Астрид Линдгрен (14 ноември 1907 - 28 януари 2002) е

Астрид Линдгрен (14 ноември 1907 - 28 януари 2002) е шведска писателка. Автор е на обичаните детски книги на няколко генерации - „ Пипи дългото чорапче ", „ Емил от Льонеберя “ и „ Карлсон, който живее на покрива ". Сладкодумната разказвачка на занимателни завършения с невероятни герои е била нещастна майка няколко години, защото житейски условия постановат тя да остави дребното си момченце, родено извънбрачно, в приемно семейство в прилежаща страна. През 70-те години на предишния век, когато родителите са считали за нещо обикновено да набият децата си с възпитателна цел, Астрид Линдгрен проповядвала какъв брой пагубно е домашното принуждение за образуването на здрава персона. Година откакто през 1978 година държи във Франкфурт на Майн известното си слово " Никога повече принуждение ", в Швеция е признат закон за възбрана на физически санкции върху децата.Нека на датата, на която светът отбелязва рождения ден на най-нежната детска познавачка на детската душа, да си напомним няколко цитата от „ Пипи дългото чорапче “, излязла на български език за първи път през 1968 година. Преводач е Вера Ганчева. 
***Светът е цялостен с всякакви неща и в действителност има потребност някой да ги потърси и откри. Именно това вършат нещотърсачите.
***Най-важното нещо за едно корабокрушение без подозрение е корабът, а второто — празната бутилка. На това ме е научил татко ми още когато бях в люлката. „ Пипи — сподели ми той, — не е ужасно, в случай че забравиш да измиеш краката си, когато отиваш да те показват в кралския двор, само че в случай че забравиш празната бутилка при корабокрушение — довиждане прощавай! ”

***
— Пиши ти, тъй като си по-опитен в това изкуство — сподели му тя.
— Добре, само че какво да пиша! — попита Томи.
— Чакай да помисля — сподели Пипи. — Може да пишеш по този начин: „ Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров. ”
— Но, Пипи, по какъв начин ще пишем такова нещо — укори я Томи. — Това не е правилно.
— Кое точно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „ без енфие ”.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, несъмнено, но…
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — само че ние въобще не използваме енфие.
— Да, точно по тази причина желая и да напишеш: „ Без енфие два дни… ”
— Сигурен съм, че в случай че го напишем, хората ще помислят, че използваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — сподели Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го използват или тези, които не го използват?
— Тези, които не го използват, несъмнено — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти споделям.
И Томи написа:
Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.

***Седя си в моята самотност и по този начин се надхитрям със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата неистина за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, имах вяра си на всяка дума! Това се вика добра неистина. "
***— Но намерения единствено какъв брой ще ти е студено — сподели Томи: — След като толкоз дълго време не е палено.— Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както би трябвало, на човек не му застудява.
***...А в този момент би трябвало да си тръгвате,защото в случай че не си тръгнете в този момент,утре няма по какъв начин отново да дойдете!!!
***- То в действителност не си заслужава — сподели Пипи. — Големите хора в никакъв случай не се забавляват. Имат единствено купища неприятни работи и глупави облекла, и мазоли, и налог общоход. - Пък и не умеят да си играят — означи Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто би трябвало да пораснеш! - Кой е споделил, че би трябвало - възрази Пипи. — Ако не се неистина, тук някъде има едни хапчета… Едни доста хубави хапчета за хора, които не желаят да пораснат. “