Да си спомним за Антон Дончев: След смъртта те Посрещат и те Пращат извън времето в самоосъждане
Антон Николов Дончев е най-мащабният актуален български публицист, който основава исторически епоси. В тях на фона на историческите процеси и трендове разкрива силата на българския народен дух.
Напусна ни преди година, през днешния ден той би навършил 93 години.
Писател влъхва и хуманист, който цени силата на детайлите, долавя вълненията на своя народ, обича красивото и се прекланя пред духовното.
„ Всички книги, които съм написал, са изпети “, споделя Антон Дончев, който търси светлина за хората и за който историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.
Беше създател, с който можеш да приказваш за нещата, които те вълнуват, с една благотворителност на духа, която постоянно смайва. Не обръщаше внимание на дребнави разпри. За него бяха значими други категории, като другарство, дух и професионализъм.
Ето част от неговите ПРОЗРЕНИЯ...
" Създателят на тоя свят… го основава особено за нас. Първо Той основава времето и пространството за нас. Той е отвън времето и отвън пространството. И основава един свят, в който има време и има пространство. Той седи обаче навън.
Фактически за Него времето и пространството съществуват по едно и също време и Той, където бутне и където бръкне, влиза-излиза, където си, ще и прочие. Всичките тези диалози за минало, за бъдеще и прочие нямат никакъв смисъл, тъй като за Него няма време.
Тъй като аз умрях (преди години, по време на кома) - основното на гибелта е, че те Пращат отвън времето, Пращат те в междузвездното пространство, в което няма време, в което нямаш потребност от сила и това е самоосъждането. Нямайки време - безкрайно е. Посрещат те и ти изясняват накратко защо става дума.
Веднага след гибелта те посреща човек и те изстрелват в междузвездното пространство, само че защото няма време, никой не може да ти каже какъв брой време ще трае цялата тази работа … няма премерване.
Ти си там горе в междузвездното пространство и си прекарваш това, което е време, в самоосъждане. Ти правиш преценка на твоето държание, по отношение на един морал, който и аз не знам по какъв начин тъкмо да го нарека: международен, отвън времето или Господен и виждаш какви нелепости си правил.
Аз от самото начало плачех. Това “скърцане на зъби на оня свят ” е нещо изцяло действително. Скърцаш си със зъби, тъй като виждаш какъв брой доста си сбъркал спрямоЕдин Морал, Който в действителност е Съвършено Ясен - ти си Го знаел и от самото начало си бързал с проектите си.
А когато отиваш, те Посрещат. Човекът, който те Посреща, ти споделя, че има пунктове във Вселената, в които ти получаваш тяло. В момента обаче, в който ти получаваш тяло, ти дават един жетон, че ти си минал тоя първичен стадий…Това е жетонът, който се дава, с цел да те прекара Хараон.
Аз…единственият човек, който се движех… Виждам една бездна - слизам надолу - един поток. Планетата е нощ…това е една нощ, която едва се вижда, полутъмно е, няма светлина.И тогава виждаш този светлина, за която приказват всичките.
Но, само че, но…това съм го писал в романа си за Кракра - когато бях на 7 години. Когато бях на 7 години сънувах тази същата Музика. Една нощ сънувам, че с едно момиченце се държа за ръка и вървим през една градина с цъфнали вишни и слушам същата Музика. И от тази Врата се чуваше същата Музика… "
Първият разказ на Антон Дончев „ Сказание за времето на Самуила “ е оповестен през 1961 година
Става знаменит с романа си „ Време разделно “, който е преведен на 30 езика с над 2 млн. тираж. Романът е екранизиран през 1987 година от режисьора Людмил Стайков.
Стилът на работа на Антон Дончев е необикновен: единствено за 41 дни написва „ Време разделно “, само че работи 4 години над „ Трите живота на Кракра “ в Бачковския манастир, където живее като духовник, и 23 години посвещава на „ Сказанието за Аспарух “.
Антон Дончев се впуска шеметно по трънливите пътища на родната история, създавайки за няколко десетилетия шедьоври като " Сказание за времето на Самуила “, „ Девет лица на индивида “, „ Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес “, „ Странният рицар на свещената книга “, „ Трите живота на Кракра “, „ Легенди за двете съкровища “, „ Сянката на Александър Велики “...
Антон Дончев беше Космос.
