Този случаен и безсмислен човек в Кремъл не е в състояние да направи нищо градивно
Автор: Виталий Портников/ " Бесарабски фронт "
През ноември 1999 година, по време на 100-те дни на премиерството на Владимир Путин, написах за украинския седмичник „ Зеркало недели “ публикацията „ Каудильо “, за това каква ще бъде Русия, когато Владимир Путин я оглави. Дълги години смятах този текст за един от най-важните в моята професионална работа, защото ми разреши тъкмо да очертая контурите на бъдещето.
" Това ще бъде страна, в която властта ще се основава... на специфичните служби и армейския хайлайф. Тази страна ще има обединен хайлайф - политически и стопански. Опозицията ще приветства фундаменталните решения на управляващите, критикувайки единствено обособените им елементи. Сепаратизмът ще се трансформира в исторически феномен за известно време. В тази страна няма да има независимост на словото. За по-голямата част от популацията нищо от това няма да има значение. Повечето ще са сигурни, че построяват мощна Русия, подготвена да постави завършек на тероризма, корупцията и икономическата рецесия. Демокрацията на перестройката ще бъде запомнена като време на цялостно отчаяние “.
С една дума, бях уверен, че Русия на Путин ще наподобява като късна франкистка Испания, Путин - като застаряващия Франко, още повече, че генералът и подполковникът имаха една значима обща линия - невзрачността. Но в този момент, когато Путин отприщи огромна война в Европа, имам право да се запитам: къде е спряла прогнозата ми? След като предричах една мрачна Русия на бъдещето, можех ли да не схвана, че такава Русия несъмнено ще стане страна на отмъщението? Че Путин не е Франко, а Хитлер?
И въпреки всичко – Франко. Лидерите на радикалния фашизъм - и Хитлер, и Мусолини - бяха същински революционери, единствено че десни. Били са в пандиза, организирали са преврати и маршове, борили са се за власт, желали са да разрушат държавните системи в Германия и Италия, да изградят същинска „ нова страна “ – несъмнено, с нападателни имперски упоритости.
Путин не е бунтовник, а контрареволюционер. Той не се е борил за власт, носил е куфарчето на Собчак и помагал на роднините на Елцин да се отърват от основния прокурор благодарение на филми с проститутки. Ако някой съществено назова подобен човек политик и бунтовник, тогава ви апелирам да ме считате за солист на Мариинския балет. Путин е никой и нищо.
Но като всяка незначителност, изключително посредствеността с неугледно чекистко минало, той се занимава само с връщане към предишното и опазване на властта. Не, дори не по този начин. Той счита, че възобновяване на предишното е методът за опазване на властта. И защото в предишното е имало Съветски съюз, той също желае да го възвърне. Както може, несъмнено. Мислеше за три дни, пък тук подобен неприятен шанс.
Затова даже сравнението му с Франко е обидно за Франко. Каудильо въпреки всичко беше генералисимус на армията, която се бореше за власт в Испания със законното държавно управление на страната. И той получи власт не от ръцете на роднините на владетеля, а на бойното поле. И въпреки всичко Франко, макар цялата си мащабност спрямо Путин, имаше единствено една политическа стратегия разполагаем - програмата за реституция. Ето за какво след гибелта му франкистката страна се разпада за няколко години, заровена не от революционерите, а от формалния правоприемник на каудильо, крал Хуан Карлос и служителите на режима.
Путин също няма какво да предложи на Русия и света с изключение на връщане към предишното. Всички тези нелепости за Съветския съюз, всички тези приказки за „ обичайни полезности “, „ нашия морал и тяхната порочност “, цялата тази битка с сегашното и бъдещето са ясно доказателство за политическо и интелектуално изтощение. Да, несъмнено, можете да замените разногласията с ракети и убийства. Но убийството на импотентен сътрудник, който той не е в положение да задоволи, е все по този начин ликвидиране, а не сексуален акт. И даже в случай че килърът тича към тялото с кръст и крещи за " обичайни полезности ", той отново няма да задоволи или оплоди никого. Това е стон на обезсърчение.
Затова цялата политика, целият живот на Путин са крясъци на обезсърчение. Този инцидентен и неправилен човек в Кремъл не е в положение да построи нищо, да измисли каквото и да било, с изключение на да се клатушка към предишното с ината на дърто магаре. Всички тези " дядовци са воювали ", " можем да повторим ", всички тези сакралности и прочие безумия са все от там. И е ясно, че до момента в който е жив и на власт, всички се опасяват от него и са съгласяват, че да, в предишното е доста добре, в сегашното е неприятно, само че бъдещето няма да го бъде, умерено, дядо: един президент, една страна, една Дугина.
Но незабавно щом той почине или загуби властта, путинизмът ще почине с него - тъй като предишното в никакъв случай, но в никакъв случай не побеждава бъдещето, даже в случай че стреля с “Калибри ” по бъдещето. И в случай че в миналото си спомнят за него, то ще е единствено като за човек, който натопи Русия в кървавите лайна на войната с Украйна.
А защото тия неща не миришат доста добре, руснаците ще се пробват да го запомнят не доста постоянно.
Източник: graniru.org
През ноември 1999 година, по време на 100-те дни на премиерството на Владимир Путин, написах за украинския седмичник „ Зеркало недели “ публикацията „ Каудильо “, за това каква ще бъде Русия, когато Владимир Путин я оглави. Дълги години смятах този текст за един от най-важните в моята професионална работа, защото ми разреши тъкмо да очертая контурите на бъдещето.
" Това ще бъде страна, в която властта ще се основава... на специфичните служби и армейския хайлайф. Тази страна ще има обединен хайлайф - политически и стопански. Опозицията ще приветства фундаменталните решения на управляващите, критикувайки единствено обособените им елементи. Сепаратизмът ще се трансформира в исторически феномен за известно време. В тази страна няма да има независимост на словото. За по-голямата част от популацията нищо от това няма да има значение. Повечето ще са сигурни, че построяват мощна Русия, подготвена да постави завършек на тероризма, корупцията и икономическата рецесия. Демокрацията на перестройката ще бъде запомнена като време на цялостно отчаяние “.
С една дума, бях уверен, че Русия на Путин ще наподобява като късна франкистка Испания, Путин - като застаряващия Франко, още повече, че генералът и подполковникът имаха една значима обща линия - невзрачността. Но в този момент, когато Путин отприщи огромна война в Европа, имам право да се запитам: къде е спряла прогнозата ми? След като предричах една мрачна Русия на бъдещето, можех ли да не схвана, че такава Русия несъмнено ще стане страна на отмъщението? Че Путин не е Франко, а Хитлер?
И въпреки всичко – Франко. Лидерите на радикалния фашизъм - и Хитлер, и Мусолини - бяха същински революционери, единствено че десни. Били са в пандиза, организирали са преврати и маршове, борили са се за власт, желали са да разрушат държавните системи в Германия и Италия, да изградят същинска „ нова страна “ – несъмнено, с нападателни имперски упоритости.
Путин не е бунтовник, а контрареволюционер. Той не се е борил за власт, носил е куфарчето на Собчак и помагал на роднините на Елцин да се отърват от основния прокурор благодарение на филми с проститутки. Ако някой съществено назова подобен човек политик и бунтовник, тогава ви апелирам да ме считате за солист на Мариинския балет. Путин е никой и нищо.
Но като всяка незначителност, изключително посредствеността с неугледно чекистко минало, той се занимава само с връщане към предишното и опазване на властта. Не, дори не по този начин. Той счита, че възобновяване на предишното е методът за опазване на властта. И защото в предишното е имало Съветски съюз, той също желае да го възвърне. Както може, несъмнено. Мислеше за три дни, пък тук подобен неприятен шанс.
Затова даже сравнението му с Франко е обидно за Франко. Каудильо въпреки всичко беше генералисимус на армията, която се бореше за власт в Испания със законното държавно управление на страната. И той получи власт не от ръцете на роднините на владетеля, а на бойното поле. И въпреки всичко Франко, макар цялата си мащабност спрямо Путин, имаше единствено една политическа стратегия разполагаем - програмата за реституция. Ето за какво след гибелта му франкистката страна се разпада за няколко години, заровена не от революционерите, а от формалния правоприемник на каудильо, крал Хуан Карлос и служителите на режима.
Путин също няма какво да предложи на Русия и света с изключение на връщане към предишното. Всички тези нелепости за Съветския съюз, всички тези приказки за „ обичайни полезности “, „ нашия морал и тяхната порочност “, цялата тази битка с сегашното и бъдещето са ясно доказателство за политическо и интелектуално изтощение. Да, несъмнено, можете да замените разногласията с ракети и убийства. Но убийството на импотентен сътрудник, който той не е в положение да задоволи, е все по този начин ликвидиране, а не сексуален акт. И даже в случай че килърът тича към тялото с кръст и крещи за " обичайни полезности ", той отново няма да задоволи или оплоди никого. Това е стон на обезсърчение.
Затова цялата политика, целият живот на Путин са крясъци на обезсърчение. Този инцидентен и неправилен човек в Кремъл не е в положение да построи нищо, да измисли каквото и да било, с изключение на да се клатушка към предишното с ината на дърто магаре. Всички тези " дядовци са воювали ", " можем да повторим ", всички тези сакралности и прочие безумия са все от там. И е ясно, че до момента в който е жив и на власт, всички се опасяват от него и са съгласяват, че да, в предишното е доста добре, в сегашното е неприятно, само че бъдещето няма да го бъде, умерено, дядо: един президент, една страна, една Дугина.
Но незабавно щом той почине или загуби властта, путинизмът ще почине с него - тъй като предишното в никакъв случай, но в никакъв случай не побеждава бъдещето, даже в случай че стреля с “Калибри ” по бъдещето. И в случай че в миналото си спомнят за него, то ще е единствено като за човек, който натопи Русия в кървавите лайна на войната с Украйна.
А защото тия неща не миришат доста добре, руснаците ще се пробват да го запомнят не доста постоянно.
Източник: graniru.org
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ