Петър Стоянов: През 1997 г. БСП бе принудена да се откаже от властта, бяхме пред гражданска война
Аз мисля, че събитията от 10 януари 1997 година и 4 февруари 1997 година, трансформираха в действителност доста изрично посоката, по която беше тръгнала България. Това съобщи Петър Стоянов, президент на България в интервала 1997-2002 във връзка събитията, довели до връщането на мандата на Българска социалистическа партия на 4 февруари 1997 година
" В прочут смисъл нищо от това, което се случва през днешния ден – участие в НАТО, в Европейския съюз, еврофондове, участия в евроизбори, участия в европейски спор с всички плюсове и минуси, несъмнено - всичко това нямаше да го има, в случай че не се бе случило това, което се случи след 4 февруари “, означи Петър Стоянов.
Вследствие на хиперинфлация през 1996 година политическата конюнктура в страната последователно се изостря. На ексклузивен конгрес на 21 декември 1996 година министър председателят Жан Виденов декларира, че се отдръпва от поста на ръководител на Висшия съвет на Българска социалистическа партия и заявява, че подава оставка и като министър-председател както и от цялото държавно управление.
На 28 декември 1996 година 37-ото Народно заседание гласоподава оставката на държавното управление на Жан Виденов и съгласно Конституцията от 1991 година то продължава да извършва функционалностите си до избора на ново държавно управление. На 8 януари 1997 година парламентарната група на Демократичната левица номинира за министър председател в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.
На 10 януари обаче президентът доктор Желю Желев (чиито мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отхвърля да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за сформиране на ново държавно управление, а опозицията афишира начало на национална политическа стачка, приканва към гражданско непокорство и провежда протестно шествие против Народното събрание, което приключва с окупация и нахлуване над постройката на Народното събрание. Късно през нощта полицията разгонва със мощ стачкуващите, като десетки от тях са ранени.
На 28 януари 1997 година президентът Петър Стоянов, встъпил в служба на 22 януари същата година, връчва на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за сформиране на държавно управление, което е задължен да стори според Конституцията на Република България.
Развръзката на политическата рецесия идва на 4 февруари 1997 година, когато Българска социалистическа партия връща мандата за сформиране на държавно управление. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват съглашение за осъществяване на предварителни парламентарни избори през април 1997 година и за опазване на обществения мир.
" Българска социалистическа партия беше принудена да върне мандата по това време и е значимо да се каже това, тъй като на 4 февруари аз чаках представителите на Българска социалистическа партия, защото към този момент бях връчил мандат за сформиране на държавно управление навръх тях “, напомни той.
" На 4 февруари те пристигнаха с една директория, в която имаше цялостен един Министерски съвет, дружно с министър-председател. Ако аз бях взел тази директория и я бях внесъл в Народното събрание, един кабинет на Българска социалистическа партия щеше да бъде гласуван, защото болшинството на Българска социалистическа партия там беше безусловно. Отказах да взема досието и свиках Консултативен съвет по национална сигурност “, изясни още Петър Стоянов.
Той описа, че на Консултативния съвет по национална сигурност, чак след 4-5 часа, под натиска на всички останали партии и на протестиращите, Българска социалистическа партия са склонили да не сформират второ държавно управление.
" Повече от 25 дни в България имаше всеобщи митинги, митинги, които нямат аналог в днешно време. Протестираха хората освен в София, протестираше се в Пловдив, Варна, Бургас, Дупница, кажи речи в цяла България. Страната в действителност беше пред революция “, напомни Петър Стоянов.
По думите му точно този голям публичен напън е принудил Българска социалистическа партия да не сформира второ държавно управление. " Аз назначих длъжностен кабинет (начело със Стефан Софиянски) и след него се отвори пътят за нови избори, които бяха извоювани от Съюза на демократичните сили (СДС) и бе формирано ново държавно управление отпред с Иван Костов “, добави Петър Стоянов.
" Служебният кабинет, назначен от мен, подписа съглашението за въвеждане на Валутен ръб. И в България бе укротена хиперинфлацията. Чрез Валутния ръб и посредством получените финансови помощи, ние успяхме да закрепим финансово-икономическото положение на България.
Слава Богу тази политика беше продължена изрично от държавното управление на Съюз на демократичните сили по-нататък и България през днешния ден е това, което е. Също по време на служебния кабинет подадохме молбата на България за участие в НАТО. Това бяха 2 доста значими съгласно мен стратегически определящи събития, които за дълго време дефинираха ориста на България “, разяснява още Петър Стоянов.
" В прочут смисъл нищо от това, което се случва през днешния ден – участие в НАТО, в Европейския съюз, еврофондове, участия в евроизбори, участия в европейски спор с всички плюсове и минуси, несъмнено - всичко това нямаше да го има, в случай че не се бе случило това, което се случи след 4 февруари “, означи Петър Стоянов.
Вследствие на хиперинфлация през 1996 година политическата конюнктура в страната последователно се изостря. На ексклузивен конгрес на 21 декември 1996 година министър председателят Жан Виденов декларира, че се отдръпва от поста на ръководител на Висшия съвет на Българска социалистическа партия и заявява, че подава оставка и като министър-председател както и от цялото държавно управление.
На 28 декември 1996 година 37-ото Народно заседание гласоподава оставката на държавното управление на Жан Виденов и съгласно Конституцията от 1991 година то продължава да извършва функционалностите си до избора на ново държавно управление. На 8 януари 1997 година парламентарната група на Демократичната левица номинира за министър председател в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов.
На 10 януари обаче президентът доктор Желю Желев (чиито мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отхвърля да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за сформиране на ново държавно управление, а опозицията афишира начало на национална политическа стачка, приканва към гражданско непокорство и провежда протестно шествие против Народното събрание, което приключва с окупация и нахлуване над постройката на Народното събрание. Късно през нощта полицията разгонва със мощ стачкуващите, като десетки от тях са ранени.
На 28 януари 1997 година президентът Петър Стоянов, встъпил в служба на 22 януари същата година, връчва на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за сформиране на държавно управление, което е задължен да стори според Конституцията на Република България.
Развръзката на политическата рецесия идва на 4 февруари 1997 година, когато Българска социалистическа партия връща мандата за сформиране на държавно управление. С посредничеството на президента Петър Стоянов политическите сили подписват съглашение за осъществяване на предварителни парламентарни избори през април 1997 година и за опазване на обществения мир.
" Българска социалистическа партия беше принудена да върне мандата по това време и е значимо да се каже това, тъй като на 4 февруари аз чаках представителите на Българска социалистическа партия, защото към този момент бях връчил мандат за сформиране на държавно управление навръх тях “, напомни той.
" На 4 февруари те пристигнаха с една директория, в която имаше цялостен един Министерски съвет, дружно с министър-председател. Ако аз бях взел тази директория и я бях внесъл в Народното събрание, един кабинет на Българска социалистическа партия щеше да бъде гласуван, защото болшинството на Българска социалистическа партия там беше безусловно. Отказах да взема досието и свиках Консултативен съвет по национална сигурност “, изясни още Петър Стоянов.
Той описа, че на Консултативния съвет по национална сигурност, чак след 4-5 часа, под натиска на всички останали партии и на протестиращите, Българска социалистическа партия са склонили да не сформират второ държавно управление.
" Повече от 25 дни в България имаше всеобщи митинги, митинги, които нямат аналог в днешно време. Протестираха хората освен в София, протестираше се в Пловдив, Варна, Бургас, Дупница, кажи речи в цяла България. Страната в действителност беше пред революция “, напомни Петър Стоянов.
По думите му точно този голям публичен напън е принудил Българска социалистическа партия да не сформира второ държавно управление. " Аз назначих длъжностен кабинет (начело със Стефан Софиянски) и след него се отвори пътят за нови избори, които бяха извоювани от Съюза на демократичните сили (СДС) и бе формирано ново държавно управление отпред с Иван Костов “, добави Петър Стоянов.
" Служебният кабинет, назначен от мен, подписа съглашението за въвеждане на Валутен ръб. И в България бе укротена хиперинфлацията. Чрез Валутния ръб и посредством получените финансови помощи, ние успяхме да закрепим финансово-икономическото положение на България.
Слава Богу тази политика беше продължена изрично от държавното управление на Съюз на демократичните сили по-нататък и България през днешния ден е това, което е. Също по време на служебния кабинет подадохме молбата на България за участие в НАТО. Това бяха 2 доста значими съгласно мен стратегически определящи събития, които за дълго време дефинираха ориста на България “, разяснява още Петър Стоянов.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ