Артишокът - цвете или зеленчук?
Артишокът става все по-популярен и към този момент все по-малко хора се чудят какъв е този наподобяващ на цвете зарзават. Той доближава до два метра височина. Родината на артишока е Средиземноморието.
От антични времена той е бил на трапезата на феновете на вкусотии. В Гърция, Рим и Египет. През четвърти век преди новата епоха растението е било известно като лекарство.
Гърците са употребявали в древността артишока като мощно средство срещу косопад. В антични проби от Рим се разказва благотворното въздействие на артишока върху храносмилането.
В античния свят той е бил считан за мощен афродизиак. В Древна Гърция се считало, че в случай че дамата яде артишок, ще роди момче. След рухването на Римската империя артишокът потъва в давност.
Във Франция артишокът се появява през шестнадесети век благодарение на Катерина де Медичи, която на четиринадесет години се омъжва за крал Анри Втори.
Във Франция, поради еротичната известност на артишока, той е бил неразрешен за консумация от дами. Тази възбрана не се разпростирала само върху кралското семейство, което не сядало на масата без дестилат от артишок.
В дребното италианско градче Черда всяка година в края на април се организира фестивал на артишока. Калифорнийското градче Кастровил претендира за името международна столица на артишока и всяка година там избират Кралица на артишока. Най-известната кралица на артишока е била Мерилин Монро през 1949 година.
Сочното цвете-зеленчук съдържа белтъчини, въглехидрати, каротин, инулин, витамините В1, В2, С, минерални соли, доста калий и желязо, кофеинова киселина.
Артишокът засилва активността на стомаха и е потребен при запек, тъй като оказва помощ на усилването на перисталтиката. Той чисти организма от отрови, соли на тежките метали и други нездравословни субстанции.
Артишокът влияе на черния дроб, той подтиква изхвърлянето на нездравословни артикули от тъканите му, има диуретично деяние и спомага за изхвърлянето на остатъци от течности.
Този зарзават се употребява за консумация единствено когато е свеж, а това си проличава по зелените му листа и стегнатият му тип. Разлистеният артишок не е добър за консумация.
Трябва да се обели стъблото на артишока, до момента в който не остане чисто бяло. Разрязваме самия зарзават на две, почистваме от семената и незабавно потапяме в лимонен сок или го пръскаме с него, с цел да не потъмнее.
Изключително вкусно се получава, в случай че задушите няколко артишока с маслини. За това ще ви трябват десетина дребни артишока, 50 мл зехтин, 3 скилидки чесън, половин чаена лъжичка млян черен пипер, половин чаена лъжичка сол, шепа обезкостени маслини, лимонени резени.
Изчистете зеленчуците, разрежете всяко цвете на половина и по-късно на две по дължина. В тиган кипнете три сантиметра вода. Сложете зеленчуците и варете пет минути, прецедете. В тиган нагрейте зехтина и запържете чесъна до златисто.
Добавете зеленчуците и задушете две минути, до момента в който леко не се запържат. Добавете подправките и 250 мл вода, похлупете с похлупак и задушете пет минути, до момента в който всеки артишок не стане мек. Добавете маслините и оставете в топлото ядене. Украсете с лимонови резенчета.
