Автор: Институт за енергиен мениджмънт /EMI/В края на март 2018

Автор: Институт за енергиен мениджмънт /EMI/

В края на март 2018 американската администрация за енергийна информация (EIA) разгласява оценките си за междинните стойности на приведените разноски за другите технологии за произвеждане на електрическа сила, влизащи в употреба през 2020, 2022 и 2040 година, които са част от националната система за енергийно моделиране за подготовката на идния Annual Energy Outlook 2018.

Приведените разноски за електрическа сила (Levelized cost of electricity/LCOE) са всекидневно признатата мярка за оценка и съпоставяне на конкурентоспособността на другите индустриални технологии. Те съставляват разноските за мегаватчас (в действителна стойност - в тази ситуация дисконтирани долари) за създаване и употреба на централи за цялостния им витален цикъл.

Ключови данни за пресмятане на LCOE са финансовите разноски, горивните разноски, закрепените и променливи разноски за поддръжка и употреба, финасовите разноски и степен на приложимост за всеки вид централа. Важността на тези фактори варира според от технологията. За технологии като слънчевите и вятърните, където няма горивни разноски и О&M (експлоатационните разходи) са релативно ниски, LCOE се трансформира съразмерно на оценените финансови разноски за индустриалната мощ. За технология със обилни горивни разноски и двата типа разноски - за гориво и финансови – оказват доста влияние върху LCOE. Поради това стойностите на LCOE за диспечируеми и за недиспечируеми индустриални мощности ес преглеждат поотделно и особено е очебийно, че директното съпоставяне сред тях от позиция на конкурентоспособност може да е проблематично и подвеждащо.

Наличието на разнообразни схеми за политики за поддръжка и поощряване, в това число федералните данъчни кредити/облекчения, също се регистрира при изчисленията. Подчертано е, че както при всяка прогноза, е налице неустановеност за всеки от тези фактори и тяхната стойност може да варира районно и във времето под въздействие на еволюцията на технологиите и смяната на цените на горивата.

Стойностите на LCOE са изчислени при следните допускания: 30-годишен интервал за покриване на разноските и среднопретеглена цена на капитала (WACC) от 4,5% преди данъчно облагане. Разходите за капитал са увеличени с 3 процентни пункта при оценката на вложенията в нови въглищни централи без уреди за хващане и запазване на въглеродни излъчвания. Това нарастване отразява финансовия риск, съпътстващ сходни огромни вложения в централи с дълъг живот и с релативно високи СО2 излъчвания. По същата причина избраната стойност на LCOE за въглищни централи с 30% хващане на СО2 е по-висока, в сравнение с би била при същите финансови разноски, само че при различен тип технологии.

LCOE за базовите технологии се базира на капацитивен фактор, който най-общо кореспондира с високия завършек на типичния фактор на разполагаемост. В контраст, за стандартни газови турбини, които типично се употребяват за пиков товар, е избран капацитивен фактор от 30%, което отразява минимума в диапазона на техния фактор за разполагаемост.

Производството от вятър и слънце, което не е оперативно контролируемо, а е подвластно от времето, е оценено въз основата на климатичния капацитет и при хипотеза, че се изкупува цялото създадено количество.

В графиката са показани среднопретеглените стойности на LCOE за нови мощности, влизащи в употреба преди 2022 година

Сравнението на приведените разноски за нови централи с борсовите цени демонстрира образно все по-дискутирания в последните години проблем с изчезналите пари (`missing money` problem). Цените на европейските тържища са доста по-ниски от разноските за нови мощности, т.е. настоящият пазарен модел не притегля вложителите. По тази причина и с оглед гарантиране на сигурността на снабдяването редица европейски страни вкараха национални схеми за възнаграждение за потенциал (Capacity Remuneration Mechanism) и понастоящем в Европа работят над 30 сходни схеми, нотифицирани пред Европейска комисия от позиция на сходство с разпоредбите за държавни помощи.