Най-после сме “напред“ в класацията на ЕС по въпросите на правосъдието
България има най-големи разноски в Европейски Съюз за правораздаване като дял от Брутният вътрешен продукт, сочат данни, показани от Европейската комисия при започване на юни тази година. В интервала 2019-2021 година тези разноски се равняват на към 0,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Нашата страна бележи също едни от най-високите хонорари на висшите съдии и прокурори по отношение на междинната заплата.
Като цяло работещите в тази система следва да бъдат добре заплатени, тъй като точно това би била една от преградите против нерегламентирани тласъци, другояче казано – корумпирането им. Нормално биха се възприемали тези хонорари, в случай че системата се радваше на по-високо доверие. Но у нас доверието наподобява е назад съразмерно на заплащанията.
Какво може да се направи ли? Като цяло липсват лесни решения по един несложен въпрос.
Първият вид е да се мисли за преформулиране на метода на установяване на възнагражденията по метод, по който по-справедливо това да е обвързано със системата за премерване на натовареността (СИНС). Към сегашния миг, макар първичната опозиция на този осми състав на Висш съдебен съвет, тя бе индексирана и дава справедлива насочна точка от кое място да се стартира. Известно е, че областен арбитър в Търговище е надалеч по-облекчен от каузи в сравнение с областен арбитър във Варна. А СИНС регистрира коефициентите на трудност. С умерени дейности и без популистки ходове тази стъпка е постижима. Друг въпрос е, че никоя власт не желае да притегля настроения в правораздаването против себе си, а заплатите през последното десетилетие станаха главен инструмент за покупка на благоволение от правосъдната власт към политическите клонове на властта.
Вторият вид – с надалеч по-осезаем резултат – би бил да се премине към действителна метаморфоза на териториалното разположение на съдилищата и структурите на прокуратурата. Това е известно още и като смяна на правосъдната карта на страната. Но и то някак се трансформира в изпразнено от смисъл разбиране. В прокуратурата бяха закрити някои структури, само че без действителен бюджетен резултат. Този състав на Висш съдебен съвет избра модел на метаморфоза, който засягаше единствено районните съдилища и чието използване на процедура повишаваше разноските – безценен и безрезултатен план. Това изпитание е вътрешно за правосъдната власт и следва да пристигна като предложение точно от административния орган – Висш съдебен съвет. Но при „ триумфите “ на самоуправлението дотук, не можем да чакаме доста.
Третият вид е подложен също според от напъните на хората в правосъдния съвет. Той допуска съкращаване на така и така раздутия щат – над 2 000 съдии и над 2 000 прокурори и следователи. Тъй като съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат освобождавани случайно, а единствено на посочените в Конституцията учредения, то, в случай че не намаляването, то дано най-малко задържането на щата да бъде осъществено. На първо време това може да стане със прекъсване на състезанията за в началото и външно назначение и преразпределение на съществуващия запас. Но тогава остава огромният въпрос къде ще работят роднините на огромна част от настоящите към този момент съдии, прокурори и следователи.
Какво ще стане ли? Каквото и до момента – напредък на разноските за правораздаване без качествена смяна. За последните 5 години бюджетът на правосъдната власт от 600 млн. лева се удвоява и доближава 1,2 милиарда лв.. Да му мислим плащащите налози!
Текстът е част от петъчния бюлетин на.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Като цяло работещите в тази система следва да бъдат добре заплатени, тъй като точно това би била една от преградите против нерегламентирани тласъци, другояче казано – корумпирането им. Нормално биха се възприемали тези хонорари, в случай че системата се радваше на по-високо доверие. Но у нас доверието наподобява е назад съразмерно на заплащанията.
Какво може да се направи ли? Като цяло липсват лесни решения по един несложен въпрос.
Първият вид е да се мисли за преформулиране на метода на установяване на възнагражденията по метод, по който по-справедливо това да е обвързано със системата за премерване на натовареността (СИНС). Към сегашния миг, макар първичната опозиция на този осми състав на Висш съдебен съвет, тя бе индексирана и дава справедлива насочна точка от кое място да се стартира. Известно е, че областен арбитър в Търговище е надалеч по-облекчен от каузи в сравнение с областен арбитър във Варна. А СИНС регистрира коефициентите на трудност. С умерени дейности и без популистки ходове тази стъпка е постижима. Друг въпрос е, че никоя власт не желае да притегля настроения в правораздаването против себе си, а заплатите през последното десетилетие станаха главен инструмент за покупка на благоволение от правосъдната власт към политическите клонове на властта.
Вторият вид – с надалеч по-осезаем резултат – би бил да се премине към действителна метаморфоза на териториалното разположение на съдилищата и структурите на прокуратурата. Това е известно още и като смяна на правосъдната карта на страната. Но и то някак се трансформира в изпразнено от смисъл разбиране. В прокуратурата бяха закрити някои структури, само че без действителен бюджетен резултат. Този състав на Висш съдебен съвет избра модел на метаморфоза, който засягаше единствено районните съдилища и чието използване на процедура повишаваше разноските – безценен и безрезултатен план. Това изпитание е вътрешно за правосъдната власт и следва да пристигна като предложение точно от административния орган – Висш съдебен съвет. Но при „ триумфите “ на самоуправлението дотук, не можем да чакаме доста.
Третият вид е подложен също според от напъните на хората в правосъдния съвет. Той допуска съкращаване на така и така раздутия щат – над 2 000 съдии и над 2 000 прокурори и следователи. Тъй като съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат освобождавани случайно, а единствено на посочените в Конституцията учредения, то, в случай че не намаляването, то дано най-малко задържането на щата да бъде осъществено. На първо време това може да стане със прекъсване на състезанията за в началото и външно назначение и преразпределение на съществуващия запас. Но тогава остава огромният въпрос къде ще работят роднините на огромна част от настоящите към този момент съдии, прокурори и следователи.
Какво ще стане ли? Каквото и до момента – напредък на разноските за правораздаване без качествена смяна. За последните 5 години бюджетът на правосъдната власт от 600 млн. лева се удвоява и доближава 1,2 милиарда лв.. Да му мислим плащащите налози!
Текстът е част от петъчния бюлетин на.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ