Андрей Кончаловски: Путин демонстрира абсолютно героична смелост
Автор Юлия Шигарева, " Аргументи и обстоятелства "
На 20 август режисьорът Андрей Кончаловски чества 85-ия си рожден ден. В момента Андрей Сергеевич работи върху поредност за Октомврийската гражданска война. Оттук започнахме диалога си.
- В новата си поредност засягате доста мъчителни тематики, Андрей Сергеевич. Разцеплението в съветското общество, настъпило след октомври 1917 година, това разделяне на червени и бели към момента не е изгладено. А някои споделят, че тази революция към момента не е завършила. Можем ли да се научим да заобикаляме сходни нещастия, като погледнем обратно към тези дни? Или разривът в Русия е неминуем?
- Разговорът за разколите в Русия изисква сериозен исторически обзор. Те не стартират през октомври 1917 година В църквата настава ерес, който, наред с други неща, води до Стрелецкия протест през 1682 година И още - разривът в обществото, настъпил по време на ръководството на Петър Велики, който, както написа съветският мъдрец Михаил Гершензон, " покрил Русия с тънкото покривало на европейската цивилизация. Руското общество претърпява раздор по времето на Петър Велики, който води до образуването на тънкия пласт на европейската цивилизация, упоменат от Гершензон, и на тектоничната плоча на съветското схващане - дълбокото, селското, което е изцяло непознато на Европа. Трябва да отбележа обаче, че в случай че европейският дух ще остане някъде през идващите няколко десетилетия, то това ще бъде в Русия, защото самата Европа старателно се самоунищожава. И го прави с изумителна скорост.
Така че разединението е особено за съветския народ и за цялата ни просвета. Николай Лесков, великият съветски публицист, който беше погубен от демократичната съветска литературна рецензия и стана неин страдалец, отбелязва в една от публикациите си, че локалните либерали избират да се управляват от лозунга " в случай че не си с нас, значи си лукавец " ; това е надълбоко вкоренено в нашето съветско схващане. Манихейство - нещо или е черно, или бяло. Няма помиряване - постоянно има спор. Затова определящото качество на съветския човек е принципността, неподкупността - и отсъствието на каквото и да било предпочитание за примирие. Но! Времето лекува всичко - би трябвало да помним това.
Аз, въпреки това, се пробвам да се придържам към друга парадигма. Има една красива фраза: " Не се бори с тъмнината - носѝ светлина ". Дори една свещ разсейва мрака. Но защото съм руснак, за мен е присъща и категоричността в преценките. Затова признавам, че определената от мен линия на държание не е лесна. Но това ми оказва помощ да схвана какво би трябвало да върша в живота.
- В интернет се водят доста полемики за това дали Русия е част от европейската или от азиатската цивилизация. Един от съперниците твърди, че Русия по принцип е самодостатъчна както в геополитически, по този начин и в културен проект. Но за каква културна самодостатъчност можем да приказваме, в случай че системата ни за киноразпространение плаче, че е на път да почине без холивудски филми, а няколко наши писатели мъчно влизат в първата десетка на най-продаваните модерни създатели в страната?
- Знаете ли кое е най-трудното нещо в медицината? Въпросът не е в намирането на вярното лекуване, а в слагането на вярната диагноза. Затова, когато приказваме за това за какво в последно време сме станали толкоз подвластни от западната просвета, ще се опитаме да стигнем до първопричините. На първо място, това е въздействието на Съединени американски щати посредством " меката мощ ". Американското въздействие върху Европа, което продължава към този момент половин век, в този момент доближи и до нас. За разлика да вземем за пример от Китай, чиято просвета по-успешно устоява на това въздействие.
Формирането на усета към този момент е по-скоро въпрос на маркетинг, който става все по-токсичен и изцяло утилитарен. А днешното холивудско кино не се разграничава доста от " Макдоналдс ". В края на краищата " Макдоналдс " не е националната американска храна, " Макдоналдс " е мултинационална корпорация, която единствено опакова американския мит. Американската храна е тиквен къс, барбекю на тревата, а не Бигмак. А холивудското кино, без значение дали е на Дисни, Сони или Марвел, не е американска просвета, а транснационален артикул, пластмасов, без усет и аромат, на който посредством общественото инженерство се поддават оптимален брой консуматори. Истинското американско кино е фестивалът " Сънданс ", да вземем за пример, където самостоятелни режисьори се пробват да опишат същинската история на американския живот в своите филми.
Сегашната съветска аудитория е от поколението, израснало след рухването на Желязната завеса. През 1990 година те са на 10 години. И те към този момент са възпитани от същите тези транснационални корпорации: в случай че отидете да се храните, отивате в " Макдоналдс ", в случай че отидете на кино, отивате на холивудски филм. Не мога да откажа сина си от " Макдоналдс ", той отново ще върви там! Тук не можеш да наложиш нищо, до момента в който той самият не разбере кое е в действителност вкусно и кое е просто артикул на мощна рекламна акция.
Вие ме питате къде е нашата еднаквост. Нашата еднаквост е там, където е била и където ще остане. Но законите на пазара са безмилостни и в случай че страната не изиграе своята роля тук, обстановката няма да се промени. А каква е главната роля на страната? Да лимитира!
- И незабавно се чуват крясъци: по какъв начин смее страната да лимитира който и да било? Това е цензура!
- А какво да създадем? Бердяев споделя: страната не съществува, с цел да трансформира земния живот в парадайс, а с цел да предотврати окончателното му преобразяване в пъкъл. И тази роля на страната, съгласно мен, единствено ще се ускорява. Виждаме, че демократичната концепция се самоунищожава. Доста забавно, само че и малко плашещо е да наблюдаваш всичко това.
- Да. Да живееш в учебник по история е завладяващо, само че изтощително.
- А белким имаме различен излаз? И в случай че нямаме, просто би трябвало да се примирим с това и да се опитаме да му се насладим.
- Е, съветските фенове би трябвало да свикнат да живеят без холивудски филми. А вие, знаменит режисьор, можете ли да живеете без интернационалните фестивали? В края на краищата нашите режисьори няма да бъдат поканени там скоро.
- Харесвам Венеция даже без присъединяване на мои филми във Венецианския кино фестивал. Освен това не мисля, че триумф на който и да е огромен западен фестивал сега е огромната работа. Толкова ли е скъп триумфът в Кан, след манифеста на фестивала, че в конкурсната стратегия би трябвало да има еднакъв брой режисьори мъже и дами? В края на краищата една година мъжете вършат повече положителни филми, а идната година дамите ще се оправят по-добре. Механичното поддържане на тези пропорции стартира да наподобява на тийнейджърските показа за правдивост, като детска брошура за преброяване. Липсата на зрялост е доста забележима през днешния ден, изключително в политиката. Незрялостта на сегашния политически пейзаж в Европа е поразителна. Спомням си времето на персони като френския президент Шарл дьо Гол, немския канцлер Хелмут Кол, даже Берлускони! Тези хора не се опасяваха да приказват погрешно. А тези, които през днешния ден се занимават с политика, непрекъснато се оглеждат през рамо. Но в случай че непрекъснато гледате обратно, в никакъв случай няма да бъдете себе си и няма да извършите нищо положително.
Бих добавил: в случай че има персона в днешната политика, това е президентът Путин. Той не гледа обратно, а работи по друг метод. Това е малко настрана - опитвали ли сте се да изчислите какъв брой хора по света през последните 60 години са имали смелостта да се опитат да сложат завършек на господството на американския $? Първият, който го направи, беше президентът на Съединени американски щати Кенеди. Той е погубен. След това Дьо Гол прави опит и получи студентските протести във Франция и опитит за ликвидиране в Северна Африка. След това бяха Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи - главните врагове на американската тирания в световен проект. Днес Путин пое самодейността за битка с едно огромно световно зло. Според мен Путин рискува живота си и демонстрира героична храброст.
- От личностите да се върнем към персоналното: предричаха Ви кариера на пианист. Приближавате ли се постоянно до пианото?
- Никога! Често чувам музика, само че в никакъв случай не изсвирвам - това е обидно за клавиатурата (смее се).
Източник: " Аргументи и обстоятелства "
Превод: " Гласове "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
На 20 август режисьорът Андрей Кончаловски чества 85-ия си рожден ден. В момента Андрей Сергеевич работи върху поредност за Октомврийската гражданска война. Оттук започнахме диалога си.
- В новата си поредност засягате доста мъчителни тематики, Андрей Сергеевич. Разцеплението в съветското общество, настъпило след октомври 1917 година, това разделяне на червени и бели към момента не е изгладено. А някои споделят, че тази революция към момента не е завършила. Можем ли да се научим да заобикаляме сходни нещастия, като погледнем обратно към тези дни? Или разривът в Русия е неминуем?
- Разговорът за разколите в Русия изисква сериозен исторически обзор. Те не стартират през октомври 1917 година В църквата настава ерес, който, наред с други неща, води до Стрелецкия протест през 1682 година И още - разривът в обществото, настъпил по време на ръководството на Петър Велики, който, както написа съветският мъдрец Михаил Гершензон, " покрил Русия с тънкото покривало на европейската цивилизация. Руското общество претърпява раздор по времето на Петър Велики, който води до образуването на тънкия пласт на европейската цивилизация, упоменат от Гершензон, и на тектоничната плоча на съветското схващане - дълбокото, селското, което е изцяло непознато на Европа. Трябва да отбележа обаче, че в случай че европейският дух ще остане някъде през идващите няколко десетилетия, то това ще бъде в Русия, защото самата Европа старателно се самоунищожава. И го прави с изумителна скорост.
Така че разединението е особено за съветския народ и за цялата ни просвета. Николай Лесков, великият съветски публицист, който беше погубен от демократичната съветска литературна рецензия и стана неин страдалец, отбелязва в една от публикациите си, че локалните либерали избират да се управляват от лозунга " в случай че не си с нас, значи си лукавец " ; това е надълбоко вкоренено в нашето съветско схващане. Манихейство - нещо или е черно, или бяло. Няма помиряване - постоянно има спор. Затова определящото качество на съветския човек е принципността, неподкупността - и отсъствието на каквото и да било предпочитание за примирие. Но! Времето лекува всичко - би трябвало да помним това.
Аз, въпреки това, се пробвам да се придържам към друга парадигма. Има една красива фраза: " Не се бори с тъмнината - носѝ светлина ". Дори една свещ разсейва мрака. Но защото съм руснак, за мен е присъща и категоричността в преценките. Затова признавам, че определената от мен линия на държание не е лесна. Но това ми оказва помощ да схвана какво би трябвало да върша в живота.
- В интернет се водят доста полемики за това дали Русия е част от европейската или от азиатската цивилизация. Един от съперниците твърди, че Русия по принцип е самодостатъчна както в геополитически, по този начин и в културен проект. Но за каква културна самодостатъчност можем да приказваме, в случай че системата ни за киноразпространение плаче, че е на път да почине без холивудски филми, а няколко наши писатели мъчно влизат в първата десетка на най-продаваните модерни създатели в страната?
- Знаете ли кое е най-трудното нещо в медицината? Въпросът не е в намирането на вярното лекуване, а в слагането на вярната диагноза. Затова, когато приказваме за това за какво в последно време сме станали толкоз подвластни от западната просвета, ще се опитаме да стигнем до първопричините. На първо място, това е въздействието на Съединени американски щати посредством " меката мощ ". Американското въздействие върху Европа, което продължава към този момент половин век, в този момент доближи и до нас. За разлика да вземем за пример от Китай, чиято просвета по-успешно устоява на това въздействие.
Формирането на усета към този момент е по-скоро въпрос на маркетинг, който става все по-токсичен и изцяло утилитарен. А днешното холивудско кино не се разграничава доста от " Макдоналдс ". В края на краищата " Макдоналдс " не е националната американска храна, " Макдоналдс " е мултинационална корпорация, която единствено опакова американския мит. Американската храна е тиквен къс, барбекю на тревата, а не Бигмак. А холивудското кино, без значение дали е на Дисни, Сони или Марвел, не е американска просвета, а транснационален артикул, пластмасов, без усет и аромат, на който посредством общественото инженерство се поддават оптимален брой консуматори. Истинското американско кино е фестивалът " Сънданс ", да вземем за пример, където самостоятелни режисьори се пробват да опишат същинската история на американския живот в своите филми.
Сегашната съветска аудитория е от поколението, израснало след рухването на Желязната завеса. През 1990 година те са на 10 години. И те към този момент са възпитани от същите тези транснационални корпорации: в случай че отидете да се храните, отивате в " Макдоналдс ", в случай че отидете на кино, отивате на холивудски филм. Не мога да откажа сина си от " Макдоналдс ", той отново ще върви там! Тук не можеш да наложиш нищо, до момента в който той самият не разбере кое е в действителност вкусно и кое е просто артикул на мощна рекламна акция.
Вие ме питате къде е нашата еднаквост. Нашата еднаквост е там, където е била и където ще остане. Но законите на пазара са безмилостни и в случай че страната не изиграе своята роля тук, обстановката няма да се промени. А каква е главната роля на страната? Да лимитира!
- И незабавно се чуват крясъци: по какъв начин смее страната да лимитира който и да било? Това е цензура!
- А какво да създадем? Бердяев споделя: страната не съществува, с цел да трансформира земния живот в парадайс, а с цел да предотврати окончателното му преобразяване в пъкъл. И тази роля на страната, съгласно мен, единствено ще се ускорява. Виждаме, че демократичната концепция се самоунищожава. Доста забавно, само че и малко плашещо е да наблюдаваш всичко това.
- Да. Да живееш в учебник по история е завладяващо, само че изтощително.
- А белким имаме различен излаз? И в случай че нямаме, просто би трябвало да се примирим с това и да се опитаме да му се насладим.
- Е, съветските фенове би трябвало да свикнат да живеят без холивудски филми. А вие, знаменит режисьор, можете ли да живеете без интернационалните фестивали? В края на краищата нашите режисьори няма да бъдат поканени там скоро.
- Харесвам Венеция даже без присъединяване на мои филми във Венецианския кино фестивал. Освен това не мисля, че триумф на който и да е огромен западен фестивал сега е огромната работа. Толкова ли е скъп триумфът в Кан, след манифеста на фестивала, че в конкурсната стратегия би трябвало да има еднакъв брой режисьори мъже и дами? В края на краищата една година мъжете вършат повече положителни филми, а идната година дамите ще се оправят по-добре. Механичното поддържане на тези пропорции стартира да наподобява на тийнейджърските показа за правдивост, като детска брошура за преброяване. Липсата на зрялост е доста забележима през днешния ден, изключително в политиката. Незрялостта на сегашния политически пейзаж в Европа е поразителна. Спомням си времето на персони като френския президент Шарл дьо Гол, немския канцлер Хелмут Кол, даже Берлускони! Тези хора не се опасяваха да приказват погрешно. А тези, които през днешния ден се занимават с политика, непрекъснато се оглеждат през рамо. Но в случай че непрекъснато гледате обратно, в никакъв случай няма да бъдете себе си и няма да извършите нищо положително.
Бих добавил: в случай че има персона в днешната политика, това е президентът Путин. Той не гледа обратно, а работи по друг метод. Това е малко настрана - опитвали ли сте се да изчислите какъв брой хора по света през последните 60 години са имали смелостта да се опитат да сложат завършек на господството на американския $? Първият, който го направи, беше президентът на Съединени американски щати Кенеди. Той е погубен. След това Дьо Гол прави опит и получи студентските протести във Франция и опитит за ликвидиране в Северна Африка. След това бяха Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи - главните врагове на американската тирания в световен проект. Днес Путин пое самодейността за битка с едно огромно световно зло. Според мен Путин рискува живота си и демонстрира героична храброст.
- От личностите да се върнем към персоналното: предричаха Ви кариера на пианист. Приближавате ли се постоянно до пианото?
- Никога! Често чувам музика, само че в никакъв случай не изсвирвам - това е обидно за клавиатурата (смее се).
Източник: " Аргументи и обстоятелства "
Превод: " Гласове "
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ