Автор: Биляна Веселинова, ТрудНепрекъснато кърпим Закона за енергетиката, но в

Автор: Биляна Веселинова, " Труд "

Непрекъснато кърпим Закона за енергетиката, само че в интервала 2014-2023 година България беше предадена енергийно, тъй като нямаме енергийна тактика, споделя инж. Иван Айолов. Разширението на  АЕЦ „ Козлодуй “ е в областта на розовите-експериментални  планове. До построяването на нови базови мощности  комплексът „ Марица Изток “ е витално нужен за страната, споделя още Айолов. И добавя, че е извънредно време ръководещите, хората, от които зависи развиването на България, да научат какво значи в енергетиката понятието „ базова мощ “.

- Господин Айолов, за какво внезапно въглищните централи се оказа, че създават толкоз безценен ток, че не са конкурентно способни, откакто доста време дружно с АЕЦ „ Козлодуй “ това беше източник на евтина електрическа енергия?

- Топлоелектрическите централи стават неконкурентно способни, защото Европейският съюз ползва една чисто административен и политически лост. Към цената на електрическата енергия на кондензационните централи, които работят в по-голямата си част на лигнитни въглища и дребен % на черни въглища, се прибавя най-малко едни 200 лева-това е цената за въглеродните излъчвания, а това по своята същина е един чисто политически и стопански инструмент и по този метод се нарушава пазарния принцип. Не може да приказваме за пазарен принцип при определянето на цените на другите генериращи мощности, тъй като в случай че се махнат тези 200 лв. от цената на електрическата енергия, създадена от кондензационните централи, то те ще станат доста конкурентно способни. 

- Откъде идват в крайната цена въпросните 200 лв. от горната страна, кой ги дефинира?

- Тези 200 лв. са 100 евро за звук въглеродни излъчвания, заплащат се квоти за въглеродните излъчвания, само че тази цена е спекулативна, не може да се изясни от кое място идва, по какъв начин се образува. Тази цена от 100 евро е административна и политическа, предвид на постигането на някакви зелени цели, които периодичен се одобряват на равнище Европейски съюз във връзка с намаляване на въглеродните излъчвания. Ако погледнем цената на звук въглеродни излъчвания ще забележим, че през 2006, 2007 или даже 2008 година, тя е била центове. Постепенно обаче от центове отиде на 5 евро, на 20 евро и сега тази цена се движи сред 90 и 100 евро на звук, респективно за MWh, което дори е в нарушаване на по-ранно решение на Европейската комисия че тази цена не би трябвало да надвишава 60 евро. В момента спекулативно цената отива до 100 евро. Цената на електрическата енергия в централите „ Марица Изток “ е от порядъка на 90-110 лв. за MWh и като сложите от горната страна въпросните 200 лв. и отива на 290-310 лв. за MWh, което не е пазарна стопанска система, не е пазарно установяване на цени. Затова тази ария, която се пее за затваряне на централите в Маришкия басейн дали на следващия ден, дали в други ден, дали 2035 или 2038 година, води от енергийна самостоятелност към безспорна енергийна взаимозависимост на България. Енергийният комплекс “Марица Изток “ обезпечава от 38 до 65 % от мощностния и енергиен баланс на страната в минимални и оптимални режими и според от климатичните условия. Към актуалният стадий отчасти или изцяло извеждане на мощности от него заплашва националната сигурност и сходни решения водят до доста тежки последствия за страната. Така както я караме,  отиваме към енергийна злополука и без да желая да тревожа никого, цифрите и анализите го демонстрират. 

- Липсата на енергийна тактика у нас ли води до този безпорядък и не предсказуемост в целия бранш сега?

- Като приказваме за енергийна тактика или за стратегическо обмисляне в енергетиката, би трябвало да имаме поради, че краткосрочният интервал се дефинира от времето за създаване на базова генерираща единица, за Енергетиката това време е сред 10 и 15 години.  Дългосрочната тактика на енергийната тактика би трябвало да бъде 2050 година, а краткосрочната – примерно 2035 година. Липсата на енергийна тактика и национална политическа воля за нейното осъществяване като взимане на решения на парче, под външен напън, защитаващи непознати лобистки и стопански ползи, води до заличаване на Българската енергийна система. Но това също е от некадърно, да не употребявам думата предателско отношение към въпросите на българската Енергетика и осъществяване на такава безредна политика. По времето на държавното управление „ Орешарски “ през юли месец 2014 година имаше направена такава тактика, не настоявам, че е била най-хубавата, само че тя отиде в кошчетата под бюрата. Тя можеше да бъде надградена, можеше да бъде усъвършенствана, само че в нея се преглеждат тъкмо такива стъпки – краткосрочна стратегия за 10-15 години напред и дълготрайна – до 2050 година. За страдание от 2014 година до този миг подобен документ не е изработен. Вземат се единствено палиативни решения въз основата на измислени неща. В интервала 2014-2023 година България беше предадена енергийно. Защо трябваше нашата страна да се съгласи да взема база 2019 година за въглеродните излъчвания, когато първичните планове, в случай че се вземе за начална година 1990 година, демонстрират, че оттогава България е снижила към 55 % въглеродните излъчвания? А приемайки за база 2019 година и ангажирайки се да се понижат с 50 % въглеродните излъчвания, това към този момент е унищожително за Енергийната система на страната. Кой го позволи?
Отговорът е еднозначен-тези, които в този момент ръководят страната.

- Може ли България да завоюва време, до момента в който въпреки всичко се създаде енергийната тактика и се откри това решение за климатичната индиферентност, базовите мощности, салдото сред нуклеарната енергетика, въглищни централи и ВЕИ?

- Вижте, доста време е пропиляно. Съсипа се плана „ Белене “. Ако през 2006 година планът „ Белене “ беше стартирал, през 2014 година в употреба щеше да влезе I блок, а през 2015 година II блок. Към момента ние си продаваме оборудването на Украйна, което е тотално безумство и тотално изменничество. Аз не желая да съпоставям планът „ Белене “ с разширението на АЕЦ „ Козлодуй “, само че в случай че бъда  питан – и двата плана са нужни на страната, когато приказваме за визия 2050 година. Каквото и да се направи сега с АЕЦ „ Козлодуй “, планът „ Белене “ има един задатък от 7-8 години, „ Белене “ е по-напред от разширението на „ Козлодуй “. Но сегашните ръководещи одобриха, че това е затворен роман, затворен план. Разширението на  АЕЦ „ Козлодуй “ е в областта на розовите проекти а в прочут смисъл опит. През 2014 година цената, която беше контрактувана, само че не подписана и беше оставена на идващото държавно управление за американския нуклеарен блок AP1000, с който в този момент се приказва, че ще се прави VII и VIII блок в „ Козлодуй “, беше 7 милиарда $. В момента, в случай че приказваме за два нови блока на „ Козлодуй “, смятам, че цената ще е сред 25-30 милиарда $.  Сега ни се показва, че ще загубим 3,5 милиарда лв., в случай че не осъществим териториалните проекти за въглищните райони, които държавното управление внесе в Брюксел. Какво са тези средства в съпоставяне със средствата за нови мощности на „ Козлодуй “? Да не приказваме, че към момента в света няма пуснат блок AP1000, т.е. ние още веднъж ще бъдем опитно зайче. Въпросите с нуклеарното гориво от „ Уестингхаус “ и „ Фраматом “ за VI блок също са доста и следва да забележим и този опит, като имаме поради, че използването на американското нуклеарно гориво и в Словакия, и в Украйна имаше доста проблеми и Словакия се отхвърли от него, а в Украйна по някакъв метод потеглиха да го употребяват. Да не приказваме, че ренесансът на френската нуклеарна стратегия има застой и предишното лято по две аргументи бяха спрени там нуклеарни мощности – заради липса на вода, нужна за изстудяване и заради обстоятелството, че произведения, създадени от „ Уестингхаус “ получиха пукнатини. Категорично не е правилно, това което се твърди, че в „ Козлодуй “ има изцяло построена инфраструктура. Двата канала – студеният за изстудяване и топлият за охладената вода, която се връща в Дунав, са строени преди повече от 40години, доста години с стартирането в употреба на старите блокове на „ Козлодуй “. За двата нови хилядника VII и VIII блок ще би трябвало да се построяват нови канали. Химическата водоочистка също не е задоволителна за двата нови реактора, ще би трябвало да се вършат и нови разпределителни уредби и още електропроводни връзки. Затова и споделям, че изрично не дава отговор на истината, че „ Козлодуй “ има всичко построено и ще сложим единствено нуклеарните реактори, а нужната инфраструктура ще коства доста средства стотици милиони. Да не приказваме, че със прекъсването на III и IV блок имаме пропуснати изгоди за 25-30 милиарда лв.. С нуклеарната енергетика влизаме в опити, при които не е ясно кое ще тръгне, кое не и какви подводни камъни ще излязат. От друга страна с пренасищането на системата с непредсказуемите като произвеждане ВЕИ, води до „ разхождането “ на ТЕЦ-овете от най-малък до оптимален режим на работа при балансирането на системата, а това води до ускорена обезценка на оборудванията и второ – коства не малко пари. Един път се заплащат такси за регулирането, само че повторно, ще дам образец – един кондензационен блок в „ Марица Изток “, който и да е той, стартирането му от студено положение коства към 60 000 лв. и повече по отношение на ескалацията на цените понастящем.

- Да разбирам ли, че по този начин България си създава сама по-скъп ток, вместо да имаме евтина електрическа енергия?

- Да, по този начин е. Има и различен сериозен проблем - в случай че забележим каква е била генерацията и какво е създадено през 2022 година -брутното произвеждане е било 48 милиарда киловатчаса. Нарочно споделям в киловатчаса, тъй като елементарните жители са привикнали да чуват тази мярка. Брутното ползване е 39 милиарда киловатчаса. Загубите в електроенергийната система са 2,3 %, личните потребности за генериращите мощности са 12, 6 % и режим помпи-за да се върне водата в главния язовир – 1 % (това са помпено акумулиращите ВЕЦ). За тази година към този момент имаме понижение с 20 % на брутното произвеждане на електрическа енергия. Което приказва, че нещо става с стопанската система ни и тя употребява по-малко електрическа енергия. Брутното ползване на бита е спаднало единствено с 4 %. 

- Може ли страната ни да разчита на импорт на електрическа енергия при дефицит?

- България обезпечава на района посредством експорт от 1000 до 2000 мегавата електрическа енергия. Ако кажем, че затваряме комплекс „ Марица Изток “ и сякаш на пазарен принцип стартираме да стопираме кондензационни централи, това значи, че ние няма да можем да осигурим мощностностния баланс за страната, да не приказваме за енергийния баланс. Чувам, че някои споделят, че ще внасяме ток. Откъде? Ние работим и сме свързани с Европейската енергийна система още от 2004 година, преди да влезем в Европейски Съюз. Но без значение, че работим в паралел, от Западната част на Европа към Източната има три връзки от 400 киловолта, които в рискови обстановки се запълват и при нас в такива обстановки не може да пристигна сила. Това е както при някои вилни зони, където хората събота и неделя като почнат да поливат, тези, които са на края на водопровода, нямат вода. Има някаква вяра, че Турция следващата година ще пусне в употреба първи блок от АЕЦ „ Аккую “, през 2025 година там се възнамерява стартиране и на втори блок и вероятно оттова да купуваме електрическа енергия, само че въпросът е на каква цена и дали ще бъде конкурентна на това, което ние имаме като енергиен притежател – нашите въглища несъмнено считам, че ще бъде доста по-висока. Не съм срещу да се мисли за рационализация на ТЕЦ-овете, само че по този въпрос не се работи, а отиваме на приказката ще превърнем Марица Изток във „ Водородна котловина “. Миналата година в Германия Потсдамският институт за енергийни разбори и проучвания разгласява отчет, в който във връзка с водорода се споделя, че през 2030 година от водород ще се покриват 1 % от енергийните потребности на света, а през 2050 година може да се приказва за 3 %. Водородът е рисков за предпазване и превозване, а с цел да се получи „ наследник “ или „ зелен “ водород е належащо голямо количество електрическа енергия и голямо количество вода. В отчетът се твърди, че задоволяването на енергийните потребности в международен мащаб е една комфортна политическа дъвка, приказва се за големи вложения, само че не е потвърдена успеваемостта им. Но ние в този момент сме си наумили, че ще вършим комплекса „ Марица Изток “ „ Водородна котловина “. Крайно време е тези, които ни ръководят, тези, от които зависи развиването на страната, да създадат сериозната разлика или най-малко да научат какво е базова енергийна мощ – това е генерация, която може да работи  и създава  8760  часа в годината, а в случай че сложим един месец да профилактика или ремонт – 8000 часа. Базовите мощности на България са АЕЦ „ Козлодуй “ и „ Марица Изток “. ВЕЦ-овете не са базови мощности, те са за бързо контролиране на Енергийната система. В регулирането по мощ, периодичност и равнища на напрежение вземат участие и Топлоелектрическа централа. Що се отнася за вятърните и фотоволтаичните паркове, тяхната годишна употреба е от 1250 до 2300 часа. В останалото време до 8760 часа какво вършим? Затова ще се върна още веднъж на острата нужда от енергийна тактика, в която би трябвало да имаме разказани стъпките за създаване на базови мощности. Стремглаво желаеме да си унищожим комплекса „ Марица Изток “, задраскаха „ Белене “ с лека ръка и предстоят опити на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “, само че всички тези въпроси касаят всички нас.

- Част от енергийната тактика не би трябвало ли да бъде електропреносната система и кои са основните въпроси за решение при нея?

- В момента там също има безобразни залитания. Основните вложения, които би трябвало да бъдат вложени в електроенергийната преносна мрежа са уголемение и рехабилитация на мрежа 110 киловолта. За страдание тук също се виждат стопански и политически ползи. В Плана на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) се предлага мрежата 220 киловолта да се трансформира на 400 кило волта, което е непрофесионално, лишено от режимни планове. Единствената аргументация е че има доста поръчки за присъединение на ВЕИ планове, това е непрофесионално и трагикомично. Между другото Англия отсрочва да причислява до 2030 година огромни ВЕИ планове заради пренасищане на мрежата. Ако се употребява трасето на един електропровод 220 киловолта, той напълно би трябвало да бъде съборен и отначало да се слагат стълбове, тъй като тези за 220 не могат да се употребяват като габарити за 400 киловолта. Освен това следва да се изградят нови уредби 400 киловолта, а това са неверни стотици милиони лв.. Планираното от ЕСО е още веднъж политико-икономическо решение, а не на технико-икономически разбор, тъй като сходно прекачване ще коства на България  минимум  5-6 милиарда лв., а може би и повече имайки поради още веднъж ескалацията на цените.

Ако би трябвало да се вложат пари за присъединение на фотоволтаичните и ветровите планове, тъй като тъкмо в регионите, където има вятър и където има слънце,те би трябвало да се вложат в мрежата от 110 киловолта, тъй като тъкмо там тя не е доразвита и като електропроводи, и като подстанции – приказвам за Североизток, Югоизток и бих допълнил и Югозапад. Няколко думи за съхранението на силата от ВЕИ. Главното направление в една бъдеща Енергийна тактика е потреблението на хидроенергийния  потенциал на страната, по опция създаване и уголемение на ПАВЕЦ. Разбира се за това са нужни най-малко 10-15 години. Считам, че инсталирането на акумулатори за предпазване на сила следва окончателно да се присъди на вложителите на ВЕИ планове. Като образец ще дам, което е направено по законодателен път в някои страни - с 25 % от бюджета за реализация на един план да се финансира построяването на система за предпазване на сила. Това не следва да се финансира от страната и да е за сметка на всеки един от нас.

Нашият посетител

Инж. Иван Айолов е роден през 1949 година и е приключил Техническия университет в София със компетентност „ Електрически централи, мрежи и системи ”.със специализация-Автоматизация на Електроенергийната система.  Специализирал е в Стопанската академия в Русия. Има над 37-годишен трудов стаж в системата на електроснабдяването, министерството на енергетиката и НЕК. Бил е общоприет шеф на „ Енергоимпекс ”, изпълнителен шеф на „ Трафосервиз ” АД и първият изпълнителен шеф на „ ЕСО ” ЕАД. От 2010 година е изпълнителен шеф на „ Техенерго ” ЕАД. Бил е зам.-министър в МИЕТ, отговарящ за енергетиката, в кабинета „ Орешарски “.