Армения обръща гръб на Русия и се кланя на Запада?
Арменският министър председател Никол Пашинян дълго време криеше политическото си лице, само че в последно време му става все по-трудно да го прави. Фронтменът на „ Кадифената гражданска война “ от 2018 година не сподели огромна обвързаност към „ проруската ориентировка “, макар че получи огромна помощ от Москва. И в този момент, наподобява, Ереван е поел по пътя на борба.
На 24 март (седмица откакто беше обявено за скандалната заповед за съветския президент), Конституционният съд на Армения призна юрисдикцията на Международния углавен съд, проправяйки пътя за парламентарна ратификация на Римския статут.
Както написа телеграм каналът „ Арменска вендета “, такова „ съвпадане “ наподобява доста съмнително и навежда на мисли за неговото политизиране. При това народен представител от ръководещата партия " Гражданският контракт " Гагик Мелконян съобщи, че след утвърждението на Римския статут от Ереван, при положение на идването в Армения, президентът на Русия би трябвало да бъде задържан.
Позоваванията на нуждата от водене на правосъдни каузи против Азербайджан посредством МНС не наподобяват безапелационни и са изрично опровергани от доста специалисти, в това число арменски. Освен това Пашинян взе присъединяване в „ Срещата на върха за народна власт “ на Байдън и поддържа нейната дефинитивна декларация. Вярно, в Ереван твърдят, че не са подписвали неговите „ проукраински “ клаузи, само че като цяло това не е толкоз значимо.
В същото време Армения официално остава съдружник на Русия и е член на ОДКБ и ЕАЕС. Историческите връзки сред двете страни са застрашени. Латентната смяна на геополитическия вектор, почнала при третия президент Серж Саркисян, през последните години и изключително месеци закупи очевидно по-отчетлив темперамент, който не може да бъде прикрит от никакви изказвания и пропагандни трикове. Понякога се основава усещането, че сегашните арменски управляващи поредно " горят мостовете ", свързващи дребната кавказка страна с Русия.
Разбира се, това провокира отрицателна реакция от Москва. Руското външно министерство предизвести посредством организация ТАСС, че счита за безусловно неприемливи проектите на Ереван да се причисли към Римския статут на МНС, които са изпълнени с " извънредно отрицателни последствия " за двустранните връзки.
Въпреки че няколко дни по-късно формалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова съобщи, че тази явно токсична тематика е била обект на разискване по време на контакти на най-високо равнище. Без да разкрива детайлности от договарянията, тя изрази вяра за споразумяване на " този скрит план по съюзнически и взаимно допустим метод ".
От своя страна Акоп Аршакян, заместник-председател на арменския парламент от „ Граждански контракт “, предложи да се подпише някакво настрана съглашение сред Москва и Ереван, тъй че решенията на МНС да не засягат руско-арменските връзки.
За деликатните наблюдаващи външнополитическите цели на Пашинян и неговия екип, формиран в по-голямата си част от хора от разнообразни неправителствени организации (достатъчно е да споменем най-малко секретаря на Съвета за национална сигурност Армен Григорян), в никакъв случай не са били особени загадка. Просто към този момент те бяха маскирани с реториката на " многовекторността ".
Москва не губи вяра за градивно взаимоотношение, следвайки добре познатата традиция на работа със настоящето държавно управление, което сподели своята ловкост, съобразителност и изисканост на фона на слаба и фрагментирана съпротива, поддавайки се на административно-полицейските, политико-икономическите и информационно-манипулативни форми на напън. Припомняме, че след изключителните парламентални избори от юни 2021 пропашиняновата партия „ Граждански контракт “ разполага в Националното заседание със устойчиво болшинство /71 места от 120/.
На „ Срещата на върха за народна власт “ (28-30 март, Вашингтон) военният капитан не се сдържа на комплиментите към Съединените щати и техните западни сътрудници, като сподели, че през 2020 година точно Западът е избавил Армения по време на военния спор с Азербайджан. Всъщност беше тъкмо противоположното! Арменската страна съумя да избегне опустошително проваляне със загубата на цялата територия на Нагорни Карабах със Степанакерт само с помощта на Владимир Путин и съветските миротворци в Нагорни Карабах.
„ Казах, че Пашинян би трябвало да подпише акта за капитулация онлайн... Но съветският президент Владимир Путин ме помоли да не упорствам по този въпрос “, сподели Илхам Алиев след подписването на тристранното изказване на 10 ноември 2020 година
В първите дни и седмици след тези събития престижът на Пашинян се срина до доста ниско равнище, само че му помогнаха да остане отпред. В противоположен случай варшапетът би трябвало освен да се откаже от високия си пост, само че най-малко да напусне страната. И в този момент той изрича искания към Русия, която би трябвало сама (в затруднено взаимоотношение с Баку) да обезпечи сигурността на арменското население на Нагорни Карабах при цялостното равнодушие на формален Ереван. А какво ще се случи след 2025 година, когато изтича 5-годишният период на мироопазващата задача?
Пашинян може да влезе в „ европейската ” платформа за договаряния с Баку единствено като се дистанцира от Русия и оферти от нея формат (срещи на вицепремиерите на трите страни, които не са провеждани отдавна). Да речем, в този случай Западът даде обещание да повлияе на Баку в интерес на Армения (???) По един или различен метод, до момента в който цялото внимание на страните от НАТО / Европейски Съюз е ориентирано към борбата с Русия, това е отвън техните ръце да се оправят с нищожен за тях проблем.
Изпращайки въоръжена „ наблюдателна “ задача на източната граница на Армения, Брюксел даде да се разбере, че няма да постанова наказания против Азербайджан, предлагайки Баку и Ереван да се концентрират върху разговора, т.е. да продължат да вършат това, което и двете страни от дълго време не съумя да направи.
Западът надали ще окаже напън върху Азербайджан и тъй като петролът и газът в този момент текат от крайбрежията на Каспийско море по „ Южния газов кулоар “ към Балканите и Италия, замествайки, въпреки и в извънредно дребна степен, съветските енергоносители, които в този момент са изгубени заради безумието на глобите.
След победоносната военна акция от 2020 година Алиев се усеща убеден и явно няма да прави никакви отстъпки. През последните седмици се популяризират смущаващи клюки за идна военна ескалация в изискванията, когато главната част от азербайджанската войска е преместена до границите на Армения и „ арменската “ част на Карабах, охранявана от съветски миротворци.
Ереван наподобява се надява освен на прочувствените туитове на Макрон или Блинкен, само че и на помощта на Техеран, който е неудовлетворен от възможната поява на „ неразрешена зона “ под формата на екстериториален „ Зангезурски кулоар “ на дребен сектор от границата с Армения по Аракс.
През последните дни беше получена информация за концентриране на части на КСИР с бронирана техника в граничните северозападни региони. Иран има сериозен спор с Израел, до известна степен участва и в Азербайджан, както от време на време декларират публични лица в Техеран.
Как и в чия изгода ще се реши този военно-политически пъзел в средносрочен проект не е ясно. Само едно е ясно - позицията на Армения е нестабилна и ненадеждна. Бившият редактор на жълто вестниче и най-много неговите съветници са избрали път, който може да бъде доста опасен. Не се приказва скрито за вероятното излизане на Армения от ОДКБ, а там евентуално и от ЕАЕС, обратно на икономическите ползи на страната и нейните жители.
Ще посмее ли Ереван да сложи под въпрос Договора за другарство, съдействие и взаимопомощ с Руската федерация, подписан през 1997 година? Ако това се случи (нищо не е изключено в сегашната ситуация), тогава след миротворците от Нагорни Карабах, чийто мандат изтича през 2025 година, съветските военни може да изоставен Гюмри и Ереван, а това е изпълнено със съществени катаклизми в Кавказ.
Стана известно, че от 5 април съветските регулаторни органи няма да пуснат арменски млечни артикули в Русия. Делът на арменското " мляко " на съветския пазар не е толкоз огромен, само че за арменските производители това е сериозен проблем. Разкъсването на връзките с Русия съществено заплашва стопанската система на Армения, която се основава на евтина сила от Руската федерация.
Когато този поток пресъхне, цените на газта, нафтата, бензина, дизела ще скочат внезапно. В резултат на това ще има всеобщо нарастване на всички цени и спад на виталния стандарт на популацията, което заплашва със съществени затруднения.
Кой ще помогне на Армения тогава? Дори е мъчно да си представим - републиката е заобиколена от вражески страни. Баку с наслада ще се възползва от възходящите компликации на дългогодишния си съперник и ще изиска да вземем за пример връщането на територията на някогашната Арменска ССР на напусналите я през 1988-1991 година бежанци и техните потомци. И това не е всичко…
Армения единствено се пробва да усъвършенства връзките си с Турция след доста десетилетия на омраза и, несъмнено, не може да се приказва за поддръжка от страна на Анкара. Приятелският Иран е наоколо, само че тази страна е под напън от голям брой вътрешни и външни проблеми...
В самата Армения мненията са разграничени. Има задоволително хора, които утвърждават дрейфа на републиката към Запада. Но има доста хора, които виждат заплаха в смяната на политическия курс. Сред тях е Андраник Теванян, народен представител от фракцията „ Армения “: „ Илхам Алиев е вдъхновен от обстоятелството, че арменско-руските връзки още веднъж се утежняват и в Армения се разпростира антируска нервност на равнище първото лице... “
Съюзът на арменците на Русия изрази вяра, че арменският парламент ще си спомни за ползите на своите жители и тримилионната арменска общественост в Руската федерация, която " от десетилетия оказва забележителна помощ на популацията на републиката ". Отношенията сред арменските управляващи и организациите на съветската диаспора обаче бяха целеустремено разтърсени в последно време след „ кадифената гражданска война “ от 2018 година
Според „ Арменска вендета “ със своите решения и изказвания самите арменски управляващи стрелят в крайници „ на арменския народ, на който се предлага да се надява на смътните вероятности за „ интернационално наказание и наказателно гонене на Азербайджан “, озовавайки се самичък пред опасността от нов спор “.
А в някогашната ръководеща Републиканска партия решението на арменските управляващи се счита за " изключителна политическа слепота, изпълнена с непредсказуеми последствия ". И както и да се отнасяте към тази политическа мощ, съдействала със своите дейности и безучастие за „ кадифения “ прелом от 2018 година, в този случай е мъчно да не се съгласите с нея.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 24 март (седмица откакто беше обявено за скандалната заповед за съветския президент), Конституционният съд на Армения призна юрисдикцията на Международния углавен съд, проправяйки пътя за парламентарна ратификация на Римския статут.
Както написа телеграм каналът „ Арменска вендета “, такова „ съвпадане “ наподобява доста съмнително и навежда на мисли за неговото политизиране. При това народен представител от ръководещата партия " Гражданският контракт " Гагик Мелконян съобщи, че след утвърждението на Римския статут от Ереван, при положение на идването в Армения, президентът на Русия би трябвало да бъде задържан.
Позоваванията на нуждата от водене на правосъдни каузи против Азербайджан посредством МНС не наподобяват безапелационни и са изрично опровергани от доста специалисти, в това число арменски. Освен това Пашинян взе присъединяване в „ Срещата на върха за народна власт “ на Байдън и поддържа нейната дефинитивна декларация. Вярно, в Ереван твърдят, че не са подписвали неговите „ проукраински “ клаузи, само че като цяло това не е толкоз значимо.
В същото време Армения официално остава съдружник на Русия и е член на ОДКБ и ЕАЕС. Историческите връзки сред двете страни са застрашени. Латентната смяна на геополитическия вектор, почнала при третия президент Серж Саркисян, през последните години и изключително месеци закупи очевидно по-отчетлив темперамент, който не може да бъде прикрит от никакви изказвания и пропагандни трикове. Понякога се основава усещането, че сегашните арменски управляващи поредно " горят мостовете ", свързващи дребната кавказка страна с Русия.
Разбира се, това провокира отрицателна реакция от Москва. Руското външно министерство предизвести посредством организация ТАСС, че счита за безусловно неприемливи проектите на Ереван да се причисли към Римския статут на МНС, които са изпълнени с " извънредно отрицателни последствия " за двустранните връзки.
Въпреки че няколко дни по-късно формалният представител на съветското външно министерство Мария Захарова съобщи, че тази явно токсична тематика е била обект на разискване по време на контакти на най-високо равнище. Без да разкрива детайлности от договарянията, тя изрази вяра за споразумяване на " този скрит план по съюзнически и взаимно допустим метод ".
От своя страна Акоп Аршакян, заместник-председател на арменския парламент от „ Граждански контракт “, предложи да се подпише някакво настрана съглашение сред Москва и Ереван, тъй че решенията на МНС да не засягат руско-арменските връзки.
За деликатните наблюдаващи външнополитическите цели на Пашинян и неговия екип, формиран в по-голямата си част от хора от разнообразни неправителствени организации (достатъчно е да споменем най-малко секретаря на Съвета за национална сигурност Армен Григорян), в никакъв случай не са били особени загадка. Просто към този момент те бяха маскирани с реториката на " многовекторността ".
Москва не губи вяра за градивно взаимоотношение, следвайки добре познатата традиция на работа със настоящето държавно управление, което сподели своята ловкост, съобразителност и изисканост на фона на слаба и фрагментирана съпротива, поддавайки се на административно-полицейските, политико-икономическите и информационно-манипулативни форми на напън. Припомняме, че след изключителните парламентални избори от юни 2021 пропашиняновата партия „ Граждански контракт “ разполага в Националното заседание със устойчиво болшинство /71 места от 120/.
На „ Срещата на върха за народна власт “ (28-30 март, Вашингтон) военният капитан не се сдържа на комплиментите към Съединените щати и техните западни сътрудници, като сподели, че през 2020 година точно Западът е избавил Армения по време на военния спор с Азербайджан. Всъщност беше тъкмо противоположното! Арменската страна съумя да избегне опустошително проваляне със загубата на цялата територия на Нагорни Карабах със Степанакерт само с помощта на Владимир Путин и съветските миротворци в Нагорни Карабах.
„ Казах, че Пашинян би трябвало да подпише акта за капитулация онлайн... Но съветският президент Владимир Путин ме помоли да не упорствам по този въпрос “, сподели Илхам Алиев след подписването на тристранното изказване на 10 ноември 2020 година
В първите дни и седмици след тези събития престижът на Пашинян се срина до доста ниско равнище, само че му помогнаха да остане отпред. В противоположен случай варшапетът би трябвало освен да се откаже от високия си пост, само че най-малко да напусне страната. И в този момент той изрича искания към Русия, която би трябвало сама (в затруднено взаимоотношение с Баку) да обезпечи сигурността на арменското население на Нагорни Карабах при цялостното равнодушие на формален Ереван. А какво ще се случи след 2025 година, когато изтича 5-годишният период на мироопазващата задача?
Пашинян може да влезе в „ европейската ” платформа за договаряния с Баку единствено като се дистанцира от Русия и оферти от нея формат (срещи на вицепремиерите на трите страни, които не са провеждани отдавна). Да речем, в този случай Западът даде обещание да повлияе на Баку в интерес на Армения (???) По един или различен метод, до момента в който цялото внимание на страните от НАТО / Европейски Съюз е ориентирано към борбата с Русия, това е отвън техните ръце да се оправят с нищожен за тях проблем.
Изпращайки въоръжена „ наблюдателна “ задача на източната граница на Армения, Брюксел даде да се разбере, че няма да постанова наказания против Азербайджан, предлагайки Баку и Ереван да се концентрират върху разговора, т.е. да продължат да вършат това, което и двете страни от дълго време не съумя да направи.
Западът надали ще окаже напън върху Азербайджан и тъй като петролът и газът в този момент текат от крайбрежията на Каспийско море по „ Южния газов кулоар “ към Балканите и Италия, замествайки, въпреки и в извънредно дребна степен, съветските енергоносители, които в този момент са изгубени заради безумието на глобите.
След победоносната военна акция от 2020 година Алиев се усеща убеден и явно няма да прави никакви отстъпки. През последните седмици се популяризират смущаващи клюки за идна военна ескалация в изискванията, когато главната част от азербайджанската войска е преместена до границите на Армения и „ арменската “ част на Карабах, охранявана от съветски миротворци.
Ереван наподобява се надява освен на прочувствените туитове на Макрон или Блинкен, само че и на помощта на Техеран, който е неудовлетворен от възможната поява на „ неразрешена зона “ под формата на екстериториален „ Зангезурски кулоар “ на дребен сектор от границата с Армения по Аракс.
През последните дни беше получена информация за концентриране на части на КСИР с бронирана техника в граничните северозападни региони. Иран има сериозен спор с Израел, до известна степен участва и в Азербайджан, както от време на време декларират публични лица в Техеран.
Как и в чия изгода ще се реши този военно-политически пъзел в средносрочен проект не е ясно. Само едно е ясно - позицията на Армения е нестабилна и ненадеждна. Бившият редактор на жълто вестниче и най-много неговите съветници са избрали път, който може да бъде доста опасен. Не се приказва скрито за вероятното излизане на Армения от ОДКБ, а там евентуално и от ЕАЕС, обратно на икономическите ползи на страната и нейните жители.
Ще посмее ли Ереван да сложи под въпрос Договора за другарство, съдействие и взаимопомощ с Руската федерация, подписан през 1997 година? Ако това се случи (нищо не е изключено в сегашната ситуация), тогава след миротворците от Нагорни Карабах, чийто мандат изтича през 2025 година, съветските военни може да изоставен Гюмри и Ереван, а това е изпълнено със съществени катаклизми в Кавказ.
Стана известно, че от 5 април съветските регулаторни органи няма да пуснат арменски млечни артикули в Русия. Делът на арменското " мляко " на съветския пазар не е толкоз огромен, само че за арменските производители това е сериозен проблем. Разкъсването на връзките с Русия съществено заплашва стопанската система на Армения, която се основава на евтина сила от Руската федерация.
Когато този поток пресъхне, цените на газта, нафтата, бензина, дизела ще скочат внезапно. В резултат на това ще има всеобщо нарастване на всички цени и спад на виталния стандарт на популацията, което заплашва със съществени затруднения.
Кой ще помогне на Армения тогава? Дори е мъчно да си представим - републиката е заобиколена от вражески страни. Баку с наслада ще се възползва от възходящите компликации на дългогодишния си съперник и ще изиска да вземем за пример връщането на територията на някогашната Арменска ССР на напусналите я през 1988-1991 година бежанци и техните потомци. И това не е всичко…
Армения единствено се пробва да усъвършенства връзките си с Турция след доста десетилетия на омраза и, несъмнено, не може да се приказва за поддръжка от страна на Анкара. Приятелският Иран е наоколо, само че тази страна е под напън от голям брой вътрешни и външни проблеми...
В самата Армения мненията са разграничени. Има задоволително хора, които утвърждават дрейфа на републиката към Запада. Но има доста хора, които виждат заплаха в смяната на политическия курс. Сред тях е Андраник Теванян, народен представител от фракцията „ Армения “: „ Илхам Алиев е вдъхновен от обстоятелството, че арменско-руските връзки още веднъж се утежняват и в Армения се разпростира антируска нервност на равнище първото лице... “
Съюзът на арменците на Русия изрази вяра, че арменският парламент ще си спомни за ползите на своите жители и тримилионната арменска общественост в Руската федерация, която " от десетилетия оказва забележителна помощ на популацията на републиката ". Отношенията сред арменските управляващи и организациите на съветската диаспора обаче бяха целеустремено разтърсени в последно време след „ кадифената гражданска война “ от 2018 година
Според „ Арменска вендета “ със своите решения и изказвания самите арменски управляващи стрелят в крайници „ на арменския народ, на който се предлага да се надява на смътните вероятности за „ интернационално наказание и наказателно гонене на Азербайджан “, озовавайки се самичък пред опасността от нов спор “.
А в някогашната ръководеща Републиканска партия решението на арменските управляващи се счита за " изключителна политическа слепота, изпълнена с непредсказуеми последствия ". И както и да се отнасяте към тази политическа мощ, съдействала със своите дейности и безучастие за „ кадифения “ прелом от 2018 година, в този случай е мъчно да не се съгласите с нея.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ