България е единствената страна в ЕС, която няма закон за

България е единствената страна в Европейски Съюз, която няма закон за персоналния банкрут, а е страната, която най-вече се нуждае от него, доколкото доста български жители са потънали в дългова серпантина. Това разяснява в ефира на Нова телевизия служебният министър на правораздаването Крум Зарков. 
В края на предишния месец  Министерството на правораздаването наново разгласява за публично разискване план на Закон за неплатежоспособност на физическите лица (закона за персоналния фалит). След одобрение на първичния законопроект от Министерския съвет и внасянето му в 48-ото Народното събрание беше препоръчано основаване на нарочна уредба на произвеждане по неплатежоспособност за физически лица без имущество и приходи. В отговор Министерство на правосъдието предложи съответни промени и допълнения в текста на законопроекта. 

 

" Това е закон, който подкрепя, дава глътка въздух и втори късмет на добросъвестните длъжници. Това са хора, които не са се държали  безконтролно, само че на всеки може да се случи пречка в живота, тя постоянно не зависи от нас ", означи Зарков. Той даде такива образци -  семейството губи член заради гибел или разлъка, бюджетът се свива внезапно, по здравословни аргументи губиш работа, икономическата обстановка става такава, че би трябвало да се вземе заем, който да покрива други разноски и бързо се влиза в дългова серпантина. 
Предлагаме, когато ви се натрупат такива отговорности и разнообразни кредитори, да можете да се обърнете към съда непринудено, той преценя вашата почтеност, с цел да провежда процеса, дружно с вашите кредитори и назначен синдик, да можете да извършите погасителен проект, чието осъществяване след известно време ще ви донесе бонуси, означи Крум Зарков. По думите му има задоволително ясни индикатори, по които може да се отсее безкористен от безсъвестен дебитор. 

Този закон е един от най-важните, които сега стоят на дневен ред, поради широтата на казуса, счита Крум Зарков.
Припомняме, че законът, който е за публично разискване, урежда изискванията и реда за произвеждане по неплатежоспособност на физическите лица, в което да бъдат задоволени вземанията на всички кредитори. То е напълно непринудено, образува се по искане на добросъвестния дебитор и цели заслужено угаждане на неговите кредитори. В производството са обезпечени гаранции за облекчаване на виталните потребности на длъжника посредством установяване на прехрана от най-малко една минимална работна заплата, както и избрана несеквестируемост на имуществото му. В производството се заплащат единствено елементарни такси, а останалите разходи са дължими в планувани от закона случаи.
Уредена е опция за погасяване на отговорностите на добросъвестния дебитор след приключване на 3-годишен период от одобрение на проекта за погасяване или разказа на имуществото му, в случай че той е заплатил разноските и е удовлетворил най-малко отчасти вземанията на кредиторите. 
Допълва се, че когато добросъвестният дебитор няма приходи и имущество, съдът стопира откритото произвеждане по неплатежоспособност по отношение на него. То може да бъде обновено в едногодишен период по искане на длъжника, в случай че той потвърди, че има секвестируемо имущество, задоволително да покрие началните разходи в производството и за отчасти угаждане на настояванията на кредиторите. Ако в границите на една година длъжникът не изиска обновяване, съдът приключва производството по неплатежоспособност. Тогава неговите отговорности се погасяват след приключване на 5-годишен период от решението на съда за преустановяване на производството. 
В края на предходната година правната комисия на 48-ото Народното събрание одобри на първо четене Законопроекта за неплатежоспособност на физическите лица, импортиран от Министерския съвет. Тогава омбудсманът Диана Ковачева уточни, че законът би трябвало да реши казуса с „ безконечния дебитор “ – добросъвестните, които трайно и обективно не могат да погасяват отговорностите си. От Софийския градски съд показаха негативно мнение към законопроекта по отношение на правни съображения и проблеми, които ще сътвори в правораздавателната активност на съдилищата. Служебният министър на правораздаването Крум Зарков уточни на съвещанието на комисията, че спор за подобен закон се води повече от 10 години и означи, че България е единствената страна в Европейски Съюз, която няма такова законодателство. 
Министърът уточни, че тецовете и тяхната активност са били обект на на внимание на българските институции. Защо не са създали нищо, в случай че има злоупотреби, е обоснован въпрос, добави той.
Крум Зарков приказва и по тематиката за българските прокурори, делегирани към Европейската прокуратура.  По думите му изборът на български европейски делегирани прокурори, които са български прокурори, само че работят за европейска прокуратура, не върви изключително безпрепятствено. Трябваше да има квота от 15 прокурори, запълниха се 9 места, трима си потеглиха, означи Зарков. Той посочи, че е в контакт с европейския основен прокурор по въпроса.
Източник: Българска телеграфна агенция, Нова тв
05 Март 202353905 Март 202360305 Март 202368105 Март 202330405 Март 2023149205 Март 20231194КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани05 Март 2023105328 Фев 202393104 Март 202378803 Март 20231928
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД