Европейските преки чуждестранни инвестиции отбелязват намаление за първи път за

Европейските директни задгранични вложения означават понижение за първи път за последните три години със спад на плановете от 4% и на работните места със 7% през 2023 година Преките задгранични вложения в Европа понижават през 2023 година, като спадът е с 4% спрямо 2022 година и с 11% по отношение на 2019 година, тъкмо преди пандемията от COVID-19. Това демонстрира годишното изследване за интереса към вложения и атрактивността на Европа на EY за 2024 г.зв. Франция, Англия и Германия не престават да притеглят най-вече вложения и резервират първите три места, като там се осъществят към половината от общия брой планове. Преките задгранични вложения са намалели с 5% (1194 проекта) във Франция и с 12% в Германия (733). Обратно на тази наклонност, Англия изпреварва Германия, като се изкачва на второ място с нарастване от 6% в броя на плановете (985). България също се отличава от общата наклонност – през 2023 година у нас са осъществени 27 капиталови плана, които са обезпечили 1966 работни места. За съпоставяне през 2022 година плановете са били 20, а добавената им стойност в работни места в 1490. Най-много са новите планове в секторите електроника, бизнес услуги, програмен продукт и IT. „ Привличането на директни задгранични вложения ще зависи от положителното взаимоотношение сред страната и бизнеса и намирането на верния баланс на контролиране и конкурентноспособност. Индустриалният пейзаж на България е към момента добре диверсифицицран и навременното насочване в нововъзникващите трендове на главните ни пазари, както и в геополитическите промени, е причина за основаване на бизнеси с висока добавена стойност. Познатите тематики като дигитализацията, технологиите, са все по този начин значими, само че индустриализацията на стопанската система на Европа по резистентен метод има все по-голямо значение “, счита Диана Николаева, съучастник и началник на отдел „ Стратегия и покупко-продажби “ в EY Bulgaria. Въпреки оптимизма, че размерът на директните задгранични вложения в Европа ще се възвърне след пандемията, бавният стопански напредък, растящата инфлация, скокът в цените на силата и тревожната геополитическа конюнктура, са причина за общия спад в европейските директни задгранични вложения, което се случва за първи път от 2020 година насам. През 2023 година компании от целия свят са оповестили 5694 планове, свързани с разгръщане и разширение на бизнеса си в 44 европейски страни, спрямо 5962 през 2022 година – годишно понижение от 4% при напредък от 1% през 2022 година и 5% напредък през 2021 година Инвестициите в този момент са с 14% по-малко от пика си през 2017 година, а общият брой на основаните работни места в Европа вследствие на директни задгранични вложения понижава със 7% на годишна база до 319,923. Повечето регулации за бизнеса, променливите цени на силата и политическата неустойчивост са трите съществени фактора, влияещи на капиталовите планове. Европа като континент е пионер в новите регулаторни условия във връзка с изкуствения разсъдък, корпоративната резистентност и отбраната на данните – това кара вложителите да се тормозят, че тези затруднения могат да попречат на бизнес растежа им. Продължаващата енергийна рецесия, несигурността в упованието на резултатите от  европейските избори, както и неспиращите обществени напрежения и политически радикализъм, също тревожат вложителите. Наблюдава се преорганизацията на веригите за доставки в интерес на Южна и Източна Европа. Някои страни там се възползват от това за връщането на редица индустриални действия в тези региони – броят на плановете, свързани с индустриална активност се усилва в Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Италия и Турция. В същото време се вижда стесняване на вложенията в секторите на цифровизацията и бизнес услугите, което е най-видимо в западните страни, измежду които Нидерландия и Белгия. Войната сред Русия и Украйна продължава да въздейства на вложенията на пазарите, граничещи с една от тези страни, в това число Румъния (-13%), Финландия (-32%) и балтийските страни като Латвия (-31%) и Литва (-40%). Преките частни вложения в секторите на услугите понижават. Броят на плановете в софтуерните и ИТ бизнеси, които обичайно са най-големите браншове за вложения в Европа, понижават надлежно с 19% и 27%. На другият полюс за вложенията в туризма с нарастване от 130% през 2023 година Секторът продължава да се възвръща, защото потребителите се връщат към харченето на средства за отмора и пътувания след рухването на рестриктивните мерки, наложени от пандемията. Въпреки общата по-мрачна картина, има място за оптимизъм - 72% от интервюираните бизнеси заявяват проекти за разширение на интервенциите си в Европа през идната година – нарастване от 67% по отношение на 2022 година Инвеститорите са положително настроени по отношение на дълготрайните вероятности на Европа, защото се чака икономическата обстановка последователно да се усъвършенства. Освен това, в подтекста на възходящото геополитическо напрежение, относителната непоклатимост на огромните стопански системи на Европа е доста преимущество. Целият отчет можете да видите тук: