Автоматичната междупланетна станция на НАСА “Джуно” прелетя за последен път към Земята, преди да се отправи към Юпитер!
Автоматичната междупланетна станция на НАСА “Джуно ” прелетя край Земята на 9 октомври 2013 година по проект, с цел да употребява нейното гравитационно влияние за ускорение към крайната цел – Юпитер. “Джуно ” беше изстреляна през лятото на 2011 година, след което хвърча далечния космос в продължение на две години, преди да се завърне през този месец в покрайнините на Земята още веднъж, за финален път. След гравитационната маневра “Джуно ” към този момент лети към Юпитер. Пристигането в орбита към тази гигантска газова планета е планувано за 4 юли 2016 година.
Облитането на Земята беше сполучливо и “Джуно ” направи няколко фотоси на нашата планета от космоса. Всичко протече по проект с едно изключение – автоматизираната междупланетна станция навлезе в предпазен режим на работа (safe mode) заради незнайна причина. Навлизането в предпазен режим не се отрази неподходящо на маневрата, както и на тестването на научните принадлежности по време на облитането – множеството от данните към този момент са били изпратени към Земята.
“Джуно ” съумя да снима Земята, прелитайки край нея на 9 октомври 2013 година Photo credit: NASA/JPL/SwRI/MSSS/Ken Kremer
Автоматичната междупланетна станция на НАСА “Джуно ” ще учи планетата Юпитер от полярна орбита – по-специално нейния състав, конструкция, магнитно поле. Сред главните научни въпроси, на които задачата би трябвало да отговори, са: “Как се е формирала планетата? ”, “Има ли твърдо ядро? ”, “Какво е количеството вода в атмосферата? ”.
Името на планетата Юпитер идва от римската митология – Юпитер е висш господ. “Джуно ” е кръстена на Юнона, неговата брачна половинка.
Важно е да се означи, че “Джуно ” от своята полярна орбита ще учи на първо място планетата Юпитер, а не нейните луни, за някои от които се допуска, че имат течен океан под повърхността и вероятно живи организми. Изучаването на луните, в частност Европа, е планувано за бъдеща задача – въпреки че нейното осъществяване към този момент наподобява неразбираемо заради дефицита на сериозно значим плутоний, който ще служи за електрозахранване на бъдещия галактически уред. За сметка на това “Джуно ” ще употребява слънчеви акумулатори за електроснабдяване – впрочем, “Джуно ” е първата задача, която ще учи планета оттатък орбитата на Марс със Слънчево електрозахранване! За да работи дейно, “Джуно ” ще бъде непрекъснато осветлен от Слънцето по време на цялата задача – като се изключи къси интервали, когато ще работи основният мотор.
След идването в орбита към Юпитер, “Джуно ” ще работи в продължение на към една година – от 2016 до 2017, след което ще бъде целеустремено изведен от орбита, с цел да изгори в юпитерианската атмосфера. Тази мярка се организира да не би “Джуно ” да се сблъска с някоя от луните и да придвижи земни бактерии върху нея.
За повече информация по отношение на облитането на Земята от “Джуно ”: Universetoday
