"Шарли Ебдо" – един съдебен процес, докоснал душата на Франция
ървавото нахлуване против "Шарли Ебдо “ през 2015-а постави началото на серия от ислямистки стимулирани убийства във Франция, които трансформираха страната. Сега следва по тях да се произнесе съдът, написа.
Пророкът скърби за жертвите – посланието от заглавната страница на първото издание след кървавия атентат против редакцията на сатиричното издание "Шарли Ебдо " през януари 2015. На него Мохамед държи в ръка табелка с надпис "Je suis Charlie “ (Ние сме Шарли), а от очите му капят сълзи. "Всичко е простено “, пишат още с черни букви от редакцията.
Звучи като слагане на точка по тематиката, само че не е. Както за оживелите, които не престават да осмислят събитията, по този начин и – в още по-голяма степен - за френското правораздаване. Пред специфичен съд от през днешния ден стартира делото против 13 хипотетични съучастници в офанзивите. За началото на процеса известната подигравка на Мохамед беше препечатана в изключително издание на сатиричното списание.
„ Заради една подигравка на Мохамед "
Редакцията на „ Шарли Ебдо “ от дълго време е преместена в друга постройка, чието местоположение се пази в загадка. Интервюта с издателя Лорен Сорисо, именуван „ Рис “, са вероятни единствено в наличието на трима охранители.
Когато на седми януари 2015 двамата братя Шериф и Саид Куаши нахлуха в парижката редакция на „ Шарли Ебдо “ и гръмнаха там 11 души, „ Рис “ беше ранен в рамото. Още тогава той разгласи, че повече няма да рисува карикатури на Мохамед. Пророкът бил окарикатуряван в името на правилото, че можеш да рисуваш всичко, което поискаш, посочи той.
Така и обаче не се откриха продължители на този принцип в годините след атентата. „ Не желая една подигравка за Мохамед да ми попречи да виждам по какъв начин децата ми се будят заран “ - по този начин обоснова своята въздържаност по тематиката известният създател и хуморист Стефан Гийом във връзка третата годишнина от нападението.
Еуфория, последвана от срив
А изглеждаше, че атентатът е трансформирал цялата нация в защитничка на свободата на мненията и на изкуството. На 11 януари над 1,5 милиона души излязоха по улиците, с цел да засвидетелстват солидарността си с „ Шарли Ебдо “ и да защитят свободата на словото. А повече от 40 държавни и държавни ръководители се събраха в Париж – също с цел да кажат „ Je suis Charlie “.
Но събуденият от атентата интерес на французите към оспорваното сатирично списание не продължи дълго. За няколко седмици броят на клиентите набъбна от 40 000 на 260 000, след което обаче тиражът бързо спадна до 35 000.
Зад всеобщата проява от 11 януари 2015 стоеше освен желанието да бъде даден явен знак за независимост на мненията, а и вярата за единение и единодушие на обществото.
„ Аз не съм Шарли “
Но концепцията за новото единение бързо се пропука. Особено огромни бяха запасите против „ Шарли Ебдо “ в парижките покрайнини. Над 200 възпитаници отхвърлиха да се включат във възпоменанията за жертвите. Много от тях демонстрираха схващане по отношение на убийството на сатириците, взели на майтап пророка Мохамед.
Това, че политиците и до през днешния ден не са намерили рецепта против растящото разделяне в обществото, демонстрира и настоящият спор по планувания „ Закон против сепаратизма “. А най-видимата смяна в страната от атентатите насам е засиленото наличие на силите за сигурност.
Една страна в изключително състояние
След координираната серия от набези против парижката концертна зала „ Батаклан “, както и против заведения за хранене и питейни заведения в столицата през ноември 2015 година, тогавашният президент Франсоа Оланд наложи изключително състояние. То разреши на следователите да обискират без правосъдна заповед над 4 500 жилища. Твърди се, че по този метод са били предотвратени над 30 атентата в страната.
Извънредното състояние остана в действие съвсем две години, преди да бъде анулирано от президента Макрон през ноември 2017-а. Влезлият редом в действие нов антитерористичен закон обаче даде на силите за сигурност съвсем толкоз огромни пълномощия, колкото по време на изключителното състояние.
Той облекчава, с изключение на всичко останало, подслушването и следенето на обвинени и позволява във всеки миг контрола на хора, багаж и коли в периметър от 20 км към граничните преходи, летищата, пристанищата и гарите. Армията пък и до през днешния ден поддържа в подготвеност няколко хиляди бойци за поддържането на сигурността на публичните здания, учебните заведения, театрите и постройките на медиите, както и за наблюдаване по гари, летища и пешеходни зони. Перманентната терористична заплаха към този момент е част от делника на французите, които възприемат много умерено наложените им ограничавания.
Но дали осъществените набези могат да се обяснят с радикалното салафистко тълкувание на исляма, или младежите от периферията на обществото са поискали по този начин да покажат, че се отвръщат от Франция? Процесът против тринайсетимата хипотетични съучастници в офанзивите може да даде някои от отговорите на тези въпроси.
Пророкът скърби за жертвите – посланието от заглавната страница на първото издание след кървавия атентат против редакцията на сатиричното издание "Шарли Ебдо " през януари 2015. На него Мохамед държи в ръка табелка с надпис "Je suis Charlie “ (Ние сме Шарли), а от очите му капят сълзи. "Всичко е простено “, пишат още с черни букви от редакцията.
Звучи като слагане на точка по тематиката, само че не е. Както за оживелите, които не престават да осмислят събитията, по този начин и – в още по-голяма степен - за френското правораздаване. Пред специфичен съд от през днешния ден стартира делото против 13 хипотетични съучастници в офанзивите. За началото на процеса известната подигравка на Мохамед беше препечатана в изключително издание на сатиричното списание.
„ Заради една подигравка на Мохамед "
Редакцията на „ Шарли Ебдо “ от дълго време е преместена в друга постройка, чието местоположение се пази в загадка. Интервюта с издателя Лорен Сорисо, именуван „ Рис “, са вероятни единствено в наличието на трима охранители.
Когато на седми януари 2015 двамата братя Шериф и Саид Куаши нахлуха в парижката редакция на „ Шарли Ебдо “ и гръмнаха там 11 души, „ Рис “ беше ранен в рамото. Още тогава той разгласи, че повече няма да рисува карикатури на Мохамед. Пророкът бил окарикатуряван в името на правилото, че можеш да рисуваш всичко, което поискаш, посочи той.
Така и обаче не се откриха продължители на този принцип в годините след атентата. „ Не желая една подигравка за Мохамед да ми попречи да виждам по какъв начин децата ми се будят заран “ - по този начин обоснова своята въздържаност по тематиката известният създател и хуморист Стефан Гийом във връзка третата годишнина от нападението.
Еуфория, последвана от срив
А изглеждаше, че атентатът е трансформирал цялата нация в защитничка на свободата на мненията и на изкуството. На 11 януари над 1,5 милиона души излязоха по улиците, с цел да засвидетелстват солидарността си с „ Шарли Ебдо “ и да защитят свободата на словото. А повече от 40 държавни и държавни ръководители се събраха в Париж – също с цел да кажат „ Je suis Charlie “.
Но събуденият от атентата интерес на французите към оспорваното сатирично списание не продължи дълго. За няколко седмици броят на клиентите набъбна от 40 000 на 260 000, след което обаче тиражът бързо спадна до 35 000.
Зад всеобщата проява от 11 януари 2015 стоеше освен желанието да бъде даден явен знак за независимост на мненията, а и вярата за единение и единодушие на обществото.
„ Аз не съм Шарли “
Но концепцията за новото единение бързо се пропука. Особено огромни бяха запасите против „ Шарли Ебдо “ в парижките покрайнини. Над 200 възпитаници отхвърлиха да се включат във възпоменанията за жертвите. Много от тях демонстрираха схващане по отношение на убийството на сатириците, взели на майтап пророка Мохамед.
Това, че политиците и до през днешния ден не са намерили рецепта против растящото разделяне в обществото, демонстрира и настоящият спор по планувания „ Закон против сепаратизма “. А най-видимата смяна в страната от атентатите насам е засиленото наличие на силите за сигурност.
Една страна в изключително състояние
След координираната серия от набези против парижката концертна зала „ Батаклан “, както и против заведения за хранене и питейни заведения в столицата през ноември 2015 година, тогавашният президент Франсоа Оланд наложи изключително състояние. То разреши на следователите да обискират без правосъдна заповед над 4 500 жилища. Твърди се, че по този метод са били предотвратени над 30 атентата в страната.
Извънредното състояние остана в действие съвсем две години, преди да бъде анулирано от президента Макрон през ноември 2017-а. Влезлият редом в действие нов антитерористичен закон обаче даде на силите за сигурност съвсем толкоз огромни пълномощия, колкото по време на изключителното състояние.
Той облекчава, с изключение на всичко останало, подслушването и следенето на обвинени и позволява във всеки миг контрола на хора, багаж и коли в периметър от 20 км към граничните преходи, летищата, пристанищата и гарите. Армията пък и до през днешния ден поддържа в подготвеност няколко хиляди бойци за поддържането на сигурността на публичните здания, учебните заведения, театрите и постройките на медиите, както и за наблюдаване по гари, летища и пешеходни зони. Перманентната терористична заплаха към този момент е част от делника на французите, които възприемат много умерено наложените им ограничавания.
Но дали осъществените набези могат да се обяснят с радикалното салафистко тълкувание на исляма, или младежите от периферията на обществото са поискали по този начин да покажат, че се отвръщат от Франция? Процесът против тринайсетимата хипотетични съучастници в офанзивите може да даде някои от отговорите на тези въпроси.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ