България се реди на челните места по отпадък на глава от населението
България е на едно от първите места в Европейски Съюз по боклуци на глава от популацията
В страната ни равнищата на преработване на битови боклуци са доста по-ниски от тези на останалите страни - към 31.5%. Това оповестиха от Браншовата камара на дървообработващата и мебелна индустрия.
Къде се намира България сега във връзка с ръководството на отпадъците?
В страната ни се образуват 129.7 милиона тона боклуци, което ни слага на едно от първите места в Европейския съюз по боклуци на глава от популацията и единица Брутният вътрешен продукт (според наличните данни за 2018 г.) България също така има релативно ниски равнища на преработване на битови боклуци (31.5% по данни за 2018 г.) в съпоставяне със междинните за Европейски Съюз (47.4%), макар че разполага със относително добре развитата рециклираща индустрия.
А в случай че се преглежда общото ниво на преработване, с изкл. на боклуци от добивната индустрия и от строителството, то през 2016 година в България това ниво е 27%, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 57%. Иначе казано, ресурсната продуктивност на страната, измерена като отношение на Брутният вътрешен продукт и количеството използвани естествени запаси, остава измежду от най-ниските в Европейски Съюз.
Всичко това основава риск за несъблюдение на задачите за подготовка за повторна приложимост и преработване на боклуци от семействата и сходни боклуци. Показателен е фактът, че разделно събраните и предадени за преработване битови боклуци в 202 общини в страната са по-малко от 5% по данни на Национален статистически институт. В България се депонира над 60 % от битовия боклук, а съгласно заложините цели до 2035 година би трябвало да се редуцира до 10%.
Целите на Европейски Съюз
В подтекста на настоящата за Европейски Съюз " Зелената договорка “, Европейската тактика за Горите 2030, както и Стратегията за преход към кръгова стопанска система ръководството на отпадъците придобива все по-важно значение за обществото. Следвайки " Стратегия на България за преход към кръгова стопанска система 2021 – 2027 година “, страната ни следва да сложи кръговата стопанска система като дълготраен приоритет на политиката си за развиване.
Целта е основаването на по-устойчиви модели на произвеждане и ползване, повишение продуктивността на ресурсите и свързаността в стопанската система, отпадъците стартират да се преглеждат като запас, материалите се задържат оптимално дълго в производството, рециклира се с високо качество, създават се по-качествени първични материали и артикули, понижава зависимостта на стопанската система на страната от вноса на първични материали.
В основата на тактиката е нова и по-активна роля на потребителите, които следва да получават допустимо най-обективната информация за взимане на решения, в това число за обществения и екологичния отпечатък на продуктите, те играят значима роля и в предотвратяването на формиране на боклуци и преработването им. Разчита се на осведомено, отговорно и интензивно общество.
Какво се случва с дървесните боклуци?
В България годишно се образуват сред 500 000 и 1 000 000 тона дървесни боклуци съгласно изследване, извършено през 2020 година Те следва да се ръководят съглсно Йерархията за ръководство на отпадъците – органичаване, повторна приложимост, преработване. Към сегашния миг огромна част от тези боклуци обаче не са обхванати от системите за събиране на отпадъците.
Важно е да се знае, че горската промишленост съставлява съвършен образец за кръгова стопанска система с нулеви боклуци.
Остатъците от горската индустрия могат да се употребяват като непряк артикул – за произвеждане на ПДЧ, пелети, а отпадъците за произвеждане на сила. Не е за подценяване и обстоятелството, че дървесината е натурален склад за CO2 и по този метод в случай че се реализира устойчивото ръководство на дървесните боклуци, повторната приложимост и преработването им, ще се ограничи връщането в атмосферата на въглерода. По този метод ще се спомогне за запазване на околната среда.
Останалите дървесни боклуци съставляват съществено предизвикателство – високи разноски на общините за депониране, нерегламентирано изгаряне и замърсяване на въздуха с фини прахови частици, нерегламентирани сметища и други
Какви са данните?
Дървесни боклуци от бита: годишно формирани по данни на Национален статистически институт – над 63.000 тона / действително събрани съгласно отчет на Енергийна организация Пловдив/МОСВ за 2016 година – 2.265 тона.
Дървесни боклуци от строителството: годишно формирани по данни на Национален проект за ръководство на отпадъците от строителство за 2020 – 87.225 тона / действително събрани съгласно отчет на Енергийна организация Пловдив/МОСВ за 2016 година – 170 тона.
Какви са законите?
Законодателството ни е синхронизирано с Европейски Съюз, като задължението на всяко лице, при чиято активност се образуват, събират, транспортират и/или третират боклуци, е да предприеме нужните ограничения за оползотворяването им в сходство с йерархията за ръководство на отпадъците. Наредбата за опаковки и боклуци от опаковки не разрешава депонирането, изгарянето и оползотворяване на силата и/или обезвреждането по какъвто и да е различен метод на боклуци от опаковки, а ЗУО изисква висококачествено преработване на дървесните боклуци.
Какво прави бизнесът?
Българската мебелна и дървообработваща индустрия осъзнава провокациите на XXI век и интензивно известира в нови технологии, целящи реализиране на задачите, заложени от Европейски Съюз – за по-висока продуктивност, понижаване на отпадъците, преработването им и производството на сила, като по този на се заместват фосилните горива. Усилено се влага и във фотоволтаични паркове за лични потребности.
В бранша сходни положителни политики, свързани с кръговата стопанска система, ползват да вземем за пример Кроношпан България ЕООД, които са вложили над 600 млн. лева в цех за произвеждане на ПДЧ и МДФ. Там употребяват най-модерните решения на пазара с опция за висококачествено преработване на дървесни боклуци, като ги влагат в ПДЧ, а също и създават сила от биомаса за лични потребности.
Много предприятия от бранша, които са членове на БКДМП като Кастамону България, Колорадо, ЙАФ България, Касто Чеърс и други също са образец за оползотворянане на 100% на дървесните боклуци, преработване и прочие Камарата и бизнесът интензивно се приготвят да посрещнат провокациите, които Европейски Съюз слага във връзка със Зелената договорка и кръговата стопанска система, само че страната и общините занапред би трябвало да вкарват на процедура всичко, което се изисква като разпореждания и положителни зелени практики.
В страната ни равнищата на преработване на битови боклуци са доста по-ниски от тези на останалите страни - към 31.5%. Това оповестиха от Браншовата камара на дървообработващата и мебелна индустрия.
Къде се намира България сега във връзка с ръководството на отпадъците?
В страната ни се образуват 129.7 милиона тона боклуци, което ни слага на едно от първите места в Европейския съюз по боклуци на глава от популацията и единица Брутният вътрешен продукт (според наличните данни за 2018 г.) България също така има релативно ниски равнища на преработване на битови боклуци (31.5% по данни за 2018 г.) в съпоставяне със междинните за Европейски Съюз (47.4%), макар че разполага със относително добре развитата рециклираща индустрия.
А в случай че се преглежда общото ниво на преработване, с изкл. на боклуци от добивната индустрия и от строителството, то през 2016 година в България това ниво е 27%, до момента в който междинното за Европейски Съюз е 57%. Иначе казано, ресурсната продуктивност на страната, измерена като отношение на Брутният вътрешен продукт и количеството използвани естествени запаси, остава измежду от най-ниските в Европейски Съюз.
Всичко това основава риск за несъблюдение на задачите за подготовка за повторна приложимост и преработване на боклуци от семействата и сходни боклуци. Показателен е фактът, че разделно събраните и предадени за преработване битови боклуци в 202 общини в страната са по-малко от 5% по данни на Национален статистически институт. В България се депонира над 60 % от битовия боклук, а съгласно заложините цели до 2035 година би трябвало да се редуцира до 10%.
Целите на Европейски Съюз
В подтекста на настоящата за Европейски Съюз " Зелената договорка “, Европейската тактика за Горите 2030, както и Стратегията за преход към кръгова стопанска система ръководството на отпадъците придобива все по-важно значение за обществото. Следвайки " Стратегия на България за преход към кръгова стопанска система 2021 – 2027 година “, страната ни следва да сложи кръговата стопанска система като дълготраен приоритет на политиката си за развиване.
Целта е основаването на по-устойчиви модели на произвеждане и ползване, повишение продуктивността на ресурсите и свързаността в стопанската система, отпадъците стартират да се преглеждат като запас, материалите се задържат оптимално дълго в производството, рециклира се с високо качество, създават се по-качествени първични материали и артикули, понижава зависимостта на стопанската система на страната от вноса на първични материали.
В основата на тактиката е нова и по-активна роля на потребителите, които следва да получават допустимо най-обективната информация за взимане на решения, в това число за обществения и екологичния отпечатък на продуктите, те играят значима роля и в предотвратяването на формиране на боклуци и преработването им. Разчита се на осведомено, отговорно и интензивно общество.
Какво се случва с дървесните боклуци?
В България годишно се образуват сред 500 000 и 1 000 000 тона дървесни боклуци съгласно изследване, извършено през 2020 година Те следва да се ръководят съглсно Йерархията за ръководство на отпадъците – органичаване, повторна приложимост, преработване. Към сегашния миг огромна част от тези боклуци обаче не са обхванати от системите за събиране на отпадъците.
Важно е да се знае, че горската промишленост съставлява съвършен образец за кръгова стопанска система с нулеви боклуци.
Остатъците от горската индустрия могат да се употребяват като непряк артикул – за произвеждане на ПДЧ, пелети, а отпадъците за произвеждане на сила. Не е за подценяване и обстоятелството, че дървесината е натурален склад за CO2 и по този метод в случай че се реализира устойчивото ръководство на дървесните боклуци, повторната приложимост и преработването им, ще се ограничи връщането в атмосферата на въглерода. По този метод ще се спомогне за запазване на околната среда.
Останалите дървесни боклуци съставляват съществено предизвикателство – високи разноски на общините за депониране, нерегламентирано изгаряне и замърсяване на въздуха с фини прахови частици, нерегламентирани сметища и други
Какви са данните?
Дървесни боклуци от бита: годишно формирани по данни на Национален статистически институт – над 63.000 тона / действително събрани съгласно отчет на Енергийна организация Пловдив/МОСВ за 2016 година – 2.265 тона.
Дървесни боклуци от строителството: годишно формирани по данни на Национален проект за ръководство на отпадъците от строителство за 2020 – 87.225 тона / действително събрани съгласно отчет на Енергийна организация Пловдив/МОСВ за 2016 година – 170 тона.
Какви са законите?
Законодателството ни е синхронизирано с Европейски Съюз, като задължението на всяко лице, при чиято активност се образуват, събират, транспортират и/или третират боклуци, е да предприеме нужните ограничения за оползотворяването им в сходство с йерархията за ръководство на отпадъците. Наредбата за опаковки и боклуци от опаковки не разрешава депонирането, изгарянето и оползотворяване на силата и/или обезвреждането по какъвто и да е различен метод на боклуци от опаковки, а ЗУО изисква висококачествено преработване на дървесните боклуци.
Какво прави бизнесът?
Българската мебелна и дървообработваща индустрия осъзнава провокациите на XXI век и интензивно известира в нови технологии, целящи реализиране на задачите, заложени от Европейски Съюз – за по-висока продуктивност, понижаване на отпадъците, преработването им и производството на сила, като по този на се заместват фосилните горива. Усилено се влага и във фотоволтаични паркове за лични потребности.
В бранша сходни положителни политики, свързани с кръговата стопанска система, ползват да вземем за пример Кроношпан България ЕООД, които са вложили над 600 млн. лева в цех за произвеждане на ПДЧ и МДФ. Там употребяват най-модерните решения на пазара с опция за висококачествено преработване на дървесни боклуци, като ги влагат в ПДЧ, а също и създават сила от биомаса за лични потребности.
Много предприятия от бранша, които са членове на БКДМП като Кастамону България, Колорадо, ЙАФ България, Касто Чеърс и други също са образец за оползотворянане на 100% на дървесните боклуци, преработване и прочие Камарата и бизнесът интензивно се приготвят да посрещнат провокациите, които Европейски Съюз слага във връзка със Зелената договорка и кръговата стопанска система, само че страната и общините занапред би трябвало да вкарват на процедура всичко, което се изисква като разпореждания и положителни зелени практики.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ