Защо България не успя да убеди Нидерландия, че се бори с корупцията
България още веднъж получи отвод за участие в Шенген макар признанията, че е изпълнила всички условия. И до момента в който Австрия сподели " не " на София и Букурещ поради пропускането на мигранти, Нидерландия вижда един неуреден проблем - битката с корупцията. Какво съответно можеше да направи България?
Нидерландия за следващ път. Към ветото ѝ се причисли и Австрия, която отхвърли да поддържа и Румъния.
Мотивите на двете страни обаче бяха разнообразни. Докато австрийците желаят гаранции, че мигрантският поток към страната им ще бъде стеснен, нидерландците към момента виждат огромния проблем в битката с корупцията в България.
Затова и държавното управление на Марк Рюте желае да види прогрес на София по тематиката в най-малко още един отчет на Европейската комисия (ЕК) по, който обаче Брюксел е оставил на пауза от края на 2019 година
Това нидерландско искане беше като “цинизъм ”, а вътрешният министър в служебното му държавно управление за Европейския съюз (ЕС), тъй като по думите му демонстрира, че той не може да съблюдава личните си правила.
Тезата на София е, че Европа от дълго време е признала, че България е изпълнила всички условия за присъединение в Шенгенското пространство и това се признава от болшинството страни членки.
Можеше ли обаче България да направи нещо, с цел да убеди Нидерландия в устрема си да се бори с корупцията? И кой носи отговорност, че това не беше направено?
Експерти споделят, че в последните месеци Народното събрание можеше най-малко да даде знак, че приема тематиката съществено и да прегледа най-малко част от проектозаконите за правосъдна промяна, включени и в Плана за възобновяване и резистентност, сподели за Свободна Европа зам.-директорката на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.
Кои са тези закони
Този пропуск беше приет даже от Румен Радев, който след първичната си рецензия против Европа сподели, че " това Народно заседание би трябвало да одобри законите по Плана за възобновяване и развиване за правосъдната промяна ".
Става въпрос за законопроекта, който планува промяна на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). в пленарната зала единствено ден пред отхвърли на Съвета на Европейски Съюз да насочи предложения за участие в Шенген към София и Букурещ.
Другият основен законопроект е за механизъм за отчетност и надзор на основния прокурор, в това число и за следствие на възможни закононарушения, осъществени от него. Той планува промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ), които в петък бяха на Съвета на Европа.
Проблемът с недосегаемостта на основния прокурор от наказателно гонене стои пред България от ноември 2009 година, когато (ЕСПЧ) за пръв път я разяснява в решението си по делото " Колеви против България ", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 година прокурор Николай Колев.
През идващите години рекомендации и упования за решаването на този проблем от време на време са идвали от Съвета на Европа и Европейската комисия. Наскоро за следващ път уточни, че чака цялостна правосъдна промяна в България.
" Това е, което виждат нидерландците "
“Нидерландия споделя много ясно, че съгласно тях България продължава да има проблем с упоритостта си да се оправя с корупцията ”, сподели Весела Чернева пред Свободна Европа.
“Със сигурност това, че няма представители на високите етажи на властта с неоправдателни присъди за корупция е доста значимо, само че по-важно в кратковременен проект е, че законите, свързани със правосъдната промяна, не са влезнали в Народното събрание. ”
По думите ѝ през последните два месеца болшинството в 48-ото Народно заседание показва, че има разнообразни цели, да вземем за пример, с които беше върнато гласуването с хартиени бюлетини във всички секции.
Няма предпочитание нито в държавното управление, нито в болшинството в Народното събрание сега да продължава напред тази промяна.Весела Чернева, Европейски съвет по външна политика
“Това е, което виждат нидерландците. Те виждат, че няма предпочитание нито в държавното управление, нито в болшинството в Народното събрание сега да продължава напред тази промяна. Тя има доста съответни, ясни измерения и те са написани от Европейска комисия ”, добавя Чернева.
Законопроектът за антикорупционната комисия беше признат на първо четене с огромно болшинство, само че при полемиката беше подложен на съществени рецензии от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Те заявиха, че ще вършат промени преди второ четене.
Механизмът за надзор на основния прокурор пък към момента не е бил гласуван в пленарната зала, а сигналите, които актуалният основен прокурор Иван Гешев, сочат, че той възприема предлаганите промени като интервенция в “независимостта на правосъдната власт ”.
“Засягането на независимостта на прокуратурата значи репресии, авторитаризъм, тоталитаризъм, отминали тъмни времена. Под претекста за правосъдна промяна се цели преодоляване на правосъдната власт и съсредоточаване на повече власт в една институция ”, сподели той пред в неделя.
Подобни рецензии прозвучаха и от депутати от ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Възраждане ” във връзка предлаганите проверяващи функционалности на инспектори от КПКОНПИ, които да могат сами да проверяват корупционни закононарушения на представители на високите етажи на властта.
" Топим се в Европа "
Гешев показва единодушие с депутати от ГЕРБ и Движение за права и свободи и по друга тематика - европейските рецензии към България по отношение на корупцията. По време на разискването на законопроекта за антикорупционната комисия Йордан Цонев от Движение за права и свободи и Бранимир Балачев от ГЕРБ застъпиха тезата, че тези рецензии почиват по-скоро на “доноси ”, в сравнение с действителни обстоятелства.
“Много добре знаем за какво е чувството в Европа, че в Румъния корупцията е свършила, а у нас - не. Това е по този начин, тъй като България е страна, която вътре си написа отчетите и се топи сама пред европейските органи ”, сподели Цонев предходната сряда.
Тогава последва и изявление на Балачев, съгласно който “ако ние българите не престанем да приказваме за тая корупция, че сме корумпирани, няма да имаме положително начало в Европа ”.
Няколко дни по-късно Гешев също отбрани това пояснение:
“В България вършим нещо, останало от времената на Съветския блок - приказваме едни против други, топим се в Европа, а след това чакаме да ни почитат. Преекспонираме проблемите за вътрешнополитическа приложимост, за личностни изгоди за избрани политици. ”
Весела Чернева обаче не споделя това мнение. Тя счита, че България има късмет да промени позицията на Нидерландия само посредством основаване на реформаторско постоянно държавно управление, което да прокара бързо окончателното приемане на законите, посочени в Плана за възобновяване и резистентност.
“В последна сметка това би било началото на едно изпитание, което България би трябвало поредно да поставя - да почисти своята институционална и политическа уязвимост, която ние назоваваме “завладяна страна ”, споделя тя пред.
По мотив ветото, наложено от Австрия, Чернева разяснява пред Свободна Европа, че то е обвързвано с отслабването на локалното държавно управление, доминирано от християндемократите. По думите ѝ тематиката с мигрантския напън елементарно ангажира вниманието на австрийските гласоподаватели.
Според Чернева разликата в позицията на Нидерландия е, че тя е поредна от 2011 година насам, “с изключение на пролетта, когато Рюте пристигна в България и сподели, че вижда вяра, че има смяна ”.
Нидерландия за следващ път. Към ветото ѝ се причисли и Австрия, която отхвърли да поддържа и Румъния.
Мотивите на двете страни обаче бяха разнообразни. Докато австрийците желаят гаранции, че мигрантският поток към страната им ще бъде стеснен, нидерландците към момента виждат огромния проблем в битката с корупцията в България.
Затова и държавното управление на Марк Рюте желае да види прогрес на София по тематиката в най-малко още един отчет на Европейската комисия (ЕК) по, който обаче Брюксел е оставил на пауза от края на 2019 година
Това нидерландско искане беше като “цинизъм ”, а вътрешният министър в служебното му държавно управление за Европейския съюз (ЕС), тъй като по думите му демонстрира, че той не може да съблюдава личните си правила.
Тезата на София е, че Европа от дълго време е признала, че България е изпълнила всички условия за присъединение в Шенгенското пространство и това се признава от болшинството страни членки.
Можеше ли обаче България да направи нещо, с цел да убеди Нидерландия в устрема си да се бори с корупцията? И кой носи отговорност, че това не беше направено?
Експерти споделят, че в последните месеци Народното събрание можеше най-малко да даде знак, че приема тематиката съществено и да прегледа най-малко част от проектозаконите за правосъдна промяна, включени и в Плана за възобновяване и резистентност, сподели за Свободна Европа зам.-директорката на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.
Кои са тези закони
Този пропуск беше приет даже от Румен Радев, който след първичната си рецензия против Европа сподели, че " това Народно заседание би трябвало да одобри законите по Плана за възобновяване и развиване за правосъдната промяна ".
Става въпрос за законопроекта, който планува промяна на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). в пленарната зала единствено ден пред отхвърли на Съвета на Европейски Съюз да насочи предложения за участие в Шенген към София и Букурещ.
Другият основен законопроект е за механизъм за отчетност и надзор на основния прокурор, в това число и за следствие на възможни закононарушения, осъществени от него. Той планува промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ), които в петък бяха на Съвета на Европа.
Проблемът с недосегаемостта на основния прокурор от наказателно гонене стои пред България от ноември 2009 година, когато (ЕСПЧ) за пръв път я разяснява в решението си по делото " Колеви против България ", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 година прокурор Николай Колев.
През идващите години рекомендации и упования за решаването на този проблем от време на време са идвали от Съвета на Европа и Европейската комисия. Наскоро за следващ път уточни, че чака цялостна правосъдна промяна в България.
" Това е, което виждат нидерландците "
“Нидерландия споделя много ясно, че съгласно тях България продължава да има проблем с упоритостта си да се оправя с корупцията ”, сподели Весела Чернева пред Свободна Европа.
“Със сигурност това, че няма представители на високите етажи на властта с неоправдателни присъди за корупция е доста значимо, само че по-важно в кратковременен проект е, че законите, свързани със правосъдната промяна, не са влезнали в Народното събрание. ”
По думите ѝ през последните два месеца болшинството в 48-ото Народно заседание показва, че има разнообразни цели, да вземем за пример, с които беше върнато гласуването с хартиени бюлетини във всички секции.
Няма предпочитание нито в държавното управление, нито в болшинството в Народното събрание сега да продължава напред тази промяна.Весела Чернева, Европейски съвет по външна политика
“Това е, което виждат нидерландците. Те виждат, че няма предпочитание нито в държавното управление, нито в болшинството в Народното събрание сега да продължава напред тази промяна. Тя има доста съответни, ясни измерения и те са написани от Европейска комисия ”, добавя Чернева.
Законопроектът за антикорупционната комисия беше признат на първо четене с огромно болшинство, само че при полемиката беше подложен на съществени рецензии от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Те заявиха, че ще вършат промени преди второ четене.
Механизмът за надзор на основния прокурор пък към момента не е бил гласуван в пленарната зала, а сигналите, които актуалният основен прокурор Иван Гешев, сочат, че той възприема предлаганите промени като интервенция в “независимостта на правосъдната власт ”.
“Засягането на независимостта на прокуратурата значи репресии, авторитаризъм, тоталитаризъм, отминали тъмни времена. Под претекста за правосъдна промяна се цели преодоляване на правосъдната власт и съсредоточаване на повече власт в една институция ”, сподели той пред в неделя.
Подобни рецензии прозвучаха и от депутати от ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Възраждане ” във връзка предлаганите проверяващи функционалности на инспектори от КПКОНПИ, които да могат сами да проверяват корупционни закононарушения на представители на високите етажи на властта.
" Топим се в Европа "
Гешев показва единодушие с депутати от ГЕРБ и Движение за права и свободи и по друга тематика - европейските рецензии към България по отношение на корупцията. По време на разискването на законопроекта за антикорупционната комисия Йордан Цонев от Движение за права и свободи и Бранимир Балачев от ГЕРБ застъпиха тезата, че тези рецензии почиват по-скоро на “доноси ”, в сравнение с действителни обстоятелства.
“Много добре знаем за какво е чувството в Европа, че в Румъния корупцията е свършила, а у нас - не. Това е по този начин, тъй като България е страна, която вътре си написа отчетите и се топи сама пред европейските органи ”, сподели Цонев предходната сряда.
Тогава последва и изявление на Балачев, съгласно който “ако ние българите не престанем да приказваме за тая корупция, че сме корумпирани, няма да имаме положително начало в Европа ”.
Няколко дни по-късно Гешев също отбрани това пояснение:
“В България вършим нещо, останало от времената на Съветския блок - приказваме едни против други, топим се в Европа, а след това чакаме да ни почитат. Преекспонираме проблемите за вътрешнополитическа приложимост, за личностни изгоди за избрани политици. ”
Весела Чернева обаче не споделя това мнение. Тя счита, че България има късмет да промени позицията на Нидерландия само посредством основаване на реформаторско постоянно държавно управление, което да прокара бързо окончателното приемане на законите, посочени в Плана за възобновяване и резистентност.
“В последна сметка това би било началото на едно изпитание, което България би трябвало поредно да поставя - да почисти своята институционална и политическа уязвимост, която ние назоваваме “завладяна страна ”, споделя тя пред.
По мотив ветото, наложено от Австрия, Чернева разяснява пред Свободна Европа, че то е обвързвано с отслабването на локалното държавно управление, доминирано от християндемократите. По думите ѝ тематиката с мигрантския напън елементарно ангажира вниманието на австрийските гласоподаватели.
Според Чернева разликата в позицията на Нидерландия е, че тя е поредна от 2011 година насам, “с изключение на пролетта, когато Рюте пристигна в България и сподели, че вижда вяра, че има смяна ”.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ