Под знака на обърнатото А. В Закавказието назрява нов военен конфликт
Армения и Азербайджан още веднъж са на ръба на войната. Въоръжените сили на Азербайджан интензивно струпват бронирана техника и артилерия към границата с Армения. Наблюдателите означават, че оборудването е маркирано с бързи идентификационни знаци под формата на обърната писмен знак „ А “ (∀), което може да значи подготовка за пълномащабна военна интервенция.
Министерството на външните работи и Министерството на защитата на Азербайджан декларират, че арменските войски нарушават изискванията на съглашението за преустановяване на огъня. На собствен ред министър-председателят на Армения Никол Пашинян съобщи, че Азербайджан приготвя нови военни провокации против Нагорни Карабах и Армения - тези изказвания се популяризират интензивно от западни медии, да вземем за пример френския канал France 24.
В интернет се разгласяват голям брой видеозаписи, показващи концентрацията на азербайджански войски на няколко сектора от границата по едно и също време: в региона на непризнатата република Нагорни Карабах, както и покрай границите на региона Сюник в Южна Армения.
Нека поясним – достъпът на азербайджанските войски до арменската граница в този регион стана вероятен вследствие на Втората карабахска война. Тогава, припомняме, НКР загуби така наречен пояс за сигурност - окупираните от арменските сили региони към Нагорни Карабах, който покриваше и арменската граница.
Редица източници настояват, че точно тук, покрай границите на Сюник, може да стартира нова военна интервенция на азербайджанската войска за окупиране на стратегически значимия регион на Сюникския или Зангезурския кулоар. В този район стеснен 40-километров сектор от арменска територия разделя по-голямата част от Азербайджан и анклава Нахичеван (който граничи с Турция).
Коридорът на раздора
Азербайджанската страна упорства за основаване на сухопътен маршрут сред Азербайджан и Турция. Този маршрут беше всъщност упоменат в изказването на Москва за преустановяване на огъня в Нагорни Карабах от 10 ноември 2020 година Деветата точка от съглашението гласи: Армения подсигурява сигурността на транспортните връзки сред западните региони на Азербайджан и Нахичеван с следващ достъп до Турция. Това е допустимо през самата арменска територия по границата с Иран. Но действително Зангезурският кулоар остава на хартия - има заплаха Азербайджан да стартира да го пробива със мощ.
В изискванията на изстудяване на връзките сред Ереван и Москва (и това се поддържа от оповестените за септември арменско-американски учения и отзоваването на непрекъснатия представител на Армения в ОДКС), Армения може да остане сама в борбата с Азербайджан и Турция.
Но наподобява, че друга районна мощ - Иран, който обичайно поддържа Армения в арменско-азербайджанския конфликт, възнамерява да взе участие в конфликта за коридора Сюник.
Иранската телевизия разгласява видео, призоваващо за поддръжка на териториалната целокупност на Армения. Видеото съдържа фрагменти от ракетни учения на иранската войска и загатва за опцията за оказване на военна помощ на Армения. Преди това Техеран неведнъж е заявявал, че няма да допусне военно навлизане на територията на Армения.
Иран може да реши превантивно да изпрати войски
За Иран съществуването на кулоар Сюник (Зангезур), следен от Армения, е стратегически значимо, тъй че Техеран ще се стреми да предотврати военна интервенция на Азербайджан и Турция, сподели военният специалист и иранист Юрий Лямин пред IA Regnum.
„ Сюникският кулоар е значим за Иран, защото свързва главната част на Армения с Иран “, изясни специалистът. Освен това комерсиалните пътища към пристанищата на Грузия минават през Армения. Тъй като Иран е под мощен санкционен напън, държавното управление на страната се интересува от оптимално многообразие от налични транспортни коридори. Ако има опасност от завземането на посочения район Сюник на Армения от Азербайджан, тогава Иран може да отиде на превантивно разполагане на войски.
Техеран също се опълчва на основаването на обединен турско-азербайджански съюз по северните си граници, което може директно да заплаши сигурността на страната. Северен Иран е дом на огромен брой етнически азербайджанци, измежду които сепаратистките настроения са мощни. Затова Иран ще се стреми да предотврати основаването на обединен тюркски фронт.
Освен това Азербайджан няма да може независимо да води военни интервенции против Иран. Има обаче редица проблеми по пътя на въвеждането на ирански войски на територията на Армения.
Ще се обърне ли Пашинян към аятолаха?
„ Най-вероятно едно нахлуване на ирански войски ще бъде задоволително, с цел да спре евентуалните военни дейности в тази зона, защото Азербайджан надали ще желае открит спор с Иран за това “, отбелязва Лямин.
Друго нещо е, че влизането на ирански войски ще изисква публично послание от страна на арменските управляващи. Тоест покана от министър-председателя Никол Пашинян или де юре ръководителя на Армения, президента Ваагн Хачатурян, към управлението на Иран: духовния водач аятолах Али Хаменей и президента Ебрахим Раиси. Но дали ще се случи в този случай, към момента е огромен въпрос, отбелязва Лямин.
„ Пашинян доста интензивно се пробва да притегли западни медиатори, които надали ще одобряват иранската интервенция. Така че те ще би трябвало да избират: иранска помощ тук и в този момент или устни гаранции от Запада “, показва специалистът.
По принцип Иран може да мине и без директна интервенция в спора „ на земята “, като употребява своя ракетен и авиационен боеприпас, твърди ориенталистът.
„ Много се колебая, че Азербайджан ще влезе в открит боен спор с Иран поради Сюник “, счита Лямин.
Първо, това въпреки всичко е интернационално приетата територия на Армения, което единствено по себе си кара Азербайджан да работи по-внимателно, изясни специалистът.
Второ, Баку би трябвало да внимава обстановката да не ескалира в огромен спор с Иран, защото азербайджанската нефтена и газова инфраструктура е доста уязвима за офанзиви от Иран.
„ Азербайджан, несъмнено, също може да нанася мъчителни убождания благодарение на съществуващите ракети и БПЛА, само че ударните благоприятни условия на Иран са просто несравнимо по-големи “, прибавя специалистът.
Зангезурският блицкриг
Азербайджан може да вземе решение за пълномащабна военна интервенция в Сюникския кулоар единствено при едно изискване, счита специалистът. Това изискване е скоростта. Ако в къс интервал от време районът бъде окупиран от азербайджански войски, Иран ще бъде подложен пред приключен факт и към този момент няма да има остра реакция от страна на Техеран. Възможно е Анкара и Баку да се готвят тъкмо за този сюжет – мълниеносен блицкриг – не го изключва Лямин.
От друга страна, отбелязва Лямин, е допустимо предислоцирането на обособени елементи към границата с Армения от азербайджанската войска да е проява на мощ.
Експертът напомни, че Азербайджан нееднократно след войната през 2020 година е прибягвал до силов напън върху Армения, с цел да убеди Ереван да направи отстъпки, в това число териториални.
„ Азербайджан има доста доста военно преимущество пред Армения и по тази причина може да избира разнообразни разновидности “, означи ориенталистът. — Тоест може да има проява на мощ под формата на учения, може да има лимитирана военна интервенция в избран регион и така нататък Потенциално Азербайджан може да се опита да организира по-мащабна къса интервенция, тествайки границите на допустима реакция от Русия и Иран. В подготовка за идната по-мащабна намеса. "
Пряк конфликт е изключен, прокси войната е евентуална
Големите районни сили - Турция и Иран - към момента не са показали подготвеност за открита война. На 3 септември се организираха договаряния сред външния министър на Иран Хосейн Амир Абделахян и неговия турски сътрудник Хакан Фидан. И двете страни показаха уговорката си за мир, само че Иран още веднъж даде да се разбере, че няма да разреши завладяването на коридора Сюник.
„ Ние приветстваме договарянията сред Ереван и Баку и няма да приемем никакви геополитически промени в района и блокиране на съществуващия директен маршрут в района “, сподели Абделахиан.
През идващите години директен въоръжен спор сред Турция и Иран е малко евентуален, счита Лямин. Но в това време и двете страни могат да дават военна помощ на своите съдружници, тъй че опасността от прокси война към момента остава.
„ Иран и Турция не са заинтригувани от директен спор между тях, защото и двете страни към този момент имат задоволително проблеми там. Освен това те не желаят да прекъсват много тесни стопански връзки. Но би трябвало да сте деликатен, в случай че желаете да мислите за пет години напред. Има прекалено много разнообразни фактори, които могат да се трансформират през това време.
В кратковременен проект Азербайджан може да обмисли опцията за осъществяване на местна военна интервенция, възнамерявайки да окупира част от територията на непризнатата НКР или противоречиви зони на границата с Армения, акцентира Лямин.
Ако Армения, Русия и Иран не съумеят да повлияят на обстановката, в бъдеще може да се възнамерява по-голяма война, която няма да остави настрани огромните районни играчи.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Министерството на външните работи и Министерството на защитата на Азербайджан декларират, че арменските войски нарушават изискванията на съглашението за преустановяване на огъня. На собствен ред министър-председателят на Армения Никол Пашинян съобщи, че Азербайджан приготвя нови военни провокации против Нагорни Карабах и Армения - тези изказвания се популяризират интензивно от западни медии, да вземем за пример френския канал France 24.
В интернет се разгласяват голям брой видеозаписи, показващи концентрацията на азербайджански войски на няколко сектора от границата по едно и също време: в региона на непризнатата република Нагорни Карабах, както и покрай границите на региона Сюник в Южна Армения.
Нека поясним – достъпът на азербайджанските войски до арменската граница в този регион стана вероятен вследствие на Втората карабахска война. Тогава, припомняме, НКР загуби така наречен пояс за сигурност - окупираните от арменските сили региони към Нагорни Карабах, който покриваше и арменската граница.
Редица източници настояват, че точно тук, покрай границите на Сюник, може да стартира нова военна интервенция на азербайджанската войска за окупиране на стратегически значимия регион на Сюникския или Зангезурския кулоар. В този район стеснен 40-километров сектор от арменска територия разделя по-голямата част от Азербайджан и анклава Нахичеван (който граничи с Турция).
Коридорът на раздора
Азербайджанската страна упорства за основаване на сухопътен маршрут сред Азербайджан и Турция. Този маршрут беше всъщност упоменат в изказването на Москва за преустановяване на огъня в Нагорни Карабах от 10 ноември 2020 година Деветата точка от съглашението гласи: Армения подсигурява сигурността на транспортните връзки сред западните региони на Азербайджан и Нахичеван с следващ достъп до Турция. Това е допустимо през самата арменска територия по границата с Иран. Но действително Зангезурският кулоар остава на хартия - има заплаха Азербайджан да стартира да го пробива със мощ.
В изискванията на изстудяване на връзките сред Ереван и Москва (и това се поддържа от оповестените за септември арменско-американски учения и отзоваването на непрекъснатия представител на Армения в ОДКС), Армения може да остане сама в борбата с Азербайджан и Турция.
Но наподобява, че друга районна мощ - Иран, който обичайно поддържа Армения в арменско-азербайджанския конфликт, възнамерява да взе участие в конфликта за коридора Сюник.
Иранската телевизия разгласява видео, призоваващо за поддръжка на териториалната целокупност на Армения. Видеото съдържа фрагменти от ракетни учения на иранската войска и загатва за опцията за оказване на военна помощ на Армения. Преди това Техеран неведнъж е заявявал, че няма да допусне военно навлизане на територията на Армения.
Иран може да реши превантивно да изпрати войски
За Иран съществуването на кулоар Сюник (Зангезур), следен от Армения, е стратегически значимо, тъй че Техеран ще се стреми да предотврати военна интервенция на Азербайджан и Турция, сподели военният специалист и иранист Юрий Лямин пред IA Regnum.
„ Сюникският кулоар е значим за Иран, защото свързва главната част на Армения с Иран “, изясни специалистът. Освен това комерсиалните пътища към пристанищата на Грузия минават през Армения. Тъй като Иран е под мощен санкционен напън, държавното управление на страната се интересува от оптимално многообразие от налични транспортни коридори. Ако има опасност от завземането на посочения район Сюник на Армения от Азербайджан, тогава Иран може да отиде на превантивно разполагане на войски.
Техеран също се опълчва на основаването на обединен турско-азербайджански съюз по северните си граници, което може директно да заплаши сигурността на страната. Северен Иран е дом на огромен брой етнически азербайджанци, измежду които сепаратистките настроения са мощни. Затова Иран ще се стреми да предотврати основаването на обединен тюркски фронт.
Освен това Азербайджан няма да може независимо да води военни интервенции против Иран. Има обаче редица проблеми по пътя на въвеждането на ирански войски на територията на Армения.
Ще се обърне ли Пашинян към аятолаха?
„ Най-вероятно едно нахлуване на ирански войски ще бъде задоволително, с цел да спре евентуалните военни дейности в тази зона, защото Азербайджан надали ще желае открит спор с Иран за това “, отбелязва Лямин.
Друго нещо е, че влизането на ирански войски ще изисква публично послание от страна на арменските управляващи. Тоест покана от министър-председателя Никол Пашинян или де юре ръководителя на Армения, президента Ваагн Хачатурян, към управлението на Иран: духовния водач аятолах Али Хаменей и президента Ебрахим Раиси. Но дали ще се случи в този случай, към момента е огромен въпрос, отбелязва Лямин.
„ Пашинян доста интензивно се пробва да притегли западни медиатори, които надали ще одобряват иранската интервенция. Така че те ще би трябвало да избират: иранска помощ тук и в този момент или устни гаранции от Запада “, показва специалистът.
По принцип Иран може да мине и без директна интервенция в спора „ на земята “, като употребява своя ракетен и авиационен боеприпас, твърди ориенталистът.
„ Много се колебая, че Азербайджан ще влезе в открит боен спор с Иран поради Сюник “, счита Лямин.
Първо, това въпреки всичко е интернационално приетата територия на Армения, което единствено по себе си кара Азербайджан да работи по-внимателно, изясни специалистът.
Второ, Баку би трябвало да внимава обстановката да не ескалира в огромен спор с Иран, защото азербайджанската нефтена и газова инфраструктура е доста уязвима за офанзиви от Иран.
„ Азербайджан, несъмнено, също може да нанася мъчителни убождания благодарение на съществуващите ракети и БПЛА, само че ударните благоприятни условия на Иран са просто несравнимо по-големи “, прибавя специалистът.
Зангезурският блицкриг
Азербайджан може да вземе решение за пълномащабна военна интервенция в Сюникския кулоар единствено при едно изискване, счита специалистът. Това изискване е скоростта. Ако в къс интервал от време районът бъде окупиран от азербайджански войски, Иран ще бъде подложен пред приключен факт и към този момент няма да има остра реакция от страна на Техеран. Възможно е Анкара и Баку да се готвят тъкмо за този сюжет – мълниеносен блицкриг – не го изключва Лямин.
От друга страна, отбелязва Лямин, е допустимо предислоцирането на обособени елементи към границата с Армения от азербайджанската войска да е проява на мощ.
Експертът напомни, че Азербайджан нееднократно след войната през 2020 година е прибягвал до силов напън върху Армения, с цел да убеди Ереван да направи отстъпки, в това число териториални.
„ Азербайджан има доста доста военно преимущество пред Армения и по тази причина може да избира разнообразни разновидности “, означи ориенталистът. — Тоест може да има проява на мощ под формата на учения, може да има лимитирана военна интервенция в избран регион и така нататък Потенциално Азербайджан може да се опита да организира по-мащабна къса интервенция, тествайки границите на допустима реакция от Русия и Иран. В подготовка за идната по-мащабна намеса. "
Пряк конфликт е изключен, прокси войната е евентуална
Големите районни сили - Турция и Иран - към момента не са показали подготвеност за открита война. На 3 септември се организираха договаряния сред външния министър на Иран Хосейн Амир Абделахян и неговия турски сътрудник Хакан Фидан. И двете страни показаха уговорката си за мир, само че Иран още веднъж даде да се разбере, че няма да разреши завладяването на коридора Сюник.
„ Ние приветстваме договарянията сред Ереван и Баку и няма да приемем никакви геополитически промени в района и блокиране на съществуващия директен маршрут в района “, сподели Абделахиан.
През идващите години директен въоръжен спор сред Турция и Иран е малко евентуален, счита Лямин. Но в това време и двете страни могат да дават военна помощ на своите съдружници, тъй че опасността от прокси война към момента остава.
„ Иран и Турция не са заинтригувани от директен спор между тях, защото и двете страни към този момент имат задоволително проблеми там. Освен това те не желаят да прекъсват много тесни стопански връзки. Но би трябвало да сте деликатен, в случай че желаете да мислите за пет години напред. Има прекалено много разнообразни фактори, които могат да се трансформират през това време.
В кратковременен проект Азербайджан може да обмисли опцията за осъществяване на местна военна интервенция, възнамерявайки да окупира част от територията на непризнатата НКР или противоречиви зони на границата с Армения, акцентира Лямин.
Ако Армения, Русия и Иран не съумеят да повлияят на обстановката, в бъдеще може да се възнамерява по-голяма война, която няма да остави настрани огромните районни играчи.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ