си работа бяха избрани като тревожна, неписана норма. Почти всеки втори български публицист през 2020 година даде оценки за свободата на словото в България " неприятна " и " доста неприятна, а " отлична " – едвам 3%.
Каним всички настоящи публицисти да се включват в попълването на въпросника, с цел да имаме допустимо най-представителните резултати за свободата на изложение и положението на журналистическата специалност в България.
За " Световния ден на свободата на печата "
През 1993 година общото заседание на Организация на обединените нации прогласява 3 май за Световен ден на свободата на печата след рекомендация, призната от Генералната конференция на ЮНЕСКО през 1991 година Действията на ЮНЕСКО са в отговор на апел на африкански публицисти, които през същата година одобряват декларацията от Виндхук, настояваща за самостоятелен щемпел и плурализъм.
Анкетата се осъществя с финансовата поддръжка на Посолството на Кралство Нидерландия в България. Цялата отговорност за наличието на анкетата, обработването и представянето на резултатите е на АЕЖ-България и по никакъв метод не може да се приема, че отразява гледната точка на финансиращата организация.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ