Самоотвержено, устремно – победа! Да се каже, че яйце нямаше къде да падне на стадиона е съвсем точно...
България приема Франция през днешния ден от 21:45 часа в международна подготовка на Националния стадион „ Васил Левски “. В рубриката БЛИЦ Архив връщаме лентата 56 години обратно, с цел да ви напомним за един мач, игран на 12 ноември 1961 година. Тогава побеждаваме французите с 1:0, само че всичко по реда си...
В квалификационната група за международните финали в Чили през 1962 година България е единствено с още два тима – Франция и Финландия. На 11 декември 1960-та падаме от Франция с 0:3. На идната година побеждаваме Финландия като посетител с 2:0 и като хазаин с 3:1. Преди последните мачове Франция е водач с 6 точки, нашите имат 4 (тогава за триумф се дават по две точки). За да стигнем до финалите в Чили би трябвало наложително да победим „ петлите “ в последния мач на 12 ноември 1961 година в София. Дори и това не е задоволително, защото при триумф двата отбора се изравняват по точки и би трябвало да играят спомагателен трети дуел, който ще дефинира участника на Световното.
12 ноември 1961 година. София. Национален стадион „ Васил Левски “. 55 000 се стичат на стадион Васил Левски, с цел да поддържат българските „ лъвове “. Почти цялостен мач гол по този начин и не пада в нито една от двете порти. В 89-ата минута обаче чехословашкият арбитър Станислав Фенцъл отсъжда директен свободен удар в интерес на България. Първото осъществяване на Кирил Ракаров среща стената. Реферът демонстрира фаулът да бъде още един. При втория опит Ракаров вместо да стреля мощно към вратата, праща топката балонно в наказателното поле. От задна позиция отнякъде изскача Христо Илиев-Патрата и праща топката във вратата за 1:0. На стадиона настава неописуема наслада, над 55 000 скачат във екстаз. В този миг обаче французите към този момент са подгонили основния арбитър Фенцъл и единия от помощниците му. Претенциите на „ петлите “ са, че при центрирането Иван Колев е в засада. Нещо, което ясно се вижда при повторенията и многочислените клипове и фотоси, с които французите наводняват пресата в страната. Наистина Иван Колев е най-малко метър в засада при центрирането на Ракаров, само че попадението е зачетено. Нищо, че гостите от Франция едвам са укротени от милиция, с цел да не линчуват основния арбитър и единия от асистентите му.
Вестник „ Народен спорт “ от 13 ноември излиза с преден материал на броя си „ България победи Франция “, а подзаглавието е „ Заслужен триумф. Следва трети мач “... А в текста четем: „ Още от първите ходове стана ясно желанието на французите да печелят време, като убиват тгемпото на играта, изключително в централната част на игрището. Техният блян към един еднакъв резултат (евентуално 0:0) можеше да бъде задоволен с таксъв фасон на игра още повече, че тяхпната отбрана бе все от опитни футболисти, доста обиграни между тях...
„ УРА ЕХТИ НАД СТАДИОНА “
С този възклик, който кара всяко българско сърце да потръпва от неспокойствие, пубиката посрещна своите любимци. А когато след десетките наелекпизиращи минути, пристигна и онази, която ще остане вечно в паметта ни, възторгът и опиянението нямаше граници.
Статистиката на мача ясно демонстрира българското предимство – 20 против единствено 3 удара в наша изгода. А корнерите 10 против единствено 1 за „ петлите “.
Любопитното е, че съдията дава изявление след края на мача, което „ Народен спорт “ разгласява. Ето какво тъкмо споделя чехословакът за решението си да подреди наново осъществяване на директния свободен удар: „ Победи несъмнено по-добрият тим. Публиката се държа спортсменски. Колкото за повторението на наказателния удар, аз в еднага преди този момент означих нарушаването на отбраната, която направи крачки напред, преди да бъде изпълнен ударът. Аз съм някогашен футболист и знам какво значи точното съблюдаване на деветте метра при изпълняването на наказателните удари. Французите нямаха никакво съображение да стачкуват въпреки че е тежко да се загуби мача в последната минута. “
Самоотвержено, устремно – победа! С такова заглавие за мача излиза вестник „ Народна юноша “. И разгласява не кой знае какъв брой огромен материал за дуела, поместен на една от вътрешните страници. На същата страница има материал „ Проверка на силите “, обвързван със зимните спортове поради наближаващата зима, материал „ Здраво начало “, обвързван с Толбухинския район и други.
„ Да се каже, че яйце нямаше къде да падне през вчерашния ден на стадион Васил Левски е напълно тъкмо. Защото надали би се намерил някой, който да реши, че можеха да бъдат пуснати в продажба още – не повече от стотина билети. Та даже и теренът беше претъпкан, когато футболистите се строиха, а пред тях се „ разшътаха “ минимум двойно фоторепортьори “. Това е началото на материала след триумфа ни над Франция във вестник „ Народна юноша “...
„ Мнозина от тях не можаха мъжествено да понесат напрежението. И се нахвърлиха върху съдията. Постъпката на французите изненада, огорчи и възмути публиката “, добавя още вестникът за държанието на гостите след гола на Христо Илиев в предпоследната минута.
След триумфа България и Франция финишират с по 6 точки в групата и се постанова да изиграят трети мач на безпристрастен терен. Той се състои на 16 декември 1961 година в Милано. Тогава Димитър Якимов отбелязва за 1:0 и България за първи път се класира на международни финали.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/ЗВЕЗДЕЛИН ХРИСТОВ/БЛИЦ
ВЕСТНИК НАРОДЕН СПОРТ
ВЕСТНИК НАРОДНА МЛАДЕЖ
В квалификационната група за международните финали в Чили през 1962 година България е единствено с още два тима – Франция и Финландия. На 11 декември 1960-та падаме от Франция с 0:3. На идната година побеждаваме Финландия като посетител с 2:0 и като хазаин с 3:1. Преди последните мачове Франция е водач с 6 точки, нашите имат 4 (тогава за триумф се дават по две точки). За да стигнем до финалите в Чили би трябвало наложително да победим „ петлите “ в последния мач на 12 ноември 1961 година в София. Дори и това не е задоволително, защото при триумф двата отбора се изравняват по точки и би трябвало да играят спомагателен трети дуел, който ще дефинира участника на Световното.
12 ноември 1961 година. София. Национален стадион „ Васил Левски “. 55 000 се стичат на стадион Васил Левски, с цел да поддържат българските „ лъвове “. Почти цялостен мач гол по този начин и не пада в нито една от двете порти. В 89-ата минута обаче чехословашкият арбитър Станислав Фенцъл отсъжда директен свободен удар в интерес на България. Първото осъществяване на Кирил Ракаров среща стената. Реферът демонстрира фаулът да бъде още един. При втория опит Ракаров вместо да стреля мощно към вратата, праща топката балонно в наказателното поле. От задна позиция отнякъде изскача Христо Илиев-Патрата и праща топката във вратата за 1:0. На стадиона настава неописуема наслада, над 55 000 скачат във екстаз. В този миг обаче французите към този момент са подгонили основния арбитър Фенцъл и единия от помощниците му. Претенциите на „ петлите “ са, че при центрирането Иван Колев е в засада. Нещо, което ясно се вижда при повторенията и многочислените клипове и фотоси, с които французите наводняват пресата в страната. Наистина Иван Колев е най-малко метър в засада при центрирането на Ракаров, само че попадението е зачетено. Нищо, че гостите от Франция едвам са укротени от милиция, с цел да не линчуват основния арбитър и единия от асистентите му. Вестник „ Народен спорт “ от 13 ноември излиза с преден материал на броя си „ България победи Франция “, а подзаглавието е „ Заслужен триумф. Следва трети мач “... А в текста четем: „ Още от първите ходове стана ясно желанието на французите да печелят време, като убиват тгемпото на играта, изключително в централната част на игрището. Техният блян към един еднакъв резултат (евентуално 0:0) можеше да бъде задоволен с таксъв фасон на игра още повече, че тяхпната отбрана бе все от опитни футболисти, доста обиграни между тях...
„ УРА ЕХТИ НАД СТАДИОНА “
С този възклик, който кара всяко българско сърце да потръпва от неспокойствие, пубиката посрещна своите любимци. А когато след десетките наелекпизиращи минути, пристигна и онази, която ще остане вечно в паметта ни, възторгът и опиянението нямаше граници.
Статистиката на мача ясно демонстрира българското предимство – 20 против единствено 3 удара в наша изгода. А корнерите 10 против единствено 1 за „ петлите “.
Любопитното е, че съдията дава изявление след края на мача, което „ Народен спорт “ разгласява. Ето какво тъкмо споделя чехословакът за решението си да подреди наново осъществяване на директния свободен удар: „ Победи несъмнено по-добрият тим. Публиката се държа спортсменски. Колкото за повторението на наказателния удар, аз в еднага преди този момент означих нарушаването на отбраната, която направи крачки напред, преди да бъде изпълнен ударът. Аз съм някогашен футболист и знам какво значи точното съблюдаване на деветте метра при изпълняването на наказателните удари. Французите нямаха никакво съображение да стачкуват въпреки че е тежко да се загуби мача в последната минута. “ Самоотвержено, устремно – победа! С такова заглавие за мача излиза вестник „ Народна юноша “. И разгласява не кой знае какъв брой огромен материал за дуела, поместен на една от вътрешните страници. На същата страница има материал „ Проверка на силите “, обвързван със зимните спортове поради наближаващата зима, материал „ Здраво начало “, обвързван с Толбухинския район и други.
„ Да се каже, че яйце нямаше къде да падне през вчерашния ден на стадион Васил Левски е напълно тъкмо. Защото надали би се намерил някой, който да реши, че можеха да бъдат пуснати в продажба още – не повече от стотина билети. Та даже и теренът беше претъпкан, когато футболистите се строиха, а пред тях се „ разшътаха “ минимум двойно фоторепортьори “. Това е началото на материала след триумфа ни над Франция във вестник „ Народна юноша “...
„ Мнозина от тях не можаха мъжествено да понесат напрежението. И се нахвърлиха върху съдията. Постъпката на французите изненада, огорчи и възмути публиката “, добавя още вестникът за държанието на гостите след гола на Христо Илиев в предпоследната минута.
След триумфа България и Франция финишират с по 6 точки в групата и се постанова да изиграят трети мач на безпристрастен терен. Той се състои на 16 декември 1961 година в Милано. Тогава Димитър Якимов отбелязва за 1:0 и България за първи път се класира на международни финали.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/ЗВЕЗДЕЛИН ХРИСТОВ/БЛИЦ
ВЕСТНИК НАРОДЕН СПОРТ
ВЕСТНИК НАРОДНА МЛАДЕЖ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ