Грандиозните планове на Денков за образованието и хаосът, който остави след себе си
Автор: Велиана Христова, лекар по лингвистика
Посред лято, време за отпуски, висшите учебни заведения и научните организации са принудени да дават мнения по няколко плана за основни промени в закони и правилници, които някогашният министър Николай Денков разгласява за публично разискване безусловно в последните часове, преди да напусне просветителното министерство. Обявените вкупом 400 състезанието за нови шефове на междинните учебни заведения, към този момент се провалиха, откакто съдът се произнесе за незаконността на подадена по тях тъжба. Така и не е ясно какво ще се случи с шефовете, както не е ясно и какво ще стане с обнародваните планове за висшето обучение и науката, откакто изтече срокът за разискването им. За два от тях той е 30 септември, за третия е 25 август.
Последните месеци на сваленото държавно управление за акад. Денков минаха под знака на кавги с висшите учебни заведения. Първият бе поради гласуваните с измененията в закона за бюджета спомагателни 20 млн. лева за повишение на заплатите във вузовете и за компенсиране на рецесията, които обаче в нарушаване на Закона за висшето обучение се оказаха обвързани с някакви нови правила за атестиране, които трябваше да вкара Министерски съвет (по закон разпоредбите се създават в правилниците на вузовете). Условието, несъмнено, отпадна при второто четене на измененията в бюджета, само че заради цялостната неизясненост и сега по какъв начин да бъдат разпределени сред обособените вузове, ректорите стигнаха до искане въобще да не им се дават тези пари. Пък и не е ясно дали ще им ги дадат в бюджета и за 2023 година, за който желанията за стесняване на разноските към този момент са огласени обществено. Затова, в случай че усилят заплащането в този момент, ще им се наложи да редуцират преподаватели, с цел да се вместят в дотацията. Впрочем, това се отнася с цялостна мощ и за Българска академия на науките и Селскостопанската академия, които също получиха тази година спомагателни пари „ за повдигане на заплатите “, най-малкото с цел да покрият нарасналата минимална работна заплата.
Покрай 20-те милиона вторият скандал беше поради оповестените от МОН минимални условия за атестиране и заемане на университетските длъжности, основани на количествени индикатори, в които превес имаше броят изявления в интернационалните бази данни „ Уеб оф сайънс “ и „ Скопус “, а изявленията в български издания бяха неглижирани. Което значи, че при атестирането преподаватели и учени от филантропичните науки и въобще занимаващите се с българска тема ще са дискриминирани, тъй като международните регистри не са доста петимни за проучвания с национална значителност. Това носеше риск учените, изследващи националната еднаквост да вземем за пример, даже хабилитирани във ВАК, да не покрият така наречен минимални условия и да бъдат освободени от длъжностите си. Самият Денков разгласи, че тук-там 70% от преподавателите не покривали критериите, качеството им било ниско и по тази причина били срещу измененията. Висшите учебни заведения обаче съзряха в това план за очистване на катедри и даже на факултети и на вузове поради икономии, още повече, че в тригодишната бюджетна прогноза увеличение на парите за висше обучение не се планува. Отгоре на всичко министър Денков внезапно заяви на ректорите без всякакво авансово разискване, че щял да сплотява университети и ги заплаши, че е по-добре да одобряват това да става непринудено, тъй като другояче ще стане наложително (?!). А в случай че отново се разгласят срещу, щял да им извади кирливите ризи на показ. Този необикновен тип другарство най-после докара до съставянето на работни групи в МОН с представители на вузовете, които да обсъдят съответните хрумвания по професионални посоки.
Николай Денков обаче, който от началото на годината изостави предходните си планове да постави ред в системата, като вузовете последователно се освободят от несвойствени специалности (нароили се поради повече дотации и такси при порочния принцип „ финансиране на брой студенти “), явно не се отхвърли от новите си хрумвания за „ уедряване “. Първо, в Народното събрание въпреки всичко бяха признати промени в Закона за висшето обучение, с които се вкара правото взаимното образование на студенти сред няколко висши учебни заведения, само че то вместо да сътвори ред и нови благоприятни условия, ще докара до нов безпорядък без надзор, зад който ще се прикрият по-слаби вузове, закачени в взаимни стратегии с по-силините. И второ, в уеб страницата на МОН бяха стремително оповестени за разискване упоменатите към този момент три нови плана за промени.
Първият от тях планува с Постановление на Министерския съвет да се трансформират минималните национални условия за заемане на университетски длъжности в Правилника за използване на Закона за развиване на университетския състав. Т.е. условията отново си остават в ръцете на Министерски съвет, без да се трансформира законът. А в досегашния парламент даже Демократична България изиска критериите за атестациите на университетските преподаватели да са част от закон, а не да се трансформират с акт на Министерския съвет. В претекстовете към импортирания план за Постановление на Министерски съвет е записано, че по препоръчаните минимални условия за заемане на университетските длъжности сред заинтригуваните страни било реализирано цялостно единодушие. В приложените таблици по професионални посоки се вижда, че изявленията в български научни издания въпреки всичко ще носят точки при оценяването на преподаватели и учени, само че за всичките професионални посоки те са общо взето двойно по-ниски от точките от „ Web of Science “ и „ Scopus “. Така да вземем за пример, в педагогическите науки съотношението на точките за изявления, регистрирани в задграничните бази, по отношение на тези в българските е 150 на 75. В филантропичните науки външните изявления носят 150 точки, българските – 100. И тъй наречените
С две думи, преподавателите и учените, изследващи националната литература да вземем за пример, отново са ощетени, тъй като би трябвало да имат двойно повече публикации в България, с цел да реализиран точките, избрани за интернационалните бази. Останала е и предходната концепция да се правят оценка и асистентите, които нямат степен „ лекар “ и не са докторанти, което будеше неразбиране в първите разногласия с проф. Денков, тъй като на тази служба младите преподаватели така и така се назначават на трудов контракт за 4 години. Е, с цел да има време да бъдат атестирани и те, в плана за Постановление на Министерски съвет срокът на договорите им се усилва на 5 години.
Освен това, точковата система за оценяване на професори и доценти по три групи индикатори включва и точки от преподавателска активност, спомагателни часове със студенти и прочие, само че Законът за развиването на университетския състав се отнася с идентична мощ и за учените в Българска академия на науките и другите научни организации, а те в всеобщия вид не преподават. В известна степен техните повече на брой по хипотеза заради характера на работата им научни планове и научни изявления в известна степен може би ще компенсират разликата в точките, само че неравнопоставеността си остава. А да си спомним каква тъга беше при ГЕРБ законът да уеднакви длъжностите във вузовете и научните организации и надлежно те да дават отговор на идентични условия! Защо гълтахме жабетата и би трябвало ли час по час на парче да се сменят законовите правила? Би трябвало съществуващият проблем за разликата в характера на главните действия на преподаватели и учени да се реши действително, като не се употребяват идентични калъпи за тях. Трябва най-накрая страната да дефинира пътя на образованието и науката у нас, в съгласие с идея за стопанската система, с цел да не може всеки министър да обръща бранша на знанието по собствен обичай.
В първата си конференция пред публицисти служебният министър проф. Сашо Пенов сподели, че не били постъпили основни възражения против по този начин препоръчаните таблици за оценяване (дали ще е по този начин след лятото?) и се измъкна от въпроса какво е персоналното му мнение с обтекаеми изречения, че всичко ще се посочи след разискванията. Според плана, измененията в правилника ще влязат в действие 6 месеца след обнародването им в Дъждовни води.
Следващият план на акад. Денков е за Концепция за сливане на вузовете
Не са препоръчани промени в Закона за висшето обучение, а просто идейно виждане за лансираното желание по какъв начин да се сплотяват висши учебни заведения. Принципът е, че могат да се сплотяват непринудено държавни вузове с държавни и частните с частни. Според плана, Обединението е териториално, тематично или смесено и се основава с решение на Народното събраниe след позитивна оценка от акредитационната организация (НАОА). То е ново юридическо лице със своя администрация, с определен ректор и Академичен съвет, като съставните вузове резервират юридическата си автономия и своите ректори и управителни органи. Обединението в действителност ще е „ шапка “, която ще задава главните правила за взаимно образование на съставните висши учебни заведения, за шерване на университетския състав, ще приема взаимните образователни стратегии, ще съгласува студентските такси, ще основава инфраструктури и ще дефинира разпоредбите за общото им прилагане. „ Шапката “ ще се финансира от страната за държавните вузове, тя ще има и лични парцели, обществена държавна благосъстоятелност, разнообразни от тези на обособените вузове. Всеки университет може да взе участие единствено в едно Обединение, само че пък преподавателите очевидно ще могат да работят на доста места и да вземат участие в акредитацията на всичките съставни вузове. Сега по закон могат да са на главен трудов контракт и да вземат участие в акредитацията единствено на едно висше учебно заведение. А даже при настоящето състояние имаме (според НСИ) към 8000 пътуващи напред-назад по градовете преподаватели. При Обединението „ куфарните “ преподаватели ще са евентуално всеобща процедура. Мнозина ректори по принцип не виждат изгодата от още една държавна административна конструкция във висшето обучение, от „ шапка “, която ще сътвори повече проблеми, в сравнение с изгоди.
Един от причините в претекстовете е, че в Европа към този момент имало обединени висши учебни заведения. Има, само че изследване на Института за пазарна стопанска система сподели, че няма данни обединяването да е довело до основни разлики в качеството на преподаване, в интернационалния авторитет, в количеството планове или във връзките с бизнеса, каквито са посочените цели на плана. Ползите по-скоро са в… икономията на пари, изключително в по-слаборазвитите страни. Като че ли се обрисува това да е главният смисъл и на въпросната Концепция. Споменава се и демографската рецесия, т.е. обединяването ще се наложи в околните 10 години заради неналичието на студенти, счита Денков.
Третият план, чието разискване би трябвало да приключи на 25 август, е още веднъж Концепция - този път за Закон за поощряване на научните проучвания и на нововъведенията
Размахът е величествен, става дума за народен проект за развиване на науката и нововъведенията, наименуван „ екосистема “. За концепцията акад. Денков не е споменавал преди публикуването й. Става дума за превъзмогване на несъмнено съществуващата некоординираност и липса на взаимоотношение сред обособените институции на науката и нововъведенията у нас; за незадоволителното финансиране; за научното обезпечаване на институциите; за фундаменталните, приложните и пробните изследвания; за „ приключването на мозъци “.
В претекстовете към плана се признава това, за което не е признато да се приказва – че общественото финансиране на науката у нас в последните години е едвам 0,25% от Брутният вътрешен продукт, макар поетите задължения то да доближи 0,5% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година и 0.7% през 2022 година Да прибавим, че по принцип у нас парите за просвета, в това число тези от стратегиите на Европейски Съюз и от личните доходи на научните институти, са общо 0,7 % от Брутният вътрешен продукт, до момента в който междинният % в страните от Евросъюза е 2,3. България е последна по финансирането на просвета и изоставаме съществено в броя учени на 1 милион население.
В оповестения план е упоменато, че Фондът „ Научни проучвания “ в МОН и Националният иновационен фонд (НИФ) в Министерството на нововъведенията и растежа се финансират година за година, без връзка посред им и без дълготрайна тактика. Посочено е, че общественото финансиране за просвета би трябвало да стане 1% от Брутният вътрешен продукт и да бъдат дейно употребявано и насочено съгласно резултата (само в науката от работещите първо се желае резултат, с цел да се платят заплати), а бизнесът би трябвало да бъде насърчаван да влага и във фундаментални проучвания. Това пък е заимствано от опита на мощните страни, където огромните корпорации влагат средства за лична просвета. Изследванията ще бъдат финансирани съгласно софтуерната подготвеност по 9-степенна канара. Научните планове ще се финансират от фонда „ Научни проучвания “, и иновационните – от Националния иновационен фонд. Връзката сред нова Рамкова стратегия за научни проучвания и Рамкова стратегия за нововъведения ще се управлява и прави оценка от време на време от нов орган - Иновационен съвет. Описано е и какво съставляват центровете за подготвеност и центровете за върхова просвета, които бяха основани с европари и изначално са обособени структури, които дублират тематиките на институти и вузове и употребяват фрагментите им, сякаш с цел да има повече централизация в областта на знанието и нововъведенията. Макар че и в този момент законите разрешават всевъзможни взаимни действия в сектора.
В плана е очебийно, че висшите учебни заведения, Българска академия на науките и другите научни организации нямат потенциал да внедряват в практиката научни артикули и технологии, няма ги и разпоредбите за потреблението на научния артикул от компаниите. Впрочем, до 90-те години на ХХ век у нас имаше към 300 така наречен ведомствени научни институти, чиято работа бе развойната активност, привеждането на основания теоретичен артикул в използван артикул за практиката и и внедряването му в заводите на разнообразни браншове. Тези институти всичките бяха закрити заедно при държавното управление на Луканов. Сега се желае тази активност да се поеме от висшите учебни заведения и Българска академия на науките, което кардинално не им е работа, а България въобще няма тактика каква стопанска система ще развива. Затова впрягаме коня в непозната каруца.
Темата е голяма и заслужава обособен разбор. Така или другояче, приемането и реализирането на такива основни промени във висшето обучение и науката не може да стане през днешния ден или на следващия ден. Най-добре би било то да не става преждевременно, от съображения за пиар или политически дивиденти. Нестабилни държавни управления и обединения от напън заман мъчно могат да основат стратегии за действително развиване на България, стъпили на професионализъм. А в това време, с цел да не чакаме Годо, би могло да се решат доста от належащите проблеми, опрели ножа до кокала. Знанието не ще молебствия и красиви европриказки, желае Караджата. Като да вземем за пример, вместо да се купуват Ф-16 на хартия, а некъпани агитки да скачат пред президентството в поддръжка на безумното решение да въшлясваме и да митингуват против „ Газпром “, може да се помогне на образованието и науката да изкарат зимата. Щото без топлота, ток и вода тях ги няма въобще.
Може да се промени плануваният финансов застой на двата бранша в тригодишните бюджетни прогнози (за да има планове, първо би трябвало да има научна база и научна среда); да се отстрани порочният принцип „ парите следват студента “, въведен посредством безусловно преписване на „ пазарните “ правила на Тони Блеър; да бъдат следени висшите учебни заведения до каква степен съблюдават най-малко настоящия Закон за висшето образование; да бъдат подчинени и частните учебни заведения на разпоредбите на този закон, а не да са отвън него, както е сега; да се спре роенето на нови вузове и филиали и да се ориентира приемът на студенти към обичайния профил на всяко висше учебно заведение, в който то е най-силно. А не, както предложи служебният министър Пенов - да се усили приемът във военните специалности поради „ настъпилите съществени промени в средата на сигурността “ сега. Дали счита, че след 4-5 години, когато завършат новоприетите военни експерти, към момента ще сме в същата „ обстановка “? А е нужно незабавно да се мисли за дупката сред междинното и висшето обучение, тъй като видяхме от външното оценяване, че непрекъснатите промени в закона за учебните заведения доведоха до такава степен, че две трети от десетокласниците ни не могат да напишат със свои думи текст. Трябва властта да чуе преподавателите, че образованието във висшите учебни заведения зависи и от постъпващия „ мат’рял “. Да чуе и учените – че със заплата колкото на чистачката в мола „ приключването “ на кадърните хора ще е до последния мозък.
Ползата от незабавни действителни ограничения ще се усети доста бързо.
Посред лято, време за отпуски, висшите учебни заведения и научните организации са принудени да дават мнения по няколко плана за основни промени в закони и правилници, които някогашният министър Николай Денков разгласява за публично разискване безусловно в последните часове, преди да напусне просветителното министерство. Обявените вкупом 400 състезанието за нови шефове на междинните учебни заведения, към този момент се провалиха, откакто съдът се произнесе за незаконността на подадена по тях тъжба. Така и не е ясно какво ще се случи с шефовете, както не е ясно и какво ще стане с обнародваните планове за висшето обучение и науката, откакто изтече срокът за разискването им. За два от тях той е 30 септември, за третия е 25 август.
Последните месеци на сваленото държавно управление за акад. Денков минаха под знака на кавги с висшите учебни заведения. Първият бе поради гласуваните с измененията в закона за бюджета спомагателни 20 млн. лева за повишение на заплатите във вузовете и за компенсиране на рецесията, които обаче в нарушаване на Закона за висшето обучение се оказаха обвързани с някакви нови правила за атестиране, които трябваше да вкара Министерски съвет (по закон разпоредбите се създават в правилниците на вузовете). Условието, несъмнено, отпадна при второто четене на измененията в бюджета, само че заради цялостната неизясненост и сега по какъв начин да бъдат разпределени сред обособените вузове, ректорите стигнаха до искане въобще да не им се дават тези пари. Пък и не е ясно дали ще им ги дадат в бюджета и за 2023 година, за който желанията за стесняване на разноските към този момент са огласени обществено. Затова, в случай че усилят заплащането в този момент, ще им се наложи да редуцират преподаватели, с цел да се вместят в дотацията. Впрочем, това се отнася с цялостна мощ и за Българска академия на науките и Селскостопанската академия, които също получиха тази година спомагателни пари „ за повдигане на заплатите “, най-малкото с цел да покрият нарасналата минимална работна заплата.
Покрай 20-те милиона вторият скандал беше поради оповестените от МОН минимални условия за атестиране и заемане на университетските длъжности, основани на количествени индикатори, в които превес имаше броят изявления в интернационалните бази данни „ Уеб оф сайънс “ и „ Скопус “, а изявленията в български издания бяха неглижирани. Което значи, че при атестирането преподаватели и учени от филантропичните науки и въобще занимаващите се с българска тема ще са дискриминирани, тъй като международните регистри не са доста петимни за проучвания с национална значителност. Това носеше риск учените, изследващи националната еднаквост да вземем за пример, даже хабилитирани във ВАК, да не покрият така наречен минимални условия и да бъдат освободени от длъжностите си. Самият Денков разгласи, че тук-там 70% от преподавателите не покривали критериите, качеството им било ниско и по тази причина били срещу измененията. Висшите учебни заведения обаче съзряха в това план за очистване на катедри и даже на факултети и на вузове поради икономии, още повече, че в тригодишната бюджетна прогноза увеличение на парите за висше обучение не се планува. Отгоре на всичко министър Денков внезапно заяви на ректорите без всякакво авансово разискване, че щял да сплотява университети и ги заплаши, че е по-добре да одобряват това да става непринудено, тъй като другояче ще стане наложително (?!). А в случай че отново се разгласят срещу, щял да им извади кирливите ризи на показ. Този необикновен тип другарство най-после докара до съставянето на работни групи в МОН с представители на вузовете, които да обсъдят съответните хрумвания по професионални посоки.
Николай Денков обаче, който от началото на годината изостави предходните си планове да постави ред в системата, като вузовете последователно се освободят от несвойствени специалности (нароили се поради повече дотации и такси при порочния принцип „ финансиране на брой студенти “), явно не се отхвърли от новите си хрумвания за „ уедряване “. Първо, в Народното събрание въпреки всичко бяха признати промени в Закона за висшето обучение, с които се вкара правото взаимното образование на студенти сред няколко висши учебни заведения, само че то вместо да сътвори ред и нови благоприятни условия, ще докара до нов безпорядък без надзор, зад който ще се прикрият по-слаби вузове, закачени в взаимни стратегии с по-силините. И второ, в уеб страницата на МОН бяха стремително оповестени за разискване упоменатите към този момент три нови плана за промени.
Първият от тях планува с Постановление на Министерския съвет да се трансформират минималните национални условия за заемане на университетски длъжности в Правилника за използване на Закона за развиване на университетския състав. Т.е. условията отново си остават в ръцете на Министерски съвет, без да се трансформира законът. А в досегашния парламент даже Демократична България изиска критериите за атестациите на университетските преподаватели да са част от закон, а не да се трансформират с акт на Министерския съвет. В претекстовете към импортирания план за Постановление на Министерски съвет е записано, че по препоръчаните минимални условия за заемане на университетските длъжности сред заинтригуваните страни било реализирано цялостно единодушие. В приложените таблици по професионални посоки се вижда, че изявленията в български научни издания въпреки всичко ще носят точки при оценяването на преподаватели и учени, само че за всичките професионални посоки те са общо взето двойно по-ниски от точките от „ Web of Science “ и „ Scopus “. Така да вземем за пример, в педагогическите науки съотношението на точките за изявления, регистрирани в задграничните бази, по отношение на тези в българските е 150 на 75. В филантропичните науки външните изявления носят 150 точки, българските – 100. И тъй наречените
С две думи, преподавателите и учените, изследващи националната литература да вземем за пример, отново са ощетени, тъй като би трябвало да имат двойно повече публикации в България, с цел да реализиран точките, избрани за интернационалните бази. Останала е и предходната концепция да се правят оценка и асистентите, които нямат степен „ лекар “ и не са докторанти, което будеше неразбиране в първите разногласия с проф. Денков, тъй като на тази служба младите преподаватели така и така се назначават на трудов контракт за 4 години. Е, с цел да има време да бъдат атестирани и те, в плана за Постановление на Министерски съвет срокът на договорите им се усилва на 5 години.
Освен това, точковата система за оценяване на професори и доценти по три групи индикатори включва и точки от преподавателска активност, спомагателни часове със студенти и прочие, само че Законът за развиването на университетския състав се отнася с идентична мощ и за учените в Българска академия на науките и другите научни организации, а те в всеобщия вид не преподават. В известна степен техните повече на брой по хипотеза заради характера на работата им научни планове и научни изявления в известна степен може би ще компенсират разликата в точките, само че неравнопоставеността си остава. А да си спомним каква тъга беше при ГЕРБ законът да уеднакви длъжностите във вузовете и научните организации и надлежно те да дават отговор на идентични условия! Защо гълтахме жабетата и би трябвало ли час по час на парче да се сменят законовите правила? Би трябвало съществуващият проблем за разликата в характера на главните действия на преподаватели и учени да се реши действително, като не се употребяват идентични калъпи за тях. Трябва най-накрая страната да дефинира пътя на образованието и науката у нас, в съгласие с идея за стопанската система, с цел да не може всеки министър да обръща бранша на знанието по собствен обичай.
В първата си конференция пред публицисти служебният министър проф. Сашо Пенов сподели, че не били постъпили основни възражения против по този начин препоръчаните таблици за оценяване (дали ще е по този начин след лятото?) и се измъкна от въпроса какво е персоналното му мнение с обтекаеми изречения, че всичко ще се посочи след разискванията. Според плана, измененията в правилника ще влязат в действие 6 месеца след обнародването им в Дъждовни води.
Следващият план на акад. Денков е за Концепция за сливане на вузовете
Не са препоръчани промени в Закона за висшето обучение, а просто идейно виждане за лансираното желание по какъв начин да се сплотяват висши учебни заведения. Принципът е, че могат да се сплотяват непринудено държавни вузове с държавни и частните с частни. Според плана, Обединението е териториално, тематично или смесено и се основава с решение на Народното събраниe след позитивна оценка от акредитационната организация (НАОА). То е ново юридическо лице със своя администрация, с определен ректор и Академичен съвет, като съставните вузове резервират юридическата си автономия и своите ректори и управителни органи. Обединението в действителност ще е „ шапка “, която ще задава главните правила за взаимно образование на съставните висши учебни заведения, за шерване на университетския състав, ще приема взаимните образователни стратегии, ще съгласува студентските такси, ще основава инфраструктури и ще дефинира разпоредбите за общото им прилагане. „ Шапката “ ще се финансира от страната за държавните вузове, тя ще има и лични парцели, обществена държавна благосъстоятелност, разнообразни от тези на обособените вузове. Всеки университет може да взе участие единствено в едно Обединение, само че пък преподавателите очевидно ще могат да работят на доста места и да вземат участие в акредитацията на всичките съставни вузове. Сега по закон могат да са на главен трудов контракт и да вземат участие в акредитацията единствено на едно висше учебно заведение. А даже при настоящето състояние имаме (според НСИ) към 8000 пътуващи напред-назад по градовете преподаватели. При Обединението „ куфарните “ преподаватели ще са евентуално всеобща процедура. Мнозина ректори по принцип не виждат изгодата от още една държавна административна конструкция във висшето обучение, от „ шапка “, която ще сътвори повече проблеми, в сравнение с изгоди.
Един от причините в претекстовете е, че в Европа към този момент имало обединени висши учебни заведения. Има, само че изследване на Института за пазарна стопанска система сподели, че няма данни обединяването да е довело до основни разлики в качеството на преподаване, в интернационалния авторитет, в количеството планове или във връзките с бизнеса, каквито са посочените цели на плана. Ползите по-скоро са в… икономията на пари, изключително в по-слаборазвитите страни. Като че ли се обрисува това да е главният смисъл и на въпросната Концепция. Споменава се и демографската рецесия, т.е. обединяването ще се наложи в околните 10 години заради неналичието на студенти, счита Денков.
Третият план, чието разискване би трябвало да приключи на 25 август, е още веднъж Концепция - този път за Закон за поощряване на научните проучвания и на нововъведенията
Размахът е величествен, става дума за народен проект за развиване на науката и нововъведенията, наименуван „ екосистема “. За концепцията акад. Денков не е споменавал преди публикуването й. Става дума за превъзмогване на несъмнено съществуващата некоординираност и липса на взаимоотношение сред обособените институции на науката и нововъведенията у нас; за незадоволителното финансиране; за научното обезпечаване на институциите; за фундаменталните, приложните и пробните изследвания; за „ приключването на мозъци “.
В претекстовете към плана се признава това, за което не е признато да се приказва – че общественото финансиране на науката у нас в последните години е едвам 0,25% от Брутният вътрешен продукт, макар поетите задължения то да доближи 0,5% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година и 0.7% през 2022 година Да прибавим, че по принцип у нас парите за просвета, в това число тези от стратегиите на Европейски Съюз и от личните доходи на научните институти, са общо 0,7 % от Брутният вътрешен продукт, до момента в който междинният % в страните от Евросъюза е 2,3. България е последна по финансирането на просвета и изоставаме съществено в броя учени на 1 милион население.
В оповестения план е упоменато, че Фондът „ Научни проучвания “ в МОН и Националният иновационен фонд (НИФ) в Министерството на нововъведенията и растежа се финансират година за година, без връзка посред им и без дълготрайна тактика. Посочено е, че общественото финансиране за просвета би трябвало да стане 1% от Брутният вътрешен продукт и да бъдат дейно употребявано и насочено съгласно резултата (само в науката от работещите първо се желае резултат, с цел да се платят заплати), а бизнесът би трябвало да бъде насърчаван да влага и във фундаментални проучвания. Това пък е заимствано от опита на мощните страни, където огромните корпорации влагат средства за лична просвета. Изследванията ще бъдат финансирани съгласно софтуерната подготвеност по 9-степенна канара. Научните планове ще се финансират от фонда „ Научни проучвания “, и иновационните – от Националния иновационен фонд. Връзката сред нова Рамкова стратегия за научни проучвания и Рамкова стратегия за нововъведения ще се управлява и прави оценка от време на време от нов орган - Иновационен съвет. Описано е и какво съставляват центровете за подготвеност и центровете за върхова просвета, които бяха основани с европари и изначално са обособени структури, които дублират тематиките на институти и вузове и употребяват фрагментите им, сякаш с цел да има повече централизация в областта на знанието и нововъведенията. Макар че и в този момент законите разрешават всевъзможни взаимни действия в сектора.
В плана е очебийно, че висшите учебни заведения, Българска академия на науките и другите научни организации нямат потенциал да внедряват в практиката научни артикули и технологии, няма ги и разпоредбите за потреблението на научния артикул от компаниите. Впрочем, до 90-те години на ХХ век у нас имаше към 300 така наречен ведомствени научни институти, чиято работа бе развойната активност, привеждането на основания теоретичен артикул в използван артикул за практиката и и внедряването му в заводите на разнообразни браншове. Тези институти всичките бяха закрити заедно при държавното управление на Луканов. Сега се желае тази активност да се поеме от висшите учебни заведения и Българска академия на науките, което кардинално не им е работа, а България въобще няма тактика каква стопанска система ще развива. Затова впрягаме коня в непозната каруца.
Темата е голяма и заслужава обособен разбор. Така или другояче, приемането и реализирането на такива основни промени във висшето обучение и науката не може да стане през днешния ден или на следващия ден. Най-добре би било то да не става преждевременно, от съображения за пиар или политически дивиденти. Нестабилни държавни управления и обединения от напън заман мъчно могат да основат стратегии за действително развиване на България, стъпили на професионализъм. А в това време, с цел да не чакаме Годо, би могло да се решат доста от належащите проблеми, опрели ножа до кокала. Знанието не ще молебствия и красиви европриказки, желае Караджата. Като да вземем за пример, вместо да се купуват Ф-16 на хартия, а некъпани агитки да скачат пред президентството в поддръжка на безумното решение да въшлясваме и да митингуват против „ Газпром “, може да се помогне на образованието и науката да изкарат зимата. Щото без топлота, ток и вода тях ги няма въобще.
Може да се промени плануваният финансов застой на двата бранша в тригодишните бюджетни прогнози (за да има планове, първо би трябвало да има научна база и научна среда); да се отстрани порочният принцип „ парите следват студента “, въведен посредством безусловно преписване на „ пазарните “ правила на Тони Блеър; да бъдат следени висшите учебни заведения до каква степен съблюдават най-малко настоящия Закон за висшето образование; да бъдат подчинени и частните учебни заведения на разпоредбите на този закон, а не да са отвън него, както е сега; да се спре роенето на нови вузове и филиали и да се ориентира приемът на студенти към обичайния профил на всяко висше учебно заведение, в който то е най-силно. А не, както предложи служебният министър Пенов - да се усили приемът във военните специалности поради „ настъпилите съществени промени в средата на сигурността “ сега. Дали счита, че след 4-5 години, когато завършат новоприетите военни експерти, към момента ще сме в същата „ обстановка “? А е нужно незабавно да се мисли за дупката сред междинното и висшето обучение, тъй като видяхме от външното оценяване, че непрекъснатите промени в закона за учебните заведения доведоха до такава степен, че две трети от десетокласниците ни не могат да напишат със свои думи текст. Трябва властта да чуе преподавателите, че образованието във висшите учебни заведения зависи и от постъпващия „ мат’рял “. Да чуе и учените – че със заплата колкото на чистачката в мола „ приключването “ на кадърните хора ще е до последния мозък.
Ползата от незабавни действителни ограничения ще се усети доста бързо.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ