България и Румъния са последни в ЕС по човешко развитие
България остава измежду страните с " доста високо равнище на човешко развиване ", само че губи една позиция по отношение на предходната година и дружно с Румъния е на последно място измежду страните от Европейския съюз. Освен това резултатът ѝ се утежнява, в случай че се вземе поради неравният достъп до благоприятни условия за развиване.
Това демонстрира авторитетният Индекс на човешкото развиване (Human Development Index, HDI), изготвян всяка година от Програмата за развиване на Организация на обединените нации. Докладът, който обръща внимание на опазването на здравето, образованието и приходите, изследва социално-икономическите неравенства, като ги проучва и оттатък междинните им стойности. Наблюдават се знаци, свързани с обучение, опазване на здравето и стандарти, и метода, по който се отразяват на напредъка на страните. Според отчета светът е пропилял 20% от опциите за развиване поради неравенството.
Докладът употребява данни за България, съгласно които междинната дълготрайност на живота предходната година е била 74.9 година (най-ниската в Европейски Съюз, близка до латвийската, 75.2, и румънската, 75.9). Използвана в изчисленията е и ниската стойност на брутния народен приход на глава от популацията (19 646, най-малка в ЕС).
Как неравенството трансформира данните
Същевременно картината се трансформира при преизчисляването на показателя въз основата на индикатори на неравноправие в съответната страна. Т.нар. Inequality-adjusted Human Development Index (IHDI) прави оценка по какъв начин продължителността на живота, образованието и приходите са разпределени сред жителите. Използването на IHDI би сложило България в по-ниската категория, измежду страните с " високо равнище на човешко развиване ", въпреки да не трансформира мястото ѝ в таблицата.
Коефициентът на човешко неравноправие в България съгласно отчета е 12.1% - вторият най-голям след португалския (12.4%), следват Гърция (11.9) и Италия (11.8). За съпоставяне, в Норвегия, която е преди всичко, той е 6.7%, а в Словакия и Унгария да вземем за пример е надлежно 6.1 и 7.8.
В разбивката на показателя въпреки всичко има един добър резултат на България и той е в неравенството в достъпа до обучение - стойностите му, относително ниски, са междинни за Европейски Съюз. В доста страни в съюза, а и отвън него даже по-развити страни имат по-голям дял от семействата с неравномерен достъп до обучение (за България са посочени 6.3% при 17.1% за Испания и 9.1 за Франция, само че 2.6 за Латвия).
Добрите вести от IHDI свършват тук. България е с втория най-лош резултат (6.1%) в неравенството в предстоящата дълготрайност на живота (преди Румъния с 6.3%). По-сериозен е казусът с неравенството в приходите - засегнатите от него в България са 23%, повече от всички други страни в Европейски Съюз. По-лош на Балканите е единствено резултатът на Сърбия (28.1%).
От друга страна са дребни разликите сред опциите за развиване на мъжете и дамите (индексът за двата пола в България е надлежно 0.818 и 0.812, съпоставим с развити европейски страни и по-добър от други като Холандия). Друг добър резултат на България е по индикатора " полово неравноправие " - България е 28-а, т.е. с по-малко неравноправие пред някои страни от Европейски Съюз като Чехия, Гърция или Словакия.
Заедно с Румъния
Данните демонстрират, че общо позициите на страната са се подобрили по отношение на 2007 година, когато тя се причисли към Европейски Съюз. Същевременно и тя, и Румъния към този момент попадат в графата на страните с доста високо човешко развиване, а не с високо, както през предишното десетилетие. Прави усещане, че през годините напредъкът на двете страни е подобен - да вземем за пример българският показател се усилва от 0.694 (през 1990 г.) на 0.792 през 2013 година и 0.813 година през 2017. За същия интервал румънският се усилва от 0.701 надлежно на 0.800 и 0.813. Миналата година двете получават идентичен резултат - 0.816.
Докладът за човешкото развиване (на английски)
Освен всички страни от Европейски Съюз и страни като Норвегия и Лихтенщайн пред България и Румъния са и страните от Залива, Бруней, Аржентина, Русия, Беларус и Казахстан. От друга страна западните съседи на България - Сърбия и Северна Македония - както и Албания и Босна и Херцеговина са в долната категория на " високо човешко развиване ", в която бе и България допреди няколко години. Изключение измежду балканските страни отвън Европейски Съюз е Черна гора, която получава същия резултат като България. Турция остава на 59-о място (и също измежду " доста развитите " ).
Свиваща се междинна класа, високи равнища на неофициални и изложени на риск работни места, пропуски в обществената отбрана, емиграция на квалифицирани и млади служащи и чувство за неравноправие пред закона са изключително огромен проблем в Източна Европа и Централна Азия, се споделя в отчета на ПРООН.
Притеснение поради неравенството пред закона
Докато понижават разликите в виталния стандарт, се появяват нови знаци за неравноправие и измежду тях са достъпът до технологии и обучение, означават създателите.
Освен това климатичната рецесия излага на заплаха по-слаби и уязвими групи. Например 90% от силата в района идват от въглища. Докато разноските за научноизследователска и развойна активност са покрай междинните в таблицата, съотношението на високо- и нискоквалифицирани служащи е със стойност едвам половината от тази в страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). С софтуерния прогрес тази бездна може да се задълбочи.
Проучванията на ПРООН сочат, че в обществата в района има терзания за качеството на ръководство - изключително за корупцията и неравенството пред закона.
Нужни са ограничения и интервенции " още преди раждането " на детето, вложения в образованието и здравето му, които да не престават и когато към този момент възрастният е на пазара на труда, и когато го напусне. Данъците би трябвало да са съобразени като част от система с политики, в това число такива за обществени разноски за опазване на здравето, обучение и други възможности на метод на живот, оставящ забележителен въглероден отпечатък.
Това демонстрира авторитетният Индекс на човешкото развиване (Human Development Index, HDI), изготвян всяка година от Програмата за развиване на Организация на обединените нации. Докладът, който обръща внимание на опазването на здравето, образованието и приходите, изследва социално-икономическите неравенства, като ги проучва и оттатък междинните им стойности. Наблюдават се знаци, свързани с обучение, опазване на здравето и стандарти, и метода, по който се отразяват на напредъка на страните. Според отчета светът е пропилял 20% от опциите за развиване поради неравенството.
Докладът употребява данни за България, съгласно които междинната дълготрайност на живота предходната година е била 74.9 година (най-ниската в Европейски Съюз, близка до латвийската, 75.2, и румънската, 75.9). Използвана в изчисленията е и ниската стойност на брутния народен приход на глава от популацията (19 646, най-малка в ЕС).
Как неравенството трансформира данните
Същевременно картината се трансформира при преизчисляването на показателя въз основата на индикатори на неравноправие в съответната страна. Т.нар. Inequality-adjusted Human Development Index (IHDI) прави оценка по какъв начин продължителността на живота, образованието и приходите са разпределени сред жителите. Използването на IHDI би сложило България в по-ниската категория, измежду страните с " високо равнище на човешко развиване ", въпреки да не трансформира мястото ѝ в таблицата.
Коефициентът на човешко неравноправие в България съгласно отчета е 12.1% - вторият най-голям след португалския (12.4%), следват Гърция (11.9) и Италия (11.8). За съпоставяне, в Норвегия, която е преди всичко, той е 6.7%, а в Словакия и Унгария да вземем за пример е надлежно 6.1 и 7.8.
В разбивката на показателя въпреки всичко има един добър резултат на България и той е в неравенството в достъпа до обучение - стойностите му, относително ниски, са междинни за Европейски Съюз. В доста страни в съюза, а и отвън него даже по-развити страни имат по-голям дял от семействата с неравномерен достъп до обучение (за България са посочени 6.3% при 17.1% за Испания и 9.1 за Франция, само че 2.6 за Латвия).
Добрите вести от IHDI свършват тук. България е с втория най-лош резултат (6.1%) в неравенството в предстоящата дълготрайност на живота (преди Румъния с 6.3%). По-сериозен е казусът с неравенството в приходите - засегнатите от него в България са 23%, повече от всички други страни в Европейски Съюз. По-лош на Балканите е единствено резултатът на Сърбия (28.1%).
От друга страна са дребни разликите сред опциите за развиване на мъжете и дамите (индексът за двата пола в България е надлежно 0.818 и 0.812, съпоставим с развити европейски страни и по-добър от други като Холандия). Друг добър резултат на България е по индикатора " полово неравноправие " - България е 28-а, т.е. с по-малко неравноправие пред някои страни от Европейски Съюз като Чехия, Гърция или Словакия.
Заедно с Румъния
Данните демонстрират, че общо позициите на страната са се подобрили по отношение на 2007 година, когато тя се причисли към Европейски Съюз. Същевременно и тя, и Румъния към този момент попадат в графата на страните с доста високо човешко развиване, а не с високо, както през предишното десетилетие. Прави усещане, че през годините напредъкът на двете страни е подобен - да вземем за пример българският показател се усилва от 0.694 (през 1990 г.) на 0.792 през 2013 година и 0.813 година през 2017. За същия интервал румънският се усилва от 0.701 надлежно на 0.800 и 0.813. Миналата година двете получават идентичен резултат - 0.816.
Докладът за човешкото развиване (на английски)
Освен всички страни от Европейски Съюз и страни като Норвегия и Лихтенщайн пред България и Румъния са и страните от Залива, Бруней, Аржентина, Русия, Беларус и Казахстан. От друга страна западните съседи на България - Сърбия и Северна Македония - както и Албания и Босна и Херцеговина са в долната категория на " високо човешко развиване ", в която бе и България допреди няколко години. Изключение измежду балканските страни отвън Европейски Съюз е Черна гора, която получава същия резултат като България. Турция остава на 59-о място (и също измежду " доста развитите " ).
Свиваща се междинна класа, високи равнища на неофициални и изложени на риск работни места, пропуски в обществената отбрана, емиграция на квалифицирани и млади служащи и чувство за неравноправие пред закона са изключително огромен проблем в Източна Европа и Централна Азия, се споделя в отчета на ПРООН.
Притеснение поради неравенството пред закона
Докато понижават разликите в виталния стандарт, се появяват нови знаци за неравноправие и измежду тях са достъпът до технологии и обучение, означават създателите.
Освен това климатичната рецесия излага на заплаха по-слаби и уязвими групи. Например 90% от силата в района идват от въглища. Докато разноските за научноизследователска и развойна активност са покрай междинните в таблицата, съотношението на високо- и нискоквалифицирани служащи е със стойност едвам половината от тази в страните от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). С софтуерния прогрес тази бездна може да се задълбочи.
Проучванията на ПРООН сочат, че в обществата в района има терзания за качеството на ръководство - изключително за корупцията и неравенството пред закона.
Нужни са ограничения и интервенции " още преди раждането " на детето, вложения в образованието и здравето му, които да не престават и когато към този момент възрастният е на пазара на труда, и когато го напусне. Данъците би трябвало да са съобразени като част от система с политики, в това число такива за обществени разноски за опазване на здравето, обучение и други възможности на метод на живот, оставящ забележителен въглероден отпечатък.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ