А. Василев и Денков обсъждат в МС „много тежък преход“ в просветата – „от зубрене към мислене“
Българин след полет до Франкфурт става много по-продуктивен, разяснява финансовият министър
Сложен преход в системата на образованието – от зубрене към мислене. Такава визия има финансовият министър в оставка и съпредседател на партия „ Продължаваме промяната “ Асен Василев, излиза наяве от стенограмата от съвещанието на Министерския съвет (МС) на 6 март.
Тогава е бил разискван план на решение за одобрение позицията на България за присъединяване в взаимно съвещание на Съвета на Европейския съюз по претовареност, обществена политика, опазване на здравето и потребителски въпроси и на Съвета по стопански и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 12 март.
„ България, с цел да можем да станем естествена развита европейска страна, имаме няколко провокации. Едното е това да въоръжим нашите служащи с по-добра работна среда, машинен парк, инфраструктура. Другото е да им помогнем да си развият уменията “, споделя Асен Василев при разискването на точката пред сътрудниците си в държавното управление.
„ И знаете, че последните няколко години икономическата политика, която следваме, е от една страна приходите да се движат много по-бързо от инфлацията. От друга страна – да подкрепяме компаниите да могат да създадат вложенията, които са нужни, тъй че нашите служащи да могат да имат същата продуктивност, която имат, когато емигрират в Западна Европа. Защото когато един човек се качи на самолета от България и кацне във Франкфурт, тези два часа не са му прелели в допълнение умения, само че е много по-продуктивен и може да отбрани много по-висока заплата тъкмо тъй като работи в по-добра работна среда. Но подобряването на работната среда ще се изчерпи и тогава ще стане извънредно основно служащите в действителност да са в действителност добре готови откъм умения и защото, за разлика от закупуването на машина, това не е развой, който може да се случи бързо, би трябвало още занапред и от още първите етапи на учебното заведение да се мисли по какъв начин нашите деца, които сега са в първи клас, те би трябвало да са на пазара на труда 2080 година с съответни умения. Тоест, децата, които в този момент в първи клас, би трябвало да могат през 2080 година да са на пазара на труда с съответни умения.
Ако върнем лентата обратно, когато са преподавали на хората от 1970 година, в първи клас е трябвало да ги научат на неща, които да им разрешат към момента да са на пазара на труда. Знаете какво се случи, като смяна на технологии, като смяна на работа, жанр на работа и всичко останало. И в действителност е доста значимо да преориентираме освен обществената система, а и просветителната система към това да построява пълномощия и опция за учене през живота, а не да заложи в главите на децата едни модели и по-късно да чакаме, че идващите 50-60 години тези модели ще останат непроменени. Или казано на по-прост език – би трябвало да минем от зубрене към мислене. Това ще е доста тежък и комплициран преход, и дълъг “, разяснява още финансовият министър.
След това думата взима министър председателят Николай Денков, който е и някогашен министър на образованието: „ Като един от хората, които са били в учебно заведение през 1971-1972 година, изцяло се причислявам към тази оценка. Добре съзнателен е казусът, само че се изисква радикална смяна в метода, по който преподават учителите, а това е сложна задача, която изисква промени в стратегиите, методите за преподаване, тяхната подготовка, методите за оценяване и няколко други, свързани действия, които не могат да се трансформират от през днешния ден за на следващия ден. “
Сложен преход в системата на образованието – от зубрене към мислене. Такава визия има финансовият министър в оставка и съпредседател на партия „ Продължаваме промяната “ Асен Василев, излиза наяве от стенограмата от съвещанието на Министерския съвет (МС) на 6 март.
Тогава е бил разискван план на решение за одобрение позицията на България за присъединяване в взаимно съвещание на Съвета на Европейския съюз по претовареност, обществена политика, опазване на здравето и потребителски въпроси и на Съвета по стопански и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 12 март.
„ България, с цел да можем да станем естествена развита европейска страна, имаме няколко провокации. Едното е това да въоръжим нашите служащи с по-добра работна среда, машинен парк, инфраструктура. Другото е да им помогнем да си развият уменията “, споделя Асен Василев при разискването на точката пред сътрудниците си в държавното управление.
„ И знаете, че последните няколко години икономическата политика, която следваме, е от една страна приходите да се движат много по-бързо от инфлацията. От друга страна – да подкрепяме компаниите да могат да създадат вложенията, които са нужни, тъй че нашите служащи да могат да имат същата продуктивност, която имат, когато емигрират в Западна Европа. Защото когато един човек се качи на самолета от България и кацне във Франкфурт, тези два часа не са му прелели в допълнение умения, само че е много по-продуктивен и може да отбрани много по-висока заплата тъкмо тъй като работи в по-добра работна среда. Но подобряването на работната среда ще се изчерпи и тогава ще стане извънредно основно служащите в действителност да са в действителност добре готови откъм умения и защото, за разлика от закупуването на машина, това не е развой, който може да се случи бързо, би трябвало още занапред и от още първите етапи на учебното заведение да се мисли по какъв начин нашите деца, които сега са в първи клас, те би трябвало да са на пазара на труда 2080 година с съответни умения. Тоест, децата, които в този момент в първи клас, би трябвало да могат през 2080 година да са на пазара на труда с съответни умения.
Ако върнем лентата обратно, когато са преподавали на хората от 1970 година, в първи клас е трябвало да ги научат на неща, които да им разрешат към момента да са на пазара на труда. Знаете какво се случи, като смяна на технологии, като смяна на работа, жанр на работа и всичко останало. И в действителност е доста значимо да преориентираме освен обществената система, а и просветителната система към това да построява пълномощия и опция за учене през живота, а не да заложи в главите на децата едни модели и по-късно да чакаме, че идващите 50-60 години тези модели ще останат непроменени. Или казано на по-прост език – би трябвало да минем от зубрене към мислене. Това ще е доста тежък и комплициран преход, и дълъг “, разяснява още финансовият министър.
След това думата взима министър председателят Николай Денков, който е и някогашен министър на образованието: „ Като един от хората, които са били в учебно заведение през 1971-1972 година, изцяло се причислявам към тази оценка. Добре съзнателен е казусът, само че се изисква радикална смяна в метода, по който преподават учителите, а това е сложна задача, която изисква промени в стратегиите, методите за преподаване, тяхната подготовка, методите за оценяване и няколко други, свързани действия, които не могат да се трансформират от през днешния ден за на следващия ден. “
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ