България е сред 15-те държави в ЕС с въведена цифрова

България е измежду 15-те страни в Европейски Съюз с въведена цифрова пощенска кутия за всички събития на живота
(снимка: CC0 Public Domain)

Тази година България доближава междинна степен на цифровизация спрямо данните от 2020 година Повишението по този индикатор е с 5 пункта (59%), като междинното равнище на цифровизация за Европейски Съюз през последната година се е повишило с едвам 1 пункт (72%). Това демонстрират данните от отчетите „ Бенчмарк за електронно ръководство 2021 ” на Европейската комисия.

Информацията визира 36 страни – 27-те страни-членки на Европейския съюз (ЕС), страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕFTA), Обединеното кралство и страните кандидатки за участие в Европейски Съюз. Основните области за усъвършенстване на България съответстват с тези на другите страни.

България към момента е в групата на неконсолидираното е-правителство , дружно с Хърватия, Кипър, Чешката република, Ирландия, Италия, Полша и Румъния. В съпоставяне с данните от 2020 година, нашата страна към този момент навлиза в междинна степен на цифровизация, подчертаха от Държавна организация „ Електронно ръководство ”.
още по темата
По индикатора „ Проникване ” за 2021 година, страната ни регистрира намаляване със 7 пункта (36%), което значи, че потребителите не употребяват в задоволителна степен опциите на онлайн каналите за приемане на публични услуги.

На 6-то място сме при отчитане на осигуреност на цифрова поща (е-връчване) . България е една от 15-те страни с въведена цифрова пощенска кутия за всички събития на живота. Това значи, че потребителите могат да контактуват с администрацията посредством цифрова поща (Система за несъмнено електронно връчване на ДАЕУ), да употребяват разнообразни средства за идентификация, както и да изпращат и получават електронни документи.

По индикатори като Правителство, насочено към потребителя , Прозрачност, Ключови фактори и Трансгранични услуги, страната ни доближава междинните за Европейски Съюз стойности и даже надвишава същите. По първия индикатор, по който се прави оценка по какъв начин държавните управления дават и проектират услуги, отговарящи на потребностите на потребителите, България реализира 84% или 27-мо място от 36-те страни при приблизително за Европа 88%.

Страната ни реализира доста над междинните резултати измежду 36-те страни по индикатор „ Ключови фактори ”. Мястото ни по знак електронна идентификация (23) се дължи на отчитане на обезпечена опция за потребителите да употребяват КЕП, включително заоблачен, лични идентификационни кодове, издавани от Национална агенция за приходите или Национален осигурителен институт, както и на неповторимия код за достъп, издаван от НЗК при заявяване на е-услуги. Отчита се и обезпечената опция за повече на брой авансово попълнени данни във формулярите, основани на данни в регистрите.

Като положителни практики в обособените страни, включени в изданието „ Бенчмарк за е-управление 2021 ”, за България са посочени Единния портал за достъп до електронни административни услуги, Е-форми и Платформата за достъп до социална информация.

Въпреки достигнатото приблизително европейско равнище във връзка с даване на трансгранични услуги , данните демонстрират, че към момента има услуги, които не се дават на трансгранични консуматори. Такива да вземем за пример са приемане на уверение за съществуване и липса на отговорности, вписване на компания, приемане на номер по Данък добавена стойност, вписване на компанията като шеф преди назначение на чиновниците, приемане на позволение за замърсяване/екологично замърсяване. За тези услуги липсва информация и бланки на език друг от българския. Следва да бъде обезпечена и опция за потребление на електронни идентификатори, издадени от други страни.

Трансграничното даване към момента не е задоволително развито в цяла Европа. Идеята за трансгранична цифрова еднаквост като дигитален аналог на паспорт към момента не е норма в Европа. България не е изключение.

Адаптирането на електронната идентификация в Европа се вижда най-ясно при трансграничните услуги, за които се изисква засвидетелствуване. Само в една от четири трансгранични услуги е било допустимо да се достъпи системата за електронна идентификация от друга страна. Основен фактор за резултата на България, едвам 22 място от 36-те страни, е главно неналичието на работеща националната скица за е-идентификация и признаването на непознати идентификации.