Защо автомобилните гуми са черни?
automedia.investor.bg
Промяната идва по време на Първата международна война
Технологиите за произвеждане на гуми изминават дълъг път, откогато първият Ford Model T излиза от завода през 1908 година Самите гуми се разграничават освен по размери, състав и конструкция,но и по цвят. В началото те са бели и едвам в интервала на Първата международна война става черни. Ето за какво...
Разхождайки се в музея Ford Piquette Avenue Plant (първата фабрика на Ford, където е създаден и съединен и първият Model T) редактор от изданието Jalopnik - Дейвид Трейси, вижда, че някои модели имат бели гуми, а други – черни. Затова и се обръща за коментар към френския производител Michelin.
„ Оригиналните бели гуми имат по-светъл нюанс поради естествения тип на кауча. Техническият въглерод (наричан от време на време сажди, въпреки че това не е напълно точно) е прибавен през 1917 година, защото усилва десетократно устойчивостта на гумата ”, изясняват от компанията-производител.
Това е доказано и от инженер-химикът Джек Кениг, който пресмята, че една гума без сажди ще изкара 8000 км. В момента гумите въртят по 20 000 – 25 000 км на година, освен това в продължение на 3-4 години, което демонстрира какъв брой оскъдна е първата цифра.
Сега техническият въглерод заема към 30% от състава на гумата, като и придава черен цвят. Той освен я прави по-устойчива, само че и я пази от ултравиолетовите лъчи, а също по този начин усъвършенства сцеплението с пътя. Което значи, че прави автомобила по-добър за ръководство.
Какво съставлява техническият въглерод? Това е артикул на въглерода, който не е изгорен изцяло и от чийто пушек се образуват дребни частици. В началото продуктът се се добива по разнообразни способи, като най-разпространеният е с потребление на пламъка на газова лампа. Той се насочва към хладна повърхнина, вследствие на което се образуват прахообразни сажди. Именно те се употребяват в качеството си на детайл за почерняване.
През 1870 година обаче е открит нов способ – природният газ се изгаря, като пламъците се сблъскват с железен улей с водно изстудяване. Окисляването стопира и се освобождават сажди, което разрешава събирането на дребни частици. Съответно те вършат гумите още по-здрави. Този способ обаче не е изключително ефикасен и екологични чист, защото изхвърля доста пушек във въздуха.
В наши дни главният способ за приемане на механически въглерод е потреблението на пещ. Течната въглеводородна суровина се вкарва в пещта, където се изгарят природен газ и авансово загрят въздух. Високите температури водят до това, че суровината „ се пука “ и се трансформира в пушек. Той се охлажда с вода и се филтрират дребни частици сажди. Полученият прахуляк се оформя в гранули, с цел да улеснение на превозването.
Как обаче се стига до концепцията, гумите да станат черни? Има няколко разнообразни версии, само че най-достоверната е обвързвана с минуса на муниции по време на Първата международна война.
В началото на XX век производителите на гуми откриват, че прибавянето на цинков оксид прави продукта по-устойчив. Проблемът е, че цинкът е значима част от месинга, от който се вършат артилерийските снаряди. И на производителите е подредено, да не употребяват цинк в гумите си, защото той е необходим на военните. Съответно би трябвало да се търси опция и тя се оказва точно техническият въглерод.
Ако се поразровим по-надълбоко, стигаме до компанията Crayola, която създава моливи и маркери. Нейни създатели са Едуин Бини и Харолд Смит – племенник и наследник на Джоузеф Бини, който е създател на химически цех Peekskill в Ню Йорк. Именно той първи стартира да употребява техническия водород, само че за изработката на пигменти и мастило.
Когато Джозеф се пенсионира, Едуин и Харолд основават Binney & Smith. Компанията реализира огромен триумф с изработката на алена багра, която се употребява за навесите в цяла Америка. Фирмата основава специфичен препарат, който се нанася върху разнообразни повърхности, с помощта на който в пространствата не се събира прахуляк. Съответно той се употребява в класните стаи на множеството учебни заведения в Съединени американски щати.
Малко по-късно компанията става международен водач по произвеждане на механически въглерод, който се продава като мастило под марката Peerless и печели Цлатен орден на международното ревю в Париж през 1900 година Големият си удар Binney & Smith нанася с откриването на огромни находища природен газ в Пенсилвания, което я изстрелва на върха.
Предимствата на потреблението на техническия въглерод за увеличаване на каучука обаче са открити от химика Джон Моут през 1904 година, само че никой не обръща внимание на този факт. Едва 8 години по-късно технологията стартира да се употребява в гумите на компанията Diamond Rubber Co. от град Акрън (щата Охайо), принадлежаща на B. F. Goodrich. И той на собствен ред поръчва 500 тона механически въглерод на най-големия производител на този артикул в света по това време – компанията Binney & Smith, за която към този момент стана дума.
Какво общо обаче има първата международна война? Технологията за потребление на сажди вместо цинк за по-висока резистентност на гумите е била открита по-рано и към този момент се е употребила, когато е избухналата самата война, тъй че ни би трябвало нещата да се свързват.
По-скоро очевидно става дума за съвпадане, защото по това време колите стават все по-популярни и все по-широко публикувани. Съответно гумите им стават по-здрави, с помощта на потреблението на механически въглерод, който ги прави черни. И такива остават до наши дни...
Снимки: Jalopnik
Промяната идва по време на Първата международна война
Технологиите за произвеждане на гуми изминават дълъг път, откогато първият Ford Model T излиза от завода през 1908 година Самите гуми се разграничават освен по размери, състав и конструкция,но и по цвят. В началото те са бели и едвам в интервала на Първата международна война става черни. Ето за какво...
Разхождайки се в музея Ford Piquette Avenue Plant (първата фабрика на Ford, където е създаден и съединен и първият Model T) редактор от изданието Jalopnik - Дейвид Трейси, вижда, че някои модели имат бели гуми, а други – черни. Затова и се обръща за коментар към френския производител Michelin.
„ Оригиналните бели гуми имат по-светъл нюанс поради естествения тип на кауча. Техническият въглерод (наричан от време на време сажди, въпреки че това не е напълно точно) е прибавен през 1917 година, защото усилва десетократно устойчивостта на гумата ”, изясняват от компанията-производител.
Това е доказано и от инженер-химикът Джек Кениг, който пресмята, че една гума без сажди ще изкара 8000 км. В момента гумите въртят по 20 000 – 25 000 км на година, освен това в продължение на 3-4 години, което демонстрира какъв брой оскъдна е първата цифра.
Сега техническият въглерод заема към 30% от състава на гумата, като и придава черен цвят. Той освен я прави по-устойчива, само че и я пази от ултравиолетовите лъчи, а също по този начин усъвършенства сцеплението с пътя. Което значи, че прави автомобила по-добър за ръководство.
Какво съставлява техническият въглерод? Това е артикул на въглерода, който не е изгорен изцяло и от чийто пушек се образуват дребни частици. В началото продуктът се се добива по разнообразни способи, като най-разпространеният е с потребление на пламъка на газова лампа. Той се насочва към хладна повърхнина, вследствие на което се образуват прахообразни сажди. Именно те се употребяват в качеството си на детайл за почерняване.
През 1870 година обаче е открит нов способ – природният газ се изгаря, като пламъците се сблъскват с железен улей с водно изстудяване. Окисляването стопира и се освобождават сажди, което разрешава събирането на дребни частици. Съответно те вършат гумите още по-здрави. Този способ обаче не е изключително ефикасен и екологични чист, защото изхвърля доста пушек във въздуха.
В наши дни главният способ за приемане на механически въглерод е потреблението на пещ. Течната въглеводородна суровина се вкарва в пещта, където се изгарят природен газ и авансово загрят въздух. Високите температури водят до това, че суровината „ се пука “ и се трансформира в пушек. Той се охлажда с вода и се филтрират дребни частици сажди. Полученият прахуляк се оформя в гранули, с цел да улеснение на превозването.
Как обаче се стига до концепцията, гумите да станат черни? Има няколко разнообразни версии, само че най-достоверната е обвързвана с минуса на муниции по време на Първата международна война.
В началото на XX век производителите на гуми откриват, че прибавянето на цинков оксид прави продукта по-устойчив. Проблемът е, че цинкът е значима част от месинга, от който се вършат артилерийските снаряди. И на производителите е подредено, да не употребяват цинк в гумите си, защото той е необходим на военните. Съответно би трябвало да се търси опция и тя се оказва точно техническият въглерод.
Ако се поразровим по-надълбоко, стигаме до компанията Crayola, която създава моливи и маркери. Нейни създатели са Едуин Бини и Харолд Смит – племенник и наследник на Джоузеф Бини, който е създател на химически цех Peekskill в Ню Йорк. Именно той първи стартира да употребява техническия водород, само че за изработката на пигменти и мастило.
Когато Джозеф се пенсионира, Едуин и Харолд основават Binney & Smith. Компанията реализира огромен триумф с изработката на алена багра, която се употребява за навесите в цяла Америка. Фирмата основава специфичен препарат, който се нанася върху разнообразни повърхности, с помощта на който в пространствата не се събира прахуляк. Съответно той се употребява в класните стаи на множеството учебни заведения в Съединени американски щати.
Малко по-късно компанията става международен водач по произвеждане на механически въглерод, който се продава като мастило под марката Peerless и печели Цлатен орден на международното ревю в Париж през 1900 година Големият си удар Binney & Smith нанася с откриването на огромни находища природен газ в Пенсилвания, което я изстрелва на върха.
Предимствата на потреблението на техническия въглерод за увеличаване на каучука обаче са открити от химика Джон Моут през 1904 година, само че никой не обръща внимание на този факт. Едва 8 години по-късно технологията стартира да се употребява в гумите на компанията Diamond Rubber Co. от град Акрън (щата Охайо), принадлежаща на B. F. Goodrich. И той на собствен ред поръчва 500 тона механически въглерод на най-големия производител на този артикул в света по това време – компанията Binney & Smith, за която към този момент стана дума.
Какво общо обаче има първата международна война? Технологията за потребление на сажди вместо цинк за по-висока резистентност на гумите е била открита по-рано и към този момент се е употребила, когато е избухналата самата война, тъй че ни би трябвало нещата да се свързват.
По-скоро очевидно става дума за съвпадане, защото по това време колите стават все по-популярни и все по-широко публикувани. Съответно гумите им стават по-здрави, с помощта на потреблението на механически въглерод, който ги прави черни. И такива остават до наши дни...
Снимки: Jalopnik
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ