Бактерии могат да оцеляват в Космоса с години
Бактериите и дребните форми на живот могат да оцелеят и да пътуват в Космоса, евентуално населявайки други планети, разкриха опити на Международната галактическа станция.
Учените откриха, че колониите на микробите с дебелина минимум 0,5 мм са устойчиви на мощен мраз и високи равнища на радиация и могат да преживеят суровата среда на космоса с години.
Изследователите разкрили, че единствено бактериите на повърхността умират, образувайки предпазен пласт за другите изпод, което значи, че могат да пътуват сред планетите, като се събират в „ елементи “.
Констатациите се основават на разбор на тип бактерии, наречени Deinococcus, които са били сложени в панели за експозиция отвън Международната галактическа станция. Този опит поддържа доктрина, наречена „ панспермия “ – концепцията, че организмите мигрират сред планети, луни и слънчеви системи.
Д-р Акихико Ямагиши, основен откривател на „ Танпопо “ – Японския пробен модул в орбита, декларира: „ Произходът на живота на Земята е най-голямата мистерия на човешките същества. Учените могат да имат напълно разнообразни гледни точки по въпроса. Някои считат, че животът е доста необичаен и се е случвал единствено един път във вселената, до момента в който други считат, че животът може да се случи на всяка подобаваща планета. Ако е допустима панспермията, животът би трябвало да съществува доста по-често, в сравнение с преди сме считали. “
Сър Стивън Хокинг беше последовател на „ панспермията “. Покойният английски физик споделя: „ Животът може да се популяризира от планета на планета или от звездна система до звездна система, пренесен на метеори “.
Има доктрина, че точно по този начин е зародил животът на Земята, макар че сходни изказвания са необятно подложени на критика.
Целта на плана „ Taнпопо “, на японски – глухарче, е да изследва опцията за натурален космичен превоз на микробния живот.
Тестовете се организираха от 2015 до 2018 година на екстериора на изследователския транспортен съд, наименуван Kibo – на 430 км над Земята. Те демонстрираха, че микроскопичните организми могат да разпалят живота, като се развъждат още веднъж, откакто намерят подобаващи условия, даже те да са в друга част на Вселената.
В изследването, проби от изсушени бактерии Deinococcus с разнообразни размери, са сложени в пространството за една, две или три години. В края на интервала, измежду тези групи с дебелина най-малко 0,5 мм, има оживели. Бактериите на повърхността умират, само че това основава предпазен пласт за другите и подсигурява, че колонията живее.
Използвайки данните при експозиция от една, две и три години, се счита, че група бактерии с дебелина над 0,5 mm би оживяла до 45 години на МКС.
Дизайнът на опита даде опция на откривателите да плануват, че колония с дебелина 1 мм ще издържи до осем години в открития космос.
Д-р Ямагиши от Университета в Токио прибавя: „ Резултатите допускат, че радиоустойчивият Deinococcus може да оцелее по време на пътуването от Земята до Марс и назад “.
Изследването, оповестено в Frontiers in Microbiology, е най-пълният разбор от този тип досега.
