Автор: Боян Рашев, sustainability.bgНа Седемте езера има проблем, който съвсем

Автор: Боян Рашев, sustainability.bg

На Седемте езера има проблем, който напълно не е неповторим, нито толкоз комплициран за решение. Трябва просто да схванем, че естествената хубост е като всеки различен запас и може да бъде по едно и също време употребена и непокътната единствено, в случай че следваме икономическата логичност.

Първо за обстановката:

- Не, не е ОК да се играе хоро посред което и да е от Седемте езера.
- Не, хорото напълно не им е най-големият екологичен проблем на езерата. Още по-малко пък просто нареждането на едни хора във водата за няколко фотоси. Защото в края на краищата фотосите са много положителни и ще бъдат употребявани за туристическа реклама на страната. Дори и от тези, които ги хулят. И макар това…
- Не, не е добра концепция това хоро, тъй като дава несъответстващ образец за държание посред сензитивна екосистема. Неориентираният всеобщ екскурзиант ще си намерения, че надали не от него се чака да се разгърди и да се джасне юначен измежду ледените води на всяко срещнато езеро. Какъв родолюбец си, в случай че не го правиш?
- Не, не можем да продължаваме по този начин на Седемте езера: През топлите летни уикенди циркусът се трансформира в голям пикник – безусловно всяко кътче към водата гъмжи от народ, който гази на всички места. Разхвърлят софри, бере се всичко цъфтящо, вика се на воля, мият се крайници и бебешки задници, лаят кучета, търкалят се опаковки и торбички…
- Не, горното напълно не е най-големият проблем, тъй като има още по-силен всекидневен напън от хиляди хора, които се имат за доста „ еко “: Ежегодно се оформят огромни палаткови лагери на групички, които се застояват със седмици, тъй че екосистемата се радва на пречистващото им наличие, гарнирано с изобилни количества тор, огньове, опаковки посред клека и консервни кутии на дъното, миене и къпане. Този аспект на казуса е там от доста време и дълготрайно е съдействал повече за еутрофикацията на езерата. Защо се вършим, че не го виждаме?
Не, решения като „ да махнем лифта “, „ да спасим планината от кебапчетата и токчетата “, „ да забраним достъпа за няколко години “ не са съответни. Масовият екскурзиант в България има елементарен достъп до високата планина (над 2000 м) единствено в няколко точки – Мусала, Вихрен, Мальовица, Безбог и Седемте езера. Това са все емблематични места за страната и народа ни и никой няма право да пречи на оня, който пожелае да ги види и преживее. Дори последният да е „ селянин “, „ кифла “, „ кашкавал-турист “ и каквото там се сетите. Защото „ Опознай родината / природата, с цел да я обикнеш “ е безспорна и непреходна истина.
- Не, нищо не може да размени персоналното прекарване на високата планина. Аз се влюбих в нея, когато татко ми, безспорен дилетант и не-турист, с нулев планински опит замъкна 11-годишния си наследник към Мусала в една студена юнска заран след мача Холандия-СССР. Да, от дълго време беше. Напълно неподготвени, стигнахме до заслона и конфликтът с същинския лед ни върна назад в Боровец. Бях унищожен, премръзнал, прегладнял, само че тъкмо ледът възпламени огъня завинаги…
- Не, обезпечения елементарен достъп напълно не значи, че човек може да се държи гаменски на тези места. Осигуреният достъп задължава потребителя да съблюдава разпоредбите, с цел да могат милиони други също да се радват на същото качество „ чиста природа “.
- Не, парковите дирекции не са и в никакъв случай няма да бъдат способни да се оправят с увеличаващия се туристопоток. Не тъй като нямат потенциал или не са финансово обезпечени, а тъй като преглеждат всеобщия екскурзиант като пакостник или зложелател, от който би трябвало някакси да се отърват. И най-лесното решение постоянно е било цялостната възбрана. Да, но то е и най-неработещото.
- Не, няма решение за сходни места, до момента в който изключваме пазара. Защото там, където има повсеместност и стеснен запас, работят единствено законите на стопанската система, които се основават на действителното държание на междинния потребител. А нещастието на общото постоянно се демонстрира – всички използваме общия запас, само че никой не се грижи за него.

Решението е доста просто и се ползва съвсем на всички места по света, където има относително лимитирана територия, която притегля огромен брой гости – въвеждане на режим на достъп посредством някаква форма на входна такса и ръководство на предпазената територия, което е фокусирано върху контролиране на туристопотока, тъй че хем хората да са удовлетворени, хем природата да е непокътната. Места, които се радват на голяма известност основават към себе си цяла промишленост, която да поддържа качеството на услугата – елементарен и комфортен метод за хората да преживеят прелестната природа. И защото без непокътнатата природа качеството на услугата, надлежно и приходите падат, ръководството на тези места е фокусирано върху опазването й. Има драконовски правила и те се съблюдават, тъй като има кой да ги постанова, а санкциите могат да бъдат брутални. Ето образец от Плитвичките езера (разделете на 3.8, с цел да получите цените в лева):



Може да бъде ръководено от особено звено към Министерство на околната среда и водите, може да бъде от общините, само че най-добре в нашите условия ще работи, в случай че се отдаде на частен концесионер. Само сравнете Топлофикация в София и Пловдив или Софийска вода с което и да е ВиК или си припомнете по какъв начин беше по време на държавните ЕРП-та или остарелия рудник Челопеч с ДПМ Челопеч днес… Не мисля, че има смисъл да изяснявам какъв брой неспособна е страната в ролята на интензивно ръководещ даден запас.

Малко повече за решението:

- Не, това не е някаква ултра-пазарна мярка, която е публикувана единствено в Америка. Ако мислите по този начин, очевидно не познавате Европа. Защото образците тук са доста – като стартираме от Плитвичките езера в Хърватска (вероятно най-близкия до Седемте), минем през Черна гора, Национален парк Татра в Полша, водопадите Кримл в Австрия, Етна, всевъзможни пещери, каньони и така нататък – това са единствено първите, които ми идват мислено. А и в България има – Крушунските водопади, Стобските пирамиди, всевъзможни пещери от дълго време събират входни такси.
- Не, няма да има проблем от сорта „ Тогава бедните няма да видят природата “. Първо, Седемте езера са единствено капка в морето – в Рила и Пирин има стотици езера и доста от тях в действителност дори са по-готини от Седемте. Съседните Урдини езера да вземем за пример, които мощно избирам, откогато на Седемте има въжен превоз. Та, в случай че някой не може или не желае да заплати 10 лева за вход, умерено може да иде и другаде. Второ, постоянно може да се измисли социално-приемливо таксуване.
- Не, не важи и аргументът „ Те, дебилите, ще си платят и отново ще вършат, каквото си желаят “. Това е действително в настоящия режим. Ако обаче имаме частен концесионер, чийто бизнес-модел да се основава на оптималната посещаемост при идеално непокътната природа, то тогава работата става друга. Опитайте се да спите на палатка или да ловувате даром в частен резерват и ще разберете защо иде тирада!
- Не, не е нужно една такава територия да бъде оградена физически. Трябва да има 2-3 публични входа и може просто из нея да се разхождат двама „ кондуктори “, които да ревизират дали сте си платили и да продават билетчета на инцидентно озовалите се вътре.
- Не, няма никакъв законов проблем това да се случи незабавно. Заложено е като опция в Закона за предпазените територии, единствено би трябвало да се откри политическа воля.
- Не, частният концесионер няма тласък да унищожава или изразходва даден запас. Защото приходите му зависят от това този запас да бъде непокътнат в дълготраен проект. Да не приказваме, че нищо не пречи в контракта му да залегне реализиране на съответни природозащитни цели, нали? Щото без държавен надзор няма по какъв начин да минем.
- Не, естествената хубост не може да е „ безвъзмездна “. Тя става все по-ограничен и надлежно по-търсен запас, тъй като хората желае да я видят и преживеят, а все по-рядко се намира. И тъкмо това търсене води до потребността от опазването й, което пък желае съществени финансови средства.
- Не, никога приходите от входни такси не би трябвало да се озовават в общия кюп, наименуван „ републикански бюджет “. Те би трябвало наложително да останат на място, където да носят забележими изгоди и да финансират опазването на природата там. Ако има поддържани чешми, тоалетни, пътеки, ясно обособени кътове за хранене, доста от грозните подиуми към Седемте езера просто ще изчезнат.
- Не, няма основна разлика сред естествената хубост и водата или подземните естествени благосъстояния – от икономическа позиция всичко е запас. Защо едната е „ безвъзмездна “, а за другите се заплащат такси?
- Не, не може до място като Седемте езера да се стига всеобщо с джипове по урвата. Лифтът е единствената смислена опция за тези, които не желаят или не могат да вървят и би трябвало да има нужния потенциал, тъй че да задоволява търсенето.

Всъщност, това е най-хубавият метод да се употребява естествената хубост тук-там като Седемте езера за икономическо развиване на района. Докато единствено се чудим по какъв начин да понижим броя хора там, всеки локален гражданин ще има тласък да се бори против тези ограничавания, а и да прави пари от всички други запаси в близост – гора, вода, гъби, диви животни, билки…

Не, не желаеме това. Искаме повече хора, които да оставят парите си, с цел да се радват на тези неща в естествения им тип.

И най-после: А бе вие не разбрахте ли, че комунизмът свърши през 1989 година?