Антон Дончев си отиде с болката, че време разделно продължава и днес
Антон Дончев ще бъде запомнен като ярък човек, познаващ страданията на българския народ. Около това се сплотиха сътрудниците и другари на създателя на „ Време разделно “, който умря през днешния ден на 92 години.
По думите на ръководителя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, със своите романи Дончев е влезнал „ доста рано в литературната класика “, а името му се е наредило до тези на най-големите български писатели.
Владимир Зарев разяснява, че Антон Дончев се е отличавал с доста знания за хубостта, мерзостта и безкрайността на индивида. И това негово познание намира своето отражение в книгите му.
" Мисля, че няма по-точно определение от това да кажем, че той е патриархът на актуалната българска литература. И има място измежду нашите най-изтъкнати създатели на изкуството през целия нов интервал след Освобождението ", сподели ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски.
" Отиде си с болежка, тъй като той смяташе, че времето разделно продължава и през днешния ден. Дано един ден да се обърнем към него там някъде високо горе и да кажем – към този момент грешиш, ние сме дружно ", сподели вицепрезидентът Илияна Йотова, която дефинира Антон Дончев като " един от последните същински мъдреци на нашето общество ".
" Той беше един доста забавен човек. Широкоскроен и с доста знание за индивида, за хубостта на индивида, за мерзостта на индивида, за безкрайността на индивида. И всичко това остана записано в неговите прелестни книги. Разбира се, най-важната и най-интересната негова книга – тази, която остава вечно в златния фонд на българската литература – е „ Време разделно “. „ Време разделно “, по която беше изработен и един превъзходен филм от акад. Людмил Стайков ", показа пред Българска телеграфна агенция писателят акад. Владимир Зарев.
И добави: " Ще го запомня като един ярък човек. Един човек, който беше доста безсънен, който се интересуваше от всичко. И най-много се интересуваше в действителност от болките на своя народ. От страданията, които ни заобикаляха, от неуредиците, които по някакъв метод трябваше да преодолеем в тези мъчителни години на преход и преди този момент. Беше в действителност ярък човек. Един човек, който ще остане в паметта на хората с човещината си, с големите си знания, с това, че той постоянно разбираше главните проблеми на българския народ. И ги отрази в своите книги, без значение, че пишеше историческа литература. "
" Най-напред желая да кажа с голяма паника, че в действителност си отиде една ера. Не единствено от българската просвета, от българската литература, само че и от българската история. Защото Антон Дончев беше въплъщение на всичко добродетелно, което България получи като завещание. С неговите романи той влезе доста рано в литературната класика и неговото име доста рано се беше наредило до имена на най-големите български писатели ", изрази съболезнованията си и ръководителят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.
" Той остана един извънредно непретенциозен човек. Един достоен човек, един благодетелен и доброжелателен човек. Той не говореше сквернословия. Той страдаше за това, че България и българският народ страдат. Казваше от време на време истината в очите, обаче той сочеше аргументите. Не сочеше обособените хора. А това е най-важното за един образован човек.
Той разказа историята на България и то онази част на историята, която е най-драматична. Историята от най-тъмните епохи на османското иго, историята на рухването на Самуилова България и превръщането й в част от византийската империя, въпреки и за век и половина. Но той сподели саможертвата на българите и сподели по какъв начин Аспарух сътвори Аспарухова България, която уповавам се, че ще бъде безконечна. Със своите романи той направи една картина на България и по тази причина ние би трябвало да страдаме и да си го спомним като един ярък човек, като един добър и извънредно надарен – бих споделил, талантлив – български публицист ", сподели още Ангелов.
Според ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски Антон Дончев беше патриархът на актуалната българска литература. " Оставя невероятна диря с романите си, с отзвука, който те получиха, в това число в региона на други изкуства като киното. Оставя диря с неговата социална значителност.
Мисля, че няма по-точно определение от това да кажем, че той е патриархът на актуалната българска литература. И има място измежду нашите най-изтъкнати създатели на изкуството през целия нов интервал след Освобождението.
Имах привилегията да бъда постоянно с него и да приказваме. Мога да ви кажа, че беше извънреден човек с доста огромна просторност на възгледите. Изключителна персона. Много скърбя, че си отиде. Непрежалима е загубата. Той е член на нашата академия. Трудно ще се откри различен подобен създател от неговия сан. Надяваме се да имаме, несъмнено, такива бъдещи създатели на изкуството, които да са на неговата висота. Но е непрежалима тази загуба за Българска академия на науките и за цяла България ", съобщи акад. Ревалски.
Вицепрезидентът Илияна Йотова също изрече съболезнования във връзка кончината на създателя на " Време разделно ". " Отиде си един, освен доста надарен публицист, огромен човек и интелектуалец, само че и един от последните същински мъдреци на нашето общество. Не укривам, че ние бяхме близки другари. Обадих се за последния му рожден ден, той към този момент беше в болница и приказвах с Райна, неговата брачна половинка. Пожелах скоро да излезе от болница и още веднъж да бъде измежду нас,
само че явно Бог прибира любимците си.
Той постоянно цитираше един от своите герои в „ Сказание за Самуил “. Там има имитация на един различен исторически влъхва към царя, където той споделя „ Не губете, пазете доверието в хората, един ден те ще отворят сърцата си за вас “. Това е обръщение за всички модерни политици. Отиде си с болежка, тъй като той смяташе, че времето разделно продължава и през днешния ден. Дано един ден да се обърнем към него там някъде високо горе и да кажем – към този момент грешиш, ние сме дружно ", сподели вицепрезидентът Йотова.
По думите на ръководителя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, със своите романи Дончев е влезнал „ доста рано в литературната класика “, а името му се е наредило до тези на най-големите български писатели.
Владимир Зарев разяснява, че Антон Дончев се е отличавал с доста знания за хубостта, мерзостта и безкрайността на индивида. И това негово познание намира своето отражение в книгите му.
" Мисля, че няма по-точно определение от това да кажем, че той е патриархът на актуалната българска литература. И има място измежду нашите най-изтъкнати създатели на изкуството през целия нов интервал след Освобождението ", сподели ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски.
" Отиде си с болежка, тъй като той смяташе, че времето разделно продължава и през днешния ден. Дано един ден да се обърнем към него там някъде високо горе и да кажем – към този момент грешиш, ние сме дружно ", сподели вицепрезидентът Илияна Йотова, която дефинира Антон Дончев като " един от последните същински мъдреци на нашето общество ".
" Той беше един доста забавен човек. Широкоскроен и с доста знание за индивида, за хубостта на индивида, за мерзостта на индивида, за безкрайността на индивида. И всичко това остана записано в неговите прелестни книги. Разбира се, най-важната и най-интересната негова книга – тази, която остава вечно в златния фонд на българската литература – е „ Време разделно “. „ Време разделно “, по която беше изработен и един превъзходен филм от акад. Людмил Стайков ", показа пред Българска телеграфна агенция писателят акад. Владимир Зарев.
И добави: " Ще го запомня като един ярък човек. Един човек, който беше доста безсънен, който се интересуваше от всичко. И най-много се интересуваше в действителност от болките на своя народ. От страданията, които ни заобикаляха, от неуредиците, които по някакъв метод трябваше да преодолеем в тези мъчителни години на преход и преди този момент. Беше в действителност ярък човек. Един човек, който ще остане в паметта на хората с човещината си, с големите си знания, с това, че той постоянно разбираше главните проблеми на българския народ. И ги отрази в своите книги, без значение, че пишеше историческа литература. "
" Най-напред желая да кажа с голяма паника, че в действителност си отиде една ера. Не единствено от българската просвета, от българската литература, само че и от българската история. Защото Антон Дончев беше въплъщение на всичко добродетелно, което България получи като завещание. С неговите романи той влезе доста рано в литературната класика и неговото име доста рано се беше наредило до имена на най-големите български писатели ", изрази съболезнованията си и ръководителят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.
" Той остана един извънредно непретенциозен човек. Един достоен човек, един благодетелен и доброжелателен човек. Той не говореше сквернословия. Той страдаше за това, че България и българският народ страдат. Казваше от време на време истината в очите, обаче той сочеше аргументите. Не сочеше обособените хора. А това е най-важното за един образован човек.
Той разказа историята на България и то онази част на историята, която е най-драматична. Историята от най-тъмните епохи на османското иго, историята на рухването на Самуилова България и превръщането й в част от византийската империя, въпреки и за век и половина. Но той сподели саможертвата на българите и сподели по какъв начин Аспарух сътвори Аспарухова България, която уповавам се, че ще бъде безконечна. Със своите романи той направи една картина на България и по тази причина ние би трябвало да страдаме и да си го спомним като един ярък човек, като един добър и извънредно надарен – бих споделил, талантлив – български публицист ", сподели още Ангелов.
Според ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски Антон Дончев беше патриархът на актуалната българска литература. " Оставя невероятна диря с романите си, с отзвука, който те получиха, в това число в региона на други изкуства като киното. Оставя диря с неговата социална значителност.
Мисля, че няма по-точно определение от това да кажем, че той е патриархът на актуалната българска литература. И има място измежду нашите най-изтъкнати създатели на изкуството през целия нов интервал след Освобождението.
Имах привилегията да бъда постоянно с него и да приказваме. Мога да ви кажа, че беше извънреден човек с доста огромна просторност на възгледите. Изключителна персона. Много скърбя, че си отиде. Непрежалима е загубата. Той е член на нашата академия. Трудно ще се откри различен подобен създател от неговия сан. Надяваме се да имаме, несъмнено, такива бъдещи създатели на изкуството, които да са на неговата висота. Но е непрежалима тази загуба за Българска академия на науките и за цяла България ", съобщи акад. Ревалски.
Вицепрезидентът Илияна Йотова също изрече съболезнования във връзка кончината на създателя на " Време разделно ". " Отиде си един, освен доста надарен публицист, огромен човек и интелектуалец, само че и един от последните същински мъдреци на нашето общество. Не укривам, че ние бяхме близки другари. Обадих се за последния му рожден ден, той към този момент беше в болница и приказвах с Райна, неговата брачна половинка. Пожелах скоро да излезе от болница и още веднъж да бъде измежду нас,
само че явно Бог прибира любимците си.
Той постоянно цитираше един от своите герои в „ Сказание за Самуил “. Там има имитация на един различен исторически влъхва към царя, където той споделя „ Не губете, пазете доверието в хората, един ден те ще отворят сърцата си за вас “. Това е обръщение за всички модерни политици. Отиде си с болежка, тъй като той смяташе, че времето разделно продължава и през днешния ден. Дано един ден да се обърнем към него там някъде високо горе и да кажем – към този момент грешиш, ние сме дружно ", сподели вицепрезидентът Йотова.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ