Регнер: България е написала домашното си за Шенген
България е написала домашното си за Шенген и няма спънки пред участието ѝ. Това съобщи вицепрезидентът на Европейския парламент Евелин Регнер в особено изявление за
Регер е австрийски юрист и политик. През последните 14 години е член на Европарламента, а от 2022 година - и вицепрезидент. Тя е част от Алианса на прогресивните социалисти и демократи в Европарламента. Основен фокус в работата ѝ са данъчната правдивост, премахването на неравенството в приходите и отбрана на правата на дамите и тъждество на половете. Срещаме я в София, където е на специфична аудиенция.
В: Г-жо Регнер, каква е ролята на дамите в политиката и в бизнеса от позицията ви на вицепрезидент на Европарламента?
Р: В Народното събрание ние имаме жена, която го оглавява. Начело на Еврокомисията също е дама, половината от вицепрезидентите на Народното събрание също са дами. Така че считам, че ние към този момент сме създали нещо за смяната към по-добро. Мястото на дамата е на върха и постоянно става въпрос за шерване на отговорностите и отговорностите - просто шерване.
В: България е на крачка от това да има първата жена министър председател в постоянно държавно управление - Мария Габриел. Познавате ли я?
Р: Познаваме се. Работили сме дружно като членове на Европарламента още преди да стане комисар. Това е добра стъпка и считам, че постоянно е от изгода, когато Европа идва при хората, по-близо до националната политика. Така че ѝ поисквам мощ и убеденост, с цел да може да може да предприеме верните стъпки. А какво е нужно? Проблемите са доста. Социалните да вземем за пример – повече от година се борим с инфлацията, цените, които се повишават, правата на дамите. Проблемите ни са общи, по тази причина постоянно е хубаво, когато има замяна на функциите и позициите от европейските институции към националните. Тогава и ние се разбираме по-добре.
В: Наблюдавате ли от близко процесите в България и по какъв начин Ви наподобява всичко, видяно от 1700 км в Страсбург и в Брюксел?
Р: България е част от европейското семейство. Разбира се и от всички проблеми, само че и решения, които стоят пред нас. Нещо повече - като вицепрезидент на Европарламента и австриец, наблягам, дръзвам да настоявам, че България е и част от шенгенското семейство, откакто извърши всички критерии за участие. Следя доста деликатно по кое време ще се качи на борда за Шенген и съм мощно засрамена от формалната позиция на моята страна.
В: Да, споменахте Шенген. Бъдещето държавно управление си слага за основен приоритет точно Шенген и еврозоната. Споменахте и че сте австрийка, а Австрия ни наложи несъгласие.
Р: Да, и не поддържам дейностите на австрийското държавно управление. Според мен това е доста неприятен ход. Това няма нищо общо с България, а по-скоро с вътрешните проблеми в моята страна
В: Нека да бъда по-прецизна – австрийското държавно управление сподели, че ветото остава, до момента в който не види дълготраен спад на хората, които търсят леговище. Какво тъкмо значи " дълготраен спад ”? Как може да се мери?
Р: Не е нищо друго, с изключение на прекачване към вътрешнополитически проблеми. Вие си направихте домашното за Шенген. Изпълнихте всички критерии и няма нито една справедлива причина да се спъва участието ви там. България би трябвало да е част от Шенген. Това е!
В: Какво може да промени обстановката?
Р: Да, сега имаме потребност от обща политика за даване на леговище и протекция на мигрантите, която да се ползва в цяла Европа. Ние в Европейския парламент сме създали такива оферти, само че, за жалост, има няколко страни членки, които споделят " не, не желаеме! ”. Тоест сме в патова обстановка. Има едни страни, които желаят да оберат плодовете, само че без да си напишат домашното, което не е добре. И това е във щета за всички страни, изключително за България, която остава блокирана.
В: Канцлерът на Австрия - господин Нехамер, беше в България. Срещна се с нашия президент, посетиха границата. Заговори се, че октомври може да се отвори вратата към Шенген. Това реален период ли е?
Р: Разбира се, че е допустимо. Всичко зависи от повдигането на ветото.
В: А какво ще кажете за позицията на Нидерландия?
Р: Честно казано това са страни, които имат проблем във вътрешната си политика, и няма нищо общо с това, което България прави. Така че е по-добре да си решат проблемите вътре, вместо да упрекват България.
В: Какви са тогава възможностите ни за еврозоната?
Р: Тук желая да кажа следното: Всяка страна би трябвало да извърши отговорностите си по общия ни контракт, а все още не изпълнявате всички критерии. Новият период е 2025 година Решението е на България и би трябвало да балансирате и да претегляте опциите си. Трябва да решите дали е по-добре за популацията ви да се причисли, или не. Решението е колкото икономическо, толкоз и политическо. Като сигнал към Европа ще бъде добре, тъй като това е общата ни валута.
В: Инфлацията сега е огромният проблем освен за нас, а за целия Европейски съюз. Каква е вашата прогноза?
Р: Виждаме, че обстановката се успокоява, само че има още какво да се прави и на европейско, и на национално равнище, и тук страната би трябвало да се намеси. Ако погледнем страните, които се оправят добре на национално равнище – едно от решенията е да спре покачването на наемите. Тук страните би трябвало да се намесят, а не пазарът да търси решение. Да се понижи Данък добавена стойност на най-необходимите храни и да се поддържат уязвимите групи. На европейско равнище е извънредно време да се прекъсне връзката сред цените на електричеството и газа, които са свързани. Така и хората няма да усещат толкоз мощно натиска от цените на електрическата енергия. Друга мярка са по този начин наречените налози свръхпечалба.
В: У нас се водят доста полемики по тази тематика. Трябва ли да се подвигат налози, или не?
Р: Данъците са основно средство. С тях може да извършите обществото приспособимо. Трябва да се разграничат тези, които вършат облага, и популацията, което заплаща цената. Защото хората са тези, които би трябвало да се хранят, да си заплащат наемите, сметките за ток и газ. И би трябвало да се мисли в посока за понижаване на техните налози, за сметка на тези, които вършат огромни облаги.
В: Друга гореща тематика в България са връзките със Северна Македония. Знаете - българи попаднаха в черен лист, евродепутати бяха спирани на границата. Какъв ще е отговорът на евроинституциите?
Р: В този случай желая да кажа, че сходна експанзия не е от изгода за никого. Ние желаеме да вдигнем границите, а не да слагаме нови. България е част от Европейския съюз. Както ви споделих, аз съм бранител на това да влезете в Шенген. От другата страна е Северна Македония. Те извършиха толкоз неща, които изискахме от тях. Смениха си името даже. И те в действителност направиха доста, с цел да изпълнят изискванията. Искам да кажа и на двете страни – " Успокойте се! Не е добре да се провокирате една друга. Не е добър сигнал, когато Северна Македония предизвика България, само че въпреки това вие можете да бъде образец и да кажете " Нека да работим като съседи ”.
В: Преди дни Европейският съюз утвърди Истанбулската спогодба. Знаете, че България отхвърля да я ратифицира. Чехия, Унгария, Словакия, Литва, Латвия - също.
Р: Всъщност Истанбулската спогодба е доста елементарен документ. Тя сподели " Нямате право върху насилието над дами ”. От моята позиция това е най-нормалното нещо в света. В нея се споделя, че е задача на страните да пазят жителите си от принуждение - в случай че мъжът бие жена си, в случай че брат посегне на сестра си. Това е мост към престъпното законодателство. Знам, че има няколко страни, измежду които и България, които четат по различен метод написаното в Истанбулската спогодба, само че няма съображение за това.
В: Но длъжни ли сме да я приемем, в случай че не сме съгласни с нея?
Р: Да! България би трябвало да приложи Истанбулската спогодба в законодателството си. Решението беше взето демократично в границите на Съюза. Мнозинството го реши и е наложително за всички. Както и за Чехия, Словакия и останалите страни, които са срещу,
В: Ще се наложат ли наказания, в случай че откажем?
Р: Разбира се. Ще има наказания, само че не ми се желае да се стига до това.
В: На финала на нашия диалог - кажете ми какъв брой постоянен е Съюзът? Сблъскахме се с доста рецесии – войната в Украйна, инфлацията, COVID-19.
Р: Така е, това е безусловно правилно. И продължаваме да се борим с тях. Но Европейският съюз е най-хубавото място за живеене. Не мога да си показва по-добро. Ако погледнем обратно – имахме огромната финансова рецесия от 2008 година, ужасяващата война в Украйна, енергийната рецесия. Но от всяка рецесия, която преживяхме, в края на деня бяхме по-силни. Можехте ли да си визиите? Това единение на страните в помощ на Украйна, отделихме 750 милиарда евро за възобновяване на стопанските системи след COVID-19. Ако България трябваше да посрещне всички тези рецесии сама - финансова рецесия, война, ковид, можете да си визиите какво щеше да се случи. Сега пред нас е и климатичната рецесия и нещо, което е доста значимо за мен - да се обединим дружно против обществената рецесия, тъй като хората не могат да се оправят с експлодиращите цени, в случай че няма обединен отговор против тях. Така че, в случай че мога да обобщя – от време на време Европейският съюз лази по нервите на всички, тъй като се взимат характерни решения, които не се харесват от всички, само че това ни прави по-силни дружно.
Регер е австрийски юрист и политик. През последните 14 години е член на Европарламента, а от 2022 година - и вицепрезидент. Тя е част от Алианса на прогресивните социалисти и демократи в Европарламента. Основен фокус в работата ѝ са данъчната правдивост, премахването на неравенството в приходите и отбрана на правата на дамите и тъждество на половете. Срещаме я в София, където е на специфична аудиенция.
В: Г-жо Регнер, каква е ролята на дамите в политиката и в бизнеса от позицията ви на вицепрезидент на Европарламента?
Р: В Народното събрание ние имаме жена, която го оглавява. Начело на Еврокомисията също е дама, половината от вицепрезидентите на Народното събрание също са дами. Така че считам, че ние към този момент сме създали нещо за смяната към по-добро. Мястото на дамата е на върха и постоянно става въпрос за шерване на отговорностите и отговорностите - просто шерване.
В: България е на крачка от това да има първата жена министър председател в постоянно държавно управление - Мария Габриел. Познавате ли я?
Р: Познаваме се. Работили сме дружно като членове на Европарламента още преди да стане комисар. Това е добра стъпка и считам, че постоянно е от изгода, когато Европа идва при хората, по-близо до националната политика. Така че ѝ поисквам мощ и убеденост, с цел да може да може да предприеме верните стъпки. А какво е нужно? Проблемите са доста. Социалните да вземем за пример – повече от година се борим с инфлацията, цените, които се повишават, правата на дамите. Проблемите ни са общи, по тази причина постоянно е хубаво, когато има замяна на функциите и позициите от европейските институции към националните. Тогава и ние се разбираме по-добре.
В: Наблюдавате ли от близко процесите в България и по какъв начин Ви наподобява всичко, видяно от 1700 км в Страсбург и в Брюксел?
Р: България е част от европейското семейство. Разбира се и от всички проблеми, само че и решения, които стоят пред нас. Нещо повече - като вицепрезидент на Европарламента и австриец, наблягам, дръзвам да настоявам, че България е и част от шенгенското семейство, откакто извърши всички критерии за участие. Следя доста деликатно по кое време ще се качи на борда за Шенген и съм мощно засрамена от формалната позиция на моята страна.
В: Да, споменахте Шенген. Бъдещето държавно управление си слага за основен приоритет точно Шенген и еврозоната. Споменахте и че сте австрийка, а Австрия ни наложи несъгласие.
Р: Да, и не поддържам дейностите на австрийското държавно управление. Според мен това е доста неприятен ход. Това няма нищо общо с България, а по-скоро с вътрешните проблеми в моята страна
В: Нека да бъда по-прецизна – австрийското държавно управление сподели, че ветото остава, до момента в който не види дълготраен спад на хората, които търсят леговище. Какво тъкмо значи " дълготраен спад ”? Как може да се мери?
Р: Не е нищо друго, с изключение на прекачване към вътрешнополитически проблеми. Вие си направихте домашното за Шенген. Изпълнихте всички критерии и няма нито една справедлива причина да се спъва участието ви там. България би трябвало да е част от Шенген. Това е!
В: Какво може да промени обстановката?
Р: Да, сега имаме потребност от обща политика за даване на леговище и протекция на мигрантите, която да се ползва в цяла Европа. Ние в Европейския парламент сме създали такива оферти, само че, за жалост, има няколко страни членки, които споделят " не, не желаеме! ”. Тоест сме в патова обстановка. Има едни страни, които желаят да оберат плодовете, само че без да си напишат домашното, което не е добре. И това е във щета за всички страни, изключително за България, която остава блокирана.
В: Канцлерът на Австрия - господин Нехамер, беше в България. Срещна се с нашия президент, посетиха границата. Заговори се, че октомври може да се отвори вратата към Шенген. Това реален период ли е?
Р: Разбира се, че е допустимо. Всичко зависи от повдигането на ветото.
В: А какво ще кажете за позицията на Нидерландия?
Р: Честно казано това са страни, които имат проблем във вътрешната си политика, и няма нищо общо с това, което България прави. Така че е по-добре да си решат проблемите вътре, вместо да упрекват България.
В: Какви са тогава възможностите ни за еврозоната?
Р: Тук желая да кажа следното: Всяка страна би трябвало да извърши отговорностите си по общия ни контракт, а все още не изпълнявате всички критерии. Новият период е 2025 година Решението е на България и би трябвало да балансирате и да претегляте опциите си. Трябва да решите дали е по-добре за популацията ви да се причисли, или не. Решението е колкото икономическо, толкоз и политическо. Като сигнал към Европа ще бъде добре, тъй като това е общата ни валута.
В: Инфлацията сега е огромният проблем освен за нас, а за целия Европейски съюз. Каква е вашата прогноза?
Р: Виждаме, че обстановката се успокоява, само че има още какво да се прави и на европейско, и на национално равнище, и тук страната би трябвало да се намеси. Ако погледнем страните, които се оправят добре на национално равнище – едно от решенията е да спре покачването на наемите. Тук страните би трябвало да се намесят, а не пазарът да търси решение. Да се понижи Данък добавена стойност на най-необходимите храни и да се поддържат уязвимите групи. На европейско равнище е извънредно време да се прекъсне връзката сред цените на електричеството и газа, които са свързани. Така и хората няма да усещат толкоз мощно натиска от цените на електрическата енергия. Друга мярка са по този начин наречените налози свръхпечалба.
В: У нас се водят доста полемики по тази тематика. Трябва ли да се подвигат налози, или не?
Р: Данъците са основно средство. С тях може да извършите обществото приспособимо. Трябва да се разграничат тези, които вършат облага, и популацията, което заплаща цената. Защото хората са тези, които би трябвало да се хранят, да си заплащат наемите, сметките за ток и газ. И би трябвало да се мисли в посока за понижаване на техните налози, за сметка на тези, които вършат огромни облаги.
В: Друга гореща тематика в България са връзките със Северна Македония. Знаете - българи попаднаха в черен лист, евродепутати бяха спирани на границата. Какъв ще е отговорът на евроинституциите?
Р: В този случай желая да кажа, че сходна експанзия не е от изгода за никого. Ние желаеме да вдигнем границите, а не да слагаме нови. България е част от Европейския съюз. Както ви споделих, аз съм бранител на това да влезете в Шенген. От другата страна е Северна Македония. Те извършиха толкоз неща, които изискахме от тях. Смениха си името даже. И те в действителност направиха доста, с цел да изпълнят изискванията. Искам да кажа и на двете страни – " Успокойте се! Не е добре да се провокирате една друга. Не е добър сигнал, когато Северна Македония предизвика България, само че въпреки това вие можете да бъде образец и да кажете " Нека да работим като съседи ”.
В: Преди дни Европейският съюз утвърди Истанбулската спогодба. Знаете, че България отхвърля да я ратифицира. Чехия, Унгария, Словакия, Литва, Латвия - също.
Р: Всъщност Истанбулската спогодба е доста елементарен документ. Тя сподели " Нямате право върху насилието над дами ”. От моята позиция това е най-нормалното нещо в света. В нея се споделя, че е задача на страните да пазят жителите си от принуждение - в случай че мъжът бие жена си, в случай че брат посегне на сестра си. Това е мост към престъпното законодателство. Знам, че има няколко страни, измежду които и България, които четат по различен метод написаното в Истанбулската спогодба, само че няма съображение за това.
В: Но длъжни ли сме да я приемем, в случай че не сме съгласни с нея?
Р: Да! България би трябвало да приложи Истанбулската спогодба в законодателството си. Решението беше взето демократично в границите на Съюза. Мнозинството го реши и е наложително за всички. Както и за Чехия, Словакия и останалите страни, които са срещу,
В: Ще се наложат ли наказания, в случай че откажем?
Р: Разбира се. Ще има наказания, само че не ми се желае да се стига до това.
В: На финала на нашия диалог - кажете ми какъв брой постоянен е Съюзът? Сблъскахме се с доста рецесии – войната в Украйна, инфлацията, COVID-19.
Р: Така е, това е безусловно правилно. И продължаваме да се борим с тях. Но Европейският съюз е най-хубавото място за живеене. Не мога да си показва по-добро. Ако погледнем обратно – имахме огромната финансова рецесия от 2008 година, ужасяващата война в Украйна, енергийната рецесия. Но от всяка рецесия, която преживяхме, в края на деня бяхме по-силни. Можехте ли да си визиите? Това единение на страните в помощ на Украйна, отделихме 750 милиарда евро за възобновяване на стопанските системи след COVID-19. Ако България трябваше да посрещне всички тези рецесии сама - финансова рецесия, война, ковид, можете да си визиите какво щеше да се случи. Сега пред нас е и климатичната рецесия и нещо, което е доста значимо за мен - да се обединим дружно против обществената рецесия, тъй като хората не могат да се оправят с експлодиращите цени, в случай че няма обединен отговор против тях. Така че, в случай че мога да обобщя – от време на време Европейският съюз лази по нервите на всички, тъй като се взимат характерни решения, които не се харесват от всички, само че това ни прави по-силни дружно.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ