Автор: Йордан Цонев за Гласове. Следвайте ни в ТелеграмПродължаващата вече

Автор: Йордан Цонев за " Гласове ". Следвайте ни в Телеграм

Продължаващата към този момент три години политическа рецесия (2 от 2021 година + последната година от ръководството на ГЕРБ, белязана от протести) е напът да взриви финансовата непоклатимост в страната и да ни вкара в дългова серпантина. Особено рискова за дребни стопански системи като българската и още по-опасна, тъй като за разлика от Гърция, Италия, Испания или Франция, ние не сме член на еврозоната, което прави достъпа ни до дълговите пазари по-труден и по-скъп.

Как се стигна дотук?

Тази седмица служебния финансов министър Росица Велкова показа отчет за положението на бюджета, който не без съображение разбуни духовете. Всъщност за експертите, както и за политиците, които не гледат с розови очила, няма изненада. Нека погледнем още един път обективно какво е фактическото положение на обществените финанси.

В сюжета за възможен проектозакон за ДБ-2023 (да се изготви и внесе до края на април 2023 г.) четем:

Дефицит – 6.9% от Брутният вътрешен продукт – при настоящите приходни и разходни политики

Ако вървим по този сюжет, ще би трябвало да търсим почти 10 милиарда лева (7% от БВП) от дълговите пазари или да свиваме разноски, като в тези 10 милиарда не са включени погасяването на изтичащи през 2023 година бумаги по дълга. Ако съдим по това по какъв начин реагираха интернационалните финансови пазари на многогодишните ни излъчвания, това ще бъде доста сложна и много скъпа интервенция.

Защо политическата рецесия е в основата на разклащането на обществените финанси?

Първата причина са увеличените бюджетни разноски. Всички антикризисни ограничения способстваха за това, само че най-много тези от тях, които се трансфораха от краткотраен разход в непрекъснат. Тук преди всичко са разноските за пенсии.Голямата „ заслуга “ на държавното управление на Кирил Петков с финансов министър Асен Василев е именно превръщането на тези краткотрайни ограничения в непрекъснати такива. Това усили недостига в Национален осигурителен институт с 3.8 милиарда лева Списъка с тези разноски е прекомерно дълъг.

Антикризисни ограничения, които образуваха дупки в приходите – другите данъчни облекчения, най-много при ДДС (основен данъчен приходоизточник за бюджета) – за самун, брашно, заведения за хранене и други Мерки със подозрителен антикризисен резултат, само че с неоспорим негативен резултат върху приходите.

Една част от тези политики бяха дело на кабинета " Петков ", друга бяха популистка самодейност на партиите в Народното събрание (НС).

Тук е връзката с политическата рецесия. Когато няма ясно болшинство в Народно събрание, няма кой да носи отговорността за финансовата непоклатимост. Всички популистки „ разходи “ на бюджета се правеха в условия на предизборни акции. Партиите желаят да вървят на избори с „ дарове “ за гласоподавателите, единствено че се не помни да се каже кой ще заплати за „ подаръците “. Това, несъмнено, не са партиите, а самите гласоподаватели.

Това се случва в четири състава на Народното събрание. Единственият постоянен кабинет през този интервал беше този на Кирил Петков. Вместо да поеме отговорност за стабилизационна финансова политика, този кабинет задълбочи казуса с разноските. Дори не внесе с бюджета и наложителната тригодишна прогноза, тъй като в нея щеше да лъсне вредата от тази политика на обществените финанси.

Ето и някои данни, които онагледяват тези трендове:

Трансфер за покриване на дефицита по бюджета на ДОО – план за 2023 година (с включително въпросните „ коронавирус “ добавки към размера на пенсиите) – 10 393.9 млн. лева

При състояние, че всяка година ще покриваме дефицит от 10 милиарда лева (а тази цифра ще расте) в пенсионната система, за какво се учудваме на 6% недостиг? Изводът е, че пенсионната система действа не с осигурителни вноски, а с парите от нашите налози!

Разходи за заплати – 9.6 милиарда лева

С отразено нарастване на МРЗ на 780 лева – 10.4 милиарда лева

Размер на нарастването – 800 млн. лева

Както казахме нагоре, описът с „ нови “ разноски е много по-дълъг. Към това можем да изброим тъкмо какъв брой ни костват „ дупките “ в приходите от данъчни дарове (отстъпки по ДДС). Далеч съм от мисълта, че някои от ограниченията са ненужни, само че да адресираш всички ограничения до всички жители (включително и тези, които не се нуждаят) е непотребен разкош.

При тази бюджетна картина, служебният кабинет предлага няколко верни ограничения за фискалната консолидация.

Тук е мястото да кажем, че екипът на министър Велкова се оправя доста добре на фона на неналичието на управническо болшинство и дейно настоящо Народно събрание. Така да вземем за пример 2022 година приключи с допустим бюджетен недостиг в размер 3% на начислена основа и 1% на касова. Всичко това обаче се случва главно заради неосъществени финансови разноски (публични инвестиции) – вместо 8.4 милиарда лева са осъществени 5.5 милиарда лева Като прибавим към това, че към този момент трета година от новия програмен интервал на практика няма осъществени планове с европари, картината става още по-ясна. Растежът внезапно се забавя и по този път доста скоро ще стигнем до криза. А криза + инфлация е СТАГФЛАЦИЯ, съвършена стихия в стопанската система!

Да обобщим:

В идващите три години (2023-2025 г.) при опазване на сегашните приходни и разходни политики общите дефицити ще бъдат 35 милиарда лева

Падежи по заемите – 10.5 милиарда лева

С други думи, ще са нужни общо 45.5 милиарда лева нови заеми.

Очевидно е, че българската финансова система мъчно може да компенсира подобен удар. Нужна е смяна във фискалната политика – консолидация на разноските и ограничения за увеличение на приходите, плюс вложения. Това може да го направи единствено постоянен кабинет, зад който стои ясно, устойчиво болшинство в работещо Народно заседание. Така че би трябвало да избираме – или устойчиво болшинство и настоящ парламент, или финансова рецесия!

Промяната се оказа към по-лошо! Дали да я продължаваме?

N.B.

Опасност за валутния ръб няма макар тези отрицателни тенденции; левът е затрупан с запаси няколко пъти.

Помощ от МВФ на този стадий не е нужна; прочее, поради моя опит от 1997-2001 година (като ръководител на бюджетната комисия), мога да кажа персоналното си мнение. В условия на рецесия – „ без МВФ – неприятно, с МВФ – още по-лошо! “

Коментарът е написан за " Гласове "