Идеята НАП да обявява граждански договори за скрити трудови ще съзададе хаос
Авторката Цвета Попова е лекар по право, основен помощник - учител по трудово право и публично обезпечаване в Катедрата по трудово и осигурително право в Юридическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Амбициозен законопроект на Министерството на финансите, ориентиран към идентифициране на прикритите трудови правни отношения и разстройване на опитите за неплащане на дължимите осигуровки и налози, бе разгласен за публично разискване в края на септември. С преходна наредба към (ЗДДФЛ) се предлага допълнение и на член 4, алинея 1, т. 1 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), който сега дефинира като обезпечени за всички опасности работещите по трудови правни отношения. Предлага се към тях да се прибавят и " лицата в правни отношения, които по своя темперамент съставляват наемане на работна мощ, без да е подписан трудов контракт. "
Така в КСО, значим закон с осигурителноправен темперамент, се вкарва текст с трудовоправно значение, което досега не е допускано. Вън от този доктринален проблем обаче, има и различен, чисто на практика - за следващ път се прави опит със закон да се преодолее уеднаквена процедура на съдилищата, в тази ситуация - във връзка с опитите на Национална агенция за приходите да си присвои пълномощия да афишира цивилен контракти за прикриващи трудови правни отношения.
Цели на смяната
В претекстовете към законопроекта се сочат няколко цели на тази смяна. На първо място - " да се причислят и правни отношения, които по своя темперамент съставляват наемане на работна мощ, без да е подписан трудов контракт ". С тях, посредством заобикаляне на закона и прикриване на трудовото правно отношение се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния приход и импортираните в бюджета налог и осигурителни вноски са в по-нисък размер. С предлаганата мярка се цели да се избегне и използване на правилото за понижаване на осигурителния приход и облагаемата основа с нормативно приети разноски, което се отнася за приходите, получени от цивилен контракти. Други цели, които вносителите си слагат, са реализиране на по-голяма данъчна бистрота за приходите, дължимите налози и наложителни осигурителни вноски с оглед равнопоставеност на работещите по трудово правно отношение и повишение на събираемостта на бюджетните вземания. Все добре звучащи и значими цели.
Реклама
Индиректно в претекстовете е посочена и една надалеч по-постижима цел - да се преодолее трайната процедура на съдилищата, одобрена и с от 27 октомври 2022 година по т. д. № 6/2021 година на Общото заседание на съдиите от Върховния административен съд (ВАС), I и II гилдия. В това решение се удостоверява, че органите на Национална агенция за приходите нямат пълномощия да афишират съществуването на трудови правни отношения, прикрити от привидни цивилен контракти, такива пълномощия има единствено Инспекцията по труда. " При определяне на данъчни и осигурителни отговорности на работодатели в ревизионно произвеждане по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, органите по приходите не разполагат с пълномощия случайно да афишират (констатират) съществуването на трудови правни отношения, прикрити от привидни цивилен контракти по Закона за отговорностите и договорите, когато работна мощ се дава в нарушаване на член 1, алинея 2 КТ, защото такава подготвеност имат единствено и само контролните органи на инспекцията по труда, по реда на член 405а КТ ", се споделя в решението.
Без подозрение с оферти законопроект органите по приходите целят да " вържат ръцете " на административните съдилища, които до момента анулират актовете, издадени отвън компетентността на Националната организация за приходите (НАП), с които се прогласява трудово правно отношение, скрито под гражданско. Вносителите явно одобряват и че с препоръчаното от тях допълнение към легалната формулировка на трудови правни отношения за задачите на ЗДДФЛ - " правни отношения, които по своя темперамент съставляват наемане на работна мощ, без да е подписан трудов контракт " (в §1, т. 26, б. " а " от Допълнителните разпореждания на ЗДДФЛ), контролните органи на Национална агенция за приходите към този момент ще са оправомощени да преценят и този профилиран трудовоправен въпрос - по кое време под видимо подписана сделка за основаване на гражданско правно отношение, се крие трудово.
Проблемът идва оттова, че вместо да реализира декларираните цели, предлагането в действителност ще сътвори неизясненост за наличието и приложението му, безпорядък в практиката, като в това време ще достави с необятни и безконтролни пълномощия орган, който не е профилиран в контрола по съблюдаване на трудовото законодателство, и тези пълномощия ще са надалеч по-големи от предоставените на Инспекцията по труда.
По редакцията на предлагането в § 11 ЗИД на ЗДДФЛ за допълнение в член 4, алинея 1,т. 1 КСО
Направеното предложение основава големи теоретичноправни проблеми, които тук няма да разясня, тъй като те са широкообхватни и прекомерно профилирани. Много е изписано за аргументите, които постановат в трудовото законодателство (чл. 62, алинея 1 КТ) категорично да се уреди нуждата от сключване на писмен трудов контракт за основаване на годно трудово правно отношение. Обратното нормативно позволение исторически потвърди негодността си. Опитните помнят късия живот на допълнената през 1996 година (ДВ, бр. 2/1996 г.) алинея 2 на член 62 КТ, с която се позволи трудово правно отношение да е зародило и " когато, без да е подписан писмен трудов контракт работодателят е приел на работа служащия или служителя и той е почнал да я извършва ". Разрешаването на неофициалните трудови контракти провокира лавина от новопоявили се правни отношения без изясненост за техния темперамент и съдръжание и докара до всеобща загуба на трудови права заради усложнения и даже неспособност да бъде потвърдено защо тъкмо са се съгласили страните. Ал. 2 на член 62 КТ беше анулирана през 2002 година В момента като че ли се прави опит за връщане към ситуацията, което тя позволи. В същото време, с препоръчаното допълнение се открива уредба на трудови правни отношения в нормативен акт с различен предмет на приложение (в несъгласие с член 10, алинея 2 от Закона за нормативните актове, който изисква публични връзки от една и съща област да се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен). Би следвало сходни въпроси да се уредят в КТ, а не в КСО. Формулировката на предлагания текст е несъвършена. Трудно правната доктрина и процедура ще даде подготовка на употребяваните термини. Правоотношението има темперамент на трудово, когато има за предмет даването на работна мощ, а не когато съставлява по своя темперамент даване на работна мощ. Правоотношението нищо не " съставлява ". Освен това, препоръчаният текст, вместо да се придържа към откритите понятия, с ясно наличие в трудовото законодателство, употребява друга терминология. Предлага се към трудовите правни отношения да се прибавят " правни отношения, които по своя темперамент съставляват наемане на работна мощ , без да е подписан трудов контракт ". Според член 1, алинея 2 КТ връзките по даване на работна мощ (не по наемането й) се уреждат единствено като трудови. С отклоняването от общоизползваните и открити термини, без да се основава изясненост за наличието и смисъла на новопредложените (наемане на работна сила) и с уреждането на значителен трудовоправен въпрос в застрахователен закон като че ли се цели смяната в действителност да уреди други, а не трудови правни отношения или пък да планува друго наличие на трудовото правно отношение (по сходство на данъчния закон) особено за осигурителноправни цели. Дали пък задачата не е да се прогласяват такива правни отношения единствено за задачите на събиране на осигурителни вноски, без да им се придава трудовоправно значение? Т.е. на изпълнителя по цивилен контракти ще се удържат повече осигурителни вноски и налози, само че останалите изгоди от прогласяването на правното отношение му за трудово - рестриктивните мерки в работното време, обезпечените минимални размери на работната заплата, право на заплатен годишен отпуск, средствата за производството и материалите напълно за сметка на работодателя и прочие, няма да се ползват? Означава ли това, че контролните органи на Национална агенция за приходите в границите на ревизионно произвеждане по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, да вземем за пример, ще употребяват други, а не от дълго време разпознатите в трудовоправната доктрина и в практиката съществени белези за отграничаване на гражданското от трудовото правно отношение - спогодба за съблюдаване на работно време; осъществяване на работата нормално в предприятието под контрола и напътствията на възложителя; материалите и оборудването се обезпечават не от изпълнителя, а от възложителя; изпълнителят няма независимост да реши по кое време и по какъв начин да работи и не дава отговор само да достави уговорения резултат, а самият трудов развой по осъществяването на работата се реализира под контрола на възложителя и от него зависи заплащането? Липсващата изясненост с какви критерии ще борави приходната администрация, с цел да прогласи едно трудово правно отношение за скрито под гражданското основава компликации както за изпълнителя и възложителя - да защитят своите ползи, по този начин и за самите контролни органи - по какъв начин да приложат необятно предоставените им пълномощия. Освен това се основава опция за възникване на спорна административна процедура - да се афишира по разнообразни критерии и с разнообразни последствия едно гражданско правно отношение за трудово според от това дали Инспекцията по труда или органите на Национална агенция за приходите ще се заемат със случая и според от това кое териториално отделение на Национална агенция за приходите ще са тези органи.
Реклама За наличието на направеното предложение
С него се поставят основи на бъдещи основни проблеми, като приложението му на процедура допуска отнемане от права на физическите лица - реализатори. От една страна, за такива лица няма по какъв начин да зародят изгодите на трудовото правно отношение, в случай че вследствие на изговаряне 5 или 10 години по-късно в границите на проверка на сдружението на възложителя му, се одобри, че от дълго време прекратеното му правно отношение с него е било за даване на работна мощ . Така приходната администрация ще наложи събирането на повече осигурителни вноски и налог за сметка на лицето, само че то няма по какъв начин да получи и изгодите на своето новоустановено трудовоправно състояние. Няма да е допустимо да се ползват рестриктивните мерки на работното време; да получи платения си годишен отпуск, нито обезщетение за неползването му; нито да му се дават безвредни и здравословни условия на труд; няма да се ползват най-малко минималните размери на трудовото заплащане, само че върху минималните осигурителни приходи ще се дефинират дължимите се от лицето нови осигурителни вноски и прочие За лицето няма да има опция за практикуване на осигурителните права, които му се дължат като за трудово правно отношение. Ако в открития от Национална агенция за приходите интервал то е било болно, родило му се е дете, настъпила е акцидент по отношение на работата, то към оня миг не е било обезпечено за тези събития и не е получавало осигурителни компенсации, а към сегашния миг болест, контузия, прекъсване на трудова активност няма по какъв начин да се откри и, надлежно няма по какъв начин с противоположна мощ лицето да получи заплащания от Национален осигурителен институт. Но в това време ще дължи осигурителни вноски за тези опасности със задна дата. Заради тези на практика въпроси настоящото право натоварва Инспекцията по труда с пълномощието да открива настоящо скрито трудово правно отношение, за което няма подписан трудов контракт. В наредбата на член 405а, алинея 1 КТ е планувано, че при определяне на даване на работна мощ в нарушаване на задължението тя да се оформи безусловно като предмет на трудово правно отношение, контролните органи на инспекцията афишират с разпореждане съществуването на прикритото трудово правно отношение. Става дума за определяне в действително време. Отношенията сред страните, които до този миг са били контрактувани като цивилен, се квалифицират с постановлението като зародили от автентичен трудов контракт, в случай че служащият или служителят е бил безкористен при постъпването на работа (т.е. не е знаел или съдействал за съществуващия недостатък - неподписване на трудовия договор). Инспекцията издава наставление към работодателя за подписване на трудов контракт за споразумяване на връзките отсега нататък. От неговото наличие се вършат заключения и за действителните сделки на страните за миналия интервал от постъпването на работа - размер на трудовото заплащане, служба, място на работа и прочие Със подписания в осъществяване на предписанието трудов контракт се обясняват главните права и отговорности сред страните, върху открития в него размер на трудовото заплащане се дължат осигурителни вноски и налог приход. От него за лицето пораждат и се упражняват правата, съответни на новия застрахователен и трудовоправен статус.
Ако работодателят откаже да предложи подписване на трудов контракт или страните не сключат подобен, според член 405а, алинея 6 КТ постановлението на Инспекцията по труда замества трудовия контракт и той се счита за подписан за неопределен срок при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. Така служащият или служителят може да употребява осигурителни права - при трудова акцидент, професионална болест, безработица, майчинство и прочие, защото времето на прикритото под гражданското трудово правно отношение ще му се зачете за застрахователен стаж и лицето ще е обезпечено за всички опасности и към сегашния миг. Работодателят следва да извърши съгласно новоустановеното законосъобразно положение отговорностите си като застраховател и да внесе дължимите осигурителни вноски за всички обезпечени опасности, в това число за трудова акцидент и професионална болест, майчинство, общо заболяване, безработица (а освен за пенсия), както и дължимия от лицето налог върху приходите.
Видно е, че настоящото трудово и осигурително законодателство съдържа детайлна уредба на хипотезите и дава опция за определяне на фиктивност на сделката за гражданско правно отношение като упълномощава Инспекцията по труда да разгласи за съществуващо трудовото правно отношение с последствия както отсега нататък, по този начин и с противоположна мощ - от момента, когато се откри, че е почнало осъществяването на гражданското правно отношение, прикривало трудовото. Установява се в настоящия миг действителното правно състояние на база това, което конкролният орган установи на място. Става дума за скорошни събития, обстоятелствата за които елементарно могат да бъдат тествани и потвърдени с всички доказателствени средства.
Законодателят обаче не регламентира такива пълномощия на инспекцията, когато правното отношение към този момент е прекъснато. Единствено наредбата на член 405а, алинея 2 КТ позволява да се открива със задна дата битие на към този момент прекъснато трудово правно отношение, скрито под гражданско, когато това нарушаване е открито след гибелта на лицето, а правното отношение е прекъснато с нея. В правосъдната и административна процедура наредбата се употребява постоянно за случаи на гибел заради трудова акцидент, когато потърпевшият не е сключил трудов контракт заради избрана илюзия, че не е било належащо или други под. Към момента на настъпване на травматичното увреждане той не е бил обезпечено лице за трудова акцидент и прогласяване на съществуването на трудовото му правно отношение след гибелта е от изгода за неговите наследници. Те получават опция да предизвикват произвеждане за определяне на трудова акцидент, в което да се потвърди и че гибелта е настъпила от нея с всички осигурителни, трудовоправни и гражданскоправни последствия от това. От тази само позволена опция за минал интервал да се откри сделка за прикриване на трудовото правно отношение под гражданско, може да се направи извод, че в настоящото законодателство не са регламентирани други благоприятни условия за определяне по административен ред на скрито трудово правно отношение, когато лицето към този момент не работи по това правно отношение . След прекратяването му е възможно само предявяване на установителен иск пред съда за определяне съществуването на трудово правно отношение. Но това произвеждане е противоречиво и както и административното пред Инспекцията по труда, в него взе участие както лицето, посочено за служащ и чиновник, по този начин и посоченият за шеф. Във всяко едно от тях тези субекти имат право да показват доказателства, да вършат претенции, с цел да защитят своите законни права и ползи. Такова е законодателното решение - да не се позволява определяне на съществувало трудово правно отношение, скрито под гражданско, за от дълго време минали интервали, с изключение на от съда. Това решение дава отговор и на нуждата да се резервира стабилността на гражданския оборот. От дистанцията на предишното и в границите на ревизионно произвеждане, водено от инспекторите от приходната администрация, е доста мъчно да се събират доказателства за съществуването на прикритата договорка и на параметрите й - работно време, заплата и прочие В същото време самото ревизионно произвеждане не позволява присъединяване на лицето, посочено за служащ или чиновник, а не за реализатор по цивилен контракт. То не може нито да сочи доказателства и да прави претенции, нито да се отбрани против произнасянията на органите на Национална агенция за приходите, когато те накърняват ползите му. С такова изговаряне не се реализира и изясненост по отношение на правата и отговорностите на посочения за служащ или чиновник - място на работа, служба, работно време, трудово заплащане, насъбран трудов стаж и дали дава отговор на насъбрания застрахователен стаж и пр.
Амбициозен законопроект на Министерството на финансите, ориентиран към идентифициране на прикритите трудови правни отношения и разстройване на опитите за неплащане на дължимите осигуровки и налози, бе разгласен за публично разискване в края на септември. С преходна наредба към (ЗДДФЛ) се предлага допълнение и на член 4, алинея 1, т. 1 от Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), който сега дефинира като обезпечени за всички опасности работещите по трудови правни отношения. Предлага се към тях да се прибавят и " лицата в правни отношения, които по своя темперамент съставляват наемане на работна мощ, без да е подписан трудов контракт. "
Така в КСО, значим закон с осигурителноправен темперамент, се вкарва текст с трудовоправно значение, което досега не е допускано. Вън от този доктринален проблем обаче, има и различен, чисто на практика - за следващ път се прави опит със закон да се преодолее уеднаквена процедура на съдилищата, в тази ситуация - във връзка с опитите на Национална агенция за приходите да си присвои пълномощия да афишира цивилен контракти за прикриващи трудови правни отношения.
Цели на смяната
В претекстовете към законопроекта се сочат няколко цели на тази смяна. На първо място - " да се причислят и правни отношения, които по своя темперамент съставляват наемане на работна мощ, без да е подписан трудов контракт ". С тях, посредством заобикаляне на закона и прикриване на трудовото правно отношение се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния приход и импортираните в бюджета налог и осигурителни вноски са в по-нисък размер. С предлаганата мярка се цели да се избегне и използване на правилото за понижаване на осигурителния приход и облагаемата основа с нормативно приети разноски, което се отнася за приходите, получени от цивилен контракти. Други цели, които вносителите си слагат, са реализиране на по-голяма данъчна бистрота за приходите, дължимите налози и наложителни осигурителни вноски с оглед равнопоставеност на работещите по трудово правно отношение и повишение на събираемостта на бюджетните вземания. Все добре звучащи и значими цели.
Реклама
Индиректно в претекстовете е посочена и една надалеч по-постижима цел - да се преодолее трайната процедура на съдилищата, одобрена и с от 27 октомври 2022 година по т. д. № 6/2021 година на Общото заседание на съдиите от Върховния административен съд (ВАС), I и II гилдия. В това решение се удостоверява, че органите на Национална агенция за приходите нямат пълномощия да афишират съществуването на трудови правни отношения, прикрити от привидни цивилен контракти, такива пълномощия има единствено Инспекцията по труда. " При определяне на данъчни и осигурителни отговорности на работодатели в ревизионно произвеждане по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, органите по приходите не разполагат с пълномощия случайно да афишират (констатират) съществуването на трудови правни отношения, прикрити от привидни цивилен контракти по Закона за отговорностите и договорите, когато работна мощ се дава в нарушаване на член 1, алинея 2 КТ, защото такава подготвеност имат единствено и само контролните органи на инспекцията по труда, по реда на член 405а КТ ", се споделя в решението.
Без подозрение с оферти законопроект органите по приходите целят да " вържат ръцете " на административните съдилища, които до момента анулират актовете, издадени отвън компетентността на Националната организация за приходите (НАП), с които се прогласява трудово правно отношение, скрито под гражданско. Вносителите явно одобряват и че с препоръчаното от тях допълнение към легалната формулировка на трудови правни отношения за задачите на ЗДДФЛ - " правни отношения, които по своя темперамент съставляват наемане на работна мощ, без да е подписан трудов контракт " (в §1, т. 26, б. " а " от Допълнителните разпореждания на ЗДДФЛ), контролните органи на Национална агенция за приходите към този момент ще са оправомощени да преценят и този профилиран трудовоправен въпрос - по кое време под видимо подписана сделка за основаване на гражданско правно отношение, се крие трудово.
Проблемът идва оттова, че вместо да реализира декларираните цели, предлагането в действителност ще сътвори неизясненост за наличието и приложението му, безпорядък в практиката, като в това време ще достави с необятни и безконтролни пълномощия орган, който не е профилиран в контрола по съблюдаване на трудовото законодателство, и тези пълномощия ще са надалеч по-големи от предоставените на Инспекцията по труда.
По редакцията на предлагането в § 11 ЗИД на ЗДДФЛ за допълнение в член 4, алинея 1,т. 1 КСО
Направеното предложение основава големи теоретичноправни проблеми, които тук няма да разясня, тъй като те са широкообхватни и прекомерно профилирани. Много е изписано за аргументите, които постановат в трудовото законодателство (чл. 62, алинея 1 КТ) категорично да се уреди нуждата от сключване на писмен трудов контракт за основаване на годно трудово правно отношение. Обратното нормативно позволение исторически потвърди негодността си. Опитните помнят късия живот на допълнената през 1996 година (ДВ, бр. 2/1996 г.) алинея 2 на член 62 КТ, с която се позволи трудово правно отношение да е зародило и " когато, без да е подписан писмен трудов контракт работодателят е приел на работа служащия или служителя и той е почнал да я извършва ". Разрешаването на неофициалните трудови контракти провокира лавина от новопоявили се правни отношения без изясненост за техния темперамент и съдръжание и докара до всеобща загуба на трудови права заради усложнения и даже неспособност да бъде потвърдено защо тъкмо са се съгласили страните. Ал. 2 на член 62 КТ беше анулирана през 2002 година В момента като че ли се прави опит за връщане към ситуацията, което тя позволи. В същото време, с препоръчаното допълнение се открива уредба на трудови правни отношения в нормативен акт с различен предмет на приложение (в несъгласие с член 10, алинея 2 от Закона за нормативните актове, който изисква публични връзки от една и съща област да се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен). Би следвало сходни въпроси да се уредят в КТ, а не в КСО. Формулировката на предлагания текст е несъвършена. Трудно правната доктрина и процедура ще даде подготовка на употребяваните термини. Правоотношението има темперамент на трудово, когато има за предмет даването на работна мощ, а не когато съставлява по своя темперамент даване на работна мощ. Правоотношението нищо не " съставлява ". Освен това, препоръчаният текст, вместо да се придържа към откритите понятия, с ясно наличие в трудовото законодателство, употребява друга терминология. Предлага се към трудовите правни отношения да се прибавят " правни отношения, които по своя темперамент съставляват наемане на работна мощ , без да е подписан трудов контракт ". Според член 1, алинея 2 КТ връзките по даване на работна мощ (не по наемането й) се уреждат единствено като трудови. С отклоняването от общоизползваните и открити термини, без да се основава изясненост за наличието и смисъла на новопредложените (наемане на работна сила) и с уреждането на значителен трудовоправен въпрос в застрахователен закон като че ли се цели смяната в действителност да уреди други, а не трудови правни отношения или пък да планува друго наличие на трудовото правно отношение (по сходство на данъчния закон) особено за осигурителноправни цели. Дали пък задачата не е да се прогласяват такива правни отношения единствено за задачите на събиране на осигурителни вноски, без да им се придава трудовоправно значение? Т.е. на изпълнителя по цивилен контракти ще се удържат повече осигурителни вноски и налози, само че останалите изгоди от прогласяването на правното отношение му за трудово - рестриктивните мерки в работното време, обезпечените минимални размери на работната заплата, право на заплатен годишен отпуск, средствата за производството и материалите напълно за сметка на работодателя и прочие, няма да се ползват? Означава ли това, че контролните органи на Национална агенция за приходите в границите на ревизионно произвеждане по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, да вземем за пример, ще употребяват други, а не от дълго време разпознатите в трудовоправната доктрина и в практиката съществени белези за отграничаване на гражданското от трудовото правно отношение - спогодба за съблюдаване на работно време; осъществяване на работата нормално в предприятието под контрола и напътствията на възложителя; материалите и оборудването се обезпечават не от изпълнителя, а от възложителя; изпълнителят няма независимост да реши по кое време и по какъв начин да работи и не дава отговор само да достави уговорения резултат, а самият трудов развой по осъществяването на работата се реализира под контрола на възложителя и от него зависи заплащането? Липсващата изясненост с какви критерии ще борави приходната администрация, с цел да прогласи едно трудово правно отношение за скрито под гражданското основава компликации както за изпълнителя и възложителя - да защитят своите ползи, по този начин и за самите контролни органи - по какъв начин да приложат необятно предоставените им пълномощия. Освен това се основава опция за възникване на спорна административна процедура - да се афишира по разнообразни критерии и с разнообразни последствия едно гражданско правно отношение за трудово според от това дали Инспекцията по труда или органите на Национална агенция за приходите ще се заемат със случая и според от това кое териториално отделение на Национална агенция за приходите ще са тези органи.
Реклама За наличието на направеното предложение
С него се поставят основи на бъдещи основни проблеми, като приложението му на процедура допуска отнемане от права на физическите лица - реализатори. От една страна, за такива лица няма по какъв начин да зародят изгодите на трудовото правно отношение, в случай че вследствие на изговаряне 5 или 10 години по-късно в границите на проверка на сдружението на възложителя му, се одобри, че от дълго време прекратеното му правно отношение с него е било за даване на работна мощ . Така приходната администрация ще наложи събирането на повече осигурителни вноски и налог за сметка на лицето, само че то няма по какъв начин да получи и изгодите на своето новоустановено трудовоправно състояние. Няма да е допустимо да се ползват рестриктивните мерки на работното време; да получи платения си годишен отпуск, нито обезщетение за неползването му; нито да му се дават безвредни и здравословни условия на труд; няма да се ползват най-малко минималните размери на трудовото заплащане, само че върху минималните осигурителни приходи ще се дефинират дължимите се от лицето нови осигурителни вноски и прочие За лицето няма да има опция за практикуване на осигурителните права, които му се дължат като за трудово правно отношение. Ако в открития от Национална агенция за приходите интервал то е било болно, родило му се е дете, настъпила е акцидент по отношение на работата, то към оня миг не е било обезпечено за тези събития и не е получавало осигурителни компенсации, а към сегашния миг болест, контузия, прекъсване на трудова активност няма по какъв начин да се откри и, надлежно няма по какъв начин с противоположна мощ лицето да получи заплащания от Национален осигурителен институт. Но в това време ще дължи осигурителни вноски за тези опасности със задна дата. Заради тези на практика въпроси настоящото право натоварва Инспекцията по труда с пълномощието да открива настоящо скрито трудово правно отношение, за което няма подписан трудов контракт. В наредбата на член 405а, алинея 1 КТ е планувано, че при определяне на даване на работна мощ в нарушаване на задължението тя да се оформи безусловно като предмет на трудово правно отношение, контролните органи на инспекцията афишират с разпореждане съществуването на прикритото трудово правно отношение. Става дума за определяне в действително време. Отношенията сред страните, които до този миг са били контрактувани като цивилен, се квалифицират с постановлението като зародили от автентичен трудов контракт, в случай че служащият или служителят е бил безкористен при постъпването на работа (т.е. не е знаел или съдействал за съществуващия недостатък - неподписване на трудовия договор). Инспекцията издава наставление към работодателя за подписване на трудов контракт за споразумяване на връзките отсега нататък. От неговото наличие се вършат заключения и за действителните сделки на страните за миналия интервал от постъпването на работа - размер на трудовото заплащане, служба, място на работа и прочие Със подписания в осъществяване на предписанието трудов контракт се обясняват главните права и отговорности сред страните, върху открития в него размер на трудовото заплащане се дължат осигурителни вноски и налог приход. От него за лицето пораждат и се упражняват правата, съответни на новия застрахователен и трудовоправен статус.
Ако работодателят откаже да предложи подписване на трудов контракт или страните не сключат подобен, според член 405а, алинея 6 КТ постановлението на Инспекцията по труда замества трудовия контракт и той се счита за подписан за неопределен срок при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. Така служащият или служителят може да употребява осигурителни права - при трудова акцидент, професионална болест, безработица, майчинство и прочие, защото времето на прикритото под гражданското трудово правно отношение ще му се зачете за застрахователен стаж и лицето ще е обезпечено за всички опасности и към сегашния миг. Работодателят следва да извърши съгласно новоустановеното законосъобразно положение отговорностите си като застраховател и да внесе дължимите осигурителни вноски за всички обезпечени опасности, в това число за трудова акцидент и професионална болест, майчинство, общо заболяване, безработица (а освен за пенсия), както и дължимия от лицето налог върху приходите.
Видно е, че настоящото трудово и осигурително законодателство съдържа детайлна уредба на хипотезите и дава опция за определяне на фиктивност на сделката за гражданско правно отношение като упълномощава Инспекцията по труда да разгласи за съществуващо трудовото правно отношение с последствия както отсега нататък, по този начин и с противоположна мощ - от момента, когато се откри, че е почнало осъществяването на гражданското правно отношение, прикривало трудовото. Установява се в настоящия миг действителното правно състояние на база това, което конкролният орган установи на място. Става дума за скорошни събития, обстоятелствата за които елементарно могат да бъдат тествани и потвърдени с всички доказателствени средства.
Законодателят обаче не регламентира такива пълномощия на инспекцията, когато правното отношение към този момент е прекъснато. Единствено наредбата на член 405а, алинея 2 КТ позволява да се открива със задна дата битие на към този момент прекъснато трудово правно отношение, скрито под гражданско, когато това нарушаване е открито след гибелта на лицето, а правното отношение е прекъснато с нея. В правосъдната и административна процедура наредбата се употребява постоянно за случаи на гибел заради трудова акцидент, когато потърпевшият не е сключил трудов контракт заради избрана илюзия, че не е било належащо или други под. Към момента на настъпване на травматичното увреждане той не е бил обезпечено лице за трудова акцидент и прогласяване на съществуването на трудовото му правно отношение след гибелта е от изгода за неговите наследници. Те получават опция да предизвикват произвеждане за определяне на трудова акцидент, в което да се потвърди и че гибелта е настъпила от нея с всички осигурителни, трудовоправни и гражданскоправни последствия от това. От тази само позволена опция за минал интервал да се откри сделка за прикриване на трудовото правно отношение под гражданско, може да се направи извод, че в настоящото законодателство не са регламентирани други благоприятни условия за определяне по административен ред на скрито трудово правно отношение, когато лицето към този момент не работи по това правно отношение . След прекратяването му е възможно само предявяване на установителен иск пред съда за определяне съществуването на трудово правно отношение. Но това произвеждане е противоречиво и както и административното пред Инспекцията по труда, в него взе участие както лицето, посочено за служащ и чиновник, по този начин и посоченият за шеф. Във всяко едно от тях тези субекти имат право да показват доказателства, да вършат претенции, с цел да защитят своите законни права и ползи. Такова е законодателното решение - да не се позволява определяне на съществувало трудово правно отношение, скрито под гражданско, за от дълго време минали интервали, с изключение на от съда. Това решение дава отговор и на нуждата да се резервира стабилността на гражданския оборот. От дистанцията на предишното и в границите на ревизионно произвеждане, водено от инспекторите от приходната администрация, е доста мъчно да се събират доказателства за съществуването на прикритата договорка и на параметрите й - работно време, заплата и прочие В същото време самото ревизионно произвеждане не позволява присъединяване на лицето, посочено за служащ или чиновник, а не за реализатор по цивилен контракт. То не може нито да сочи доказателства и да прави претенции, нито да се отбрани против произнасянията на органите на Национална агенция за приходите, когато те накърняват ползите му. С такова изговаряне не се реализира и изясненост по отношение на правата и отговорностите на посочения за служащ или чиновник - място на работа, служба, работно време, трудово заплащане, насъбран трудов стаж и дали дава отговор на насъбрания застрахователен стаж и пр.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ