Автор: Иван Павлов, психолог, фамилен терапевтБезспорно едно от най-емоционалните събития

Автор: Иван Павлов, психолог, семеен терапевт

Безспорно едно от най-емоционалните събития в живота на човек е раждането на детето му. Това е събитие, което трансформира фрапантно целите на всеки член на фамилията. За партньорските двойки очакващи първото си дете това е миг на голямо предизвикателство. Попитах една двойка, с която работих: “Как мислите това, че ще имате бебе по какъв начин ще промени връзките сред двамата, ще ви отдалечи или ще ви сближи? “. Те дадоха отговор без да се замислят – “Ще ни сближи “! И в действителност това е генералното очакване на всички очакващи дете. Културата ни е задала избрани модели за това, какво е „ сплотено семейство “, който се предава от потомство на потомство.

Но истината през призмата на виталния цикъл на фамилията е, че променената настройка и грижата за новороденото е тестване за близостта сред сътрудниците. Този развой е нормативен. И не е безконечен. А е стадий. Важен и несъмнено посвоему сериозен. И в случай че това е първо дете и двамата ще се сблъскат с нова, непозната и предизвикателна роля, която ще би трябвало да усвоят в придвижване. В обичайните общества раждането на дете е бил важен миг, гарантиращ увеличението на ресурсите, способстващи физическото оцеляване на цялата общественост. Ако е бебето е и момче това е означавало и спомагателен запас. По традиция в тази ера мъжете са оставали да живеят в фамилията и след женитбата. За новороденото дете са полагали грижи всички дами в общността. Най-възрастните са направлявали и „ акуширали “ на майката в дословен и в метафоричен смисъл. Поговорката: “За да се отгледа едно дете е належащо цяло село “ сносно илюстрира статуса на новороденото в тази  епоха.

Ролята на бащата е била обвързвана с това да работи на полето или да ловува, с цел да подсигури прехраната. Разпределението на родителските задължения са били ясни, императивни и напълно приоритет на дамите в общността. Единствено в интервала на юношество мъжете са имали основна психическа и обществена роля за съзряването на момчетата помагайки им посредством ясно написани „ мъжки “ ритуали да преминат от детството към зрелостта. Спрямо новороденото, мъжете не са имали съвсем никакъв наставнически ангажимент. Ролята на мъжете не се трансформира изключително и в интервала на индустриалната гражданска война и софтуерен напредък почнали преди към 350 години и характеризиращи се урбанизация и съществена смяна в композицията на фамилиите. В този интервал двойките с деца заживяват в градовете, постоянно откъснати от ресурсите на общността и разширеното семейство. Обособява се ядреното /две генерации, родители-деца/ семейство. Индустриализацията изисква мъжът да работи повече и повече /често по 12-14 часа/, с цел да подсигурява физическото оцеляване на фамилията. За новороденото  е продължавала да се грижи дамата, само че е имало недостиг на прочувствената и чисто практическа поддръжка на други по-опитни дами. При непрекъснато отсъстващ мъж в фамилията /физически, само че не само/, прочувствените потребности на дамата стартират все по-често да да се задоволяват през грижата за децата. Подобна динамичност е оказвала постоянно разрушително въздействие върху връзките в двойката. Ясното  и окончателно систематизиране на родителските и обществени функции са успявали в този сериозен исторически интервал да предотвратят разпадането на фамилията. Периодът на детството е продължавал доста малко и децата след избрана възраст са започвали работа в заводите и работилниците. Животът е бил по-кратък, смъртността висока и рядко родителите за доживявали възраст, в която да се радват на внуци. Често и имало войни и епидемии. В този интервал се основават и първите институции за грижа за деца.

Информационната ера промени радикално метода на живот на цялото човечество, а сложи и нови упования към партньорската двойка и ролята на бащата. Роля, за която мъжете не бяха подготвени. Ако би трябвало да сме почтени, мъжете са цялостни дилетанти в това да усещат физическите и прочувствени потребности на новороденото.Това не ги прави по-малко чувствителни. Просто нямат развити умения и липсва процедура. Трябва да са спокойни, че когато вземат участие в грижата за бебето и дребното дете, не се конкурират с майка му, а посредством нещо ново и друго допълват тази грижа. Един натурален метод за основаване на умеене е посредством подражателство /поне, като начало/, а затвърждаването му изисква непрекъсната процедура. От кого обаче да се научат актуалните татковци, какво е да си татко? От техните татковци! Бащи, които постоянно съвсем не са участвали в множеството от случаите в живота им. Къде физически, къде прочувствено, а някъде и по двата метода.

Има несъмнено доста психическа литература и наръчници за родителстване на пазара. Литература, която обаче постоянно е писана от дами и заради остарели настройки и възпитателни модели най-вече за дами! Има препоръки и насоки, които макар безспорната си изгода не са съотносими едно към едно към мъжете.

Настъпил е стадий в който мъжете ще би трябвало да развият уменията си да бъдат включени татковци, само че не като подражават на дамите си, а като да оползотворят уникалността си, учейки се през опита и грешките и другите мъже с повече  родителски „ стаж “. Добра поддръжка могат да бъдат мъжките групи и просветителни семинари и тренинги. Важно е, несъмнено  да изпитват наслаждение от взаимоотношението с децата си и да не робуват на остарели настройки и легенди. Не на последно място би трябвало да имат в това начинание поддръжката на партньорките си. Само тогава биха могли да са потребни за детето, за себе си и за тях.

Ученето стартира през персонална смяна и през това да бъдеш себе си. Това обаче би могло да е мотив за напрежение и спорове в родителската двойка, тъй като има доста наложени, само че остарели възпитателни модели. И макар, че доста млади и модерни майки желаят сътрудниците им по-често да вземат участие в грижите за бебето и дребното дете, малко са тези, които не чакат това да е само по техния метод. Известна „ заслуга “ имат и бабите в този интервал, които в някои фамилии диктуват „ верния “ метод за образование и обгрижване. Тези спорове в следродилния интервал могат да отхвърлен бащите и да охладят ентусиазма им. Самочувствието им в новата роля така и така е прекомерно чупливо, градено и то в последните десетилетия без еднопосочен ролеви модел и биологични предпоставки, без съществуването на хилядолетна еволюционна подготовка и последователност на, която се осланят дамите.

Пишейки за ролята на бащата в живота на новороденото и детето в актуалния свят, би трябвало да отчетем и настъпилите промени в обществения подтекст. Все повече дами стартират работа съвсем незабавно след раждането. Все повече дами работят наедно с мъжете, а даже някои имат по-висок професионален ценз и статут. Съответно и приходи. Възникват доста нови специалности, а други към този момент нямат място. Все по-честа процедура е мъжете да излизат в „ бащинство “ давайки опция на партньорките си да се развиват кариерно. Ех, в случай че можеше да види всички тези промени дядо ми…?! Човек, който твърдо вярваше, че гледането на деца не е мъжка работа! Но светът върви напред, а не обратно! Все повече проучвания потвърждават за изгодата за новороденото и дребното дете от това да е обгрижвано интензивно и всекидневно и от двамата родители. Разбира се без да се очаква  непременно тъждество в количеството време.

Ежедневният контакт сред детето и татко му /независимо от пола/ носи доста прочувствена, сетивна и когнитивна изгода за общото му физическо и психоемоционално развиване. Това може да става посредством най-простите и ежедневни действия, персонално време и посвещаване, най-малко в границите на това време.Решаващо обаче за неговото психоемоционално и обществено развиване до към втората година си остава качеството на връзката с майката му. Качеството обаче на тази връзка изграждаща бъдещата персона зависи доста от качеството на връзката сред майка му и татко му. И то освен за това, по какъв начин дискутират  какво е вярно за възпитанието му и обгрижването му, само че и по какъв начин са траяли да се грижат за партньорските си връзки след раждането на детето. Раждането му носи с изключение на наслада и доста напрежение и паники. Това е интервалът на 24 часовите наряди на майката. Период на бъзсънни нощи и отмалялост. В някои фамилии майката се отделя с новороденото в едната стая с положителното желание да се наспи мъжът й. Ако е случайно това още не е проблем. Но в случай че се трансформира в модел това го лишава от значим преживелищен опит. И в случай че приказваме за на практика препоръки, една скъпа инвестиция тествана в действителния живот за построяването на характера на един „ новобранец “ татко е да преживее и този стадий на нощни бодърствания и „ лазаретно-полеви “ провокации при болест дружно с партньорката си. Така се построява мощна прочувствена връзка с детето, възприятието за отговорност, самоуважение, само че също по този начин сплотява и „ калява “ посредством борби родителския „ генщаб “.Може за някои да звучи извънредно, само че не лишавайте бащите от този опит.

Игрите, общите занимания и споделено време с детето без значение от пола са незаменима инвестиция в личностното им развиване. За да се любуват на родителстването дълги години сътрудниците не би трябвало да не помнят и интимния си живот. А той, е като огъня. Ако не се подклажда, гасне. Но за това е належащо персонално пространство, осъзнато изпитание, време и реципрочност. В интервала на бременност бъдещата майка е претърпяла девет месеца предизвикателни за психоемоционалното й положение и тяло промени. Промени за, които ще има потребност да се отвори предпазено пространство за шерване и поддръжка. В този интервал някои мъже стартират да се усещат отчуждени, самотни, тъжни и честичко гневни. Не схващат какво се случва с тях. Започват да отделят повече време на работата си и заниманията си чувствайки се постоянно непотребни в границите на фамилния живот. Ако това се трансформира в наклонност, крайният резултат ще е изчезнал във физически и прочувствен проект сътрудник и татко. Това в допълнение може да утежни връзките в двойката. Може да стартират да прехвърчат неизказани мисли: “Той/тя към този момент не ме харесва “, „ Не ме желае, значи не ме обича “, “Вече не вършим нещо дружно, значи не съм важен/а “. Освен, че половият живот сред сътрудниците в този интервал при множеството двойки се трансформира, настъпват и фрапантни промени в всекидневието, общите действия носещи наслаждение, срещите с другари, визитите при родственици, персоналното време, въобще, всичко е друго. И има потребност от сериозна прочувствена инвентаризация и смяна. Ако двамата не намерят сили и време да приказват за това, по какъв начин всеки се усеща в новата си роля, какви мисли му се завъртат в главата, какви упования и страхове има, това може да подложи на сериозна разяждане връзката. Четенето на мисли не е работещ вид. Говоренето без съответни дейности и от двамата, също. Периодът след раждането на бебето е сериозен за връзките в двойката, само че е и неповторима опция за двамата сътрудници да ги развият  и обогатят научавайки за себе си и другия нещо ново посредством новите си функции. Това е и значима стъпка за прочувственото и обществено израстване на актуалния мъж. Но това е комплициран и дълъг развой, не е eднократен акт. И се се завърта след всяко последващо дете. По друг, само че не по-малко натоварен, а от време на време и трагичен метод. В този подтекст, поддържането на удоволетворителни партньорски връзки е фундаментална причина за практикуването и усъвършенстването на родителските умения. В един постмодерен и информативен свят с особена новост звучи максимата, че това да си добър родител е разследване на това да си добър сътрудник.

За създателя на публикацията:

Иван Павлов  – психолог, семеен психотерапевт. Завършва образованието си по систематична фамилна психотерапия в Психосоциален институт за фамилията (ПСИС) – цялостен член на Камарата на тренинг институтите към Европейската асоциация по фамилна психотерапия (TIC – EFTA).Част е от екипа на (ПИСЕЛ) Психотерапевтичен институт по обществена екология на личността http://pisep.org/ и екип по план http://semeina-ekologia.Включен в Регистъра на психотерапевтите на България http://www.psychotherapy-bg.org/.Консултира на български и съветски език. Работи самостоятелно, с двойки, със фамилии и групи. Провежда семинари по тематики касаещи психологичното здраве, фамилните и брачните връзки, родителстването и детското развиване. За записване на консултация:   0889 27 41 14