Антидепресантите задълбочават депресията!
Антидепресантите, открити в дома на пилота-самоубиец Андреас Любиц, за следващ път накара света да се замисли дали можем да излекуваме психологични болести с лекарства. Повечето лекари считат, че актуалните медикаменти за битка с депресията са неефективни, а постоянното им потребление единствено задълбочава казуса. Въпреки това продажбата на таблетки за прочувствени разстройства продължава да нараства.
Как фармацевтичните компании са съумели да убедят хората в нуждата от антидепресанти и кой е изобретил първия повсеместен лек за меланхолия?
След като в дома на пилота-самоубиец Андреас Любиц бяха открити антидепресанти и стана известно, че водачът, умъртвил 149 души, от няколко години е бил под наблюдението на психиатър, в международните медии не стихва дебатът за това по какъв начин един душевно болен човек е бил позволен да ръководи аероплан.
Заслужава да се означи, че виновникът за нещастието е немски жител – страна, знак на едно от най-строгите в света законодателства по повод отбраната на персоналните данни. Лекарят на Любиц просто не е имал право да уведоми работодателите му за психологичното му положение. Съгласно немското право, това е закононарушение.
За разлика от България за лекуването на депресията на Запад се отделя доста по-голямо внимание. Заболяването от дълго време е прието за едно от най-честите в по този начин наречените развити общества, на които в основата стои индивидуализмът и развиването на личното „ аз ”. Така да вземем за пример, за битка с депресията и неврозите в Съединени американски щати се отделя 10% от общия бюджет за опазване на здравето. В България тази цифра не надвишава 1%.
Приемането на антидепресанти и визитата при психиатър от дълго време са станали толкоз необятно публикувано събитие на Запад, че огромна част от работодателите не обръщат внимание на това, че техните чиновници са следени от доктор. Хората с диагноза “депресия ” или “неврози ” умерено могат да карат кола, да си намерят работа и да имат същите права като останалите. Заедно с това непрестанно пораства и количеството на одобряваните антидепресанти. Така да вземем за пример, в Съединени американски щати от началото на 90-те години използването им е повишена с 400% – това значи, че през днешния ден всеки десети гражданин на Съединени американски щати постоянно взима лекарства, облекчаващи признаците на меланхолия. Подобна наклонност се следи и в Европа.
През 2025 година всеки десети ще е на психотропни
Според изследване, извършено наскоро във Англия от компанията „ YouGov ”, след 10 години броят на хората, приемащи антидепресанти, ще се удвои. Т.е., всеки десети възрастен жител на Англия ще пие хапчета, с цел да се оправи със признаците на тревога и меланхолия. При това страната заема едвам четвърто място в Европа по приложимост на антидепресанти. Преди нея се оказват такива видимо проспериращи страни, като Швеция, Дания и Португалия.
Психотерапия на тълпата
След края на Втората международна война стопанската система на Съединени американски щати претърпява нова криза. В обществото царува неустановеност, а равнището на безработица доближава 8%. Освен това доста от младежите, които се прибирали от фронта, изпитвали съществени психически разстройства. Но главният проблем се оказва спадът в потреблението. Точно тогава държавното управление на Съединени американски щати стартира да внедрява културата за посещаване при психотерапевт-лекар, който може да лекува по едно и също време меланхолия и да дава препоръки.
Универсална рецепта срещу меланхолия по това време става фразата: радвайте себе си колкото се може по-често. Основният източник на наслада, което не е изненадващо, съгласно терапевтите, е пазаруването на нови неща. По този метод, лекарите интензивно постановат главната идея на страната, че щастието на всеки член на демократичното общество зависи от размера на ползване и от това до каква степен прецизно съблюдава универсалните правила на държание.
Авторът на тази концепция също е Едуард Бернайс. От началото на 1960 година терапевтите са станали неразделна част от американското общество: те съветват освен холивудски звезди и политици, само че и елементарни жители.
Дотогава за лекуването на психиатрични болести не са били употребявани медикаменти. Само дребна част от лекарите са предписвали на своите пациенти морфин и опиат. Точно в този миг стартира интензивно изследване на същността на депресията и за първи път се слага въпросът за опциите за лекуването й. В края на 1950 година е издигната теорията за химическия дисбаланс, в основата на която стои концепцията, че повода за депресията е дефицитът или остатъкът в човешкия мозък на по този начин наречените хормони на щастието – серотонин, допамин и други
Тази доктрина става основа за основаването на първите антидепресанти. В началото на 1970 година е фиктивен „ прозак ”, само че по рафтовете на аптеките това лекарство попада едвам през 1988 година
Универсалното хапче
Създаването на повсеместен лек за меланхолия отваря голям пазар за фармацевтичните компании. От 1988 година продажбите на „ прозак ” и други антидепресанти порастват непрестанно. Въпреки това и до момента учените не са наясно по какъв начин въздейства неналичието на серотонин върху образуването на прочувствени разстройства.
Трябва също да се означи, че самото разбиране „ химически дисбаланс ” си остава и до през днешния ден единствено непотвърдена доктрина – не съществуват проби, благодарение на които може да се мери равнището на серотонин и други субстанции в мозъка на жив човек.
Все отново, макар неналичието на доказателства, мнозина на Запад са безусловно уверени, че всичките ни паники са в следствие от химически дисбаланс, както и че всяко разстройство може да се излекува с лекарства.
Пазарът на антидепресанти сега може да предложи лекарство за съвсем всяко нежелано прочувствено положение. В същото време, от момента на изобретяването на хапчетата броят на психологичните разстройства се е нараснал няколко пъти. Част от казуса е, че описът с критериите за диагностициране на заболяването се усилва експоненциално. Например дете, което постоянно спори с родителите си е изцяло допустимо да бъде диагностицирано с опозиционно разстройство, за което, несъмнено, има и медикаментозно лекуване.
Повечето лекари считат, че медикаментите отключват при някои пациенти по-сериозни форми на психологични болести, в сравнение с тези, от които е трябвало да бъдат лекувани.
От 25 до 50% от децата, лекувани с тези антидепресанти в продължение на 5 години, развиват биполярна меланхолия. Сред възрастните тази цифра е към 25%.
Биполярна меланхолия значи, че пациентът ще би трябвало да приема няколко типа медикаменти. В Съединените щати единствено 35% от пациенти с биполярна меланхолия работят, т.е. може да се каже, че съществуването на тази форма на меланхолия води до особена форма на неработоспособност.
След разбор на отчетите от 47 клинични изследвания на антидепресанти, в които са взели участие 5133 пациенти, учените от английски университет стигат до заключението, че най-добре продаваните антидепресанти като „ прозак ” и „ сероксат ” надали са по-ефективни от плацебо при лекуване на меланхолия, оповестява Би Би Си.
Изследванията на дълготрайните дейности на антидепресантите демонстрират, че пациентите повече не се възстановят след епизодите на меланхолия, както е било преди появяването на антидепресантите. Интензивността на депресията при приемащите хапчета нараства по-бързо. Така също при пациентите зачестяват рецидивите и вместо преминаващи епизоди на меланхолия, развиват хронична психологична болест.
Според изследване на Уитакър антидепресантите от по-старо и по-ново потомство имат почти една и съща дарба да покачват чувствителността на мозъка към по-продължителни депресии. В допълнение към това новото потомство антидепресанти SSRI (селективни инхибитори на противоположното захващане на серотонина), покачват риска от биполярна меланхолия.
Милена ВАСИЛЕВА
