България няма университет в първите 1200 в света
България липсва в първите 1200 университета в света в, която е една от шепата авторитетни мерила за качеството на висшето обучение. Класацията за 2023 година бе оповестена преди няколко дни и интензивно се споделя и разяснява в обществените мрежи.
Най-елитното ни висше учебно заведение - СУ, се явява едвам в групата 1201-1500, а Техническият университет в София е след 1500-ата позиция. Висшето учебно заведение по мениджмънт във Варна е включено под линия като подало данни, само че неотговорило на критериите за включване в рейтинга.
Рейтингът на висшите учебни заведения на Times Higher Education се основава на 13 особено калибрирани знака, които мерят представянето на съответния университет в четири области - образование, просвета, трансфер на познания и интернационален образ. За тазгодишната ранглиста са оценени над 121 млн. изявления в над 15,5 млн. научни издания. Тя включва и анкети с над 40 000 учени и преподаватели по целия свят. В последна сметка в рейтинга са включени 1799 университета в 104 страни и райони.
За седма поредна година Оксфордският университет оглавява класацията. Харвард резервира второто си място, само че Кеймбридж скача от пета позиция предходната година на трета тази, като си я поделя със Станфордския университет в Съединени американски щати.
Най-високата позиция за нов участник в рейтинга реализира университетът Хуманитас в Италия, който влиза в групата 201-250.
Съединени американски щати имат най-вече представители в класацията - 177, както и най-вече университети в Топ 200 - 58. Четвъртата мощ в Топ 200 на международното висше обучение е Китай. Страната към този момент има 11 университета в първите 200 позиции при 10 предходната година, с което задминава Австралия. Австралия си дели петото място с Нидерландия по този индикатор.
Пет страни влизат за пръв път в класацията, като и петте са в Африка - Замбия, Намибия, Мозамбик, Зимбабве и Мавриций.
Харвард оглавява класацията по образование, до момента в който Оксфорд е първи в науката. Начело по интернационален авторитет е Университетът по науки и технологии в Макао.
В Топ 10 има 3 университета от Англия и 7 от Съединени американски щати. В идната десетица тяхната надмощие е разрушена от швейцарския ETH Цюрих (11), китайските Цинхуа (16) и Пекински университет (17), Университета на Торонто (18) и Националния университет на Сингапур (19). Другите университети в групата 11-20 са американски.
В Еврпа най-вече университети в Топ 1000 има Англия - 92, следвана от Италия с 54. Германия има 49 висши учебни заведения в първите 1000, Франция - 31, Испания - 27, а известната у нас Нидерландия - 13.
В нашия район има сносно представящи се съседки. Румъния има 20 университета в класацията, от които Букурещкият стопански е в групата 501-600, Медицинският в Клуж-Напока е в групата 801-1000, два има в групата 1001-1200, а в групата на СУ - 1201-1500 има още три. Останалите са след 1501-ва позиция. Сърбия също има университет в 501-600 - университетът в Крагуевац, а Белградският университет е в групата 801-1000. Отвъд 1500-а позиция има още един сръбски представител - университетът в Нови Сад.
Гърция има два университета в Топ 500 и още седем в позициите до 1000, както и седем в останалата част на класацията. Турция има три университета в Топ 500, още 10 в позициите до 1000 и още 48 в останалата част на рейтинга. Малка Хърватия е с три висши учебни заведения в общата ранглиста, като университетът в Сплит е в групата 1001-1200, университетът в Загреб е в групата 1201-1500, а университетът в Риека е след 1500-а позиция.
МЕТОДОЛОГИЯ
Каква е тежестта на другите знаци в класацията?
30% от оценката се пада на качеството на образование. Тук репутацията има най-голяма тежест - 15%, 4,5% се падат на съотношението преподавател/студенти, 2,25% - на съотношението докторанти/бакалаври, 6% на каузи на преподавателите с докторати, 2,25% - на приходите на съответното висше учебно заведение (спрямо преподавателския състав и покупателната дарба, с цел да не се стига до изкривявания).
30% е тежестта и на научните достижения. За репутацията на научните разработки на университета се дават 18%. 6% е тежестта на бюджета за просвета (в методологията създателите на рейтинга показват, че това е спорен индикатор, защото зависи от профила и политическата обстановка, само че заради основното значение на ресурсите за научните достижения, въпреки всичко е включен). За работливост се дават също 6%.
30% тежест имат и цитиранията, защото съгласно създателите на рейтинга те дават визия за ролята на съответния университет в разпространяването на нови познания и хрумвания.
7,5% от оценката се основава на интернационалния авторитет на университета, като тук поравно се употребяват делът на задграничните студенти, делът на задграничните преподаватели и интернационалното съдействие.
Любопитен аршин е прехвърлянето на познания - това в действителност е връзката на университета с бизнеса, защото за този индикатор се вземат поради финансираните от промишлеността научни планове.
ОЦЕНКАТА НА НАШИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ
В детайлите на рейтинга се вижда, че СУ получава най-висока оценка за интернационалния си образ - 39 от 100 вероятни точки, партньорството с бизнеса е оценено с 37,8 точки, образованието - с 25, науката - с 11,1, а цитиранията - с 16,4 точки. Общата оценка е 18,4-24,3 при 96,4 на Оксфорд.
При Техническия университет - София общата оценка е 10,4 - 18,3 точки, като при него връзката с бизнеса е оценена с най-висока оценка - 39,3 точки, интернационалните аспекти са оценени с 26,1 точки, цитиранията - с осем точки, науката - с 8,3 точки, а образованието - със 17,5.
Най-елитното ни висше учебно заведение - СУ, се явява едвам в групата 1201-1500, а Техническият университет в София е след 1500-ата позиция. Висшето учебно заведение по мениджмънт във Варна е включено под линия като подало данни, само че неотговорило на критериите за включване в рейтинга.
Рейтингът на висшите учебни заведения на Times Higher Education се основава на 13 особено калибрирани знака, които мерят представянето на съответния университет в четири области - образование, просвета, трансфер на познания и интернационален образ. За тазгодишната ранглиста са оценени над 121 млн. изявления в над 15,5 млн. научни издания. Тя включва и анкети с над 40 000 учени и преподаватели по целия свят. В последна сметка в рейтинга са включени 1799 университета в 104 страни и райони.
За седма поредна година Оксфордският университет оглавява класацията. Харвард резервира второто си място, само че Кеймбридж скача от пета позиция предходната година на трета тази, като си я поделя със Станфордския университет в Съединени американски щати.
Най-високата позиция за нов участник в рейтинга реализира университетът Хуманитас в Италия, който влиза в групата 201-250.
Съединени американски щати имат най-вече представители в класацията - 177, както и най-вече университети в Топ 200 - 58. Четвъртата мощ в Топ 200 на международното висше обучение е Китай. Страната към този момент има 11 университета в първите 200 позиции при 10 предходната година, с което задминава Австралия. Австралия си дели петото място с Нидерландия по този индикатор.
Пет страни влизат за пръв път в класацията, като и петте са в Африка - Замбия, Намибия, Мозамбик, Зимбабве и Мавриций.
Харвард оглавява класацията по образование, до момента в който Оксфорд е първи в науката. Начело по интернационален авторитет е Университетът по науки и технологии в Макао.
В Топ 10 има 3 университета от Англия и 7 от Съединени американски щати. В идната десетица тяхната надмощие е разрушена от швейцарския ETH Цюрих (11), китайските Цинхуа (16) и Пекински университет (17), Университета на Торонто (18) и Националния университет на Сингапур (19). Другите университети в групата 11-20 са американски.
В Еврпа най-вече университети в Топ 1000 има Англия - 92, следвана от Италия с 54. Германия има 49 висши учебни заведения в първите 1000, Франция - 31, Испания - 27, а известната у нас Нидерландия - 13.
В нашия район има сносно представящи се съседки. Румъния има 20 университета в класацията, от които Букурещкият стопански е в групата 501-600, Медицинският в Клуж-Напока е в групата 801-1000, два има в групата 1001-1200, а в групата на СУ - 1201-1500 има още три. Останалите са след 1501-ва позиция. Сърбия също има университет в 501-600 - университетът в Крагуевац, а Белградският университет е в групата 801-1000. Отвъд 1500-а позиция има още един сръбски представител - университетът в Нови Сад.
Гърция има два университета в Топ 500 и още седем в позициите до 1000, както и седем в останалата част на класацията. Турция има три университета в Топ 500, още 10 в позициите до 1000 и още 48 в останалата част на рейтинга. Малка Хърватия е с три висши учебни заведения в общата ранглиста, като университетът в Сплит е в групата 1001-1200, университетът в Загреб е в групата 1201-1500, а университетът в Риека е след 1500-а позиция.
МЕТОДОЛОГИЯ
Каква е тежестта на другите знаци в класацията?
30% от оценката се пада на качеството на образование. Тук репутацията има най-голяма тежест - 15%, 4,5% се падат на съотношението преподавател/студенти, 2,25% - на съотношението докторанти/бакалаври, 6% на каузи на преподавателите с докторати, 2,25% - на приходите на съответното висше учебно заведение (спрямо преподавателския състав и покупателната дарба, с цел да не се стига до изкривявания).
30% е тежестта и на научните достижения. За репутацията на научните разработки на университета се дават 18%. 6% е тежестта на бюджета за просвета (в методологията създателите на рейтинга показват, че това е спорен индикатор, защото зависи от профила и политическата обстановка, само че заради основното значение на ресурсите за научните достижения, въпреки всичко е включен). За работливост се дават също 6%.
30% тежест имат и цитиранията, защото съгласно създателите на рейтинга те дават визия за ролята на съответния университет в разпространяването на нови познания и хрумвания.
7,5% от оценката се основава на интернационалния авторитет на университета, като тук поравно се употребяват делът на задграничните студенти, делът на задграничните преподаватели и интернационалното съдействие.
Любопитен аршин е прехвърлянето на познания - това в действителност е връзката на университета с бизнеса, защото за този индикатор се вземат поради финансираните от промишлеността научни планове.
ОЦЕНКАТА НА НАШИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ
В детайлите на рейтинга се вижда, че СУ получава най-висока оценка за интернационалния си образ - 39 от 100 вероятни точки, партньорството с бизнеса е оценено с 37,8 точки, образованието - с 25, науката - с 11,1, а цитиранията - с 16,4 точки. Общата оценка е 18,4-24,3 при 96,4 на Оксфорд.
При Техническия университет - София общата оценка е 10,4 - 18,3 точки, като при него връзката с бизнеса е оценена с най-висока оценка - 39,3 точки, интернационалните аспекти са оценени с 26,1 точки, цитиранията - с осем точки, науката - с 8,3 точки, а образованието - със 17,5.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ