Защо новата здравна реформа притесни лекари и пациенти
Българите заплащат от джоба си съвсем толкоз, колкото и страната със здравните им вноски за опазване на здравето и лекуване. Данните на Световната здравна организация сочат, че през предходната година неофициалните разноски за здраве в България са били 44,2%, при приблизително равнище за Европейския съюз от 15%. Така жителите са доплатили към 2,4 милиарда лева В същото време сумата на заплащанията от здравни застраховки е едвам 95 млн. лева
А България е една от страните с най-ниски бюджетни разноски за опазване на здравето в Европейски Съюз .
На този декор предлагането към вноската от 8% от трудовия приход в Национален осигурителен институт да се добави спомагателна наложителна здравна застраховка с награда от 12 лева месечно, която да покрива разноските за лекуване над сумата от 700 лева, породи терзания. Налагането на сходна наложителна застраховка наподобява като опит да се подсигурява пазар на частните застрахователи.
„ Има доста неодобрение от в този момент съществуващата система и от нерегламентираните заплащания. За мен обаче е притеснителна думата „ застраховател”. Застраховател е друго от осигурител”, разяснява пред NOVA доктор Иван Маджаров, ръководител на Българския лекарски съюз.
„ Тези два модела, които са препоръчани, възбудиха извънредно доста терзания сред пациентите и лекарите , тъй като там има едно сплотяващо нещо. Два радикално разнообразни модела с сплотяващия миг, че липсва договаряне със съсловни организации, което е още по-притеснително за обществото и за пациентите”, уточни Маджаров.
Възниква и въпросът по какъв начин ще бъдат накарани застрахователите да подписват полици и да заплащат за рискови групи пациенти.
„ Какво вършим с онколекарствата и със скъпото лекуване?”, запита доктор Маджаров.
Той акцентира, че препоръчаните планове са идейни и повече изясненост и конкретика ще би трябвало да бъдат реализирани по време на разискването на промяната със съсловните и пациентските организации.
„ Беше извънредно време системата да се промени . Един от най-позитивните моменти, който стана явен на срещата през вчерашния ден, е, че министерството намерено призна това, което всички знаем – средствата за опазване на здравето са недостатъчни”, разяснява от своя страна проф. Иво Петров, народен съветник по кардиология.
„ С към 10 пъти по-малко пари на глава от популацията по отношение на междинното европейско равнище, реализираме един не неприятен резултат. Системата има потребност от още малко поддръжка. Трябва да се затворят течовете и би трябвало да има в допълнение пари в опазването на здравето, само че не безредно и безпринципно, както е в момента”, счита проф. Петров.
„ Много е значимо, в случай че не можем да почистим модела, да вършим неверна стъпка ”, акцентира доктор Маджаров. „ Адмирирам министерството – не потегли да прави силово закон, а договаря с всички участници в системата”.
„ Почти 90% от заплатените случаи от НЗОК са в границите на 700 лева”, добави ръководителят на БЛС.
„ Дали обаче може да понесе обществото още три заплащания или би трябвало да е непринудено. В момента доброволното обезпечаване съществува и не дава задоволително пари”, съобщи доктор Маджаров.
Като съществени финансови проблеми той уточни лекуването на онкоболните, заплащанията към лечебни заведения в чужбина и нуждата от завишаване на контрола в системата на опазването на здравето .
Професор Петров сложи и въпроса за какво България има най-вече лечебни заведения на глава от популацията, а толкоз доста хора се нуждаят от лекуване в чужбина.
„ Тези лечебни заведения са неефикасни. Нямаме потребност от доста неефикасни лечебни заведения. Имаме потребност от прибиране на броя на лечебните заведения и възстановяване на ефективността”, съобщи проф. Петров
Къде потъват парите за опазване на здравето
Евростат: Българинът харчи най-вече за храна, по-малко за здраве
Кой е главният проблем за българите при опазването на здравето
Комисия избра Дечо Дечев за началник на НЗОК
Министърът: Здравеопазването ни е първенец
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
А България е една от страните с най-ниски бюджетни разноски за опазване на здравето в Европейски Съюз .
На този декор предлагането към вноската от 8% от трудовия приход в Национален осигурителен институт да се добави спомагателна наложителна здравна застраховка с награда от 12 лева месечно, която да покрива разноските за лекуване над сумата от 700 лева, породи терзания. Налагането на сходна наложителна застраховка наподобява като опит да се подсигурява пазар на частните застрахователи.
„ Има доста неодобрение от в този момент съществуващата система и от нерегламентираните заплащания. За мен обаче е притеснителна думата „ застраховател”. Застраховател е друго от осигурител”, разяснява пред NOVA доктор Иван Маджаров, ръководител на Българския лекарски съюз.
„ Тези два модела, които са препоръчани, възбудиха извънредно доста терзания сред пациентите и лекарите , тъй като там има едно сплотяващо нещо. Два радикално разнообразни модела с сплотяващия миг, че липсва договаряне със съсловни организации, което е още по-притеснително за обществото и за пациентите”, уточни Маджаров.
Възниква и въпросът по какъв начин ще бъдат накарани застрахователите да подписват полици и да заплащат за рискови групи пациенти.
„ Какво вършим с онколекарствата и със скъпото лекуване?”, запита доктор Маджаров.
Той акцентира, че препоръчаните планове са идейни и повече изясненост и конкретика ще би трябвало да бъдат реализирани по време на разискването на промяната със съсловните и пациентските организации.
„ Беше извънредно време системата да се промени . Един от най-позитивните моменти, който стана явен на срещата през вчерашния ден, е, че министерството намерено призна това, което всички знаем – средствата за опазване на здравето са недостатъчни”, разяснява от своя страна проф. Иво Петров, народен съветник по кардиология.
„ С към 10 пъти по-малко пари на глава от популацията по отношение на междинното европейско равнище, реализираме един не неприятен резултат. Системата има потребност от още малко поддръжка. Трябва да се затворят течовете и би трябвало да има в допълнение пари в опазването на здравето, само че не безредно и безпринципно, както е в момента”, счита проф. Петров.
„ Много е значимо, в случай че не можем да почистим модела, да вършим неверна стъпка ”, акцентира доктор Маджаров. „ Адмирирам министерството – не потегли да прави силово закон, а договаря с всички участници в системата”.
„ Почти 90% от заплатените случаи от НЗОК са в границите на 700 лева”, добави ръководителят на БЛС.
„ Дали обаче може да понесе обществото още три заплащания или би трябвало да е непринудено. В момента доброволното обезпечаване съществува и не дава задоволително пари”, съобщи доктор Маджаров.
Като съществени финансови проблеми той уточни лекуването на онкоболните, заплащанията към лечебни заведения в чужбина и нуждата от завишаване на контрола в системата на опазването на здравето .
Професор Петров сложи и въпроса за какво България има най-вече лечебни заведения на глава от популацията, а толкоз доста хора се нуждаят от лекуване в чужбина.
„ Тези лечебни заведения са неефикасни. Нямаме потребност от доста неефикасни лечебни заведения. Имаме потребност от прибиране на броя на лечебните заведения и възстановяване на ефективността”, съобщи проф. Петров
Къде потъват парите за опазване на здравето
Евростат: Българинът харчи най-вече за храна, по-малко за здраве
Кой е главният проблем за българите при опазването на здравето
Комисия избра Дечо Дечев за началник на НЗОК
Министърът: Здравеопазването ни е първенец
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ