Отец Йордан Георгиев, архиерейски наместник на Асеновград: Мулдавският манастир „Св. Петка“ край Асеновград е бил важно книжовно средище по време на османското владичество
Асеновград. Мулдавският манастир „ Св. Петка “ край Асеновград е бил значимо книжовно средище за българите по време на османското господство. Това сподели за Радио „ Фокус “ – Пловдив отец Йордан Георгиев, архиерейски наместник на Асеновград, във връзка храмовия празник на светата обител. По думите му през османското господство манастирската библиотека е имала скъпи ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени от гръцките монаси. „ Манастирът също се свързва и с битката за национално избавление. Той е бил едно от най-сигурните убежища на Апостола на свободата – Васил Левски, чийто барелеф е подложен в каменния дувар пред входа на манастира “, уточни отец Йордан.
Той сподели още, че манастирът се намира на седем километра югоизточно от Асеновград. Според преданието е бил учреден в края на 14-ти или при започване на 15 век, в края на Втората българска страна и началото на османското господство. Три пъти е бил разрушаван от поробителите и по-късно още веднъж възобновяван от родолюбиви българи. Запазен ктиторски надпис над входната врата на църквата свидетелства, че последното възобновяване на разрушените манастирски постройки се е направило през 1836 година. По време на Руско-турската освободителна война, когато турците отстъпвали през Родопите, още веднъж разграбили светата обител.
Към днешна дата манастирът се състои от двуетажни жилищни здания с открити чардаци и висок манастирски дувар. В средата на двора се издига съборна черква с висока камбанария. Църквата е безкуполна, каменна, с обстойно антре. Особено забавна е откритата аркада, сложена върху седем зидани колони, образуващи четири обособени свода. На югозападния ъгъл на аркадата се извисява камбанарията.
Тони МИХАЙЛОВ
Той сподели още, че манастирът се намира на седем километра югоизточно от Асеновград. Според преданието е бил учреден в края на 14-ти или при започване на 15 век, в края на Втората българска страна и началото на османското господство. Три пъти е бил разрушаван от поробителите и по-късно още веднъж възобновяван от родолюбиви българи. Запазен ктиторски надпис над входната врата на църквата свидетелства, че последното възобновяване на разрушените манастирски постройки се е направило през 1836 година. По време на Руско-турската освободителна война, когато турците отстъпвали през Родопите, още веднъж разграбили светата обител.
Към днешна дата манастирът се състои от двуетажни жилищни здания с открити чардаци и висок манастирски дувар. В средата на двора се издига съборна черква с висока камбанария. Църквата е безкуполна, каменна, с обстойно антре. Особено забавна е откритата аркада, сложена върху седем зидани колони, образуващи четири обособени свода. На югозападния ъгъл на аркадата се извисява камбанарията.
Тони МИХАЙЛОВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ