Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет е испански архитект от

За дълго остава само това, което трогва сърцето на хората ~ Антони ГАУДИ

Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет е испански проектант от Каталония, един от най-големите новатори в региона по негово време, а и дълго по-късно. Характерният му самостоятелен жанр, описван като комбинация от неоготика и ар нуво, носи и белези на сюрреализма и кубизма. Като водеща при него се показва испанската вариация на ар нуво, наричана Каталонски модернизъм. Ар Нуво е течение, което се заражда във Франция и доближава до Испания, където оказва се под името „ модернизъм “. Основните характерности на това течение са свободното потребление на вълнообразни форми и заоблени контури. Гауди е представителна фигура в това течение.

Веднага щом получава късмет да изрази артистичната си визия, Антони Гауди не се поколебава нито за момент и основава поредност удивителни шедьоври на органичната архитектура, които като че ли живеят собствен личен живот.

(1852 ~ 1926)

„ Архитектурата основава органични форми. Те би трябвало да са в симбиоза със законите на природата. “

Антони Гауди страда от ревматизъм през целия си живот. Болнав, с нежно телосложение, още в учебно заведение е уединен и отчужден от близките и не изключително добър възпитаник. Налага му се постоянно да отсъства от учебно заведение и даже да повтаря образователна година. Има проблеми със заучаването наизуст, а единственият предмет, с който се оправя сносно, е геометрията.

Постъпва в учебно заведение по архитектура напълно по свое предпочитание, само че там още веднъж не се оправя изключително добре. Причината е, че се занимава с много спомагателни неща, защото му се постанова да отбие военната си работа и да работи по едно и също време в едно архитектурно бюро. Въпреки че е единствено студент, бива претрупан с значим план – парка „ Цитаделата “.

Рядко се появява на лекции и надлежно нарушава поредност правила, само че все пак получава позволение да приключи, в символ на самопризнание за достиженията си – артезианския шадраван в парка „ Цитаделата “. Директорът на учебното заведение по изящни изкуства споделя по този мотив: „ Кой може сигурно да каже дали даваме степен на талант или просто на един вманиачен? “

Гауди ненавижда затворените и геометрически верните пространства, а стените го докарват до полуда. Избягва вършиме линии, тъй като ги смята за произведение на индивида, а кръговете за дело на Бога. Благодарение на този негов принцип след гибелта си оставя осемнадесет прелестни архитектурни творения.

„ Хората се разделят на два типа: хора на словото и хора на действието. Първите приказват, вторите работят. За мен няма средства, позволяващи ми да се изразя съответно. Аз на никого не мога да обясня своите замисли. Аз не уточнявам. Никога нямам време да премислям за тях. Аз работя от самото начало. “

Gaudí shows the Sagrada Família to the Papal nuncio, Cardinal Francesco Ragonesi (1915). On that occasion, Monsegnor Ragonesi considered Gaudí " The Dante of architecture "

Gaudí in the procession of Corpus Christi (1924)

Workshop Eudald Puntí. At the center, Antoni Gaudí, 1878

Gaudí (in the background) with his father (centre), his niece Rosa and doctor Santaló during a visit to Montserrat (1904)

Всеки път, когато някой спомене името му, множеството хора незабавно се сещат за църквата „ Саграда Фамилия “. Строителството й бива предоставено на Гауди, когато е едвам 31-годишен. По това време той даже и не допуска, че тази черква ще се трансформира в едно от най-забележителните архитектурни чудеса на света.

Изминава цяло столетие от началото на строителството на „ Саграда Фамилия “ и се счита, че евентуално ще отнеме още едно, а може би даже две епохи, преди постройката да бъде приключена изцяло. Църквата се намира в сърцето на Барселон, издигайки се над града с величествената си външност. Източната, западната и южната й страна са украсени с три отличителни фасади и от всяка се издигат по четири кули. По план в сгладата следва да участват общо осемнадесет кули. Осем от тях към този момент са издигнати. Най-високата е отдадена на Света Дева Мария, майката на Исус Христос, и е с височина 170 м.

Гауди оформя църкавата, а тя от своя страна оформя него. Цялата съзидателна сила, която той влага в нея, ще й донесе популярност, а съгласно всеобщото мнение, постройката е шедьовър, който прави самия Гауди знаменит. Тази взаимосвързаност сред Антони Гауди и неговия шедьовър трансформира църквата в невероятна сграда.

Архитектът изяснява бавния прогрес на градежа с думите: „ Клиентът ми (т.е. Господ) не бърза. “ За него архитектурата и вярата са тясно свързани. Идеята да се посвети тази монументална черква на Господ го кара да й придаде великолепие и неповторима церемониалност.

Гауди е неотклонен създател и редом с работа си върху църквата работи и върху доста други планове. Неговият парк „ Гюел “ участва в листата на ЮНЕСКО са паметниците на международното културно и естествено завещание. Самият Салвадор Дали е мощно впечатлен от неговата къща „ Мила “, която постоянно посещава и внася някои от присъщите й черти в неговите лични творби. Гийом Аполинер споделя, че тази къща има „ съвършеното допиране “.

На 73-годишна възраст, Гауди се мести да живее на строителния обект – църквата „ Саграда Фамилия “. Година по-късно – на 7 юни 1926 е блъснат от трамвай. Тъй като е е много слаб и е облечен със скъсани облекла, хората мислят, че е скитник. Четири таксита отхвърлят да го откарат, макар че е целият в кръв, и бива зарязан на мястото на случая доста дълго време.

Никой колар не желае да го вземе и да го откара в болница, защото джобовете му са празни и няма опция да си заплати. Впоследствие е откаран в болница за небогати, където лекарите и сестрите не разпознават великия проектант в изнемощелия дъртак и го оставят да лежи в сериозно положение на болничното легло. Разпознат е едвам на идващия ден от свои другари, тръгнали да го търсят. От мига, в който става известна идентичността на ранения мъж, болничната стая, в която лежи, не може да побере всички негови другари, познати и представители на пресата. На тяхното предпочитание да го реалокират в по-елитна болница, той отхвърля с думите: „ Тук, измежду бедните е моето място “.

Умира три дни след случая, като бива заровен в криптата на останалото вечно незавършено създание на живота му – катедралата „ Светото семейство “.