Русия очевидно е опасна. Но силна ли е?
Бъдещето на една военизирана и диктаторска Русия в този момент наподобява неразбираемо, само че в действителност има метод да го забележим като на длан. Трябва единствено да отворим една книга, писана преди повече от 2000 години.
В " История на Пелопонеската война " Тукидид споделя за една любопитна среща сред представители на Коринт и Спарта. Коринтяните изясняват на спартанците за какво Атина е по-силна от тях.
В причините има следното изречение: " Те (атиняните – б. а.) са новатори и преценяват бързо, както реализират бързо и своите хрумвания, а вие запазвате това, което сте придобили, не изнамирате нищо ново не осъществявате на дело даже това, което е необходимо*. "
Обяснението продължава все в тази посока.
В последна сметка коринтяните изясняват на Спарта, че Атина е пълноценно разгърнато общество, с приемливост, връзки, неприкритост и включване на непознатото, динамичности, гъвкава политика и прочие
Спарта може да печели във войната, само че дълготрайно тя няма бъдеще
Докато Спарта , назад, фантазира себе си като военна машина и е застинала вечно в този облик. И по този начин стартира да деградира, отпусната, депресивна и мрачна е. Това няма да й попречи да печели във войната. Но дълготрайно, замръзнала във военната си поза, тя няма бъдеще.
Същият сюжет, само че през днешния ден
Този епизод се повтаря от време на време от специалисти по интернационалните връзки, когато се проучва виталност или недъгавост при така наречен велики сили.
Този метод има отношение към разпада на Съюз на съветските социалистически републики , а преди този момент на Османската империя и на други имперски тела. Обяснява в немалка степен хилядолетния триумф на Рим . Подсказва за какво Англия се прости с колониалния си интервал, само че остава велика мощ. Разказът има директно отношение и към въпроса за силата на Русия през днешния ден.
Русия безспорно е рискова до граници, които не бяха достигани след Кубинската рецесия. Но мощна ли е Русия?
Русия е дегенеративно ускорена, само че това не всеки път се вижда, тъй като е изместено от облика на " рисковата Русия "
Типологически Русия прилича Спарта и няма общо с Атина по Тукидид. Тя поддържа профил на уродливо общество от ниски обществени равнища до върха на политическата си система. Но има заплашителна военна мимика и упоритости. Анализирана и преценявана в тези параметри тя е дегенеративно ускорена, така да се каже. Това не всеки път се вижда, тъй като е изместено от облика на " рисковата Русия ".
В университетски проучвания в Съединени американски щати въпросът за Русия се преглежда и в този проект. Как се мери силата на една велика мощ и каква е силата на великата мощ Русия? Отговорът остава същият: рискова не значи мощна, величието се свежда до рискове и закани.
Например в България са рискови персонажите от престъпните летописи, само че какъв брой са мощни? Опасна е Северна Корея, само че мощна? Опасност и опасност е метеорът, който в „ Меланхолия “ на Ларс декор Триер се чака да постави завършек на Земята, само че мощен ли е?
Една военизирана империя
Русия е замръзнала в модуса на военизирана империя и няма да помръдне от него, това към този момент е необратимо.
Обратно, проучванията за мощ, виталност, вероятности, резистентност и така нататък демонстрират, че силата не е в заплашителните жестове. Оценена по критерии за модерно общество, Русия населява маргиналиите на историята, по ръба на социеталната злополука. Нейните публични капацитети, моторните социетални сили, са стопени вътрешно, а с спирането на връзки с развития Запад, са блокирани още по-радикално извън. Това е главен аршин в проучванията на РАНД и други експертни групи.
Русия може да се върти в съновидението за така наречен „ Руски свят “ (Русский мир). Но при нестихващи репресии и произвол на Кремъл това е свят без общество, жива химера.
„ Общество “ значи на първо място свободни, предприемчиви човеци и предпоставки те да бъдат такива. Модерните общества допускат разгърнати условия за самостоятелно развиване, от които следва и развиването на публичните системи (пред тази алтернатива е изправен Китай ). Тези характерности са вързани в кръг и се усилват, с цел да породят серпантина на развиване, която генерира силата на обществата.
Обичайните неща, които въобще не са нормални
Дори Русия да има предприемачество, то има патологичната форма на олигархичен вид проведена престъпност. Дори да има обучение, то е нереално, разсеяно и асоциално по Обломов. Дори да има доходи в националния бюджет, те се генерират от примитивно преяждане с естествени запаси. Дори да има социална взаимност, тя се надува от внушения за опасност извън. Дори там да живеят 140 милиона, те в огромната си част са инертна маса, втрещена от легенди за великолепие. Дори да има развъртян хайлайф, той е препълнен в два града с население от 15 милиона.
А отсъства и всичко останало, с което едно мощно общество живее в устойчиви ритми: любознание, изпробване, връзки със света, толерантност и замесване на непознатото по натурален път и прагматични аргументи.
Русия няма общество в актуален смисъл
С две думи: Русия няма общество в актуален смисъл, има фрагменти от обществен свят, които благодарение на политическата система, са подложени на още-от-същото, т.е. още деградация. С войната в Украйна публичната деградация се издига до статус на политически план, изпълняван от пропагандната машина.
Какво е бъдещето на Русия
Колко рискова е Русия, в случай че се одобри нейната дисквалификация като модерно общество? Може да е доста рискова, може най-много да бъде опасност, само че не може стабилно да поддържа това положение. Зад обезверената военна поза би трябвало да има социална плът със устойчиво кръвоснабдяване. Такава няма и това се вижда без разбори.
Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики не води до смяна в обществото на Русия. Руският свят и неговата безкрайна душа няма по какъв начин да помръднат, те няма да са те, в случай че влязат в полето на историческите динамичности. Светът вътре си остава същият - едно общество пред зачатие, неструктурирано, хилаво, без съществени обществени институции, само че с алкохол и корупция.
Опитите да се помогне на Русия в този аспект са неудачни. С представителства на Кристиян Диор и Порше не се асистира раждане на общество. Това политическо тяло ще се срине в себе си, ще имплозира, заради липса на социална плът. Дотогава обаче би трябвало да бъде обект на типичен политики по въздържане и въздържане (deterrence/containment) по модифицирани схеми от Студената война . И всичко друго е безконтролно.
* Откъсът е представен по превода от 1979 година.
** Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
В " История на Пелопонеската война " Тукидид споделя за една любопитна среща сред представители на Коринт и Спарта. Коринтяните изясняват на спартанците за какво Атина е по-силна от тях.
В причините има следното изречение: " Те (атиняните – б. а.) са новатори и преценяват бързо, както реализират бързо и своите хрумвания, а вие запазвате това, което сте придобили, не изнамирате нищо ново не осъществявате на дело даже това, което е необходимо*. "
Обяснението продължава все в тази посока.
В последна сметка коринтяните изясняват на Спарта, че Атина е пълноценно разгърнато общество, с приемливост, връзки, неприкритост и включване на непознатото, динамичности, гъвкава политика и прочие
Спарта може да печели във войната, само че дълготрайно тя няма бъдеще
Докато Спарта , назад, фантазира себе си като военна машина и е застинала вечно в този облик. И по този начин стартира да деградира, отпусната, депресивна и мрачна е. Това няма да й попречи да печели във войната. Но дълготрайно, замръзнала във военната си поза, тя няма бъдеще.
Същият сюжет, само че през днешния ден
Този епизод се повтаря от време на време от специалисти по интернационалните връзки, когато се проучва виталност или недъгавост при така наречен велики сили.
Този метод има отношение към разпада на Съюз на съветските социалистически републики , а преди този момент на Османската империя и на други имперски тела. Обяснява в немалка степен хилядолетния триумф на Рим . Подсказва за какво Англия се прости с колониалния си интервал, само че остава велика мощ. Разказът има директно отношение и към въпроса за силата на Русия през днешния ден.
Русия безспорно е рискова до граници, които не бяха достигани след Кубинската рецесия. Но мощна ли е Русия?
Русия е дегенеративно ускорена, само че това не всеки път се вижда, тъй като е изместено от облика на " рисковата Русия "
Типологически Русия прилича Спарта и няма общо с Атина по Тукидид. Тя поддържа профил на уродливо общество от ниски обществени равнища до върха на политическата си система. Но има заплашителна военна мимика и упоритости. Анализирана и преценявана в тези параметри тя е дегенеративно ускорена, така да се каже. Това не всеки път се вижда, тъй като е изместено от облика на " рисковата Русия ".
В университетски проучвания в Съединени американски щати въпросът за Русия се преглежда и в този проект. Как се мери силата на една велика мощ и каква е силата на великата мощ Русия? Отговорът остава същият: рискова не значи мощна, величието се свежда до рискове и закани.
Например в България са рискови персонажите от престъпните летописи, само че какъв брой са мощни? Опасна е Северна Корея, само че мощна? Опасност и опасност е метеорът, който в „ Меланхолия “ на Ларс декор Триер се чака да постави завършек на Земята, само че мощен ли е?
Една военизирана империя
Русия е замръзнала в модуса на военизирана империя и няма да помръдне от него, това към този момент е необратимо.
Обратно, проучванията за мощ, виталност, вероятности, резистентност и така нататък демонстрират, че силата не е в заплашителните жестове. Оценена по критерии за модерно общество, Русия населява маргиналиите на историята, по ръба на социеталната злополука. Нейните публични капацитети, моторните социетални сили, са стопени вътрешно, а с спирането на връзки с развития Запад, са блокирани още по-радикално извън. Това е главен аршин в проучванията на РАНД и други експертни групи.
Русия може да се върти в съновидението за така наречен „ Руски свят “ (Русский мир). Но при нестихващи репресии и произвол на Кремъл това е свят без общество, жива химера.
„ Общество “ значи на първо място свободни, предприемчиви човеци и предпоставки те да бъдат такива. Модерните общества допускат разгърнати условия за самостоятелно развиване, от които следва и развиването на публичните системи (пред тази алтернатива е изправен Китай ). Тези характерности са вързани в кръг и се усилват, с цел да породят серпантина на развиване, която генерира силата на обществата.
Обичайните неща, които въобще не са нормални
Дори Русия да има предприемачество, то има патологичната форма на олигархичен вид проведена престъпност. Дори да има обучение, то е нереално, разсеяно и асоциално по Обломов. Дори да има доходи в националния бюджет, те се генерират от примитивно преяждане с естествени запаси. Дори да има социална взаимност, тя се надува от внушения за опасност извън. Дори там да живеят 140 милиона, те в огромната си част са инертна маса, втрещена от легенди за великолепие. Дори да има развъртян хайлайф, той е препълнен в два града с население от 15 милиона.
А отсъства и всичко останало, с което едно мощно общество живее в устойчиви ритми: любознание, изпробване, връзки със света, толерантност и замесване на непознатото по натурален път и прагматични аргументи.
Русия няма общество в актуален смисъл
С две думи: Русия няма общество в актуален смисъл, има фрагменти от обществен свят, които благодарение на политическата система, са подложени на още-от-същото, т.е. още деградация. С войната в Украйна публичната деградация се издига до статус на политически план, изпълняван от пропагандната машина.
Какво е бъдещето на Русия
Колко рискова е Русия, в случай че се одобри нейната дисквалификация като модерно общество? Може да е доста рискова, може най-много да бъде опасност, само че не може стабилно да поддържа това положение. Зад обезверената военна поза би трябвало да има социална плът със устойчиво кръвоснабдяване. Такава няма и това се вижда без разбори.
Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики не води до смяна в обществото на Русия. Руският свят и неговата безкрайна душа няма по какъв начин да помръднат, те няма да са те, в случай че влязат в полето на историческите динамичности. Светът вътре си остава същият - едно общество пред зачатие, неструктурирано, хилаво, без съществени обществени институции, само че с алкохол и корупция.
Опитите да се помогне на Русия в този аспект са неудачни. С представителства на Кристиян Диор и Порше не се асистира раждане на общество. Това политическо тяло ще се срине в себе си, ще имплозира, заради липса на социална плът. Дотогава обаче би трябвало да бъде обект на типичен политики по въздържане и въздържане (deterrence/containment) по модифицирани схеми от Студената война . И всичко друго е безконтролно.
* Откъсът е представен по превода от 1979 година.
** Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ