Антарктика вдъхновява множество географски открития в миналото, включително търсенето на

Антарктика въодушевява голям брой географски открития в предишното, в това число търсенето на митичната  Непознатата южна земя /Тера аустралис инкогнита/. Антарктика всъщност се нарича регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан или към 20% от Южното полукълбо. България открива непрекъснато наличие в Антарктида през 1988 г., когато е издигнато българското леговище на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, оповестено за изследователска база “Св. Климент Охридски “ през 1993 година В края на същата година е регистриран Научен институт в София, наименуван Български антарктически институт (БАИ). С решение на Министерския съвет от 1998 година той е избран за национален оператор на активността на Република България на Ледения континент. БАИ провежда годишни антарктически експедиции и стопанисва българската полярна база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. В експедициите през годините присъединяване вземат експерти в разнообразни области като геология, геохимия, геофизика, метеорология, биология, медицина и така нататък Резултатите от тези научни проучвания са отпечатани в голям брой български и интернационалните профилирани издания.

През февруари 2022 година се организира 30-а по ред научна експедиция на Ледения континент. Преди нея обаче на острова стъпиха строителите, които имаха задача да изградят нова научна лаборатория, която да разшири опциите за нови открития. Във фокуса на тазгодишната юбилейна експедиция бяха проучвания в региона на медицината и по-специално проучване на кожата и по какъв начин се въздейства тя от ултравиолетовото излъчване. Другата тенденция е обвързвана с проучване на човешката душeвност, върху която въздействие оказва качеството на съня. Националната стратегия за полярни проучвания се финансира от Министерство на образованието и науката.


“Всеки един от плановете на учените минава през прецизна критика, прави оценка се и се избират единствено тези, които са получили висока оценка. Тъкмо те биват финансирани посредством Национална стратегия за проучвания в полярния регион на Ливингстън и Антарктика “ – изяснява доктор Весела Евтимова, хидробиолог в Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания /ИБЕИ/ на Българска академия на науките, в отдел за проучване на водните екосистеми.



Тя беше част от 11-членната българска експедиция, в която взеха присъединяване учени от Софийския университет „ Св. св. Климент Охридски “ и техни сътрудници от Канада и Австрия.

Тъй като дилемите бяха разнородни, екипът беше огромен и другите учени имаха друг фокус на проучвания си. " Голяма част от екипа изследваха парниковите газове, които се отделят и се гълтам от ледниковите езера там " – уточни доктор Весела Евтимова:



" През последните години в региона на нашата база на о. Ливингстън се следи размразяване на така наречен „ безконечна заледеност “. Ако си визиите терен, който е заледен, само че по него има инертни частици, песъчинки, капки, камъчета, има и лед, а вследствие на топенето на тази повърхнина се образуват нови дребни езера и се населват с живот, който е обект на моите проучвания. Това са нисши ракообразни. Преди към 10 години тези езера не са съществували в региона въз основата. Били са покрити със сняг и лед, който в този момент се отдръпва, особено в нашата част на Антарктика. Целта ми беше да проуча по какъв начин тези дребни езера се повлияват от мощната ултравиолетова радиация, по какъв начин се приспособяват животните в тези рискови условия и по какъв начин действат, т.е. какви са процесите и въздействието на ултравиолетовата радиация върху тях. А както е известно, тя е много по-силна таман в полярните региони. Да работя на Българската полярна база за мен е сбъдната фантазия, това е късмет, а и малко откриватели от България и Европа имат достъп до тази далечна лаборатория. "



Леденият континент не инцидентно е определян като лаборатория за научни проучвания, таман тъй като там ясно могат да се разграничат последствията от световните процеси. Там няма локално население, само че в последните години резултатът от човешката активност в обитаемоте континенти доближава и ясно се вижда даже на това парченце от Южното полукълбо – изяснява хидробиологът от Българска академия на науките.



" Там има неповлияна от човешка активност екосистема, местообитание, в което нямаме директно замърсяване от промишленост, земеделие, урбанизация. Въпреки това има резултати, които могат да се отчетат точно там и даже най-малките промени в околната среда, могат да дадат бърз отговор посредством животните, които се срещат в Антарктида, а реагират и самите екосистеми. Друга от дилемите ни е обвързвана с приемането и отделянето на въглеродния диоксид. Освобождаването на този парников газ е значим за цялата Планета – той се обвързва с климатичните промени, а през последните години се приказва за неговото доста по-бързо повишаване в атмосферата. "

Снимки: предоставени от доктор Весела Евтимова