Рафи призна за най-големия си провал
Артистът Рафи за страховете да пуска нова музика, за разединението и компликациите на музикалния пазар, за предаването на занаята, за героите и сродните души в живота му в искрено изявление пред Мариян Станков Мон Дьо в „ Събуди се “.
„ Първото, което ми изниква когато би трябвало да приказвам за себе си е Артист. До ден сегашен не съумях да се нарека нито музикант, нито артист и към момента не мога да си отговоря на въпроса „ Кой съм аз? “ Щастлив човек съм и хората не знаят съвсем нищо за мен “, искрено стартира с признанията актьорът Рафи.
Миналата година бе тежка за съвсем всички актьори и когато спря този мой живот, много ми се промени мисленето. Имах миг, в който изгубих гласа си и не може да пея близо една година. Нямам пояснение и вървях при доста доктори и единственото е, че е било на психическа основа. Обяснението е, че мисълта ми е била блокирала вокалния ми уред. До този извод доближих и аз самият, тъй като може и не бих го нарекъл обезсърчение или меланхолия, само че е някъде сред двете “, разкрива тежките положения през които е минал.
Рафи признава, че постоянно има чувството, че кариерата му свършва и това се дължи съгласно него на нерешителност и усложнения в изразяването си. Дори е изпитвал подозрения дали би могъл да продължи да написа и основава песни, защото това е нещото, което е от голяма важност за актьора Рафи.
„ Да оцелееш на пазара е въпрос на доста работа и то без спиране. Понякога ме мързи, само че по този начин е при множеството актьори и артисти в България. Щом до този миг нямаме реализатор, който да е излязъл на открито, това е липса на задоволително предпочитание да свършиш нужната работа, а не е въпрос на пари. Таланти имаме. Изключвам форматите, които непрекъснато бълват доста положителни актьори. Има пазар, в случай че те го основат за себе си. Трудно е, желаят се средства и да дадеш повече от себе си, само че всяко нещо си има цена. Платих висока цена да съм Рафи. Най-вече платих време и много дълго време живях в бъдещето, което ще направя и в предишното, което не направих и в моментът, в който го осъзнах стопирах да давам напразни обещания на самия себе си. Започнах да работя, това което обичам сега “, споделя изпълнителят.
„ Най-големият ми неуспех до този миг е авторският ми репертоар. Супер нерешителен съм, когато ми се постанова да изваждам музика. Имам песни, само че са малко за пътя, който съм извървял досега. Има песни, които са най-хубавите, които съм правил, само че има едни други… Има песни, които в този интервал от време съм бил неосведомен, че съжалявах за някои от тях. В момента не изваждам музика не тъй като не съм написал такава, а тъй като не съм сигурен, че е пристигнал момента да я пусна. През последните 5 години ни съм пуснал лична ария. Работя върху страха си. Страх ме е дали това, което желая да кажа съм аз. Най-големият компромис, който направих със себе си беше когато стопирах да върша музика и това е най-голямата неточност, която съм допускал “, признава артистът.
„ Дълго време не съумях да намеря хора, с които да работя. В българския музикален пазара в случай че не си актьор на сцена, доста мъчно можеш да изкарваш пари. В днешно време няма толкоз доста композитори, аранжьори, текстописци, както е било едно време. Намерих такива хора и работя с тях сега. Това са хора, с които творим. В моментът, в който създаваш изкуство е моментът, в който не мислиш за парите. Парите те посрещат преди да влезеш в студиото и те изпращат от него. Всички имаме грехове, за това, че не сме основали предпоставките сега да имаме първокласен музикален пазар в България за поп музика. Има пазар, само че не е развъртян “, разяснява по какъв начин се прави поп музика в страната ни.
„ Героите за мен са родителите ми и брат ми. Това са тримата души, които дават всичко от себе си. Моята другарка е другият човек, който е постоянно до мен, без значение през какви дупки съм прекосявал. Когато започнах като реализатор желаех да имам танцьори със себе си и тогава един по един събрах пет индивида, с които към този момент 10 години аз съм на сцена. Това са моите танцьори Скайуокърс и един от тях е моята другарка Елена, която е и сродната ми душа “, споделя Рафи.
„ Това е чувство, което не съм изпитвал преди този момент. Преди Елена не съм имал и друга сериозна връзка. Бях подготвен да отворя себе си към някой различен. единственият човек, към който съм се разкривал по този метод е Елена. Трудно ми е да приказвам за тези неща, защото ставам прочувствен и се тормозя да открия някаква част от себе си, която бих желала да остане за мен и за сродната ми душа. През цялото време, в което сме дружно минахме през такива обрати и компликации, че съзнавам какво значи думата сродна душа. Тя също е актьор и когато двама актьори се съберат на едно място, от време на време става рисково. Два характера и две супер егота “, открехва завесата за персоналните си взаимоотношения и за възприятията към приятелката си.
„ Естествено, че е сложна работата с Рачков. Години наред сме го виждали в разнообразни обстановки, като водещ или жури и никой не може да го управлява. Когато трябваше за първи път да се срещнем за предаването, имаше миг на напасване, само че за благополучие беше доста къс. Бързо се уцелихме и минахме да една вълна, в която търсихме едно и също нещо. Търсихме смяна. Той имаше потребност от смяна. И той като всеки един актьор беше минал през този тежък интервал. Всички актьори минават през него. Сподели ми, че добре, че е бил спектакъла, който правеше и събитията към него, с цел да го карата да се усеща жив. Идеята за „ Шоуто на Рачков “ е негова фантазия. За актьор, който се развива в една област и работи по избран метод, е доста мъчно да излезе от амплоато си. Рачков е актьор с гений, който към момента не е разпрострат на макс. Дори и в диалозите ни той демонстрира една светлина, която бленувам хората да видят в ефир. Това не е артистът или обичаният ни комедиант Рачков, който ни разсмива, а е индивидът, който може да споделя и споделя душевни и мъдри слова “, споделя за присъединяване си като музикален продуцент и режисьор в „ Забраненото шоу на Рачков “
„ В моментът, в който снимаме има годишнина от гибелта на Джон Ленън и през днешния ден аз съм Imagine, тъй като това, което мисля и това което ще основа и което върша сега, считам, че това е така наречен Imagination. Живея в него и считам, че всеки който живее във въображението и фантазиите си, и работи, с цел да ги сътвори, може да се назова благополучен човек. Аз съм благополучен човек, тъй като върша това, което обичам. "
„ Първото, което ми изниква когато би трябвало да приказвам за себе си е Артист. До ден сегашен не съумях да се нарека нито музикант, нито артист и към момента не мога да си отговоря на въпроса „ Кой съм аз? “ Щастлив човек съм и хората не знаят съвсем нищо за мен “, искрено стартира с признанията актьорът Рафи.
Миналата година бе тежка за съвсем всички актьори и когато спря този мой живот, много ми се промени мисленето. Имах миг, в който изгубих гласа си и не може да пея близо една година. Нямам пояснение и вървях при доста доктори и единственото е, че е било на психическа основа. Обяснението е, че мисълта ми е била блокирала вокалния ми уред. До този извод доближих и аз самият, тъй като може и не бих го нарекъл обезсърчение или меланхолия, само че е някъде сред двете “, разкрива тежките положения през които е минал.
Рафи признава, че постоянно има чувството, че кариерата му свършва и това се дължи съгласно него на нерешителност и усложнения в изразяването си. Дори е изпитвал подозрения дали би могъл да продължи да написа и основава песни, защото това е нещото, което е от голяма важност за актьора Рафи.
„ Да оцелееш на пазара е въпрос на доста работа и то без спиране. Понякога ме мързи, само че по този начин е при множеството актьори и артисти в България. Щом до този миг нямаме реализатор, който да е излязъл на открито, това е липса на задоволително предпочитание да свършиш нужната работа, а не е въпрос на пари. Таланти имаме. Изключвам форматите, които непрекъснато бълват доста положителни актьори. Има пазар, в случай че те го основат за себе си. Трудно е, желаят се средства и да дадеш повече от себе си, само че всяко нещо си има цена. Платих висока цена да съм Рафи. Най-вече платих време и много дълго време живях в бъдещето, което ще направя и в предишното, което не направих и в моментът, в който го осъзнах стопирах да давам напразни обещания на самия себе си. Започнах да работя, това което обичам сега “, споделя изпълнителят.
„ Най-големият ми неуспех до този миг е авторският ми репертоар. Супер нерешителен съм, когато ми се постанова да изваждам музика. Имам песни, само че са малко за пътя, който съм извървял досега. Има песни, които са най-хубавите, които съм правил, само че има едни други… Има песни, които в този интервал от време съм бил неосведомен, че съжалявах за някои от тях. В момента не изваждам музика не тъй като не съм написал такава, а тъй като не съм сигурен, че е пристигнал момента да я пусна. През последните 5 години ни съм пуснал лична ария. Работя върху страха си. Страх ме е дали това, което желая да кажа съм аз. Най-големият компромис, който направих със себе си беше когато стопирах да върша музика и това е най-голямата неточност, която съм допускал “, признава артистът.
„ Дълго време не съумях да намеря хора, с които да работя. В българския музикален пазара в случай че не си актьор на сцена, доста мъчно можеш да изкарваш пари. В днешно време няма толкоз доста композитори, аранжьори, текстописци, както е било едно време. Намерих такива хора и работя с тях сега. Това са хора, с които творим. В моментът, в който създаваш изкуство е моментът, в който не мислиш за парите. Парите те посрещат преди да влезеш в студиото и те изпращат от него. Всички имаме грехове, за това, че не сме основали предпоставките сега да имаме първокласен музикален пазар в България за поп музика. Има пазар, само че не е развъртян “, разяснява по какъв начин се прави поп музика в страната ни.
„ Героите за мен са родителите ми и брат ми. Това са тримата души, които дават всичко от себе си. Моята другарка е другият човек, който е постоянно до мен, без значение през какви дупки съм прекосявал. Когато започнах като реализатор желаех да имам танцьори със себе си и тогава един по един събрах пет индивида, с които към този момент 10 години аз съм на сцена. Това са моите танцьори Скайуокърс и един от тях е моята другарка Елена, която е и сродната ми душа “, споделя Рафи.
„ Това е чувство, което не съм изпитвал преди този момент. Преди Елена не съм имал и друга сериозна връзка. Бях подготвен да отворя себе си към някой различен. единственият човек, към който съм се разкривал по този метод е Елена. Трудно ми е да приказвам за тези неща, защото ставам прочувствен и се тормозя да открия някаква част от себе си, която бих желала да остане за мен и за сродната ми душа. През цялото време, в което сме дружно минахме през такива обрати и компликации, че съзнавам какво значи думата сродна душа. Тя също е актьор и когато двама актьори се съберат на едно място, от време на време става рисково. Два характера и две супер егота “, открехва завесата за персоналните си взаимоотношения и за възприятията към приятелката си.
„ Естествено, че е сложна работата с Рачков. Години наред сме го виждали в разнообразни обстановки, като водещ или жури и никой не може да го управлява. Когато трябваше за първи път да се срещнем за предаването, имаше миг на напасване, само че за благополучие беше доста къс. Бързо се уцелихме и минахме да една вълна, в която търсихме едно и също нещо. Търсихме смяна. Той имаше потребност от смяна. И той като всеки един актьор беше минал през този тежък интервал. Всички актьори минават през него. Сподели ми, че добре, че е бил спектакъла, който правеше и събитията към него, с цел да го карата да се усеща жив. Идеята за „ Шоуто на Рачков “ е негова фантазия. За актьор, който се развива в една област и работи по избран метод, е доста мъчно да излезе от амплоато си. Рачков е актьор с гений, който към момента не е разпрострат на макс. Дори и в диалозите ни той демонстрира една светлина, която бленувам хората да видят в ефир. Това не е артистът или обичаният ни комедиант Рачков, който ни разсмива, а е индивидът, който може да споделя и споделя душевни и мъдри слова “, споделя за присъединяване си като музикален продуцент и режисьор в „ Забраненото шоу на Рачков “
„ В моментът, в който снимаме има годишнина от гибелта на Джон Ленън и през днешния ден аз съм Imagine, тъй като това, което мисля и това което ще основа и което върша сега, считам, че това е така наречен Imagination. Живея в него и считам, че всеки който живее във въображението и фантазиите си, и работи, с цел да ги сътвори, може да се назова благополучен човек. Аз съм благополучен човек, тъй като върша това, което обичам. "
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ