Съзряха потъналата Атлантида от космоса
Атлантида бе открита с помоща на фотоси от космос а и тя в действителност е там, където Платон я е описал – край крайбрежията на Кадис, Испания - в Атлантическия океан. Това настояват английски учени, предвождани от Тим Ейкърс и компанията „ Мерлин Бъроуз “, профилирана в сателитни изследвания и в търсенето на Атлантида. Снимките са направени преди две години и са проучвани дълго време преди да излязат нескрито. И до момента част от тези руини, които се намират в Атлантика на север от Кадис, са били известни на учените, само че се считало, че те са дело на антични гърци, финикийци и римляни. Англичаните обаче потвърждават, че тези три нации единствено са надграждали върху доста по-древни остатъци. Намереното в океана край Кадис изумява откривателите. Те откриват руини, строени с доста напреднали технологии. Използваният циментът е чужд за нас тип, който е доста по-здрав. По-добър от актуалните типове бетон е и употребяваният от античните строители в океана. А там е намерено и тайнствено покритие – нещо като античен тефлон. Ейкърс декларира: „ Платон много тъкмо е загатнал местоположението на Атлантида. На нас ни остана единствено да следваме описанието по този начин, както са го правели античните мореплаватели “.
Руините са ситуирани край брега на югозападна Испания, незабавно след излизането от Средиземно море през Гибралтарския проток. Платон написа: „ остров, легнал зад пролива, който на вашия език е прочут като Херкулесовите стълбове “. Тук се намира националният естествен резерват Доняна, който е обект на ЮНЕСКО и заема главно крайбрежни гори, сладководни блата и дюни в региона на устието на река Гуадалкивир в Атлантическия океан. Учени допускат, че в миналото той е бил вътрешно море. Изследователите са изучавали галактически и фотоси от самолет, а по-късно са работили в парка и в океана. Така разкрили античните руини, които се оказали доста по-големи от предполаганото до момента. Те разкрили незнайния на актуалната цивилизация тип цимент. В руините имало разнообразни метали и сплави, доста от тях били покрити със зеленикаво-синя патина, за каквато приказва и Платон. Ейъкърс отбелязва пред в. „ Дейли мейл “: „ Платон в детайли е описал патината, покриващи зданията, а също - структурата на градовете и храмовете в този комплекс. Ние заснехме точни доказателства, събрахме мостри, които учим в лаборатория в италианския град Модена, където са се специализирали в изследването на древноримски артефакти. Резултатите от тестванията демонстрираха, че възрастта на нашите находки е много по-древна от римските и гръцките преди тях, а нашите находки са и много по-съвършени от тези от по-късните столетия “.
Част от руините са известни, само че са считани за завещание от финикийци, гърци и римляни.
От сателитните фотоси учените пресмятат, че в миналото стената на пристанището е била дебела до 75 метра. Платон е писал, че дължината на тази стена е била 50 стадия, което е към 9 километра. Изследователите считат, че има доказателства по какъв начин стената е разрушена от унищожително цунами, а даже може да се приказва за цяла поредност от големи талази. Проби от покритието на стената от останките на пристанището също са изпратени в Модена за разбор. Там експертите са стигнали до извода, че това покритие е защитавало стената от миди и други морски организми, които биха израснали върху нея и по този метод биха я разрушили с времето. „ Това е нещо като античен тефлон – материал, за какъвто до момента не сме подозирали, че има “, отксича Ейъкърс. Други пък допълват, че сходни покрития се употребяват в разнообразни модерни технологии – от тигани до самолети стелт.
Доктор Джакомо Фаланга от лабораторията в Модена декларира пред „ Дейли мейл “, че пробите са от разнообразни материали: „ Имаме свързващо вещество, нещо като калцит. А съществуването на разнообразни типове слюди, както на калий и други микроелементи приказва за това, че материалите са смесвани изкуствено. Със сигурност можем да кажем, че от пробите има и античен, доисторически бетон, който в доста връзки е превъзхождал актуалния “. А сътрудника му Андреа Карпи прибавя: „ Можем да потвърдим, че оценените мостри са артикул на антична цивилизация, употребяваща извънредно високи технологии “.
Възстановка по какъв начин биха изглеждали античните постройки в Атлантика, ОЛ АБАУТ АНДАЛУСИЯ
Изследователите допускат, че край днешния Кадис в древността е била цяла верига от градове в голямото вътрешно море, чиято дължина е била повече от 100 километра. Екипът от „ Мерилин Бъроуз “ декларира, че там са били и голям брой острови, като някои от тях са били освен естествени формирания, а са въздигнати от античните хора. Ейкърс разяснява: „ Основният комплекс се състои от две обособени платформи, като всяка от тях свързва група острови. Те са ситуирани по този начин, че всеки, който е на островите, може да вижда целия комплекс от острови. Това е неповторимо оборудване. В нашия свят нямаме нещо сходно, което даже далечно да припомня на това. И тези структури тъкмо съответстват с размерите, разказани от Платон – точка по точка “.
След това Ейкърс добявя: „ Изследванията ни водят до заключението, че в антични времена е имало най-малко две стихийни бедствия, най-вероятно цунами. А резултатите сочат, че островите и част от сушата са отишли подземен. Първото от тези бедствия се е случило към 1500 години преди нашата епоха, а второто към 200 години след Христа “. Други споделят, че цунамито, унищожило Фукушима, е образец по какъв начин и при най-хубавата модерна отбрана и високи технологии може да бъде пометена цяла една цивилизация. А данните са, че находките край Кадис са били унищожени от доста по-силно цунами или поредност от талази, в сравнение с от стоварилата се върху Япония през 2011 година
Ейкърс споделя още за изследванията край Кадис: „ Ние заснехме документален филм за нашите търсения, в който обясняваме за какво никой до момента не е видял тези потресаващи комплекси. Тук има гръцки, финикийски, римски надстройки. Нашите изследвания демонстрират, че тези уреди са употребявани в продължение на доста епохи до цялостното им разрушение две епохи след новата епоха. Предпочитаме да дадем единствено обстоятелства и да не вършим разсъждения. Но това, което открихме край Кадис, е неповторимо. Но не ни доближават средства за по-нанатъшни изследвания и се надяваме да намерим финансиране за тях “. Мнозина обаче не престават да считат, че Атлантида не е открита и че тя може да се намира на всички места по света, в случай че въобще в миналото е съществувала.
Тук са живели атлантите, а в този момент е тресавище, споделят откривателите.
Тук са живели атлантите, а в този момент е тресавище, споделят откривателите, ОЛ АБАУТ АНДАЛУСИЯ
Потънала е 9600 г.пр.Хр.
Според казаното от Платон през IV в.пр.Хр. Атлантида е потънала към 9600 години преди новата епоха. Това е към този момент в края на последната ледникова ера. Смята се, че тогава е имало и общо повишаване на равнището на международния океан. Според описанията на Платон тази праисторическа цивилизация Атлантида е била добре позната на античните египтяни. Според модерни теории е изцяло допустимо даже египтяните да са наследници на атлантите, а се счита, че и някои от античните цивилизации в Месопотамия и други места в Близкия изток и на Балканите е допустимо да са зародили от бежанци от потопа в океана. Една от теориите е, че в района на Черно море, в това число и по нашите земи, също е била ситуирана антична високоразвита цивилизация, а даже се счита, че тук е била самата Атлантида , която е потънала след топенето на ледовете.
В последно време все по-често се откриват доказателства по какъв начин в разнообразни места на света са съществували развити цивилизации, които са много по-стари от предполаганото до момента. Господстващите теории обаче не са доста склонни да се вършат промени в подредбата. Затова и неща, като най-старото злато на планетата, което е намерено във Варненския некропол, мъчно могат да убедят консервативните историци да си трансформират тезите, че цивилизацията се е развивала единствено и само в Египет, Светите земи и Месопотамия, и то най-рано 4000 г.пр.н.е. Де факто първият, който разказва историята на Атлантида не е Платон, а Хеланик от Митилини на остров Лесбос. Съчинението му обаче съвсем напълно е изгубено, само че той слага митичната потопена цивилизация в Средиземно море, най-вероятно край Крит. Това дава учредения на мнозина през днешния ден да считат, че Атлантида може да се е намирала на остров Санторини, други пък я отпращат в потънали елементи от остров Сардиния, трети я виждат край Сицилия. Платон няколко десетилетия по-късно я праща зад Херкулесовите стълбове, което дава съображение на откриватели да я търсят из целия Атлантически океан, че даже в Тихия и Индийския океани.
Източник:
Руините са ситуирани край брега на югозападна Испания, незабавно след излизането от Средиземно море през Гибралтарския проток. Платон написа: „ остров, легнал зад пролива, който на вашия език е прочут като Херкулесовите стълбове “. Тук се намира националният естествен резерват Доняна, който е обект на ЮНЕСКО и заема главно крайбрежни гори, сладководни блата и дюни в региона на устието на река Гуадалкивир в Атлантическия океан. Учени допускат, че в миналото той е бил вътрешно море. Изследователите са изучавали галактически и фотоси от самолет, а по-късно са работили в парка и в океана. Така разкрили античните руини, които се оказали доста по-големи от предполаганото до момента. Те разкрили незнайния на актуалната цивилизация тип цимент. В руините имало разнообразни метали и сплави, доста от тях били покрити със зеленикаво-синя патина, за каквато приказва и Платон. Ейъкърс отбелязва пред в. „ Дейли мейл “: „ Платон в детайли е описал патината, покриващи зданията, а също - структурата на градовете и храмовете в този комплекс. Ние заснехме точни доказателства, събрахме мостри, които учим в лаборатория в италианския град Модена, където са се специализирали в изследването на древноримски артефакти. Резултатите от тестванията демонстрираха, че възрастта на нашите находки е много по-древна от римските и гръцките преди тях, а нашите находки са и много по-съвършени от тези от по-късните столетия “.
Част от руините са известни, само че са считани за завещание от финикийци, гърци и римляни.
От сателитните фотоси учените пресмятат, че в миналото стената на пристанището е била дебела до 75 метра. Платон е писал, че дължината на тази стена е била 50 стадия, което е към 9 километра. Изследователите считат, че има доказателства по какъв начин стената е разрушена от унищожително цунами, а даже може да се приказва за цяла поредност от големи талази. Проби от покритието на стената от останките на пристанището също са изпратени в Модена за разбор. Там експертите са стигнали до извода, че това покритие е защитавало стената от миди и други морски организми, които биха израснали върху нея и по този метод биха я разрушили с времето. „ Това е нещо като античен тефлон – материал, за какъвто до момента не сме подозирали, че има “, отксича Ейъкърс. Други пък допълват, че сходни покрития се употребяват в разнообразни модерни технологии – от тигани до самолети стелт.
Доктор Джакомо Фаланга от лабораторията в Модена декларира пред „ Дейли мейл “, че пробите са от разнообразни материали: „ Имаме свързващо вещество, нещо като калцит. А съществуването на разнообразни типове слюди, както на калий и други микроелементи приказва за това, че материалите са смесвани изкуствено. Със сигурност можем да кажем, че от пробите има и античен, доисторически бетон, който в доста връзки е превъзхождал актуалния “. А сътрудника му Андреа Карпи прибавя: „ Можем да потвърдим, че оценените мостри са артикул на антична цивилизация, употребяваща извънредно високи технологии “.
Възстановка по какъв начин биха изглеждали античните постройки в Атлантика, ОЛ АБАУТ АНДАЛУСИЯ
Изследователите допускат, че край днешния Кадис в древността е била цяла верига от градове в голямото вътрешно море, чиято дължина е била повече от 100 километра. Екипът от „ Мерилин Бъроуз “ декларира, че там са били и голям брой острови, като някои от тях са били освен естествени формирания, а са въздигнати от античните хора. Ейкърс разяснява: „ Основният комплекс се състои от две обособени платформи, като всяка от тях свързва група острови. Те са ситуирани по този начин, че всеки, който е на островите, може да вижда целия комплекс от острови. Това е неповторимо оборудване. В нашия свят нямаме нещо сходно, което даже далечно да припомня на това. И тези структури тъкмо съответстват с размерите, разказани от Платон – точка по точка “.
След това Ейкърс добявя: „ Изследванията ни водят до заключението, че в антични времена е имало най-малко две стихийни бедствия, най-вероятно цунами. А резултатите сочат, че островите и част от сушата са отишли подземен. Първото от тези бедствия се е случило към 1500 години преди нашата епоха, а второто към 200 години след Христа “. Други споделят, че цунамито, унищожило Фукушима, е образец по какъв начин и при най-хубавата модерна отбрана и високи технологии може да бъде пометена цяла една цивилизация. А данните са, че находките край Кадис са били унищожени от доста по-силно цунами или поредност от талази, в сравнение с от стоварилата се върху Япония през 2011 година
Ейкърс споделя още за изследванията край Кадис: „ Ние заснехме документален филм за нашите търсения, в който обясняваме за какво никой до момента не е видял тези потресаващи комплекси. Тук има гръцки, финикийски, римски надстройки. Нашите изследвания демонстрират, че тези уреди са употребявани в продължение на доста епохи до цялостното им разрушение две епохи след новата епоха. Предпочитаме да дадем единствено обстоятелства и да не вършим разсъждения. Но това, което открихме край Кадис, е неповторимо. Но не ни доближават средства за по-нанатъшни изследвания и се надяваме да намерим финансиране за тях “. Мнозина обаче не престават да считат, че Атлантида не е открита и че тя може да се намира на всички места по света, в случай че въобще в миналото е съществувала.
Тук са живели атлантите, а в този момент е тресавище, споделят откривателите.
Тук са живели атлантите, а в този момент е тресавище, споделят откривателите, ОЛ АБАУТ АНДАЛУСИЯ
Потънала е 9600 г.пр.Хр.
Според казаното от Платон през IV в.пр.Хр. Атлантида е потънала към 9600 години преди новата епоха. Това е към този момент в края на последната ледникова ера. Смята се, че тогава е имало и общо повишаване на равнището на международния океан. Според описанията на Платон тази праисторическа цивилизация Атлантида е била добре позната на античните египтяни. Според модерни теории е изцяло допустимо даже египтяните да са наследници на атлантите, а се счита, че и някои от античните цивилизации в Месопотамия и други места в Близкия изток и на Балканите е допустимо да са зародили от бежанци от потопа в океана. Една от теориите е, че в района на Черно море, в това число и по нашите земи, също е била ситуирана антична високоразвита цивилизация, а даже се счита, че тук е била самата Атлантида , която е потънала след топенето на ледовете.
В последно време все по-често се откриват доказателства по какъв начин в разнообразни места на света са съществували развити цивилизации, които са много по-стари от предполаганото до момента. Господстващите теории обаче не са доста склонни да се вършат промени в подредбата. Затова и неща, като най-старото злато на планетата, което е намерено във Варненския некропол, мъчно могат да убедят консервативните историци да си трансформират тезите, че цивилизацията се е развивала единствено и само в Египет, Светите земи и Месопотамия, и то най-рано 4000 г.пр.н.е. Де факто първият, който разказва историята на Атлантида не е Платон, а Хеланик от Митилини на остров Лесбос. Съчинението му обаче съвсем напълно е изгубено, само че той слага митичната потопена цивилизация в Средиземно море, най-вероятно край Крит. Това дава учредения на мнозина през днешния ден да считат, че Атлантида може да се е намирала на остров Санторини, други пък я отпращат в потънали елементи от остров Сардиния, трети я виждат край Сицилия. Платон няколко десетилетия по-късно я праща зад Херкулесовите стълбове, което дава съображение на откриватели да я търсят из целия Атлантически океан, че даже в Тихия и Индийския океани.
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ