Колко дълго живеем? Тежка оценка от ЕС
Българи и румънци живеят най-кратко в Европейския съюз, сочи последният Здравен отчет на Европейската комисия, написа EUObserver.
Докладът демонстрира, че поради Covid-19 българи и румънци в този момент умират даже по-млади от преди. Продължителността на живота в България и Румъния е спаднала надлежно с 1,5 и 1,4 години през 2020 година поради пандемията с Covid-19 – двойно повече от междинните 0,7 години на европейско равнище.
Европейските страни с най-висока дълготрайност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), а Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) са на последните места.
В България, сходно на Румъния, „ пандемията от Covid-19 краткотрайно обърна години прогрес в продължителността на живота, която към този момент бе най-ниската в Европейски Съюз през 2019 година Въпреки подобренията в здравната система през последното десетилетие въздействието на трайно високорисковите фактори, високите нерегламентирани заплащания и прекалено фокусираната в лечебните заведения грижа продължава да попречва работата на системата “, се споделя в отчета.
Продължителността на живота в Румъния и България се усили надлежно с 4 и 2 години през интервала 2000-2019 година, само че към момента остава под междинното за Европейски Съюз надлежно с 6 и 8 години.
Основна причина, която съкратява живота на доста българи и румънци, е болната система на опазване на здравето.
Разходите на глава на популацията за предварителна защита в двете страни са най-ниските в Европейски Съюз, се споделя в документа. Здравната система е с незадоволително финансови запаси и се показва едва.
Въпреки увеличението на бюджетите в последно време здравното финансиране за първична здравна грижа е най-ниското измежду страните от Европейски Съюз. Слабото показване на първичната здравна грижа и предварителната защита може да обяснят високите равнища на смъртност в Румъния и България както по предотвратими, по този начин и по лечими аргументи.
Според отчета в България „ оценките демонстрират, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната здравна помощ, отивайки непосредствено в болничните незабавни отделения “.
Здравеопазването в двете страни през последните години непроменяемо се класира на последните места в показателя за потребителско здраве Euro Health Consumer в Европейски Съюз. Румъния (661 евро на жител) и България (626 евро на жител) харчат по-малко за здравната си система от всяка друга страна от Европейски Съюз, демонстрират данни на Евростат, и са много обратно по отношение на водачи като Люксембург, Швеция и Дания, които заделят по над 5500 евро на гражданин всяка година.
Друг проблем, разпознат в отчета, е неналичието на медицински личен състав.
Докладът демонстрира, че поради Covid-19 българи и румънци в този момент умират даже по-млади от преди. Продължителността на живота в България и Румъния е спаднала надлежно с 1,5 и 1,4 години през 2020 година поради пандемията с Covid-19 – двойно повече от междинните 0,7 години на европейско равнище.
Европейските страни с най-висока дълготрайност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), а Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) са на последните места.
В България, сходно на Румъния, „ пандемията от Covid-19 краткотрайно обърна години прогрес в продължителността на живота, която към този момент бе най-ниската в Европейски Съюз през 2019 година Въпреки подобренията в здравната система през последното десетилетие въздействието на трайно високорисковите фактори, високите нерегламентирани заплащания и прекалено фокусираната в лечебните заведения грижа продължава да попречва работата на системата “, се споделя в отчета.
Продължителността на живота в Румъния и България се усили надлежно с 4 и 2 години през интервала 2000-2019 година, само че към момента остава под междинното за Европейски Съюз надлежно с 6 и 8 години.
Основна причина, която съкратява живота на доста българи и румънци, е болната система на опазване на здравето.
Разходите на глава на популацията за предварителна защита в двете страни са най-ниските в Европейски Съюз, се споделя в документа. Здравната система е с незадоволително финансови запаси и се показва едва.
Въпреки увеличението на бюджетите в последно време здравното финансиране за първична здравна грижа е най-ниското измежду страните от Европейски Съюз. Слабото показване на първичната здравна грижа и предварителната защита може да обяснят високите равнища на смъртност в Румъния и България както по предотвратими, по този начин и по лечими аргументи.
Според отчета в България „ оценките демонстрират, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната здравна помощ, отивайки непосредствено в болничните незабавни отделения “.
Здравеопазването в двете страни през последните години непроменяемо се класира на последните места в показателя за потребителско здраве Euro Health Consumer в Европейски Съюз. Румъния (661 евро на жител) и България (626 евро на жител) харчат по-малко за здравната си система от всяка друга страна от Европейски Съюз, демонстрират данни на Евростат, и са много обратно по отношение на водачи като Люксембург, Швеция и Дания, които заделят по над 5500 евро на гражданин всяка година.
Друг проблем, разпознат в отчета, е неналичието на медицински личен състав.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ