Българин реши да възроди бабиното село, като го засели с чуждестранни пенсионери
Българин реши да възроди бабиното село, като го засели с задгранични пенсионери.
От село с над 2 хиляди поданици, огромно читалище и най-плодородните земи в региона, през днешния ден в дребното останали обитаеми къщи на Лозен, могат да се преброят не повече от 200 души. До есента на предходната година, когато селото, ситуирано наоколо до дунавския бряг, стартира още веднъж да пораства.
Анита Лауман е пенсионирана здравна сестра и първата германка, преселила се в Лозен. Разказва ни по какъв начин още преди години животът в Германия станал прекомерно безценен за нея. Продала жилището си и с парите от продажбата наела друго. Но когато и те свършили, наемът от 1100 евро – близо 90% от пенсията ѝ, към този момент бил непостижим за нея.
Малко след Анита, в селото стартират да идват още нейни сънародници. Оливър и Карола Льое са брат и сестра. Идват от региона на Дортмунд. В България са били и преди. Харесало им и по тази причина, когато решили да емигрират, изборът не бил сложен, споделя Нова тв.
Биргит Бек и Маркус Хуфнагел споделят същото. Тя – някогашен чиновник в дом за възрастни хора, той – служащ в склад, пенсиониран по болест. „ Месечният ми приход от 1088 евро в Германия беше неуместен, а тук ми е безусловно задоволителен. Не се безпокоя по какъв начин ще оживея до края на месеца ”, споделя Мсркус. „ Ежедневието ни беше затруднение след затруднение. Минавали са ми даже самоубийствени мисли... Накрая взехме решение, че с цел да оцелеем, би трябвало да се разделим с децата и околните си. Тук живеем в същинския смисъл на думата. А от дребната ни общественост бяхме признати по този начин сърдечно. В Германия това не съществува към този момент ”, споделя Бригит.
„ Можеше да отидем и на друго място, само че тук, с изключение на, че доста ни харесва, сме дружно с други като нас и всичко е проведено. Има кой да се погрижи за нас, в случай че имаме потребност, има на кого да разчитаме ”, добавя сънародниците си Карола. Този някой, е Йордан. Идеята да сътвори дребна немска общественост в Лозен и по този начин да избави изчезващото село на баба си му хрумва до момента в който работи в Германия. В продължение на 20 години икономисва, с цел да може някой ден да стартира да изкупува изоставени парцели в Лозен. Днес има 13 къщи, реставрирал е 6, отдал е чартърен на германци 4. Самият той също към този момент живее в селото.
„ Възвръщането на инвестицията ми идва от това, че аз им приписвам чартърен тези къщи, влагам още веднъж тези пари в други парцели, с цел да могат хората да станат повече. Сега имам запитвания от Швейцария и чакам, че до края на септември към този момент ще можем да се похвалим с още немскоговорящи съселяни ”, хвали се Йордан Миланов. На всички тях той оказва помощ и с разнообразни услуги или даже единствено с превод. „ Когато наближим броя от 30 нови съселяни немскоговорящи, концепцията на моите германци е да се отвори здравната работа, както едно време е било и да има непрекъснато лекарско наличие тук в селото ”, споделя Йордан.
Въпреки, че концепцията за избавяне на бабиното село си е персонално негова, с нея към този момент се ангажира и локалната власт. В селото е построено ново улично осветяване, а община Стражица планува с инертни материали да засипе всички улици. „ Нови съдове за боклук сме му докарали. Каквото можем, му оказваме помощ ”, не скри кметът на общината Йордан Цонев.
„ Това беше един квартал като гора - с изоставени къщи. Той вложи доста труд, доста старания и доста безсънни нощи. Тези хора откогато пристигнаха, сякаш селото се разхубави. Дори празнувахме осмомартенското празненство дружно. Беше ни доста радостно, когато и те се хванаха на хорото ”, споделя Янка Дюкенджиева.
От село с над 2 хиляди поданици, огромно читалище и най-плодородните земи в региона, през днешния ден в дребното останали обитаеми къщи на Лозен, могат да се преброят не повече от 200 души. До есента на предходната година, когато селото, ситуирано наоколо до дунавския бряг, стартира още веднъж да пораства.
Анита Лауман е пенсионирана здравна сестра и първата германка, преселила се в Лозен. Разказва ни по какъв начин още преди години животът в Германия станал прекомерно безценен за нея. Продала жилището си и с парите от продажбата наела друго. Но когато и те свършили, наемът от 1100 евро – близо 90% от пенсията ѝ, към този момент бил непостижим за нея.
Малко след Анита, в селото стартират да идват още нейни сънародници. Оливър и Карола Льое са брат и сестра. Идват от региона на Дортмунд. В България са били и преди. Харесало им и по тази причина, когато решили да емигрират, изборът не бил сложен, споделя Нова тв.
Биргит Бек и Маркус Хуфнагел споделят същото. Тя – някогашен чиновник в дом за възрастни хора, той – служащ в склад, пенсиониран по болест. „ Месечният ми приход от 1088 евро в Германия беше неуместен, а тук ми е безусловно задоволителен. Не се безпокоя по какъв начин ще оживея до края на месеца ”, споделя Мсркус. „ Ежедневието ни беше затруднение след затруднение. Минавали са ми даже самоубийствени мисли... Накрая взехме решение, че с цел да оцелеем, би трябвало да се разделим с децата и околните си. Тук живеем в същинския смисъл на думата. А от дребната ни общественост бяхме признати по този начин сърдечно. В Германия това не съществува към този момент ”, споделя Бригит.
„ Можеше да отидем и на друго място, само че тук, с изключение на, че доста ни харесва, сме дружно с други като нас и всичко е проведено. Има кой да се погрижи за нас, в случай че имаме потребност, има на кого да разчитаме ”, добавя сънародниците си Карола. Този някой, е Йордан. Идеята да сътвори дребна немска общественост в Лозен и по този начин да избави изчезващото село на баба си му хрумва до момента в който работи в Германия. В продължение на 20 години икономисва, с цел да може някой ден да стартира да изкупува изоставени парцели в Лозен. Днес има 13 къщи, реставрирал е 6, отдал е чартърен на германци 4. Самият той също към този момент живее в селото.
„ Възвръщането на инвестицията ми идва от това, че аз им приписвам чартърен тези къщи, влагам още веднъж тези пари в други парцели, с цел да могат хората да станат повече. Сега имам запитвания от Швейцария и чакам, че до края на септември към този момент ще можем да се похвалим с още немскоговорящи съселяни ”, хвали се Йордан Миланов. На всички тях той оказва помощ и с разнообразни услуги или даже единствено с превод. „ Когато наближим броя от 30 нови съселяни немскоговорящи, концепцията на моите германци е да се отвори здравната работа, както едно време е било и да има непрекъснато лекарско наличие тук в селото ”, споделя Йордан.
Въпреки, че концепцията за избавяне на бабиното село си е персонално негова, с нея към този момент се ангажира и локалната власт. В селото е построено ново улично осветяване, а община Стражица планува с инертни материали да засипе всички улици. „ Нови съдове за боклук сме му докарали. Каквото можем, му оказваме помощ ”, не скри кметът на общината Йордан Цонев.
„ Това беше един квартал като гора - с изоставени къщи. Той вложи доста труд, доста старания и доста безсънни нощи. Тези хора откогато пристигнаха, сякаш селото се разхубави. Дори празнувахме осмомартенското празненство дружно. Беше ни доста радостно, когато и те се хванаха на хорото ”, споделя Янка Дюкенджиева.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ