Архитектурното наследство на Кольо Фичето във Велико Търново
„ Аз, Уста Колю Фичето ще направя по теркя си... “
Името на Никола Фичев, прочут като Уста Колю Фичето, е съхранено трайно в националната памет и в историята на българската архитектура. Той е приет за непостижим майстор-строител от епохата на Българското Възраждане.
„ Хубавата постройка е горделивост за целия народ. Тя може да бъде фокус на стремежи и да реализира фантазии, да радостни сърцето и да го стопли, да влее жизненост в душата на индивида и да го извърши с хубост. “ – написа Никола Мавродинов - член-кореспондент на Българска академия на науките, взимайки поради архитектурното изкуство на майстора. [2]
Голяма част от знанията за живота и творчеството на занаятчия Никола Фичев изискуем на неговия най-задълбочен откривател арх. Георги Козаров. В продължение на петдесет и две години той събира сведения и митове за живота на възрожденския занаятчия и за паметниците, които е съградил. През 1933 година разгласява проучването „ Трима майстори – три великана, три мъченика на българското строителство и стопанство - Уста Колю Фичето, Добри Желязков Фабрикъджи и Уста Тодор Карахристоолу “ в бр. 5 на сп. „ Архив на държавните железници и пристанища “. [1] Двадесет години по-късно, дружно с Никола Мавродинов и Емил Момиров (Библиография за занаятчия Никола Фичев) издават книгата „ Майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) 1800-1881″, в която е поместена студията на арх. Г. Козаров „ Никола Иванович Фичев – живот и активност “, стр. 23 – 58. [2]
Никола Фичев е роден и израснал в Дряново, където получава първите си уроци по строителство от дряновски майстори. През 1830 година се открива да живее и твори във Велико Търново. Легендата, която арх. Козаров предава, споделя, че Никола Фичев е станал занаятчия през 1836 година при завършването на църквата „ Свети Никола “ във Велико Търново. Там се учи на строителство от уста Иван Давдата, който бил прочут занаятчия с възприятие, нюх и умеене на огромен проектант. От своя занаятчия научава смисъла на детайлите и умеенето да ги създава майсторски в постройките си. С майсторското удостоверение Колю Фичето стартира да строи независимо. Първите здания, издигнати от самобитния занаятчия са четири – църквата и огромната постройка в Килифаревския манастир (1842 г.) , църквата „ Света Богородица “ във Велико Търново (1842 година – 1844 г.) , разрушена по време на земетресението през 1913 година, „ Къщата с маймунката “ във Велико Търново, построена през 1849 година и църквата „ Свети Никола “ в Дряново (1852 година [2]
Във външната декорация на църквата „ Света Богородица “ занаятчия Никола Фичев вкарва една от най-интересните форми, които употребява в сградостроителството – вграден трикуполен и тричленен балдахин, най-вероятно повлиян от румънската архитектура, защото известно време е работил в Румъния. Увенчава с един комплициран, вит, седмочленен корниз цялата фасада, която арх. Георги Козаров назовава „ двойна фичевска кобилица “ – персонално откритие на майстора. С двойната кобилица той украсява и горните прагове на вратите. Въвежда в този църковен обект и елипсовидни и кръгли прозорци, правейки опит да разхубави външно постройките [2] . Според Т. Недева (2013 г.), трикорабният и без камбанария и кубета храм с издигната независима звънарница става един от знаците на Старо Търново.
В църквата „ Свети Никола “ в Дряново майсторът употребява успешно един детайл от нашата жилищна архитектура – едро издялан необятен корниз от бял варовик, с който увенчава стените на църквата и сплотява четирите й фасади. [2]. Като своя преподавател уста Иван Давдата, Никола Фичев знае смисъла на корнизите и обръща изключително внимание на техния профил, на хубостта и размера им. По заключението на арх. Козаров, в тези две църкви, занаятчия Никола Фичев основава една нова архитектурна идея, друга от тази на турската архитектура. С притежавания от него самоуверен и автентичен разум, той търси нови креативен решения и вкарва форми и техники за монументална българска архитектура. Мотиви черпи от старите търновски църкви, останали от Второто българско царство.
Постепенно, майсторът заменя турските куполи с български куполи при построяването на църквата в манастира „ Света Троица “ (1847 г.) и по-късно на Богородичната черква в Преображенския манастир (1861 г.) [2] .
Турските стилови детайли изчезват и при съграждането на „ Къщата с Маймунката “ , която е от цариградска по вид. Тя е ситуирана на оживена градска улица в региона на Самоводската чаршия във Велико Търново. Над магазина, който е в долния й етаж, е сложена дребна статуя на голо седнало дребосъче, което държи ръцете си на коленете. Лицето му е плоско и наподобява на маймуна. Това е първата статуя, употребена в творбите на майстора, евентуално под въздействието на западно-европейската архитектура. Над скулптурата е вграден надпис, на който е гравирано името на първия притежател на къщата Никола Коюв и датата 1849 година Къщата е доста истинска и хубава. Построена с тясно лице от 6,50 м, тя издига и издава на къси еркери двата си етажа над магазина по този начин, че притегля вниманието отдалеко.
Стените на етажите са облицовани с плоско сложени червени тухли, чиито редове са отделени с тънки редове от напряко сложени тухли. Тази особена обшивка срещаме у нас единствено във Велико Търново и Горна Оряховица, и не е изключено да е въведена тъкмо от занаятчия Фичев, който развива активността си в този регион. Белите фуги, грижливо направени и леко издадени, образуват тънка мрежа от дребни правоъгълници, които обрамчват всяка тухла. Етажите са ясно обрисувани от основите на еркерите, които са по едно и също време и корнизи. Покривът лежи също на мощно публикуван корниз. Две барокови елиптични прозорчета са отворени в плоската стена над магазина. Просто и ясно е композирана цялата фасада. Като я гледаме, ние разбираме, че тя е творба на огромен проектант, който познава най-големите тънкости на занаята си – споделя арх. Козаров. Интериорно, на всеки етаж към улицата има единствено по една стая осветена от пет високи прозореца. Всичко в къщата – вратите, таваните, бароковите корнизи, които увенчават стените в стаите, е направено красиво. От издадените еркерчета се вижда цялата улица. [2] Къщата с маймунката на ул. “Въстаническа” № 14 в гр. Велико Търново е оповестена за архитектурно-строителен монумент на културата с национално значение (Държавен вестник, бр.102 от 1964 г.). Днес, в къщата се обитава великотърновският клон на Съюза на учените.
Професионалното майсторство на Уста Колю Фичето се развива в строените от него обекти във Велико Търново във втория интервал на Българското Възраждане от Кримската война (1856 г.) до Освобождението на България през 1878 година
Забележителен обект от този интервал е Ханът на хаджи Николи , строен от 1858 до 1862 година на Самоводската чаршия. Развит е на три етажа към един централен двор на място, опряно на рид. Ханът е облeгнат на хълма по този начин, че от горната улица се влиза напряко на третия му етаж. Пред редицата от стаи майсторът прави в двата горни етажа тесни галерии, които опира на тънки колони. В ъглите на кубическите капители той скулптира огромни хубави листа. Ритъмът на колоните и аркадите с балдахинови сводове образува колонада, която отличава цялата сграда. В този хан Никола Фичев вкарва колоната във външната декорация – във фасадата на триетажната постройка и във фасадата на входните пространства пред постройката долу. Цялата сграда на хана на хаджи Николи излъчва добър усет към тънките, леките и елиптични форми. [2] Въвеждането на непрекъснатата каменна колонада по фасадите на гражданска сграда обогатява архитектурата от нашето Възраждане и може да се дефинира като негов принос. Днес, Ханът Хаджи Николи на ул. “Раковски” № 19 в гр. Велико Търново е разгласен за национална старост и архитектурно-строителен монумент на културата с национално значение (Държавен вестник, бр.221 от 1927 година и Държавен вестник, бр.102 от 1964 г.).
Църквата “Св. Св. Кирил и Методий” е издигната в интервала 1860 година - 1861 година с ферман от султан Абдул Меджит. Разположена е на стръмен терен в квартал Варуша на Старо Търново. Неин ктитор е националният преподавател Никола Златарски, татко на видния български историк Васил Златарски. Парите за съграждането й са дадени от еснафските сдружения. Куполът и камбанарията на църквата са били издигнати високо и са се виждали отдалече. Осветена е на 11 май 1872 година от Негово Високопреосвещенство Св. Т. Митрополит Иларион Макариополски. [3] От тогава до през днешния ден “Св. Кирил и Методий” е настояща черква, с църковно настоятелство и духовник. В архитектурен и културно-исторически аспект, църквата е проучена от арх. Донка Колева, дълготраен специалист и отговорник за опазването на културното завещание в община Велико Търново. По нейно определение, черковната постройка дружно с камбанарията-часовникова кула съставляват обединен, изящен, композиционно балансиран архитектурен отбор, който се вписва интензивно в градската среда. Според арх. Колева, храмът е характерен представител на църковното строителство в България от втората половина на ХІХ в. За този интервал на Възраждането е особено, че са превъзмогнати строителните възбрани на турската власт, освободено е творчеството и към този момент стартират да се основават по-големи и по-величествени на тип църковни здания посредством архитектурно-декоративно оформяне на фасадите и благосъстояние на формите и детайлите. В него откриваме общите черти на това строителство: монументално влияние на вътрешните пространства разграничени на три кораба, потреблението на нови градивни способи на създаване, понижаване до опция дебелината на подпорите и издигането им на високо за по-голяма стройност, осветление посредством куполи на централното пространство и т. н. В екстериора и интериора на черковната постройка “Св. Кирил и Методий” се следят похвати, елементи и композиционни способи, присъщи за почерка на занаятчия Никола Фичев, а точно - огромен основен корниз, двойна кобилица, висящи сводове и арки, бароковоизвити балкони, куполи, извънредно възприятие за гъвкавост. В интериора разнообразието от чисти форми и архитектурни детайли предават раздвиженост на монументалното пространство, в което липсва мистика. Страничната светлина идваща от другите по форма, величина и височина прозорци, в миналото се е преливала със светлината, струяща от високия купол, съборен от земетресението през 1913 година Отвън църквата получава своя колосален тип освен посредством внушителната си стройност, само че и посредством единството на разнообразните архитектурни тела и форми. Гладките стени на северната и южната фасада, леко хлътналите отвори с каменни рамки на прозорците и вратите от долния ред и декоративно завършените с тухлички засводявания на горния ред се опълчват на гъвкавостта на кобиличната абсида, в миналото издигала се до основния корниз.
При външното оформяне на постройката майсторът използа с креативна опитност опълчването на солидния каменен строеж от ярък слабожълтеникав пясъчник, обработен и фугиран с бял хоросан на нежния претекст на тухления корниз украсен с “вълчи зъб”, измазан в цвят няколко пъти друго. Художественият акцент обаче се пада на западната фасада, където над трите каменни арки на открития в миналото нартекса симетрично са ситуирани дребни прозорци и прелестен кобиличен корниз. Над корниза на покрива преди земетресението от 1913 година се е издигала камбанария върху естетически добре завършен преход свързващ я с корпуса на църквата. [3] Майстор Кольо Фичето още тогава в кондиката на църквата е наименуван “архитектон”.[3] Арх. Колева го дефинира като един от колосите на възрожденското ни строителство. Църквата “Св.св.Кирил и Методий” на едноименната улица № 31 в гр. Велико Търново е оповестена за архитектурно-строителен монумент на културата от национално значение с Държавен вестник, бр. 102 от 1964 година В резултат от направените изследвания и събраните исторически и фото архивни материали, арх. Колева заключава, че е допустимо да се направи цялостно графично проучване и план за реорганизация на изчезналите камбанария, купол и абсида на църквата.
През 1862 – 1863 година занаятчия Никола Фичев построява църквата “Св. Спас”. Тя е трикорабна и зидана от ломен камък. В украсата на страничните и на източните фасади майсторът вкарва колоните, които са каменни, кръгли долу и квадратни горе, сходно на хана на Хаджи Никули, и по ъглите им са скулптирани огромни и красиви акантови листа. Над основната и южната порти се извива „ двойната фичевска кобилица “, а над нея и в ъглите сред нея и рамката са скулптирани букети от ружи. Това красиво комбиниране на архитектурни и скулптурни детайли евентуално се дължи на знанията и качествата му в региона на дърворезбата, която изучавал на млади години при занаятчия Станю Марангозина [2] . В тази черква, Колю Фичето прави и друго изобретение. Покривът е фестониран – закривен по арките. Формата заема от старите търновски църкви. Изучавайки нашето архитектурно завещание, той в действителност основава един автентичен барок. Църквата е напълно съборена от опустошителното земетресение през 1913 година, и не може да бъде възобновена в достоверния си тип заради неналичието на съхранени фотоси.
В интервала 1870 - 1871 година занаятчия Кольо Фичето построява постройка „ Дебоя” по ферман на султан Абдул Азис за депо-арсенал [4]. От изследванията на Б. Маринова разбираме, че това е единствената оживяла истинска постройка на занаятчия Колю Фичето от целия архитектурен отбор (включващ конака, кадийницита и затвора) завършен от него, за потребностите на османската административна система в столицата на тогавашния санджак. Годината на изграждане се вижда от непокътнатия към момента надпис на османотурски език на арката над входа. От надписа не излиза наяве какво тъкмо се е съхранявало вътре, само че то е било охранявано. Известно е също, че по време на Освобождението на остарялата столица, през м. юли 1877 година, намиращите се вътре документи са изнесени и изгорени. Няма данни за промяната на предназначението на постройката през идващите години. Нейната непосредственост с тогавашните Общински и Окръжен препоръки хипотетично насочва към потреблението й точно за задачите на архивосъхранението. В интервала 1965 – 1992 година в постройката се съхранява Окръжен държавен списък. От 1993 година в нея се обитават 12 от общо 15-те архивохранилища на отдел „ Териториален архив” – Велико Търново. И през днешния ден тук се пазят редица скъпи книжовни монументи от интервала на Възраждането, някои от които са единствен извор за процесите на културното и обществено-икономическото въздигане на Българската националност освен в Търновския край. [4] Сградата е оповестена за архитектурен монумент на културата с локално значение с Държавен вестник, бр. 102 от 1964 година и попада в обсега на територията с културно-историческо завещание във Велико Търново. Районът е със засилен туристически интерес заради непосредствената непосредственост на постройката на Учредителното заседание (т.н. Конак), музея-затвор, Археологеския музей и музея по Нова и най-нова българска история.
Последната черква на Майстора, издигната през 1872 – 2873 година е ц ърквата „ Св. Св. Константин и Елена " , заемаща централно място както във Велико Търново, по този начин и в неговото творчество. Страничните фасади са проведени като едно цяло, обединено от идентичните прозорци. [2] Входната западна фасада е забележителна. От двете страни на основната врата уста Колю Фичето слага две дребни скулптури на архангели. Над преддверието се издига висока осемстенна камбанария, формата на която е едно от най-хубавите му открития. Всяка стена на камбанарията има кръговиден прозорец. Отворите на открития павильон приключват с намалени арки. Покривът се извива по нагънатия корниз. [2] Тези типични барокови камбанарии с истински „ фичевски “ форми и орнаменти, са публикувани от учениците му из цяла Търновска и Габровска област. По време на земетресението през 1913 година и нейният купул е паднал, само че има непокътнат акварел на Й. Обербауер, от който може да се види достоверния тип. Днес, църквата “Св. св. Константин и Елена” на ул.”Ст. Денчев” № 11 в гр. Велико Търново е оповестена за архитектурно-строителен монумент на културата с национално значение с Държавен вестник, бр.102 от 1964 година
Ръководен принцип на уста Колю Фичето е да гради по този начин, че хората да харесат постройката, да се гордеят с нея, да я обичат. Той смята, че архитектът би трябвало да прави изкуство от това, което гради. [2]
Това свое схващане занаятчия Никола Фичев ползва при строителството през 1872 – 1876 година на постройката, предопределена за турска казарма и известна като „ Конакът “ . Голямата постройка със своя церемониален публикуван вход, увенчан с двойната фичевска кобилица, с двете странични крила, с многочислените си високи и светли прозорци, е характерен представител на нашата възрожденска монументална архитектура. В нея откриваме изключителния нюх на занаятчия Никола Фичев за естетика, за гъвкави линии, за контур, за гъвкавост, както и неговата грижа за хубостта на всички елементи. В тази постройка няма форми на турската архитектура. [2] Тя служи на турските управляващи единствено няколко години. След Освобождението на България през 1878 година тя продължава да извършва публични функционалности. Историята свидетелства, че тук са извършени Учредителното и Първото Велико национално заседание, свързани с приемането на Търновската конституция и избора на Александър I Батенберг за български княз. Днес, постройката е архитектурен монумент на културата и музей “Възраждане и Учредително събрание”.
Всички строителни обекти, съградени от занаятчия Никола Фичев във Велико Търново и покрайнината са недвижими културни полезности, носители на историческа памет, национална еднаквост и архитектурна стойност. [6] Те са недвижими монументи на културата с национално и локално значение. Като архитектурни мостри от епохата на Възраждането, те са част от материалното културното завещание на Велико Търново. Не инцидентно уста Колю Фичето е именуван още търновският майстор-строител. Арх. Козарев го дефинира като „ величествен образец на труд, невзискателност, почтеност, изпълнен човешки и професионален дълг “ [2]. Съхранените и/или възобновени църкви, публични и цивилен здания, издигнати от занаятчия Никола Фичев, са едни от най-красивите архитектурни обекти, будещи удивление от гения на създателя. Те са запас за обосноваване на познавателен и туристически интерес, и е целесъобразно да бъдат включвани в направления, популяризиращи наследството.
Източници:
[1] Арх. Козаров . „ Трима майстори – три великана, три мъченика на българското строителство и стопанство - Уста Колю Фичето, Добри Желязков Фабрикъджи и Уста Тодор Карахристоолу “, сп. „ Архив на държавните железници и пристанища “, бр. 5, С. 1933 година
[2] Арх. Георги Козаров и колектив . „ Майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) 1800-1881″, С. 1953 година
[3] арх. Донка Колева . Материали от изследвания за Църква “Св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново
[4] Боряна Маринова, историк . Материали от изследвания за обект „ Архивохранилищна постройка „ Дебоя” на отдел „ ТА”- Велико Търново при РД „ Архиви” - Велико Търново.
[5] Тодорка Недева . Архитектурните шедьоври на Кольо Фичето във Велико Търново, в: https://www.facebook.com/starotarnovo
[6] Закон за културното завещание, обнародван в Държавен вестник, бр.19 от 13 Март 2009 година
Името на Никола Фичев, прочут като Уста Колю Фичето, е съхранено трайно в националната памет и в историята на българската архитектура. Той е приет за непостижим майстор-строител от епохата на Българското Възраждане.
„ Хубавата постройка е горделивост за целия народ. Тя може да бъде фокус на стремежи и да реализира фантазии, да радостни сърцето и да го стопли, да влее жизненост в душата на индивида и да го извърши с хубост. “ – написа Никола Мавродинов - член-кореспондент на Българска академия на науките, взимайки поради архитектурното изкуство на майстора. [2]
Голяма част от знанията за живота и творчеството на занаятчия Никола Фичев изискуем на неговия най-задълбочен откривател арх. Георги Козаров. В продължение на петдесет и две години той събира сведения и митове за живота на възрожденския занаятчия и за паметниците, които е съградил. През 1933 година разгласява проучването „ Трима майстори – три великана, три мъченика на българското строителство и стопанство - Уста Колю Фичето, Добри Желязков Фабрикъджи и Уста Тодор Карахристоолу “ в бр. 5 на сп. „ Архив на държавните железници и пристанища “. [1] Двадесет години по-късно, дружно с Никола Мавродинов и Емил Момиров (Библиография за занаятчия Никола Фичев) издават книгата „ Майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) 1800-1881″, в която е поместена студията на арх. Г. Козаров „ Никола Иванович Фичев – живот и активност “, стр. 23 – 58. [2]
Никола Фичев е роден и израснал в Дряново, където получава първите си уроци по строителство от дряновски майстори. През 1830 година се открива да живее и твори във Велико Търново. Легендата, която арх. Козаров предава, споделя, че Никола Фичев е станал занаятчия през 1836 година при завършването на църквата „ Свети Никола “ във Велико Търново. Там се учи на строителство от уста Иван Давдата, който бил прочут занаятчия с възприятие, нюх и умеене на огромен проектант. От своя занаятчия научава смисъла на детайлите и умеенето да ги създава майсторски в постройките си. С майсторското удостоверение Колю Фичето стартира да строи независимо. Първите здания, издигнати от самобитния занаятчия са четири – църквата и огромната постройка в Килифаревския манастир (1842 г.) , църквата „ Света Богородица “ във Велико Търново (1842 година – 1844 г.) , разрушена по време на земетресението през 1913 година, „ Къщата с маймунката “ във Велико Търново, построена през 1849 година и църквата „ Свети Никола “ в Дряново (1852 година [2]
Във външната декорация на църквата „ Света Богородица “ занаятчия Никола Фичев вкарва една от най-интересните форми, които употребява в сградостроителството – вграден трикуполен и тричленен балдахин, най-вероятно повлиян от румънската архитектура, защото известно време е работил в Румъния. Увенчава с един комплициран, вит, седмочленен корниз цялата фасада, която арх. Георги Козаров назовава „ двойна фичевска кобилица “ – персонално откритие на майстора. С двойната кобилица той украсява и горните прагове на вратите. Въвежда в този църковен обект и елипсовидни и кръгли прозорци, правейки опит да разхубави външно постройките [2] . Според Т. Недева (2013 г.), трикорабният и без камбанария и кубета храм с издигната независима звънарница става един от знаците на Старо Търново.
В църквата „ Свети Никола “ в Дряново майсторът употребява успешно един детайл от нашата жилищна архитектура – едро издялан необятен корниз от бял варовик, с който увенчава стените на църквата и сплотява четирите й фасади. [2]. Като своя преподавател уста Иван Давдата, Никола Фичев знае смисъла на корнизите и обръща изключително внимание на техния профил, на хубостта и размера им. По заключението на арх. Козаров, в тези две църкви, занаятчия Никола Фичев основава една нова архитектурна идея, друга от тази на турската архитектура. С притежавания от него самоуверен и автентичен разум, той търси нови креативен решения и вкарва форми и техники за монументална българска архитектура. Мотиви черпи от старите търновски църкви, останали от Второто българско царство.
Постепенно, майсторът заменя турските куполи с български куполи при построяването на църквата в манастира „ Света Троица “ (1847 г.) и по-късно на Богородичната черква в Преображенския манастир (1861 г.) [2] .
Турските стилови детайли изчезват и при съграждането на „ Къщата с Маймунката “ , която е от цариградска по вид. Тя е ситуирана на оживена градска улица в региона на Самоводската чаршия във Велико Търново. Над магазина, който е в долния й етаж, е сложена дребна статуя на голо седнало дребосъче, което държи ръцете си на коленете. Лицето му е плоско и наподобява на маймуна. Това е първата статуя, употребена в творбите на майстора, евентуално под въздействието на западно-европейската архитектура. Над скулптурата е вграден надпис, на който е гравирано името на първия притежател на къщата Никола Коюв и датата 1849 година Къщата е доста истинска и хубава. Построена с тясно лице от 6,50 м, тя издига и издава на къси еркери двата си етажа над магазина по този начин, че притегля вниманието отдалеко.
Стените на етажите са облицовани с плоско сложени червени тухли, чиито редове са отделени с тънки редове от напряко сложени тухли. Тази особена обшивка срещаме у нас единствено във Велико Търново и Горна Оряховица, и не е изключено да е въведена тъкмо от занаятчия Фичев, който развива активността си в този регион. Белите фуги, грижливо направени и леко издадени, образуват тънка мрежа от дребни правоъгълници, които обрамчват всяка тухла. Етажите са ясно обрисувани от основите на еркерите, които са по едно и също време и корнизи. Покривът лежи също на мощно публикуван корниз. Две барокови елиптични прозорчета са отворени в плоската стена над магазина. Просто и ясно е композирана цялата фасада. Като я гледаме, ние разбираме, че тя е творба на огромен проектант, който познава най-големите тънкости на занаята си – споделя арх. Козаров. Интериорно, на всеки етаж към улицата има единствено по една стая осветена от пет високи прозореца. Всичко в къщата – вратите, таваните, бароковите корнизи, които увенчават стените в стаите, е направено красиво. От издадените еркерчета се вижда цялата улица. [2] Къщата с маймунката на ул. “Въстаническа” № 14 в гр. Велико Търново е оповестена за архитектурно-строителен монумент на културата с национално значение (Държавен вестник, бр.102 от 1964 г.). Днес, в къщата се обитава великотърновският клон на Съюза на учените.
Професионалното майсторство на Уста Колю Фичето се развива в строените от него обекти във Велико Търново във втория интервал на Българското Възраждане от Кримската война (1856 г.) до Освобождението на България през 1878 година
Забележителен обект от този интервал е Ханът на хаджи Николи , строен от 1858 до 1862 година на Самоводската чаршия. Развит е на три етажа към един централен двор на място, опряно на рид. Ханът е облeгнат на хълма по този начин, че от горната улица се влиза напряко на третия му етаж. Пред редицата от стаи майсторът прави в двата горни етажа тесни галерии, които опира на тънки колони. В ъглите на кубическите капители той скулптира огромни хубави листа. Ритъмът на колоните и аркадите с балдахинови сводове образува колонада, която отличава цялата сграда. В този хан Никола Фичев вкарва колоната във външната декорация – във фасадата на триетажната постройка и във фасадата на входните пространства пред постройката долу. Цялата сграда на хана на хаджи Николи излъчва добър усет към тънките, леките и елиптични форми. [2] Въвеждането на непрекъснатата каменна колонада по фасадите на гражданска сграда обогатява архитектурата от нашето Възраждане и може да се дефинира като негов принос. Днес, Ханът Хаджи Николи на ул. “Раковски” № 19 в гр. Велико Търново е разгласен за национална старост и архитектурно-строителен монумент на културата с национално значение (Държавен вестник, бр.221 от 1927 година и Държавен вестник, бр.102 от 1964 г.).
Църквата “Св. Св. Кирил и Методий” е издигната в интервала 1860 година - 1861 година с ферман от султан Абдул Меджит. Разположена е на стръмен терен в квартал Варуша на Старо Търново. Неин ктитор е националният преподавател Никола Златарски, татко на видния български историк Васил Златарски. Парите за съграждането й са дадени от еснафските сдружения. Куполът и камбанарията на църквата са били издигнати високо и са се виждали отдалече. Осветена е на 11 май 1872 година от Негово Високопреосвещенство Св. Т. Митрополит Иларион Макариополски. [3] От тогава до през днешния ден “Св. Кирил и Методий” е настояща черква, с църковно настоятелство и духовник. В архитектурен и културно-исторически аспект, църквата е проучена от арх. Донка Колева, дълготраен специалист и отговорник за опазването на културното завещание в община Велико Търново. По нейно определение, черковната постройка дружно с камбанарията-часовникова кула съставляват обединен, изящен, композиционно балансиран архитектурен отбор, който се вписва интензивно в градската среда. Според арх. Колева, храмът е характерен представител на църковното строителство в България от втората половина на ХІХ в. За този интервал на Възраждането е особено, че са превъзмогнати строителните възбрани на турската власт, освободено е творчеството и към този момент стартират да се основават по-големи и по-величествени на тип църковни здания посредством архитектурно-декоративно оформяне на фасадите и благосъстояние на формите и детайлите. В него откриваме общите черти на това строителство: монументално влияние на вътрешните пространства разграничени на три кораба, потреблението на нови градивни способи на създаване, понижаване до опция дебелината на подпорите и издигането им на високо за по-голяма стройност, осветление посредством куполи на централното пространство и т. н. В екстериора и интериора на черковната постройка “Св. Кирил и Методий” се следят похвати, елементи и композиционни способи, присъщи за почерка на занаятчия Никола Фичев, а точно - огромен основен корниз, двойна кобилица, висящи сводове и арки, бароковоизвити балкони, куполи, извънредно възприятие за гъвкавост. В интериора разнообразието от чисти форми и архитектурни детайли предават раздвиженост на монументалното пространство, в което липсва мистика. Страничната светлина идваща от другите по форма, величина и височина прозорци, в миналото се е преливала със светлината, струяща от високия купол, съборен от земетресението през 1913 година Отвън църквата получава своя колосален тип освен посредством внушителната си стройност, само че и посредством единството на разнообразните архитектурни тела и форми. Гладките стени на северната и южната фасада, леко хлътналите отвори с каменни рамки на прозорците и вратите от долния ред и декоративно завършените с тухлички засводявания на горния ред се опълчват на гъвкавостта на кобиличната абсида, в миналото издигала се до основния корниз.
При външното оформяне на постройката майсторът използа с креативна опитност опълчването на солидния каменен строеж от ярък слабожълтеникав пясъчник, обработен и фугиран с бял хоросан на нежния претекст на тухления корниз украсен с “вълчи зъб”, измазан в цвят няколко пъти друго. Художественият акцент обаче се пада на западната фасада, където над трите каменни арки на открития в миналото нартекса симетрично са ситуирани дребни прозорци и прелестен кобиличен корниз. Над корниза на покрива преди земетресението от 1913 година се е издигала камбанария върху естетически добре завършен преход свързващ я с корпуса на църквата. [3] Майстор Кольо Фичето още тогава в кондиката на църквата е наименуван “архитектон”.[3] Арх. Колева го дефинира като един от колосите на възрожденското ни строителство. Църквата “Св.св.Кирил и Методий” на едноименната улица № 31 в гр. Велико Търново е оповестена за архитектурно-строителен монумент на културата от национално значение с Държавен вестник, бр. 102 от 1964 година В резултат от направените изследвания и събраните исторически и фото архивни материали, арх. Колева заключава, че е допустимо да се направи цялостно графично проучване и план за реорганизация на изчезналите камбанария, купол и абсида на църквата.
През 1862 – 1863 година занаятчия Никола Фичев построява църквата “Св. Спас”. Тя е трикорабна и зидана от ломен камък. В украсата на страничните и на източните фасади майсторът вкарва колоните, които са каменни, кръгли долу и квадратни горе, сходно на хана на Хаджи Никули, и по ъглите им са скулптирани огромни и красиви акантови листа. Над основната и южната порти се извива „ двойната фичевска кобилица “, а над нея и в ъглите сред нея и рамката са скулптирани букети от ружи. Това красиво комбиниране на архитектурни и скулптурни детайли евентуално се дължи на знанията и качествата му в региона на дърворезбата, която изучавал на млади години при занаятчия Станю Марангозина [2] . В тази черква, Колю Фичето прави и друго изобретение. Покривът е фестониран – закривен по арките. Формата заема от старите търновски църкви. Изучавайки нашето архитектурно завещание, той в действителност основава един автентичен барок. Църквата е напълно съборена от опустошителното земетресение през 1913 година, и не може да бъде възобновена в достоверния си тип заради неналичието на съхранени фотоси.
В интервала 1870 - 1871 година занаятчия Кольо Фичето построява постройка „ Дебоя” по ферман на султан Абдул Азис за депо-арсенал [4]. От изследванията на Б. Маринова разбираме, че това е единствената оживяла истинска постройка на занаятчия Колю Фичето от целия архитектурен отбор (включващ конака, кадийницита и затвора) завършен от него, за потребностите на османската административна система в столицата на тогавашния санджак. Годината на изграждане се вижда от непокътнатия към момента надпис на османотурски език на арката над входа. От надписа не излиза наяве какво тъкмо се е съхранявало вътре, само че то е било охранявано. Известно е също, че по време на Освобождението на остарялата столица, през м. юли 1877 година, намиращите се вътре документи са изнесени и изгорени. Няма данни за промяната на предназначението на постройката през идващите години. Нейната непосредственост с тогавашните Общински и Окръжен препоръки хипотетично насочва към потреблението й точно за задачите на архивосъхранението. В интервала 1965 – 1992 година в постройката се съхранява Окръжен държавен списък. От 1993 година в нея се обитават 12 от общо 15-те архивохранилища на отдел „ Териториален архив” – Велико Търново. И през днешния ден тук се пазят редица скъпи книжовни монументи от интервала на Възраждането, някои от които са единствен извор за процесите на културното и обществено-икономическото въздигане на Българската националност освен в Търновския край. [4] Сградата е оповестена за архитектурен монумент на културата с локално значение с Държавен вестник, бр. 102 от 1964 година и попада в обсега на територията с културно-историческо завещание във Велико Търново. Районът е със засилен туристически интерес заради непосредствената непосредственост на постройката на Учредителното заседание (т.н. Конак), музея-затвор, Археологеския музей и музея по Нова и най-нова българска история.
Последната черква на Майстора, издигната през 1872 – 2873 година е ц ърквата „ Св. Св. Константин и Елена " , заемаща централно място както във Велико Търново, по този начин и в неговото творчество. Страничните фасади са проведени като едно цяло, обединено от идентичните прозорци. [2] Входната западна фасада е забележителна. От двете страни на основната врата уста Колю Фичето слага две дребни скулптури на архангели. Над преддверието се издига висока осемстенна камбанария, формата на която е едно от най-хубавите му открития. Всяка стена на камбанарията има кръговиден прозорец. Отворите на открития павильон приключват с намалени арки. Покривът се извива по нагънатия корниз. [2] Тези типични барокови камбанарии с истински „ фичевски “ форми и орнаменти, са публикувани от учениците му из цяла Търновска и Габровска област. По време на земетресението през 1913 година и нейният купул е паднал, само че има непокътнат акварел на Й. Обербауер, от който може да се види достоверния тип. Днес, църквата “Св. св. Константин и Елена” на ул.”Ст. Денчев” № 11 в гр. Велико Търново е оповестена за архитектурно-строителен монумент на културата с национално значение с Държавен вестник, бр.102 от 1964 година
Ръководен принцип на уста Колю Фичето е да гради по този начин, че хората да харесат постройката, да се гордеят с нея, да я обичат. Той смята, че архитектът би трябвало да прави изкуство от това, което гради. [2]
Това свое схващане занаятчия Никола Фичев ползва при строителството през 1872 – 1876 година на постройката, предопределена за турска казарма и известна като „ Конакът “ . Голямата постройка със своя церемониален публикуван вход, увенчан с двойната фичевска кобилица, с двете странични крила, с многочислените си високи и светли прозорци, е характерен представител на нашата възрожденска монументална архитектура. В нея откриваме изключителния нюх на занаятчия Никола Фичев за естетика, за гъвкави линии, за контур, за гъвкавост, както и неговата грижа за хубостта на всички елементи. В тази постройка няма форми на турската архитектура. [2] Тя служи на турските управляващи единствено няколко години. След Освобождението на България през 1878 година тя продължава да извършва публични функционалности. Историята свидетелства, че тук са извършени Учредителното и Първото Велико национално заседание, свързани с приемането на Търновската конституция и избора на Александър I Батенберг за български княз. Днес, постройката е архитектурен монумент на културата и музей “Възраждане и Учредително събрание”.
Всички строителни обекти, съградени от занаятчия Никола Фичев във Велико Търново и покрайнината са недвижими културни полезности, носители на историческа памет, национална еднаквост и архитектурна стойност. [6] Те са недвижими монументи на културата с национално и локално значение. Като архитектурни мостри от епохата на Възраждането, те са част от материалното културното завещание на Велико Търново. Не инцидентно уста Колю Фичето е именуван още търновският майстор-строител. Арх. Козарев го дефинира като „ величествен образец на труд, невзискателност, почтеност, изпълнен човешки и професионален дълг “ [2]. Съхранените и/или възобновени църкви, публични и цивилен здания, издигнати от занаятчия Никола Фичев, са едни от най-красивите архитектурни обекти, будещи удивление от гения на създателя. Те са запас за обосноваване на познавателен и туристически интерес, и е целесъобразно да бъдат включвани в направления, популяризиращи наследството.
Източници:
[1] Арх. Козаров . „ Трима майстори – три великана, три мъченика на българското строителство и стопанство - Уста Колю Фичето, Добри Желязков Фабрикъджи и Уста Тодор Карахристоолу “, сп. „ Архив на държавните железници и пристанища “, бр. 5, С. 1933 година
[2] Арх. Георги Козаров и колектив . „ Майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето) 1800-1881″, С. 1953 година
[3] арх. Донка Колева . Материали от изследвания за Църква “Св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново
[4] Боряна Маринова, историк . Материали от изследвания за обект „ Архивохранилищна постройка „ Дебоя” на отдел „ ТА”- Велико Търново при РД „ Архиви” - Велико Търново.
[5] Тодорка Недева . Архитектурните шедьоври на Кольо Фичето във Велико Търново, в: https://www.facebook.com/starotarnovo
[6] Закон за културното завещание, обнародван в Държавен вестник, бр.19 от 13 Март 2009 година
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ