Синът на загиналия край Шабла пилот съди авиобаза Граф Игнатиево
Апелативният съд в Пловдив върна дело на Окръжен съд-Пловдив, формирано по тъжба на 12-годишния Александър Терзиев - наследник на починалия боен водач подполковник Валентин Терзиев, за неуреден ексклузивен труд.
Синът на водача, умрял на 9 юни, съди Трета авиобаза " Граф Игнатиево ". По данни от исковата молба става въпрос за 2967 спомагателни работни часа за времето от 26 май 2010 година до 9 юни 2021 година, за които летецът не е бил обезщетен с отмора. Така синът му упорства за обезщетение от 70 000 лв..
Ищецът твърди, че неговият татко е бил длъжен да дава наряди при условия, избрани в уставите на Въоръжените сили и други нормативни и административни актове, издадени от министъра на защитата. Александър твърди още, че служебното време над естествената му дълготрайност, е следвало да се компенсира с понижено работно време, а то не е осъществявано съответно при службата на неговия татко. В резултат на това към 1 юни 2021 година (месецът, предшестващ освобождението му от военна служба) той е имал 2 967 часа общо превишаване на служебното време, което не е било обезщетено с отмора.
В тази връзка момчето твърди, че при този режим на работа отчитането на служебното време на военнослужещите се е правило сумарно и когато разликата не е обезщетена с понижено работно време - с почивки до деня на преустановяване на правното отношение, и която разлика в действителност не съставлява ексклузивен труд, то следва по прилика от Кодекса на труда да се заплаща като ексклузивен труд, едвам след преустановяване на контракта за военна работа.
Молбата е подадена до Пловдивския областен съд на 28 юли посредством майката на Александър - Димитрина Попова, тъй като той е невръстен. Със свое определение от 23 септември Окръжният съд постановява, че се касае не за един, а за голям брой искове, защото интервалът на неплатения ексклузивен труд е дълъг, и препраща делото по подсъдност на Асеновградския областен съд. Александър Терзиев апелира и Апелативният съд в Пловдив се произнася, че искът не е за помесечно дължими суми, а за общо обезщетение, несъмнено все още на преустановяване на служебното правно отношение на починалия водач. Така със случая би трябвало да се заеме Пловдивския областен съд, тъй като определението на Апелативния е дефинитивно.
Синът на водача, умрял на 9 юни, съди Трета авиобаза " Граф Игнатиево ". По данни от исковата молба става въпрос за 2967 спомагателни работни часа за времето от 26 май 2010 година до 9 юни 2021 година, за които летецът не е бил обезщетен с отмора. Така синът му упорства за обезщетение от 70 000 лв..
Ищецът твърди, че неговият татко е бил длъжен да дава наряди при условия, избрани в уставите на Въоръжените сили и други нормативни и административни актове, издадени от министъра на защитата. Александър твърди още, че служебното време над естествената му дълготрайност, е следвало да се компенсира с понижено работно време, а то не е осъществявано съответно при службата на неговия татко. В резултат на това към 1 юни 2021 година (месецът, предшестващ освобождението му от военна служба) той е имал 2 967 часа общо превишаване на служебното време, което не е било обезщетено с отмора.
В тази връзка момчето твърди, че при този режим на работа отчитането на служебното време на военнослужещите се е правило сумарно и когато разликата не е обезщетена с понижено работно време - с почивки до деня на преустановяване на правното отношение, и която разлика в действителност не съставлява ексклузивен труд, то следва по прилика от Кодекса на труда да се заплаща като ексклузивен труд, едвам след преустановяване на контракта за военна работа.
Молбата е подадена до Пловдивския областен съд на 28 юли посредством майката на Александър - Димитрина Попова, тъй като той е невръстен. Със свое определение от 23 септември Окръжният съд постановява, че се касае не за един, а за голям брой искове, защото интервалът на неплатения ексклузивен труд е дълъг, и препраща делото по подсъдност на Асеновградския областен съд. Александър Терзиев апелира и Апелативният съд в Пловдив се произнася, че искът не е за помесечно дължими суми, а за общо обезщетение, несъмнено все още на преустановяване на служебното правно отношение на починалия водач. Така със случая би трябвало да се заеме Пловдивския областен съд, тъй като определението на Апелативния е дефинитивно.
КОМЕНТАРИ