Откъде идват новите думи, или за бурята, предизвикана от един речник
Артаджийка " (жена, която се занимава с изкуство) и " алоджиийка " (жена, която се занимава с телефонни измами) - тези думи може да ви наподобяват изцяло непознати, само че към този момент са част от актуалния език съгласно съставителите на оповестения през 2021 година Речник на новите думи в българския език, публикуван от Българската академия на науките и Института за български език " Проф. Л. Андрейчин ".
Сред неологизмите са посочени също думи като " изборджия " (човек, който се занимава с избирателен туризъм), балотажник (участник в балотаж), даяджия (служител на Държавната автомобилна ревизия - ДАИ) дрънкорексия (гладуване, с цел да се " спестят " калории за пиянство на алкохол), а също и евросирак (дете, чиито родители работят в друга европейска държава), меркелизъм и други
Речникът, чиито редактори са проф. доктор Диана Благоева и проф. доктор Сия Колковска, провокира мощна отрицателна реакция в обществените мрежи и беше мотив както за смешки, по този начин и за отвращение. Езиковедите са по-умерени в оценките си, като показват, че сходен вид издания записват използването на нови думи в езика, без да ги трансформират в норма. Според тях по-сериозен проблем са неналичието на ясни критерии за попадането на дума в речника, подборът на източниците и употребяваната методология, която се показва единствено новоразвилото се значение на дадена дума, без да се напомнят и другите, които не престават да са в действие.
Какво въпреки всичко значи " джендър "
Думата, която провокира най-силни реакции след публикуването на речника, е " джендър ". Тя навлезе в всеобщата тирада преди няколко години към.
Според авторитетния Окфордски речник думата се отнася до обществено откритите функции, държания, действия и характерности, които в обещано общество се смятат за подобаващи на мъжете или надлежно на дамите. В речника на новите думи обаче понятието е обяснено по този начин: " Според някои схващания - пол, който е отвън биологично откритите мъжки и женски пол и е обвързван с друга, нетрадиционна полова ориентировка и друга полова еднаквост. " Дадено и второ значение на думата - човек, който се причислява към подобен пол. За онагледяване са употребявани образци от вестниците " Дума " и " Земя ".
Словосъчетанието " джендърна идеология " пък е обяснено като идеология, пропагандираща свободата на избор на пол и полова ориентировка, разнообразни от биологичните мъжки и женски пол, и ориентирани към разрушение на обичайните полови стандарти, брака, фамилията, ролята на бащата и майката, възпитанието и други
Понятието " джендър " участва и в издадения през 2010 година " Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI век) " с терминологичното си значение от сферата на обществените науки, дефинирано по следния метод: " Специфична за всеки пол цялост от характерности и стандарти, която дефинира общественото държание и взаимоотношенията на дамите и мъжете в едно общество, обществените им функции в него. " Има го и в оповестения две години по-късно " Български разяснителен речник " с създател проф. Василка Радева, като дефиницията е сходна.
Появата му 11 години по-късно със напълно друго значение редакторът на речника проф. Диана Благоева изяснява с това, че изданието показва " моментна фотография " на новите лексикални феномени, в които по думите ѝ попадат и доста спорни, противоречиви, неприемливи думи и словосъчетания. Тя напомня, че думата навлиза в българския език през 90-те години и дълго време е присъща главно за профилирани сфери на връзка, до момента в който през 2018 година не навлиза в всеобщата тирада около Истанбулската спогодба и тогава смисъла се трансформира до описаното в речника.
" Използването на думата джендър в преиначен смисъл е едно от тези лексикални феномени, показва проф. Благоева в писмени отговори на въпросите на " Дневник ". И добавя: " Категорично и без ангажименти сходни използва следва да се окачествят като неприемливи. Трябва обаче да си дадем сметка, че нежелателната приложимост на думата джендър е признак, който приказва за нещо по-дълбоко - за съществуващи културни, обществени, етични и други проблеми в нашия публичен живот. "
Променя ли се смисъла
Според доктора по български език и основател на тематичния уебсайт " Как се написа? " Павлина Върбанова казусът с " джендър " идва от това, че в речника са показани думи, които в годините са придобили одобрена приложимост, само че към този момент са се появили и нови смисли. И защото създателите са се придържали строго към научния метод, не е посочена истинската семантика, тъй като към този момент я има в предходно издание на речника, което пък може да обърка читателя и той да сметне, че думата се употребява единствено с това значение.
" Когато става дума за доста чувствителни думи - а в тази ситуация имаше цяла нервност във връзка утвърждението на Истанбулската спогодба, откъдето потегли понятието " джендър " - няма по какъв начин, бидейки представители на науката и представяйки едно претенциозно издание, съставителите да отразят единствено това новопоявило се значение, счита Върбанова.
Получила се е съвършената стихия, само че бомбата е заложена в самия метод, от който съставителите на са отстъпили нито на йота. Можело е по изключение да посочат главното значение, с което думата се употребява в научната общественост
Павлина Върбанова,
лингвист
Диана Благоева пък упорства, че неологичните речници са характерен лексикографски род - диференциални речници, т.е. отразяват единствено избрана част от лексиката и по това се отличават от общите тълковни речници, чиято задача е да разказват лексиката в нейната цялост и в цялото ѝ разнообразие. Според нея жанровите особености на неологичните речници обуславят и използването на някои характерни лексикографски техники, една от които е при появяването на ново значение за одобрени думи, в речника да се показва единствено то.
Откъде идват новите думи
Създателят на " Как се написа " отбелязва като различен проблем на речника противоречивите източници.
В отговорите си до " Дневник " Диана Благоева изяснява, че за извличането на новите думи са употребявани над 350 източника от интервала 2001 и 2019 година, само че не дава отговор на въпроса по какви критерии по са определени те. Обяснява единствено, че става дума за книги, периодически издания, рекламни брошури, джука тирада, текстове от връзката в интернет, както и профилирани издания от разнообразни тематични области (общество и политика, стопанска система, спорт, мода, кулинария и пр.), научни и научнопопулярни издания, годишници на разнообразни университети и други научни центрове, сборници с отчети от конференции, автореферати на дисертации и прочие За всяка дума, която е " кандидат-неологизъм ", се прави и инспекция, като се наблюдават употребите ѝ в интернет, написа Благоева.
Справка в самия речник демонстрира, че най-вече позовавания са направени върху медийни изявления, а измежду източниците са и медии като вестник " Земя ", " Нова зора ", " Монитор ", " 19 минути " и " Дума ", локални издания като каварненския вестник " Факел ", " Габрово през днешния ден " и " Стралджански новини ". Като източник е представена и българската версия на " Россия сегодния ".
Сред употребяваната художествена литература са посочени сборникът с текстове " Дневници и нощници " на сценариста в " Шоуто на Слави " Иво Сиромахов, известният тийнейджърски разказ " Здрач " на Стефани Майър, автобиографичната книга на Сашо Диков " Истината боли ". В листата е и разказ на Захари Карабашлиев, който в библиографската информация е обозначен със заглавието " Сиво ". Става дума за романа " 18% сиво ". Какъв е критерият точно тези издания да бъдат употребявани в разбора на новите думи не оказва се нито от предговора към речника, нито от отговора на проф. Благоева до " Дневник ".
Диана Благоева изяснява, че главният аршин дадена дума да попадне в изданието е хронологичният - " би трябвало с задоволителна степен на сигурност да е открито, че тази дума е навлязла в речта в интервала, който съответното издание покрива ". По думите ѝ стремежът е да се отсеят инцидентните, единичните използва и по тази причина се прави инспекция за това какъв брой пъти е използвана съответната дума в огромни масиви от текстове и в интернет.
Според Павлина Върбанова обаче в речника са въведени думи, които не се срещат на никое място или се появяват прекомерно рядко, с цел да добият резистентност. По думите ѝ следват да се подберат тези, които биха могли да се наложат в езика, а не думи - еднодневки.
Неологизмите и езиковата норма
Попадането на думи и словосъчетания в речника не ги трансформира в част от езиковата норма, прецизират езиковедите в коментар на възмущението, което новите думи провокираха в обществените мрежи. Те припомнят, че речниците на новите думи събират в справочен тип новостите в лексиката и фразеологията на даден език, само че това не ги трансформира в част от книжовния език.
" Дадена нова дума се трансформира в пълновръстен детайл на лексикалната система, когато стане широкоупотребима и премине от периферията към ядрото на лексикалната система. Тогава тя на процедура изгубва статуса си на неологизъм ", показва Даниела Благоева и прецизира, че единствено неголяма част от думите, събрани и разказани в неологичните речници, в някакъв миг се утвърждават и проникват за непрекъснато в езика, попадайки и в общите тълковни и правописни речници.
Езиковедът проф. доктор Емилия Пернишка, която е съставител на речника на новите думи от 2010 година, също показва, че появяването на една дума в подобен речник не легитимира нейната приложимост. " Виновни " за налагането на дадени са думи са хората, които ги използват, а не съставителите на речника, който само отразява лексикалните трендове, показва тя.
Павлина Върбанова пък декларира, че поради престижа на институциите, които издават речника, може да се сметне неправилно, че създателите предизвикват използването на новите думи. " Авторите са показали в предговора, че този речник не претендира за нормативност, а има разказвателен темперамент, само че все пак всяка издание на Българска академия на науките се възприема по този метод ", споделя тя. Допълва, че тъкмо по тази причина би трябвало авансово да се обмисли всичко и най-малкото може да се уточни, че е нежелателна използването на някои думи със смислите, които са дадени, както " джендър " да вземем за пример. " Като няма никаква забележка, думата се възприема като постоянна приложимост и по този начин се легитимира, за жалост. "
Сред неологизмите са посочени също думи като " изборджия " (човек, който се занимава с избирателен туризъм), балотажник (участник в балотаж), даяджия (служител на Държавната автомобилна ревизия - ДАИ) дрънкорексия (гладуване, с цел да се " спестят " калории за пиянство на алкохол), а също и евросирак (дете, чиито родители работят в друга европейска държава), меркелизъм и други
Речникът, чиито редактори са проф. доктор Диана Благоева и проф. доктор Сия Колковска, провокира мощна отрицателна реакция в обществените мрежи и беше мотив както за смешки, по този начин и за отвращение. Езиковедите са по-умерени в оценките си, като показват, че сходен вид издания записват използването на нови думи в езика, без да ги трансформират в норма. Според тях по-сериозен проблем са неналичието на ясни критерии за попадането на дума в речника, подборът на източниците и употребяваната методология, която се показва единствено новоразвилото се значение на дадена дума, без да се напомнят и другите, които не престават да са в действие.
Какво въпреки всичко значи " джендър "
Думата, която провокира най-силни реакции след публикуването на речника, е " джендър ". Тя навлезе в всеобщата тирада преди няколко години към.
Според авторитетния Окфордски речник думата се отнася до обществено откритите функции, държания, действия и характерности, които в обещано общество се смятат за подобаващи на мъжете или надлежно на дамите. В речника на новите думи обаче понятието е обяснено по този начин: " Според някои схващания - пол, който е отвън биологично откритите мъжки и женски пол и е обвързван с друга, нетрадиционна полова ориентировка и друга полова еднаквост. " Дадено и второ значение на думата - човек, който се причислява към подобен пол. За онагледяване са употребявани образци от вестниците " Дума " и " Земя ".
Словосъчетанието " джендърна идеология " пък е обяснено като идеология, пропагандираща свободата на избор на пол и полова ориентировка, разнообразни от биологичните мъжки и женски пол, и ориентирани към разрушение на обичайните полови стандарти, брака, фамилията, ролята на бащата и майката, възпитанието и други
Понятието " джендър " участва и в издадения през 2010 година " Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI век) " с терминологичното си значение от сферата на обществените науки, дефинирано по следния метод: " Специфична за всеки пол цялост от характерности и стандарти, която дефинира общественото държание и взаимоотношенията на дамите и мъжете в едно общество, обществените им функции в него. " Има го и в оповестения две години по-късно " Български разяснителен речник " с създател проф. Василка Радева, като дефиницията е сходна.
Появата му 11 години по-късно със напълно друго значение редакторът на речника проф. Диана Благоева изяснява с това, че изданието показва " моментна фотография " на новите лексикални феномени, в които по думите ѝ попадат и доста спорни, противоречиви, неприемливи думи и словосъчетания. Тя напомня, че думата навлиза в българския език през 90-те години и дълго време е присъща главно за профилирани сфери на връзка, до момента в който през 2018 година не навлиза в всеобщата тирада около Истанбулската спогодба и тогава смисъла се трансформира до описаното в речника.
" Използването на думата джендър в преиначен смисъл е едно от тези лексикални феномени, показва проф. Благоева в писмени отговори на въпросите на " Дневник ". И добавя: " Категорично и без ангажименти сходни използва следва да се окачествят като неприемливи. Трябва обаче да си дадем сметка, че нежелателната приложимост на думата джендър е признак, който приказва за нещо по-дълбоко - за съществуващи културни, обществени, етични и други проблеми в нашия публичен живот. "
Променя ли се смисъла
Според доктора по български език и основател на тематичния уебсайт " Как се написа? " Павлина Върбанова казусът с " джендър " идва от това, че в речника са показани думи, които в годините са придобили одобрена приложимост, само че към този момент са се появили и нови смисли. И защото създателите са се придържали строго към научния метод, не е посочена истинската семантика, тъй като към този момент я има в предходно издание на речника, което пък може да обърка читателя и той да сметне, че думата се употребява единствено с това значение.
" Когато става дума за доста чувствителни думи - а в тази ситуация имаше цяла нервност във връзка утвърждението на Истанбулската спогодба, откъдето потегли понятието " джендър " - няма по какъв начин, бидейки представители на науката и представяйки едно претенциозно издание, съставителите да отразят единствено това новопоявило се значение, счита Върбанова.
Получила се е съвършената стихия, само че бомбата е заложена в самия метод, от който съставителите на са отстъпили нито на йота. Можело е по изключение да посочат главното значение, с което думата се употребява в научната общественост
Павлина Върбанова, лингвист
Диана Благоева пък упорства, че неологичните речници са характерен лексикографски род - диференциални речници, т.е. отразяват единствено избрана част от лексиката и по това се отличават от общите тълковни речници, чиято задача е да разказват лексиката в нейната цялост и в цялото ѝ разнообразие. Според нея жанровите особености на неологичните речници обуславят и използването на някои характерни лексикографски техники, една от които е при появяването на ново значение за одобрени думи, в речника да се показва единствено то.
Откъде идват новите думи
Създателят на " Как се написа " отбелязва като различен проблем на речника противоречивите източници.
В отговорите си до " Дневник " Диана Благоева изяснява, че за извличането на новите думи са употребявани над 350 източника от интервала 2001 и 2019 година, само че не дава отговор на въпроса по какви критерии по са определени те. Обяснява единствено, че става дума за книги, периодически издания, рекламни брошури, джука тирада, текстове от връзката в интернет, както и профилирани издания от разнообразни тематични области (общество и политика, стопанска система, спорт, мода, кулинария и пр.), научни и научнопопулярни издания, годишници на разнообразни университети и други научни центрове, сборници с отчети от конференции, автореферати на дисертации и прочие За всяка дума, която е " кандидат-неологизъм ", се прави и инспекция, като се наблюдават употребите ѝ в интернет, написа Благоева.
Справка в самия речник демонстрира, че най-вече позовавания са направени върху медийни изявления, а измежду източниците са и медии като вестник " Земя ", " Нова зора ", " Монитор ", " 19 минути " и " Дума ", локални издания като каварненския вестник " Факел ", " Габрово през днешния ден " и " Стралджански новини ". Като източник е представена и българската версия на " Россия сегодния ".
Сред употребяваната художествена литература са посочени сборникът с текстове " Дневници и нощници " на сценариста в " Шоуто на Слави " Иво Сиромахов, известният тийнейджърски разказ " Здрач " на Стефани Майър, автобиографичната книга на Сашо Диков " Истината боли ". В листата е и разказ на Захари Карабашлиев, който в библиографската информация е обозначен със заглавието " Сиво ". Става дума за романа " 18% сиво ". Какъв е критерият точно тези издания да бъдат употребявани в разбора на новите думи не оказва се нито от предговора към речника, нито от отговора на проф. Благоева до " Дневник ".
Диана Благоева изяснява, че главният аршин дадена дума да попадне в изданието е хронологичният - " би трябвало с задоволителна степен на сигурност да е открито, че тази дума е навлязла в речта в интервала, който съответното издание покрива ". По думите ѝ стремежът е да се отсеят инцидентните, единичните използва и по тази причина се прави инспекция за това какъв брой пъти е използвана съответната дума в огромни масиви от текстове и в интернет.
Според Павлина Върбанова обаче в речника са въведени думи, които не се срещат на никое място или се появяват прекомерно рядко, с цел да добият резистентност. По думите ѝ следват да се подберат тези, които биха могли да се наложат в езика, а не думи - еднодневки.
Неологизмите и езиковата норма
Попадането на думи и словосъчетания в речника не ги трансформира в част от езиковата норма, прецизират езиковедите в коментар на възмущението, което новите думи провокираха в обществените мрежи. Те припомнят, че речниците на новите думи събират в справочен тип новостите в лексиката и фразеологията на даден език, само че това не ги трансформира в част от книжовния език.
" Дадена нова дума се трансформира в пълновръстен детайл на лексикалната система, когато стане широкоупотребима и премине от периферията към ядрото на лексикалната система. Тогава тя на процедура изгубва статуса си на неологизъм ", показва Даниела Благоева и прецизира, че единствено неголяма част от думите, събрани и разказани в неологичните речници, в някакъв миг се утвърждават и проникват за непрекъснато в езика, попадайки и в общите тълковни и правописни речници.
Езиковедът проф. доктор Емилия Пернишка, която е съставител на речника на новите думи от 2010 година, също показва, че появяването на една дума в подобен речник не легитимира нейната приложимост. " Виновни " за налагането на дадени са думи са хората, които ги използват, а не съставителите на речника, който само отразява лексикалните трендове, показва тя.
Павлина Върбанова пък декларира, че поради престижа на институциите, които издават речника, може да се сметне неправилно, че създателите предизвикват използването на новите думи. " Авторите са показали в предговора, че този речник не претендира за нормативност, а има разказвателен темперамент, само че все пак всяка издание на Българска академия на науките се възприема по този метод ", споделя тя. Допълва, че тъкмо по тази причина би трябвало авансово да се обмисли всичко и най-малкото може да се уточни, че е нежелателна използването на някои думи със смислите, които са дадени, както " джендър " да вземем за пример. " Като няма никаква забележка, думата се възприема като постоянна приложимост и по този начин се легитимира, за жалост. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ