Автор: Цветалина Йосифова /психолог – психотерапевт, специализант клинична психология, Фондация

...
Автор: Цветалина Йосифова /психолог – психотерапевт, специализант клинична психология, Фондация
Коментари Харесай

Неприемливо поведение при децата. Какво означава това?

Автор: Цветалина Йосифова /психолог – психотерапевт, специализант клинична логика на психиката, Фондация Карин дом Варна/

Напоследък все по-често срещаме използването на термина „ недопустимо държание ”. Какво значи това? Неприемливото за едни си е напълно задоволително за други. Когато става дума за децата, обаче, ние възрастните одобряваме нашите разбирания и обществени правила за „ допустими ”, а тези, детските, които не разбираме – за неприемливи.

Какво тъкмо имам поради: от диалозите с родители, учители и други експерти може да обобщим, че под този термин най-често се схваща следното:

  • прояви свързани с региона на тялото – хапе, щипе, блъска, отхвърля храна, удря себе си или другите, самонаранява се, може да се следят прояви на нощни/дневни изпускания при построени хигиенични привички или пък задръжка и други
  • прояви, по време на дейности-предимно по време на занимания- отхвърля да се занимава целеустремено, не извършва инструкциите, демонстрира опозиционност, разсейва се, пречи, не взе участие, не слуша, ” нарушава дисциплината ”, разхвърля, не подрежда и други
  • прояви, касаещи контакта с близките /деца и възрастни/ -предимно по време на игра и свободни занимания- блъска ги, взема играчки или не ги дава, удря децата, липсва на предпочитание /или е засилено / и съответни умения за другарство и взаимоотношение и други
  • прояви, които детето е заучило като метод на изложение и държание, свързани с възпитанието и фамилния модел: „ Удрят ли те-удряй “, „ Ще си върша каквото желая “, „ Привличам внимание…. “, „ Решавам казуса с пердах “, „ Правото на по-силния ” и така нататък

Не можем да останем безучастни към всичко това и доста постоянно то предизвика и в нас прекомерно мощни страсти: „ изнервя ме ”, „ вбесява ме ”, „ не разбирам за какво го прави ”, „ не води до нищо положително ”, „ по какъв начин може да наранява себе си и другите ”, „ не схваща ни от положително, ни от неприятно ”, „ усещам се: безсилна, ядосана, срамя се, отговорна, афектирана, уплашена, обезпокоена. ” и така нататък

А по какъв начин ли се усеща детето?

Може би тъкмо по същия метод: завалено, ядосано, афектирано, уплашено, безсилно.

За да можем да му помогнем да се оправи би трябвало първо да си отговорим на въпроса „ Защо прави това?

Да го следим деликатно, тъй като след това пораждат и въпросите по кое време, къде и по какъв начин най-често го прави? А също и за какво, по кое време, къде и по какъв начин НЕ го прави!

Казано в резюме –нашата първа задача е да разберем функционалността на детското държание. Какво значи то? – против нас персонално ли е ориентирано или е сигнал за помощ? /така, както е признака за болестта/. Сърдим ли се на будилника, който звъни, с цел да ни разсъни? Ядосваме ли се на светофара като светне алено?

Всички знаем от опит, че с цел да се организира ефикасно лекуване лекаря първо търси повода, след това се прави антибиограма и чак тогава се избира ефикасния антибиотик.

По същия метод и на нас ни е нужно „ разкодиране на сигнала “ –намиране на аргументите за какво детето прави това, а след това и „ антибиограма “ на държанието, с цел да определим „ лекуването “.

Какво би трябвало да знаем авансово:

-особеностите на психологичните процеси /възприятия, внимание, памет, мислене/интелект, емоции/. В другата детска възраст те имат разнообразни характерности и ние би трябвало да ги познаваме или да се обърнем към някой експерт, който ги познава. Защото несъобразяването с тях /например завишаването на изискванията/ доста елементарно може да провокира сходно защитно държание от децата.

-възрастовите особености –на друга възраст децата минават през разнообразни прекарвания. Имат си своите „ психични задания ”, свързани с израстването, с които би трябвало да се оправят. Пубертета е една от тях, само че напълно не е първата детска рецесия -всички сме чували за „ рецесията на ината ”, „ рецесията на първокласника ”. Поведението и отношението на възрастните може да подкрепи детето в оправянето, само че и да я задълбочи, в случай че не дава отговор на детските потребности.

-специфика на положението на детето – ние терапевтите не работим с диагнози, работим с потребностите на децата. Но и за нас е нужна добра психодиагностика, с цел да сме оптимално потребни на децата и фамилиите. Тя ни оказва помощ да се съобразим с самостоятелните и характерни компликации на детето, да открием ресурсите и мощните му страни, както и предстоящите опасности и благоприятни условия.

За експертите синдромите на хиперактивност, на аутизъм, умствено закъснение и така нататък не са етикети, а насоки за работа. Всяко едно положение си носи своите характерности като поведенчески прояви, само че и като подобаваща, съответна лечебна намеса и насоки за работа.

-индивидуални особености на детето и фамилията – персоналния метод, извоюваното доверие на родителите, благожелателно отношение и познаването на самостоятелните особености на детето са безспорни фактори, които няма да разясняваме.

Ако сме намерили отговора на функционалността на детското „ недопустимо ” държание и сме взели горните условия впредвид доста по-лесно ще определим каква би трябвало да бъде нашата интервенцията и корекцията на това държание.

Корекция на неприемливото държание:

1.Овладейте себе си! Бъдете доброжелателни!

-Физическо блокиране, задържане, ограничение на двигателната възбуда/=поставяне на граница „ до тук “./

-Силна прегръдка или погалване по гърба, задържане с ръка на рамото или други

-Без критикуващ коментар и без прочувствена или морална оценка!

-Може да е съпроводено с къса фраза „ Не разрешавам да удряш “, „ Край “, „ Спокойно … “.

-Не споделяме „ неприятен си “, а „ постъпката ти е неприятна “

-Въздържайте се от изречения-инструкции, които стартират с „ Не…. “.. Те авансово настройват детето към твърдоглавие изключително към 3 год. ” Опитайте се да преформулирате изречениятя си.

-Принципа е „ Тук и в този момент ”-нашата реакция би трябвало да е непосредствена, незабавно, в обстановката, а не след време. Децата живеят в сегашното.

2. Вербализиране на страстта – да покажем, че разбираме държанието и възприятията на детето: -„ Искаш …. …, затова………..? “/ „ Искаш играчката му, по тази причина го блъсна ли? “ /,

„ Ядосан ли си? “, „ Сърдиш се защото… “

3. Даване на „ верен “ модел и различен вид:

-„ Ако искаш… изчакай /попитай/ помоли….. “ и така нататък

-„ Ако не искаш……може да…………или да….. “

(Даване на набор от разнообразни допустими модели, от които детето да си избере)

-Насърчаване да опита „ новия “ социално-желан модел /може с помощ/ и похвали при опит!

Превенция на недопустимо държание:

Наблюдавайте детето и реагирайте по опция преди него, като му припомните по какъв начин постъпваме преди да се развихри конфликтната обстановка или

-при инцидентна, позитивна демонстрация го похвалете!!!

-Не чакайте нежелана демонстрация, с цел да пристъпите към промяна.

Създавайте обстановки, в които да може да се прояви позитивно и го хвалете!

-Изграждайте на нов облик на детето и нова идентификация. “Аз съм подобен, за какъвто ме мислиш/говориш/ “!

-Положителната поддръжка е по-силен мотиватор от негативната

-Ново държание се построява по-лесно, в сравнение с да се поправя към този момент затвърдено.

-Да почитаме и одобряваме разликите, детската характерност и автентичност! Всеки има право да бъде подобен, какъвто е, в случай че това не пречи на близките също да бъдат себе си!

Бъдете доброжелателни, овладени, поредни и търпеливи в повторението и резултата няма да закъснее!

Инфо: http://purvite7.bg

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР