България се изкачи с нови 20 места в индекса на „Репортери без граници“
България се е изкачила с 20 места в годишния Индекс за независимост на медиите на неправителствената организация „ Репортери без граници “, който излиза всяка година на 3 май, Деня на свободата на печата. Въпреки това медийната среда остава проблематична, като скокът се дължи по-скоро на изменение на обособени индикатори вместо на съответно и самодейно взети ограничения.
„ Нито една от ограниченията, препоръчани от RSF за подкрепяне свободата на печата, не беше осъществена, само че и нямаше съществени нарушавания “, означават от организацията.
Години наред България пропадаше в Индекса, преди да направи непредвиден скок през 2021 година, когато от 112 място зае 91. Тази година тя е към този момент на 71-во място в света от общо 180 страни. Още предишния път обаче стана ясно, че изкачването не се дължи на някакво сензационно възстановяване, а най-много на смяна в употребяваната методология на правене на класацията.
„ Свободата на медиите в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз е нежна и нестабилна. Малкото самостоятелни гласове в България работят под непрекъснат напън “, се споделя в тазгодишния отчет.
От страните членки в Европейски Съюз като по-малко свободни са избрани медиите в Унгария и Гърция. Като цяло най-свободни са тези в Норвегия, а минимум – в Северна Корея.
Медийният пейзаж в България
Телевизията (БНТ, bTV, Nova и др.) и интернет медиите са главните източници на информация, като печатните последователно губят въздействие. „ Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии въздейства отрицателно върху публицистичната самостоятелност на публичните медии, до момента в който независимостта на частните медии е застрашена от ползите на притежателите им в контролираните браншове “, показват от RSF.
Анализът обръща внимание на нормалната процедура на административен и правосъден натикс върху издатели и публицисти, задълбочили се след 12-годишното ръководство на ГЕРБ. „ Независимите медии и проверяващите публицисти постоянно стават жертви на процедури за корист или SLAPP “.
От икономическа позиция медиите са съвсем напълно подвластни от приходите от реклама, в които страната играе значима роля. „ Разпределението на националните и европейските средства за медиите от страна на държавното управление е изцяло непрозрачно, което разрешава търговията с обществено финансиране против удобно отразяване. “
„ Нито една от ограниченията, препоръчани от RSF за подкрепяне свободата на печата, не беше осъществена, само че и нямаше съществени нарушавания “, означават от организацията.
Години наред България пропадаше в Индекса, преди да направи непредвиден скок през 2021 година, когато от 112 място зае 91. Тази година тя е към този момент на 71-во място в света от общо 180 страни. Още предишния път обаче стана ясно, че изкачването не се дължи на някакво сензационно възстановяване, а най-много на смяна в употребяваната методология на правене на класацията.
„ Свободата на медиите в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз е нежна и нестабилна. Малкото самостоятелни гласове в България работят под непрекъснат напън “, се споделя в тазгодишния отчет.
От страните членки в Европейски Съюз като по-малко свободни са избрани медиите в Унгария и Гърция. Като цяло най-свободни са тези в Норвегия, а минимум – в Северна Корея.
Медийният пейзаж в България
Телевизията (БНТ, bTV, Nova и др.) и интернет медиите са главните източници на информация, като печатните последователно губят въздействие. „ Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии въздейства отрицателно върху публицистичната самостоятелност на публичните медии, до момента в който независимостта на частните медии е застрашена от ползите на притежателите им в контролираните браншове “, показват от RSF.
Анализът обръща внимание на нормалната процедура на административен и правосъден натикс върху издатели и публицисти, задълбочили се след 12-годишното ръководство на ГЕРБ. „ Независимите медии и проверяващите публицисти постоянно стават жертви на процедури за корист или SLAPP “.
От икономическа позиция медиите са съвсем напълно подвластни от приходите от реклама, в които страната играе значима роля. „ Разпределението на националните и европейските средства за медиите от страна на държавното управление е изцяло непрозрачно, което разрешава търговията с обществено финансиране против удобно отразяване. “
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ