Вязма: От котела на войната до духовен център
Архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд си напомня свое пътешестване до вековния и разкъсван от войни феодален град и проучва трагичната история, която дефинира неговата устояваща на времето архитектура.
В началото на XX в. съветският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски изобретява комплициран развой за ярка и детайлна цветна снимка. Неговата визия за фотографията като форма на обучение и просвещение е демонстрирана изключително ясно в фотосите му на архитектурни монументи в исторически места в съветската дълбока провинция.
Вязма. Троицкият събор, югозападен аспект. 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Едно такова населено място е град Вязма, който Поркудин-Горски посещава през лятото на 1912 година като част от план за документиране тук-там, свързани със стогодишнината от Наполеоновото настъпление в Русия. Въпреки че истинските стъклени негативи не са оживели в сбирката от тези фотоси на Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати, монохромните контактни отпечатъци, които той прави от магента сегмента при неговия триетапен развой, дават доста исторически детайлности. Аз самият посетих Вязма сред 1992 и 2014 година.
Скромно начало
Крепостта Вязма. Спаската кула, аспект югозапад; 3. Спаската кула, „ сенчесто лице „. 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Днес Вязма е спокоен районен център с население към 56 000 души, тъкмо до минската автомагистрала, която е основният път от Москва, водещ на запад. Административно част от Смоленска област, Вязма се намира съвсем по средата сред тези два антични центъра на ориста на Русия – на 210 км западно от Москва и на 165 км източно от Смоленск.
Това местонахождение е ключът към трагичната история на града, който по време на Втората международна война е очевидец на дъното на провалянето и на дългия път към възобновяване. Времето не е помрачило паметта за тази битка, която се уважава в целия Вязменски регион.
Централна Виазма, аспект на югоизток от камбанарията на Троицкия храм; лятото на 1912 г.Сергей Прокудин-Горски
Първото удостоверение, в което се загатва Вязма, датира от 1239 година – време, което съответствува с монголското настъпление и ширещото се опустошение на към този момент разпокъсана средновековна Рус. Градът остава част от Смоленското княжество до 1403 година, когато е високомерен от Великото литовско херцогство.
Църквата на иконата на Премилосърдния Спасител, манастир Св. Аркадий. Изглед откъм северозапад, 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Към края на XV в. контролът над Вязма минава в ръцете на Москва, която печели града при продължителна поредност от гранични войни с Литва. През XVI в. той служи за значима западна отбранителна точка, защото западната граница на Московия се измества и доста по-голямата и по-изложената на набези цитадела Смоленск на няколко пъти минава към Полша. През „ Смутното време “ при започване на XVII в. градът още веднъж влиза в серпантина на промяна на владетелите си, преди да стартира да служи на новата династия Романови.
Град-крепост
Църквата Богоявление (Въведение), аспект от юг, 22 август 2012Уилям Брумфийлд
От самото начало в центъра на града е издигната земна цитадела на висока канара с аспект към река Вязма. След опустошителните войни от XVI и началото на XVII в. Москва взема решение да възвърне кремъла във Вязма, само че без скъпоструващи зидани стени. Само шест кули са тухлени, а от тях остава една и това Спаската кула.
Храмът Богоявление (Представяне). Нов иконостас, 22 август 2012Уилям Брумфийлд
В крепостта Вязма има черква, която в последна сметка е отдадена на Троицата. През 1654-1655 година цар Алексей Михайлович възвръща храма Троица в архаичния ѝ жанр, а в средата на XVIII в. тя е в допълнение престроена и разширена. Камбанарията е най-високата забележителност на града по това време до издигането на огромна информационна кула през късния руски интервал.
Църквата „ Преображение Господне “, с спонтанна камбанария (вдясно). Изглед от югозапад, 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Повечето църкви в общия аспект на Прокудин-Горски на централна Вязма са разрушени през ХХ век. Изключение прави църквата, отдадена на иконата на Премилосърдния Спасител, издигната през 1786 година в манастира „ Св. Аркадий “. Църквата, единствената останала сграда от този манастир, в този момент служи за градска библиотека.
Паметникът на Отечествената война (1812 наполеоново нашествие), улица „ Ленин “; Паметникът на перновските гренадири (1812 година наполеоново нашествие), „ Съветски площад “, 22 август 2012 г.Уилям Брумфийлд
Наблизо има и монументи, отдадени на войната от 1812 година. Вязма пада в ръцете на французите на 29 август. Голяма част от града е опожарена в края на октомври, когато преследващите съветски сили, командвани от генералите Милорадович и Платов, влизат в гневна борба с корпус на отстъпващите французи, командван от маршал Даву.
Оцелели архитектурни обекти
Жилищна постройка и магазини, ул. „ Комсомол “ 2. Централната част при следвоенното възобновяване на града; 22 август 2012 г.Уилям Брумфийлд
Днес центърът на града се назовава „ Съветски площад “, който се намира под храма по хълма надолу. На площада се издига монументална гранитна колона, сложена там през 2011 година в чест на оповестяването на Вязма две години по-рано за „ Град на военната популярност “. Сериозно развалена по време на войната, тази част на града е комбинация от следвоенна руска архитектура със здания от XIX век, възобновени от руините.
Църквата „ Рождество Богородично “ “. Югоизточна панорама с камбанария; Лятото на 1912Сергей Прокудин-Горски
Оживяла е живописната черква „ Рождество Богородично “ (1727-1728), която Прокудин-Горски снима от североизток с енорийското учебно заведение и огромна купчина дърва за огрев на напред във времето. Сега тя се намира в парк, в чието езерце може да се види отражение на южната фасада.
Църквата „ Рождество Богородично “, аспект ОТ юг. Преден проект: река Вязма; 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Най-впечатляващият архитектурен отбор във Вязма е манастирът Йоан Кръстител (сега женски манастир) в западния завършек на града. Основан през 1536 година, манастирът минава през доста тествания на тази постоянно нападана земя. Първо е опожарен от полските сили при започване на XVII век, след което е възобновен през 1630 година с помощта на подаяние от цар Михаил Фьодорович (първият цар на Романови). Опожарен е още веднъж по време на Наполеоновото настъпление от 1812 година и ремонтиран още един път през 1832-36 година. След това комунистите го затварят още веднъж, а през Втората международна война търпи нови опустошения.
Божествена отбрана
Порталната черква „ Възнесение Господне “, манастир „ Йоан Кръстител “ (женски манастир от 1995 г.); 22 август 2012Уилям Брумфийлд
За благополучие църквите са добре издигнати и имат здрави структури. Главната манастирска южна врата служи за основа за блестящо изписаната черква XVII в. с огромна столова и камбанария в западния й край.
Манастирът „ Йоан Кръстител “, Светата врата под църквата „ Възнесение Господне “; 22 август 2012Уилям Брумфийлд
При влизане на територията на манастира пред посетителя се разкрива панорама към една от най-забележителните отшелнически здания в цяла Русия, църквата на иконата на Богородица Одигитрия с прилежащия към нея параклис, отдаден на Йоан Кръстител. Тази относително дребна сграда с погрешен проект наподобява проектирана най-вече като фундамент за три извисяващи се, богато украсени кули. Всяка кула е увенчана с дребен златен купол.
Църквата на иконата на Богородица Одигитрия, манастир „ Йоан Кръстител “. Югозападен аспект с столова (вляво); 14 октомври 1992Уилям Брумфийлд
Редовете от декоративни фронтони и варосаните стени са в допълнение орнаментирани с реставрирани зелени керамични плочки. Вероятно тази охолно украсена сграда изобразява фар, както подсказва нейното посвещение (ходигитрия, „ този, който демонстрира пътя “). Или пък може би отдава респект на съпротивата против нашествениците, както вършат други църкви-кули, издигнати в Московия след „ Смутното време “.
Църквата на иконата Одигитрия, кули и кръстове. Изглед от югозапад; 18. Църквата на иконата Одигитрия. Декоративен подробност на кулата; 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Редица църкви в града в този момент се възвръщат след десетилетия на войни, надменно отношение към тях и религиозно гонене през руския интервал. Други остават в живописни руини, като гробищната черква „ Св. Екатерина “ (1770-76 г.). Щетите във Вязма са изключително тежки и процесът на възобновяване постоянно е муден.
Спомен за предходна популярност
Църквата на иконата Одигитрия. Изглед от югоизток; 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Предишното проучване бе концентрирано върху архитектурни монументи, само че Вязма има и извънреден скулптурен монумент, отдаден на военачалник Михаил Ефремов, пълководец на злощастната 33-а войска, обсадена по време на втората борба при Вязма напролет на 1942 година.
Църквата на иконата Одигитрия. Нов иконоста; 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Създадена от скулптора Евгений Вучетич (водещ създател на по-късния мемориален комплекс Сталинград) и издигната във към момента разрушена Вязма през 1946 година, статуята е един от най-хубавите образци за героична военна статуя в Русия. Дръзкият Ефремов стои с протегната ръка, сочеща на запад. Той е алегорично заобиколен и предпазен от четирима бойци от Червената войска в напрегнати пози с подготвени оръжия. Един от бойците, смъртно ранен, подвига взор към генерала. След окончателното избавление на Вязма през март 1943 година тялото на Ефремов е заровено наново в гробището до църквата „ Св. Екатерина “.
Гробищната черква „ Св. Екатерина “. Изглед от запад; Паметникът на военачалник Михаил Ефремов (1897-1942); 22 август 2012Уилям Брумфийлд
В региона на Вязма има и други елементарно налични забавни места, в това число красиво реставрираното имение Грибоедов в Хмелита. В началото на XIX в. имението е тясно обвързвано с обичания публицист Александър Грибоедов (1795-1829), създател на „ От мозъка си пати “, една от най-известните пиеси в Русия. То заслужава в допълнение изследване.
В началото на XX в. съветският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава комплициран развой за правене на цветни фотоси. Между 1903 и 1916 година той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии благодарение на този развой, който включва три излагания на стъклена плака. През август 1918 година той напуща Русия и се открива във Франция, където се намира огромна част от сбирката му от стъклени негативи и 13 албума с контактни принтове. След гибелта му в Париж през 1944 година наследниците му продават сбирката на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. Библиотеката цифровизира Колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно налична за международната аудитория. Няколко съветски уеб страницата към този момент също имат версии на тази сбирка. През 1986 година архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд провежда първата галерия на фотосите на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. В началото на 1970 година Брумфийлд работи в Русия и фотография множеството места, посетени от Прокудин-Горски. Тази поредност от публикации съпоставя творбите на Прокудин-Горски със фотосите, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.
създател: УИЛЯМ БРУМФИЙЛД
източник: bg.rbth.com
В началото на XX в. съветският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски изобретява комплициран развой за ярка и детайлна цветна снимка. Неговата визия за фотографията като форма на обучение и просвещение е демонстрирана изключително ясно в фотосите му на архитектурни монументи в исторически места в съветската дълбока провинция.
Вязма. Троицкият събор, югозападен аспект. 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Едно такова населено място е град Вязма, който Поркудин-Горски посещава през лятото на 1912 година като част от план за документиране тук-там, свързани със стогодишнината от Наполеоновото настъпление в Русия. Въпреки че истинските стъклени негативи не са оживели в сбирката от тези фотоси на Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати, монохромните контактни отпечатъци, които той прави от магента сегмента при неговия триетапен развой, дават доста исторически детайлности. Аз самият посетих Вязма сред 1992 и 2014 година.
Скромно начало
Крепостта Вязма. Спаската кула, аспект югозапад; 3. Спаската кула, „ сенчесто лице „. 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Днес Вязма е спокоен районен център с население към 56 000 души, тъкмо до минската автомагистрала, която е основният път от Москва, водещ на запад. Административно част от Смоленска област, Вязма се намира съвсем по средата сред тези два антични центъра на ориста на Русия – на 210 км западно от Москва и на 165 км източно от Смоленск.
Това местонахождение е ключът към трагичната история на града, който по време на Втората международна война е очевидец на дъното на провалянето и на дългия път към възобновяване. Времето не е помрачило паметта за тази битка, която се уважава в целия Вязменски регион.
Централна Виазма, аспект на югоизток от камбанарията на Троицкия храм; лятото на 1912 г.Сергей Прокудин-Горски
Първото удостоверение, в което се загатва Вязма, датира от 1239 година – време, което съответствува с монголското настъпление и ширещото се опустошение на към този момент разпокъсана средновековна Рус. Градът остава част от Смоленското княжество до 1403 година, когато е високомерен от Великото литовско херцогство.
Църквата на иконата на Премилосърдния Спасител, манастир Св. Аркадий. Изглед откъм северозапад, 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Към края на XV в. контролът над Вязма минава в ръцете на Москва, която печели града при продължителна поредност от гранични войни с Литва. През XVI в. той служи за значима западна отбранителна точка, защото западната граница на Московия се измества и доста по-голямата и по-изложената на набези цитадела Смоленск на няколко пъти минава към Полша. През „ Смутното време “ при започване на XVII в. градът още веднъж влиза в серпантина на промяна на владетелите си, преди да стартира да служи на новата династия Романови.
Град-крепост
Църквата Богоявление (Въведение), аспект от юг, 22 август 2012Уилям Брумфийлд
От самото начало в центъра на града е издигната земна цитадела на висока канара с аспект към река Вязма. След опустошителните войни от XVI и началото на XVII в. Москва взема решение да възвърне кремъла във Вязма, само че без скъпоструващи зидани стени. Само шест кули са тухлени, а от тях остава една и това Спаската кула.
Храмът Богоявление (Представяне). Нов иконостас, 22 август 2012Уилям Брумфийлд
В крепостта Вязма има черква, която в последна сметка е отдадена на Троицата. През 1654-1655 година цар Алексей Михайлович възвръща храма Троица в архаичния ѝ жанр, а в средата на XVIII в. тя е в допълнение престроена и разширена. Камбанарията е най-високата забележителност на града по това време до издигането на огромна информационна кула през късния руски интервал.
Църквата „ Преображение Господне “, с спонтанна камбанария (вдясно). Изглед от югозапад, 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Повечето църкви в общия аспект на Прокудин-Горски на централна Вязма са разрушени през ХХ век. Изключение прави църквата, отдадена на иконата на Премилосърдния Спасител, издигната през 1786 година в манастира „ Св. Аркадий “. Църквата, единствената останала сграда от този манастир, в този момент служи за градска библиотека.
Паметникът на Отечествената война (1812 наполеоново нашествие), улица „ Ленин “; Паметникът на перновските гренадири (1812 година наполеоново нашествие), „ Съветски площад “, 22 август 2012 г.Уилям Брумфийлд
Наблизо има и монументи, отдадени на войната от 1812 година. Вязма пада в ръцете на французите на 29 август. Голяма част от града е опожарена в края на октомври, когато преследващите съветски сили, командвани от генералите Милорадович и Платов, влизат в гневна борба с корпус на отстъпващите французи, командван от маршал Даву.
Оцелели архитектурни обекти
Жилищна постройка и магазини, ул. „ Комсомол “ 2. Централната част при следвоенното възобновяване на града; 22 август 2012 г.Уилям Брумфийлд
Днес центърът на града се назовава „ Съветски площад “, който се намира под храма по хълма надолу. На площада се издига монументална гранитна колона, сложена там през 2011 година в чест на оповестяването на Вязма две години по-рано за „ Град на военната популярност “. Сериозно развалена по време на войната, тази част на града е комбинация от следвоенна руска архитектура със здания от XIX век, възобновени от руините.
Църквата „ Рождество Богородично “ “. Югоизточна панорама с камбанария; Лятото на 1912Сергей Прокудин-Горски
Оживяла е живописната черква „ Рождество Богородично “ (1727-1728), която Прокудин-Горски снима от североизток с енорийското учебно заведение и огромна купчина дърва за огрев на напред във времето. Сега тя се намира в парк, в чието езерце може да се види отражение на южната фасада.
Църквата „ Рождество Богородично “, аспект ОТ юг. Преден проект: река Вязма; 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Най-впечатляващият архитектурен отбор във Вязма е манастирът Йоан Кръстител (сега женски манастир) в западния завършек на града. Основан през 1536 година, манастирът минава през доста тествания на тази постоянно нападана земя. Първо е опожарен от полските сили при започване на XVII век, след което е възобновен през 1630 година с помощта на подаяние от цар Михаил Фьодорович (първият цар на Романови). Опожарен е още веднъж по време на Наполеоновото настъпление от 1812 година и ремонтиран още един път през 1832-36 година. След това комунистите го затварят още веднъж, а през Втората международна война търпи нови опустошения.
Божествена отбрана
Порталната черква „ Възнесение Господне “, манастир „ Йоан Кръстител “ (женски манастир от 1995 г.); 22 август 2012Уилям Брумфийлд
За благополучие църквите са добре издигнати и имат здрави структури. Главната манастирска южна врата служи за основа за блестящо изписаната черква XVII в. с огромна столова и камбанария в западния й край.
Манастирът „ Йоан Кръстител “, Светата врата под църквата „ Възнесение Господне “; 22 август 2012Уилям Брумфийлд
При влизане на територията на манастира пред посетителя се разкрива панорама към една от най-забележителните отшелнически здания в цяла Русия, църквата на иконата на Богородица Одигитрия с прилежащия към нея параклис, отдаден на Йоан Кръстител. Тази относително дребна сграда с погрешен проект наподобява проектирана най-вече като фундамент за три извисяващи се, богато украсени кули. Всяка кула е увенчана с дребен златен купол.
Църквата на иконата на Богородица Одигитрия, манастир „ Йоан Кръстител “. Югозападен аспект с столова (вляво); 14 октомври 1992Уилям Брумфийлд
Редовете от декоративни фронтони и варосаните стени са в допълнение орнаментирани с реставрирани зелени керамични плочки. Вероятно тази охолно украсена сграда изобразява фар, както подсказва нейното посвещение (ходигитрия, „ този, който демонстрира пътя “). Или пък може би отдава респект на съпротивата против нашествениците, както вършат други църкви-кули, издигнати в Московия след „ Смутното време “.
Църквата на иконата Одигитрия, кули и кръстове. Изглед от югозапад; 18. Църквата на иконата Одигитрия. Декоративен подробност на кулата; 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Редица църкви в града в този момент се възвръщат след десетилетия на войни, надменно отношение към тях и религиозно гонене през руския интервал. Други остават в живописни руини, като гробищната черква „ Св. Екатерина “ (1770-76 г.). Щетите във Вязма са изключително тежки и процесът на възобновяване постоянно е муден.
Спомен за предходна популярност
Църквата на иконата Одигитрия. Изглед от югоизток; 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Предишното проучване бе концентрирано върху архитектурни монументи, само че Вязма има и извънреден скулптурен монумент, отдаден на военачалник Михаил Ефремов, пълководец на злощастната 33-а войска, обсадена по време на втората борба при Вязма напролет на 1942 година.
Църквата на иконата Одигитрия. Нов иконоста; 22 август 2012Уилям Брумфийлд
Създадена от скулптора Евгений Вучетич (водещ създател на по-късния мемориален комплекс Сталинград) и издигната във към момента разрушена Вязма през 1946 година, статуята е един от най-хубавите образци за героична военна статуя в Русия. Дръзкият Ефремов стои с протегната ръка, сочеща на запад. Той е алегорично заобиколен и предпазен от четирима бойци от Червената войска в напрегнати пози с подготвени оръжия. Един от бойците, смъртно ранен, подвига взор към генерала. След окончателното избавление на Вязма през март 1943 година тялото на Ефремов е заровено наново в гробището до църквата „ Св. Екатерина “.
Гробищната черква „ Св. Екатерина “. Изглед от запад; Паметникът на военачалник Михаил Ефремов (1897-1942); 22 август 2012Уилям Брумфийлд
В региона на Вязма има и други елементарно налични забавни места, в това число красиво реставрираното имение Грибоедов в Хмелита. В началото на XIX в. имението е тясно обвързвано с обичания публицист Александър Грибоедов (1795-1829), създател на „ От мозъка си пати “, една от най-известните пиеси в Русия. То заслужава в допълнение изследване.
В началото на XX в. съветският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава комплициран развой за правене на цветни фотоси. Между 1903 и 1916 година той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии благодарение на този развой, който включва три излагания на стъклена плака. През август 1918 година той напуща Русия и се открива във Франция, където се намира огромна част от сбирката му от стъклени негативи и 13 албума с контактни принтове. След гибелта му в Париж през 1944 година наследниците му продават сбирката на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. Библиотеката цифровизира Колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно налична за международната аудитория. Няколко съветски уеб страницата към този момент също имат версии на тази сбирка. През 1986 година архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд провежда първата галерия на фотосите на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. В началото на 1970 година Брумфийлд работи в Русия и фотография множеството места, посетени от Прокудин-Горски. Тази поредност от публикации съпоставя творбите на Прокудин-Горски със фотосите, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.
създател: УИЛЯМ БРУМФИЙЛД
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ